№ 47
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Мария П. Петрова
Стоян А. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№267905/05.03.2021г. от Р. Р. Б. с
ЕГН:**********, от с.Х., І в. з., Община „Р.“, против Определение №260529
от 24.02.2021г., постановено по гр.дело №2735/2016г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, с което е отменено допуснатото с определение от 21.11.2016г.
по същото дело обезпечение на предявения по него иск на същата против „Б.
Д.“ЕАД, ЕИК *********, за признаване за установено, че не съществува
ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека
№**********г., чрез спиране на изпълнението по изп.дело №156/2008г. по
описа на ЧСИ А. А.. Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй
като допуснатото обезпечение е само за ипотекираната вила, а изпълнението
по изп.дело №156/2008г. по описа на ЧСИ А. А. никога не е било спирано,
като същото вече е и прекратено, както е прието в постановеното решение и
няма защо да се възстановява прекратено дело. По тези съображения
претендира за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът „Б. Д.“ЕАД не е подала писмен отговор на частната
жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с
1
чл.402,ал.2 от ГПК, определение за отмяна на допуснато обезпечение, и
откъм съдържание и приложения, с оглед и на освобождаването с
Определение №2589 от 15.11.2016г. на основание чл.83,ал.2 от ГПК от
заплащане на такси и разноски по производството и влезлият в сила отказ по
Определение №260689 от 12.03.2021г. за предоставяне на правна помощ, е
редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна по следните съображения:
С Определение №2631 от 21.11.2016г., постановено по гр.дело
№2735/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е допуснато обезпечение на
предявения от Р. Р. Б. против „Б. Д.“ЕАД установителен иск, по който е
образувано делото, за признаване за установено, че в полза на ответника не
съществува ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна
ипотека №**********г., чрез спиране на изпълнението по изп.дело
№156/2008г. по описа на ЧСИ А. А. в частта, в която принудителното
изпълнение е насочено върху ипотекирания с посочения нотариален акт
недвижим имот, при парична гаранция в размер на 5000лв. С окончателно
Определение №592 от 02.12.2016г. по в.ч.гр.дело №674/2016г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив определението на окръжния съд по допускане на
обезпечението е отменено само относно определената с него парична
гаранция, а в останалата част е потвърдено. Издадена е обезпечителна заповед
от 07.12.2016г., получена от ищеца на същата дата.
С постановеното по цитирано дело Решение №517 от 18.04.2018г.
окръжният съд е отхвърлил предявения иск, чието обезпечение е било
допуснато. В мотивите е приел, че е настъпила перемпция – прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона – чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като в
продължение на две години от 25.09.2012г. до 25.09.2014г. взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия. Така постановеното
първоинстанционно решение е потвърдено с Решение №163 от 09.10.2018г.
по в.гр.дело №363/2018г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. В мотивите
въззивният съд е приел, че прекратяването на изпълнителното производство
по силата на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК няма връзка с
погасителната давност, тъй като не опорочава действията на кредитора по
предприемане на принудително изпълнение. Въззивното решение е оставено в
сила с Решение №257 от 30.04.2020г. по гр.дело №694/2019г. по описа на
2
ВКС, III г.о. В мотивите на това касационно решение е прието за
неоснователно поддържаното от жалбоподателя Б. възражение и приетото от
съда за настъпила перемпция на изпълнителното дело в периода 25.09.2012г.-
25.09.2014г.
С молба вх.№262310/22.01.2021г. ответникът „Б. Д.“ЕАД е поискала да
бъде отменено допуснатото обезпечение поради отхвърляне на предявения
иск.
С обжалваното Определение №260529 от 24.02.2021г. окръжният съд е
приел, че с отхвърляне на предявения иск с влязлото в сила решение за
ищцата е отпаднала обезпечителната нужда, по които решаващи съображения
е постановил отмяна на допуснатото обезпечение.
Видно е при тези обстоятелства, че предявеният иск, чието обезпечение
е било допуснато, е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение при
триинстанционното разглеждане на спора. С отхвърлянето на иска е
отпаднала причината, поради която е било допуснато обезпечението, по
смисъла на чл.402,ал.2 от ГПК, и това е основание за неговата отмяна, както
правилно е приел окръжният съд. Действително, както поддържа
жалбоподателят, обезпечението е допуснато чрез спиране на изпълнението
само спрямо ипотекирания имот, а не като цяло, както непрецизно е посочено
в диспозитива на обжалваното определение. Това, обаче, не променя ясно и
валидно изразената с него воля на съда, че се отменя именно обезпечението,
допуснато с Определение №2631 от 21.11.2016г. Обстоятелството, че
принудителното изпълнение след допускане на обезпечението е продължило
евентуално спрямо друго имущество, не опровергава необходимостта от
отмяна на обезпечението, за да продължи изпълнението и спрямо
ипотекирания имот, с оглед отхвърляне на иска за отричане на ипотечното
право. Жалбоподателят не е представила доказателства в подкрепа на
твърдението си за прекратяване на изпълнителното производство – влязло в
сила постановление на съдебния изпълнител. В това отношение се позовава
на мотивите на първоинстанционното решение за настъпила перемпция.
Настъпването на такава е отречено от касационната инстанция, а и тя е
обсъждана от гледна точка на прекъсването на погасителната давност за
подлежащото на изпълнение вземане, а не като основание по чл.433,ал.1,т.8 от
3
ГПК, на каквото съдебният изпълнител с нарочно постановление да е
прекратил изпълнителното производство. Напротив, данните са, че то е
продължило и след коментирания период на бездействие. При това
положение за ответната банка е налице правен интерес да претендира за
отмяна на обезпечението, което препятства удовлетворяване на вземанията й
от ипотекираното имущество, а отпадането на обезпечителната нужда с
отхвърляне на обезпечения иск обосновава и основателността на претенцията
й.
По изложените съображения обжалваното определение като правилно
следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260529 от 24.02.2021г., постановено по
гр.дело №2735/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено
допуснатото с определение №2631 от 21.11.2016г. по същото дело
обезпечение на предявения иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4