Р Е Ш
Е Н И Е
№ 165/14.03.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря А*** А*** , като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 99 по описа
за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.С.Г. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №17-0996-001019 от 29.12.2017год.
издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен
със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на
Л*** Д*** Ц*** от гр.Б*** е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване
на регистрацията на ППС – колесен трактор марка „П*** ” с рег. №М*** за срок от
шест месеца”, отнета е една регистрационна табела с номер "М*** ", за
установено с АУАН №6508 от 22.12.2017год. /Бланков №387082/ административно
нарушение по чл.150 от ЗДвП от страна на Л*** Д*** Ц*** с ЕГН * от гр.Б*** .
В жалбата не се оспорва описаната в заповедта фактическа
обстановка, но се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като
е издадена от некомпетентен орган, същата е с неясен диспозитив, тъй като
липсва индивидуализация на ППС-то, чиято регистрация се прекратява, както и че
неправилно е наложена ПАМ на лицето Л*** Д*** Ц*** от гр.Б*** , което не е
собственик на ППС-то
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат С.Т. ***, подържа жалбата, като развива
конкретни съображения в насока незаконосъобразност на ПАМ, обосновава правния
си интерес от издадената ПАМ, тъй като е собственик на ППС-то, чиято
регистрация е прекратена. С оглед на тези оплаквания моли да бъде отменена
атакуваната заповед и присъдени сторените съдебни разноски.
Ответникът Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Монтана редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Жалбата е процесуална допустима, подадена е в
законноустановения срок и от лице с правен интерес, тъй като с нея се засягат
правата и законните му интереси, като собственик на ППС – то с прекратена
регистрация, т.е. за него индивидуалния акт е неблагоприятен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е
заверено копие на административната преписка, свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника, както и допълнително изисканите от съда
доказателства от сектор „ПП” Монтана.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед №17-0996-001019 от 29.12.2017год.
издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана на Л*** Д*** Ц***
от гр.Б*** е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС – колесен трактор марка „П*** ” с рег. №М*** за срок от
шест месеца”, отнета е една регистрационна табела с номер "М*** ".
Заповедта е постановена на основание чл. 171, т.2а, като от фактическа страна е
обоснована с обстоятелството, че на 22.12.2017г в около 15,10часа в Община
Монтана на път І-ви клас №Е-79, км.81+300 с посока на движение към гр.Монтана,
управлявал колесен трактор марка „П*** ”, регистриран по закона за земеделската
техника с рег. №05576, без да притежава СУМПС, като неправоспособен водач.
Заповедта е издадена въз основа на съставен на Л*** Д*** Ц***
от гр.Б*** АУАН №6508 от 22.12.2017год. /Бланков №387082/ от компетентния орган
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП за това, че на 22.12.2017г в около 15,10часа в Община Монтана
на път І-ви клас №Е-79, км.81+300 с посока на движение към гр.Монтана,
управлявал колесен трактор „П*** ”, регистриран по закона за земеделската
техника с рег. №05576, без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Нарушителят не е направил възражения по съставения АУАН. Във връзка с този АУАН
е наложената принудителна административна мярка от 29.12.2017 г.
По делото е представено и прието като доказателство
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника №М*** А, знак за
технически преглед и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника
Част І с посочена дата на първоначална регистрация 01.09.2010год. и дата на
вписване в регистъра 17.06.2016год., от които се установява, че колесен трактор
марка „П*** ” с рег. №05576 е собственост на жалбоподателят - М.С.Г. ***.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на
чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една
принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно
от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД
на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед началник сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред
оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171
от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз
основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК. Спазена е и нормираната с чл.59, ал.2 АПК, респ. чл. 172, ал.1 ЗДвП, писмена форма.
Установява се, обаче, нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 35 АПК,тъй
като органът се е произнесъл без да е установил релевантния в случая факт - кой
е собственик на принудително дерегистрираното ППС, който следва да бъде адресат
на процесния акт. Последното е довело и до неправилно приложение на материалния
закон, тъй като ПАМ е наложена на лице, което не може да бъде неин субект.
Същото следва да понесе предвидената със ЗДвП, респ. с НК, юридическа
отговорност, но не може по отношение на него, като несобственик на релевирания колесен
трактор, да се прилага административна принуда от процесния вид.
Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че
същите са от вида "преустановяващи ПАМ" по смисъла на чл. 22 ЗАНН.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, "прекратяване на регистрацията на ППС" се налага на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление, която именно хипотеза е приел за
осъществена ответният орган, без да изясни обстоятелствата, свързани със
собствеността. Към релевираната дата - 22.12.2017 г. е била действаща
редакцията на чл. 171, т.2а
от ЗДвП /ДВ, бр.77/17 г./, предвиждаща и хипотеза "...както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление...". С фактическото
прилагане на тази мярка собственикът на колесния трактор се лишава от
възможността да го ползва съобразно неговото предназначение, защото с ПАМ се
разпорежда практически забрана за движение на ППС, като това ограничение
рефлектира пряко и непосредствено в неговата правна сфера. Ето защо, именно
собственикът на ППС, може и следва да бъде адресат на утежняващи индивидуални
административни актове от категорията на процесния, каквото е и нормативното разрешение
с чл.171, т.2а от ЗДвП. Именно от неговото тълкуване следва, че субект по отношение на
когото се прилага процесната ПАМ, е единствено собственикът на ППС, без
значение дали той е управлявал автомобила в хипотезите от разпоредбата или
водачът е бил друг, щом е нямал СУМПС. В настоящия случай, още в хода на
проверката, ответният орган е установил, че собственик на ППС не е
жалбоподателят, но не е положил дължимите усилия от чл. 26
- чл. 53 от АПК,
за изясняване на собствеността върху автомобила. Нещо повече, налице са били
основания да приеме, че нарушителят не е такъв, но въпреки това е издал
оспорената заповед.
Ето защо, с налагането на жалбоподателя на ПАМ,
представляваща прекратяване на регистрацията на ППС, което не е негова
собственост, ответникът е нарушил материалния закон и неговата цел. По
дефиниция принудителни административни мерки не могат да бъдат прилагани на
основание, каквото не е изрично уредено в закона, а още по - малко по отношение
на субект, за когото законът не е предвидил това. Следователно, процесната по
делото преустановителна ПАМ, наложена с оспорената заповед, се явява без
материалноправна основа, поради което и не може да изпълни нормативната цел -
да преустанови занапред управлението на ППС без СУМПС от страна на нарушителят,
защото няма пречка той да управлява друг автомобил на друг собственик. В този смисъл
разпоредителната част на обжалвания акт, практически не засяга пряко интересите
на оспорващия, но доколкото е негов адресат, се приема процесуалната му
легитимност.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че посочените
в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за прилагане на
принудителната мярка по отношение на лице, което не е собственик на МПС,
управлявано при някоя от изчерпателно изброените в чл.171, т.2а
от ЗДвП хипотези, не са се осъществили, което е в разрез и с
нормативната идея за ПАМ, изведена от общия чл.22 от ЗАНН.
При този изход на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски за държавна такса в
размер на 10.00лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
лв. в който см. е т.1 от ТР №6/2012год.
на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ
от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на М.С.Г. ***, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №17-0996-001019 от
29.12.2017год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, с която на Л*** Д*** Ц*** от гр.Б*** е наложена принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС – колесен трактор
марка „П*** ” с рег. №М*** за срок от шест месеца”, отнета е една
регистрационна табела с номер "М*** ", за установено с АУАН №6508 от
22.12.2017год. административно нарушение по чл.150 от ЗДвП от страна на Л*** Д***
Ц*** с ЕГН * от гр.Б*** .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Монтана
да заплати на М.С.Г. с ЕГН * ***, сумата от общо 510.00 лева /петстотин и десет
лева/, сторени разноски по делото – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На
основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: