№ 131
гр. Варна, 19.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600066 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Д. В. Й., редовно призован, явява се лично и с
адв.И. С. Р. - АНТОНОВА от АК – СИЛИСТРА , надлежно упълномощена
отпреди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ГЕОРГИЕВА.
Жалбоподател-частен обвинител М. Д. Т. и Т. И. Т., редовно
призовани, явяват се лично.
Адв.Р. И. М. от АК – София , редовно призована, не се явява, същата е
преупълномощила адв.Е.В.Т. от АК - СОФИЯ.
ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.Т.: - Съгласни сме да ни представлява
преупълномощения от адв.М. - адв.Т..
ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.Т.: Съгласни сме да ни представлява преупълномощения
от адв.М. - адв.Т..
СЪДЪТ докладва постъпило допълнително писмено изложение с
входящ № 1881/14.03.2024 година от частните обвинители чрез техния
повереник адв.Р. М., в което излага становище по жалбата.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Т.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
1
ЖАЛБ.-ПОДС.Й.: - Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, считам подадените
въззивни жалби за допустими, но неоснователни.
Първо по подадената въззивна жалба от страна на подсъдимия с основен
довод и аргумент развит, че е налице неправилно осъждане в резултат на
неправилни и незаконосъобразни изводи на първата инстанция, относно
наличие на виновно поведение.
В жалбата са развити възражения, че настъпилия вредоносен резултат е
изцяло от поведението на пострадалия, поради което и неправилно
подсъдимия е бил осъден. Не споделям тези доводи и съображения.
Считам, че от събраните по делото доказателства, по безспорен начин се
установява виновно поведение на подсъдимия, т.к. при извършване на тази
маневра завой наляво той е бил във възможност и обективно да възприеме
насрещно движещия се водач на мотоциклет от 300 м и в самите обяснения е
потвърдил, че го е възприел на такова разстояние, поради което е предприел
маневрата единствено въз основа на субективното си възприятие, че може да
я завърши безопасно, без да я пропусни насрещно движещите се именно,
което съставлява нарушение на посочената разпоредба, за която му е
възведено и обвинение с бланкетната норма.
Считам, че така и от доказателствата по делото, че не са били налице
никакви обективни пречки за възприятия на насрещно движещия се водач,
които да представляват в невъзможност на подсъдимия да го възприеме,
поради което и маневрата осъществена от него се явява неправилна и
незаконосъобразна.
Правилно съдът е преценил и допуснато съпричиняване от страна на
пострадалия, който се е движил безспорно с много завишена над допустимата
за съответния пътен участък скорост, а именно от 197 км/ч при разрешени 70
км/ч и това е било отчетено при индивидуализиране размера на наказанието.
Считам присъдата за правилна и законосъобразна и именно в тази връзка
считаме въззивната жалба на частните обвинители за неоснователна, т.к.
съдът е направил правилен анализ на всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и е наложил справедливи наказания, както и
осъждането е във връзка с установената по делото фактическа обстановка.
Моля за Вашия акт в този смисъл.
АДВ.Т.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам въззивната жалба
2
и допълнителното изложение към нея, което адв.М. е депозирала. Вие сте се
запознали подробно с аргументите, които сме изложили там и няма да ги
повтарям.
Акцентирам на няколко момента, които според мен правят присъдата
неправилна и наложеното с нея наказания несправедливи.
На първо място намирам, че обжалвания съдебен акт е неправилен в
частта в която е прието, че принос за настъпването на произшествието в такъв
значителен обем има и Десислав Т., като съдът неправилно, според нас
приема, че скоростта му на движение към момента на удара, вероятно и преди
това, е възлизала на 197 км/ч.
В тази връзка аз считам подобно на това, което е изтъкнала като
аргументи адв.М., че автоекспертите неправилно са изчислили скоростта на
движение на мотоциклета.
Ще насоча Вашето внимание към протокол за оглед на ВД от 16.07.2021
година. Този протокол за оглед е изготвен близо месец след настъпването на
произшествието и там е записано, че скоростомера на мотоциклета показва
около 200 км/ч, без обаче да се държи сметка, че предпазното стъкло на
скоростомера е счупено и самия измервателен уред е повреден.
Въобще не е анализирано от вещите лица изправността на този
измервателен уред и в тази насока не е дадено заключение от тях до колко
достоверно е това показание.
Освен това в протокола за оглед на местопроизшествие, който е от датата
на произшествието, а именно от 22.06.2021 година там въобще не са
отбелязани данните, а и показанията на скоростомера на мотоциклета.
Незнайно как, по-късно, при изготвянето на протокола за оглед на ВД се
констатира именно подобна величина, въпреки, че във фотоалбума към този
протокол за ВД се вижда, че няма стрелка на скоростомера и няма и стъкло на
скоростомера.
Казвам това, защото считам, че вещите лица така са направили
изчисленията, че да бъдат близки като стойност до това, което е констатирано
в протокола за оглед на ВД. Считаме, че изчисленията в тази насока са
неправилни.
Освен изложеното следва да подчертаем и обстоятелството, че
независимо от скоростта на движение на мотоциклетиста произшествието не
би настъпило ако биха били спазени водещите правила за осигуряване
предимство на движещите се направо превозни средства от страна на
подсъдимия.
По отношение на размерите на наложените наказания считаме същите за
занижени и несправедливи до колкото е предадено преимуществено значение
на смекчаващите обстоятелства, които съдът е отчел по делото и затова
намираме, че неправилно е приложен материалния закон.
Непосредствено след произшествието поведението на подсъдимия не е
3
било такова, че да се толерира от съдебния акт, защото той е изместил след
настъпването на удара автомобила, което е довело до затруднение на
автоекспертите при изчисляване на скоростите на движение на МПС. Т.е. за
мен той не е съдействал за разкриване на обективната истина и неговото
поведение не е способствало за по-лесното протичане на наказателното
производство. Затова намирам, че не следва да бъде толерирано от съдебните
състави.
По-скоро неговите обяснения, да, наистина като годно гласно
доказателствено средство за защита се създаде до нови неясноти, които са
били изследвани в хода на разследването.
Неправилно за нас е предадено и преимуществено значение на
твърдяното съпричиняване от страна на мотоциклетиста, за което изложих
съображения и няма да ги повтарям.
Считам, че неправилно е даден превес на смекчаващите обстоятелства,
до колкото не е отчетена подобаващо високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние.
Установено е по делото, че непосредствено след починалия
мотоциклетист се е движил и друг мотоциклети, т.е. с поведението си пряко и
непосредствено подсъдимият застрашил живота и здравето и на този
мотоциклетист. За щастие не се е стигнало до друг, още един смъртен
резултат.
Считам, че липсва осъзнаване от страна на подсъдимия на случилото се,
до колкото изразеното пред съда съжаление е единствено, относно
обстоятелството, че той в конкретния ден и час е бил на
местопроизшествието, то не засяга нито вредоносния резултат това
съжаление, нито извършеното нарушение, което в крайна сметка се установи,
че е в причинна връзка със смъртта на сина на доверителите ми.
Затова считам, че следва да бъде наложено наказание по-скоро при
паритет при равенство на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, което
да бъде към средния размер на наказанието лишаване от свобода.
В случай, че не уважите тази част от жалбата и допълнението към нея Ви
моля единствено да отмените приложението на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия и постановите наказанието да бъде изтърпяно
ефективно, за да бъдат постигнати целите на наказанието.
Освен като юристи почитаеми съдии, аз Ви моля да погледнете на
ситуацията и от житейска гледна точка, защото зад мен Вие виждате
опечалените родители на един млад човек, за които животът е свършил на
22.06.2021 година. Те очакват единствено Вашата справедливост.
В тази насока моля за Вашия съдебен акт.
ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.Т.: - Подкрепям думите на адвоката ни.
ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.Т.: - Подкрепям думите на адвоката ни.
4
АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз разбира се изразявам
несъгласие със становището на обвинението на частните обвинители.
Намирам, че съдебния акт страда от пороци, които би следвало да
доведат до отмяна на присъдата и оправдаване на подзащитния ми.
Поддържам доводите изцяло, които съм депозирала във въззивната
жалба, включително и в частната, последица от подадената въззивна жалба.
Ще спра вниманието Ви на няколко факта, бих искала да онагледя
ситуацията, макар и с примери, които са достъпни за състава.
Става ясно, че клиента ми се е движил с между 10 и 18 км/ч в момента, в
който върху него връхлита мотоциклетист.
Изявлението ми ще направя през призмата на това, че изцяло съжалявам
за житейската съдба на тези хора, но не считам, че това трябва да бъде
свързано с осъждането на човек, който по никакъв начин не е допринесъл за
да се стигне до летален изход за техния син.
Не мога да се съглася, че има неясноти по отношение на експертните
становища на вещите лица. Те бяха достатъчно компетентни и изразиха
своето мнение без колебание по отношение на скоростта, с която се е движил
мотоциклетиста. Категорично разколебаха дори показанията на свидетел, така
наречен очевидец, т.к. според данните къде е спрял мотора, втория мотор то е
повече от ясно, че скоростта, с която се е движил и той е много над
допустимата, да не говорим за първия, с който се е стигнало до сблъсък.
От мястото където се намира в момента съдебния състав до входа на
Катедралата са 200 м, т.е. двукратно разстояние. От там моя клиент, отиване
и връщане до Катедралата на такова разстояние моя клиент възприема
мотоциклетиста и той трябва да премине 8 метрова ширина на пътното
платно. Нормално е да го е направи и да приеме, че това е възможно, т.к.
почти от 300, над 300 м вече коментираме съвсем ясно, точно и възможно е за
всички нас тук, че дори с 10 км/ч тази кола ще се придвижи и ще се изнесе от
кръстовището.
Становището на експертите, че дори и да се беше движил малко над
допустимото, то е 70 км/ч допустимото, 80 - 90, това момче, което всъщност е
връхлетяло върху една статична величина, каквато за него се явява колата, е
можело да спре на 58 м от удара. Т.е. далеч преди да се стигне до удара то би
могло да спре.
Експерта по СМЕ казва така, ако той се е движил около и малко над
допустимата скорост уврежданията в никакъв случай нямаше да доведат до
летален изход.
Ние сме свидетели на това, че тези 300 м, пак казвам двукратното
разстояние той ги минава за 1,8 от секундата. Няма житейска ситуация при
която някой да си представи, че срещу него хвърчи мотор с 200 км/ч. Няма
причина моят клиент да счита, че не може да предприеме маневрата завиване
в ляво и да продължи по пътя си след като вижда на повече от 300 м движещ
5
се мотоциклетист. Говорим за 8 м, които той е трябвало да премине. Тези 8
метра обаче няма как да ги премине за 1,8 сек.
Затова аз считам, че причинно следствената връзка между поведението на
клиента ми и настъпилия летален за мотоциклетиста изход липсва.
Ако това момче беше се движил с допустимата скорост, в момента в
който това момче стигне точката на удара моят клиент щеше да се намира на
около 300 метра от там.
В този случай аз не мога да приема в никакъв случай становището на
частните обвинители нито за недоказаност, нито за липса на отговори на
поставени въпроси. На всичките там 12 или 12 въпроса експертизата е
отговорила в писмен вид. Нещо повече към тях се подходи твърде
взискателно по време на съдебното заседание и се задаваха десетки въпроси
единия от които от страна на частния обвинител водеше до това, че така
поставен въпроса излиза да покаже, че мотоциклетиста се е движил с над 500
км/ч, което разбира се вещите лица отхвърлиха не защото очевидно
мотоциклетиста не е обичал високите скорости, а защото техническа
възможност за мотоциклета не е имало.
Не знам дали трябва да обяснявам как изглежда това пътно платно на
което става ситуацията, но то е еднопосочно с две ленти. Говорим за две
ленти в една посока където в по-големите градове се правят гонки, това исках
да кажа. Дали тук между двата мотоциклетиста не е имало такава ситуация
никой от нас не може да каже, защото според мен показанията на другия
мотоциклетист са изключително дискредитирани и то не от мен, не от
другите свидетели, а от експертното становище.
Затова аз считам, че клиента ми попада на абсолютно грешното място
където са си позволили двама млади хора да нарушат ППЗдП то драматично
трикратно завишаване имаме, около 200 км/ч имаме, а допустимата скорост
там е 70 км/ч.
На всички тук ни е ясно, че няма как ако ние възприемем движещ се
автомобил или каквото ще да е движещо се превозно средство на повече от
300 м да не сме убедени във възможностите да предприемем тази маневра.
Упрека, който е насочен към клиента ми е това, че не е пропуснал
движещо се напред превозно средство. Това движещо се напред превозно
средство не се е явявало опасност и той не е следвало да разсъждава по
въпроса дали е можело да го пропусне или не. Единствената причина за да се
стигне до този инцидент е скоростта, която е развивал мотоциклетиста.
Разбирам трагедията за тези хора, но това не означава, че трябва да има
трагедия за още един човек.
Не мога да се съглася за липсата на смекчаващи вината обстоятелства
или по-скоро за наличието на изискване за равенство на смекчаващи и
отегчаващи.
Клиента ми е човек, който последните 20 години от живота си не е
6
нарушавал по никакъв начин правилата, действащото законодателство.
Що се отнася до актовете, които са му съставени, обърнете внимание
последните са от 2016 година - 2017 година, такива има и то в пъти, ако
трябва да говорим за паритет може би тук надвишават нарушенията, които е
допуснал мотоциклетиста на ЗДвП.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но може би е трябвало да се водят
разговори с това момче да не превишава до такава степен скоростта на
движение. Да, това може би мотоциклетите са слабост на някои хора, но
когато тази слабост вземе връх и се стигне до подобна ситуация аз не мисля,
че трябва да търсим на всяка цена отговорен за това.
Изцяло поддържам това, което съм отразила във въззивната жалба и не
считам, че пред Вас се изнесоха факти, още малко пък доказаха, които да
опровергаят становището ни.
Моля за отмяна на присъдата и оправдателна такава.
По отношение на разноските, според нашата наредба тук двукратно са
заплатени, т.е. в двоен размер са заплатени тези разноски, според наредбата,
която в известна степен контролира адвокатските хонорари. Казвам го с оглед
на последните виждания, но тук аз ще Ви моля да приемете, че разноските са
изключително завишени. Не знам на какво се дължи това, застрахователния
процес е спрян и чака това производство.
ПРОКУРОРЪТ:/реплика/: – Законовата разпоредба е абсолютно
императивна за пропускане на насрещно движещите се ППС и закона не е
предоставил извършването на преценка на водача дали може или не може да
ги пропусне, с оглед собствените си възможности именно с тази цел, че това е
субективно възприятие с каква скорост се движат, той е длъжен да пропусне
насрещно движещите си моторни превозни средства когато е бил в обективна
възможност да ги възприеме.
Тук изобщо не става въпрос какво е преценявал подсъдимия, дали може
или не може да реализира тази маневра безопасно. Той самия твърди, че е
видял на това разстояние от 300 метра движещите се в насрещното платно
МПС.
АДВ.Т.: – Уважавам усилията на защитата, обаче считам, че тази
интерпретация на фактите не почива на това, което е установено в кориците
на делото. И по-конкретно от техническа и от юридическа гледна точка
опасността не е възникнала на тези 300 метра. Да, той ги е виждал, възприел
ги е имал е задължението да съобрази поведението си с тях и да има едно
наум, че се приближават бързо движещите се МПС като шофьор с опит, но на
89.5 м той навлиза в лентата за движение на Десислав Т. и именно ако в този
момент беше изпълнил законовата норма, по която е повдигнато обвинението
не бихме били днес изправени днес пред Вас на съд.
Намирам за неуместен коментара, досежно личността на починалия и
затова как е управлявал, защото нито подсъдимия, нито доведения от тях
7
свидетел, разпитван пред първа инстанция лично познава починалото момче,
така, че да коментират поведението му и като човек и като водач на пътя.
Досежно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не ми е
известно в наказателния процес да са допустими и да се правят възражения,
които да бъдат уважени по отношение на прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Обръщам внимание на колегата, че ние не претендираме такова за ДП и
за въззивна инстанция, претендираме единствено за първа инстанция.
АДВ.Р.: - Ще моля да имате предвид, ако трябва да си говорим с метри
86.5м са метрите, които той, според твърденият на гражданския ищец и
частен обвинител навлиза в платното на другия, но 58.6 са метрите, на които
това момче е можело да спре от момента, в който забелязва моя клиент, ако се
е движил с допустимата скорост.
Според действащите правила на ЗДвП аз бих искала наистина да се
срещна и да говоря с човек, който виждайки на повече от 300 м кола спре и
изчака тя да мине или МПС.
В този смисъл моля за съдебния Ви акт.
ЖАЛБ.ПОДС.Й.: - Искам да кажа, че съжалявам за случилото се.
Моите най-искрени съболезнования на близките на починалия.
Наистина казвам каквото можах направих.
За мен аз съм бил някаква статична величина, която той не ме е видял
въобще и за това се е случило.
И на което никой не обърна внимание, аз не го виждам в момента в който
съм спрял и предприемам тази маневра, виждам го в последствие, там имаше
много затревени площи. Аз съм от 31 години шофьор, нямам никаква
катастрофа, до такъв случай не се е стигало. Значи в момента, в който
тръгвам да предприема маневрата тогава вече с периферното зрение виждам
две светлини, които се задават срещу мен. Аз вече съм тръгнал да предприема
тази маневра и тогава виждам два фара, нищо повече.
В последствие разбирам, че това са мотоциклетисти.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Й.: - Моля да бъде оправдан.
В 10:28 часа СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание
В 10:45 часа СЪДЪТ след тайно съвещание, обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:40 часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9