№ 4
гр. гр. Добрич, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900072 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ПЛ. АТ. АТ.,
ЕГН ********** в качеството на ЧЗП, адрес гр.Добрич, ж.к.“Д.“ бл.46 вх.А
ет.1 ап.2, с която срещу „С.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ул.“А. К.“ №67 са предявени искове за заплащане на
сумата от 27000 лева, представляваща платена на отпаднало основание цена
по развален договор за покупко-продажба на телескопичен товарач **** 26,6
от 09.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане; сумата от 3116,69 лв., представляваща
разноски за запазването на телескопичен товарач **** 26,6, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и сумата от 1800 лв. – обезщетение за забава в плащането на сумата
от 27000 лв. в размер на законната лихва, начиная от 13.08.2020г. до
12.05.2021г.
По делото е прието за съвместно разглеждане направеното от ответника
„С.“ ООД в отговора на исковата молба възражение за прихващане до размера
на исковата претенция на вземането на ищеца по предявения срещу ответното
дружество иск за заплащане на сумата от 27000 лева, представляваща
платена на отпаднало основание цена по развален договор за покупко-
продажба на телескопичен товарач **** 26,6 от 09.04.2019г. с вземането на
ответното дружество от ищеца за сумата в размер на 27000,00 лева,
1
представляващо обезщетение за ползване на процесната селскостопанска
техника, за периода от 09.04.2019г. до 13.08.2020г., във връзка с което е
издадена дан.фактура №**********/13.08.2020г.
Претенцията на ищеца се основава на следните, изложени в исковата молба
обстоятелства:
На 09.04.2019г., между "С." ООД, като продавач и ПЛ. АТ. АТ., като
купувач, е подписан договор, наречен договор за покупко-продажба, с който,
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността и да му
достави селскостопанска техника **** 26,6, при цена от 54 000 лв. без ДДС.
Цената е платима на две вноски: първоначално плащане от 27 000 лв. и
окончателно от 37 800 лв. в срок до 30.09.2019г. Вещта следва да отговаря на
експлоатацията си по предназначение, да е окомплеткована с изискуемото
оборудване за незабавна експлоатация, съгласно чл.1, ал.3 от договора. На
04.04.2019г., продавачът издал на купувача фактура № **********, за аванс в
размер на 27 000 лв., който е платен на същата дата по банков път. На
09.04.2019г. купувачът е издал окончателна фактура № ********** на обща
стойност 54 000 лв., от която е приспаднат внесения аванс, като остатъчната
стойност по фактурата е 38 000 лв.
Купувачът приел техниката, но веднага се наложило да я ремонтира. Така,
в периода от 17.04.2019г. до 12.07.2019г., купувачът извършил ремонтни
работи на обща стойност от 3 116,69 лв., за привеждане и поддържане на
машината в експлоатация. За извършването им са му издадени фактури, както
следва: №3328/17.04.2019г. от „С.“ ООД на стойност 367,20 лв. с вкл.ДДС;
№412/27.04.2019г. от „****“ ЕООД на стойност 344,40 лв. с вкл.ДДС;
№3415/03.06.2019г. от „С.“ ООД на стойност 108 лв. с вкл.ДДС;
№3478/21.06.2019г. от „С.“ ООД на стойност 106,80 лв. с вкл.ДДС;
№760/08.07.2019г. от „****“ ЕООД на стойност 1800,89 лв. с вкл.ДДС;
№3533/12.07.2019г. от „С.“ ООД на стойност 389,40 лв. с вкл.ДДС.
Купувачът не изпълнил задължението си за плащане на остатъка от цената,
при което, продавачът предявил искане за обезпечение на бъдещ иск срещу
него и наложил запор на банковите му сметки. В следствие на това, страните
са предприели действия за доброволно уреждане на задълженията си по
договора и на 13.08.2020г. подписали споразумение, между тях и Р. Н. С.. В
чл.2, ал.1 на споразумението е посочено, че с подписването му, страните по
договора за покупко-продажба от 09.04.2019г. прекратяват правоотношенията
2
си, възникнали с подписването на договора, като Р. Н. С. поема всички права
и задължения на купувача по договора. Съгласно чл.2, ал.2 от
споразумението, Р. Н. С. се задължава да закупи вещта, предмет на договора
за сумата от 42 808 лева. В чл.4 на споразумението е прието, че с
подписването му, всички претенции между страните по договора от
09.04.20219г. са уредени.
На 05.01.2021 г. до купувача по договора - ищец по делото е отправена
покана по чл. 103 от ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП-Варна за
констатирани несъответствия в регистрите по ЗДДС, изразяващи се в
неотразяване в дневниците му за покупки на издадени от "С." ООД кредитни
известия към посочените по-горе фактури, за пълната им стойност.
Видно от горното, "С." ООД, е издало кредитни известия към фактури №
**********/04.04.20219г. и № **********/09.04.20219г., на основание
подписаното на 13.08.2020г. споразумение, с което е отразило, във водените
от него счетоводни книги, развалянето на отразената в тях доставка. Поради
това и на основание чл.55, ал.1, пр. трето във вр. с чл.88 от ЗЗД, "С." ООД
дължи връщане на получената от ПЛ. АТ. АТ. сума по фактура
2314/04.04.2019г. за аванс, на обща стойност 27 000 лв., ведно със законната
лихва за забава от датата на издаване на кредитното известие към фактурата,
до окончателното плащане на сумата. Предвид развалянето на договора за
покупко-продажба, "С." ООД дължи на ПЛ. АТ. АТ. и необходимите
разноски, които е направил за запазване на вещта, възлизащи на 3 116,69 лв.
За уреждане на изложените по-горе претенции ищецът отправил две
писма до ответното дружество с искане за плащане. Ответното дружество
отказало да изплати претендираните суми, като в писмото си с изх. №
05/19.02.2021г. сочи, че договорът за покупко-продажба от 09.04.2019г. е
развален с подписването на споразумението от 13.08.2020г.
От изложеното се установява, че между страните по делото, на 04.04.2019г.
е подписан договор, с който продавачът се е задължил да продаде на
купувача, посочената в него движима вещ, срещу заплащане на определена
цена. Поради неизпълнението на купувача, договорът е развален, със
споразумение от 13.08.2020г. Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето има
обратно действие освен при договорите за продължително или периодично
изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. В чл.4 на споразумението е прието, че с
3
подписването му, всички претенции между страните по договора от
09.04.2019г. са уредени, което представлява признание на продавача, че не
претендира обезщетение за вреди от неизпълнението. Това е и резонно,
доколкото, в сумата, платена от третото лице по споразумението, са
включени и начислените от продавача, лихви и разноски, по повод
неизпълнението на купувача и продавачът е получил обезщетението си от
третото лице. Купувачът е върнал вещта, предмет на договора, предавайки я
на третото лице с протокол от 13.08.2020г. Продавачът от своя страна, следва
да върне на купувача, платената му по договора цена, поради отпадането на
основанието за плащането й. С издаването на кредитно известие
№**********/13.08.2020г. и включването му в дневниците си за продажби по
ЗДДС, продавачът е признал задължението си за сумата от 27 000 лв. към
купувача, тъй като кредитно известие, или известие към фактурата, съгласно
чл.115, ал.1 от ЗДДС, се издава от доставчика, при изменение на данъчната
основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена
фактура.
В периода от подписването на договора за продажба на 09.04.2019г., до
развалянето му на 13.08.2020г., купувачът е бил добросъвестен владелец на
вещта и е направил разноски за запазването й, които същият има право да
получи, съгласно чл.72, ал.2 от ЗС.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба с вх.рег.№1001/28.05.2021г. ответникът оспорва основателността на
предявените искове.
Не се спори, че между ответното дружество като продавач и ищеца като
купувач, на 09.04.2019г. е сключен Договор за покупко-продажба на 1 брой
селскостопанска техника, марка **** 26.6, със сериен номер **** при цена от
64800,00 лв. с вкл.ДДС. Така договорената цена следвало да бъде платена на
две вноски, а именно: първоначална вноска в размер на 27000,00 лева и
окончателно плащане, което следвало да бъде извършено в срок до
30.09.2019г. в размер на 37800,00 лева. Във връзка с търговската сделка били
изготвени следните фактури: Проформа фактура №115548 от 03.04.2019г. за
сумата от 64800,00 лева, от които 54000,00 лева данъчна основа и 10800,00
лева начислен ДДС; Данъчна фактура №********** от 04.04.2019г. за сумата
от 27000,00 лева, от които 22500,00 лева данъчна основа и 4500,00 лева
начислен ДДС; Данъчна фактура №********** от 09.04.2019г. за сумата от
4
37800,00 лева, от които 31500,00 лева данъчна основа и 6300,00 лева
начислен ДДС.
На 04.04.2019г. ищецът П.А. извършил едно частично плащане по банков
път на обща стойност от 27000,00 лева, с което погасил частично
задължението си по проформа фактурата и във връзка с което била издадена
данъчна фактура №********** от 04.04.2019г. за сумата от 27000 00 лева. В
деня на подписване на договора за покупко-продажба от 09.04.2019г. в
писмена форма, била издадена и данъчна фактура №********** от
09.04.2019г. за сумата от 37800,00 лева за неиздължения остатък от
задължението за заплащане на договорената цена.
На 09.04.2019г. машината, предмет на посочения по-горе договор за
продажба е предадена от ответното дружество на ищеца с приемо-
предавателен протокол от същата дата, който е подписан от двете страни, без
каквито и да било забележки и/или възражения.
Купувачът не изпълнил задължението си в срок до 30.09.2019г. да заплати
на ответното дружество сумата от 37800,00 лева и след като били положени
усилия за доброволно уреждане на отношенията между страните, ищецът
спрял да отговаря на обажданията и не изпълнил поетите ангажименти.
Срещу ищеца било отпочнато производство за обезпечаване на бъдещ иск,
който ответното дружество щяло да предяви за сумата от 42808,50 лева,
представляваща сбор от главно задължение в размер на 37800,00 лева, както и
за законната лихва върху непогасения размер главно задължение към датата
на депозиране на исковата молба - в размер на общо 5008,50 лева. Така
поисканото обезпечение на бъдещ иск било допуснато от съда на основание
обезпечителна заповед от 29.07.2020г., издадена по ч.гр.дело №102/2020г. по
описа на ДОС. Въз основа на посочената обезпечителна заповед било
образувано и изп.дело №**г. по описа на ЧСИ Д. И., с рег. №** при КЧСИ.
Едва след налагане на запор на всички банкови сметки на длъжника П.А.,
до размера на посочената по-горе претенция, същият се свързал с ответника и
обяснил, че е в невъзможност да заплати дължимата сумата, но желае
доброволно да бъдат уредени отношенията между страните. В хода на
разговорите, същият заявил, че няма възможност да заплати остатъка от
цената по договора, че е съгласен да върне вещта, предмет на договора и с
това да бъдат уредени отношенията, без страните да имат каквито и да било
претенции една към друга, като авансово платената сума ще остане в полза на
5
ответника, като обезщетение за времето на ползване на машината от него.
Междувременно се появил купувач, който желаел да закупи аналогична
машина от ответното дружество. Със знанието и съдействието на П.А. бил
извършен оглед на процесната машина в неговата база, т.к. техниката била в
негово държане от 09.04.2019г. Именно по време на огледа, била предложена,
обсъдена и приета възможността за постигане на тристранно споразумение.
Същото било подготвено и съгласувано неколкократно с посочен от
настоящия ищец адвокат, като накрая бил подписан представения с исковата
молба вариант на споразумение.
По силата чл.4 от сключеното между страните Споразумение от
13.08.2020г. „С."ООД и П.А. се споразумяват и декларират, че с подписване
на същото намират правоотношенията си по Договора за покупко-продажба
от 09.04.2019г. за окончателно уредени и заявяват, че нямат сега и за в
бъдеще каквито и да е претенции за заплащане на каквито и да е суми на
основание посочения договор, както и по отношение на неговото изпълнение.
Това признание между страните е двустранно и обективира волята им да
уредят доброволно отношенията помежду си, без да имат каквито и да било
претенции по отношение на суми и/или по повод изпълнението на договора.
Именно в изпълнение на тази договорка, страните се споразумяли устно и с
оглед счетоводното отразяване на отношенията между тях да подпишат още
едно допълнително споразумение от същата дата, по силата на което да
признаят извършеното плащане от страна на П.А., за плащане на обезщетение
за ползване на техниката, предмет на договора за периода от сключването му
(09.04.2019г.) до прекратяването му, съгласно тристранното споразумение
(13.08.2020г.), като във връзка с това споразумение ответното дружество се
задължило да издаде фактура на стойност 27000,00 лева с вкл.ДДС.
Така в изпълнение на тази договорка между страните били изготвени
споразумение от 13.08.2020г., кредитно известие №**********/13.08.2020г. и
фактура №**********/13.08.2020г. Всички тези докменти били представени
лично на ищеца по делото в офиса на ответника, като същият заявил, че ще ги
представи в своето счетоводство, и по-късно ще предостави подписан от
негова страна екземпляр от споразумението. Ищецът не сторил това.
Ответникът от своя страна изпълнил поетия с тристраното споразумение
ангажимент, а именно поискал от ДОС да бъде отменено допуснатото
обезпечение на бъдещ иск срещу него, както и депозирал нарочна молба за
6
това до ЧСИ Дилян Илиева.
С това свое поведение ответникът е изцяло изправна страна по всички
правоотношения между страните. Бездействието от страна на ищеца не следва
да бъде причина за носене на каквато и да било отговорност от страна на
ответното дружество.
Предявеният иск в размер на 27000,00 лева е неоснователен и недоказан,
както по основание, така и по размер. Претенцията в размер на 1800,00 лева
също е неоснователна, предвид изразеното становище по отношение на
неоснователността главния иск.
Изразява се и становище за неоснователност и недоказаност по основание и
размер и по отношение на исковата претенцията в размер на 3116,69 лева за
платени разноски за запазването на телескопичен товарач, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
плащане.
В действителност ищецът, чрез своя процесуален представител представя с
исковата молба 6 броя фактури за извършени „ремонтни работи", „за
привеждане на машината в експлоатация". Оспорва се твърдението на ищеца,
че посочените дейности по фактурите представляват ремонтни работи по
привеждане на машината в експлоатация. Закупената техника е втора
употреба. Същата е предадена на ищеца с Приемо-предавателен протокол от
09.04.2019г., който е подписан от двете страни, без каквито и да било
забележки и/или възражения. Машината е била в държане и ползвана именно
от ищеца в периода от 09.04.2019г. до 13.08.2020г. и тези разноски касаят
разходи, свързани с обичайното й потребление.
С отговора ответното дружество е направило възражение за прихващане на
задължението по иска с насрещно вземане на ответното дружество от ищеца в
размер на 27000,00 лева, представляващо обезщетение за ползване на
процесната селскостопанска техника, за периода от 09.04.2019г. до
13.08.2020г., във връзка с което е издадена дан.фактура
№**********/13.08.2020г.
В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба с
вх.рег.№1189/15.06.2021г., в която се излага следното:
Не се оспорва, че приложения към отговора на исковата молба приемо-
предавателен протокол е подписан от ищеца, като видно от съдържанието му,
в същия не са отразени забележки. Твърди се обаче, че след подписване на
7
този протокол и придвижване на машината към стопанството на ищеца, са се
появили дефекти, което е наложило започването на незабавни ремонти.
Ответникът твърди, че на 09.04.2019г. издал окончателна фактура, но не
посочва, на какво основание е издадена, след като правото на собственост
върху вещта не е прехвърлено, не е извършено плащане, нито има падеж на
плащането.
Вярно е, че ищецът не изпълнил в срок задължението си за плащане на
остатъка на договорената цена, но не е вярно, че същият е спрял да отговаря
на обажданията на ответното дружество. Напротив, ищецът е бил в постоянна
комуникация със служители на ответното дружество, които са извършвали
ремонт на машината /видно от приложените към ИМ фактури/, но след
многократните повреди в машината, вече не е бил съгласен да я закупи за
предложената му цена. Именно, по съвет на служители на ответника, ищецът
оферирал в интернет машината и осигурил купувач.
Твърди се, че никога ищецът не е предлагал и не се е съгласявал авансово
платената сума да остане в полза на ответното дружество, като обезщетение
за времето на ползване на машината от него. Ако това беше така, първо -
ответното дружество не би издало кредитно известие №
**********/13.08.2020г. към фактурата и второ - щеше да отрази тази
договорка в подписаното между страните тристранно споразумение от
13.08.2020г. Както се вижда от съдържанието му, такава уговорка в него
липсва. Записването на изявление, че никой няма да има претенции към
другите страни няма никакво отношение към процесната претенция, още
повече, че предварителния отказ от права, който не е направен пред надлежен
орган, не поражда последици.
Оспорва се като невярно твърдението, че в изпълнение на тази договорка,
страните се споразумели устно и с оглед счетоводното отразяване на
отношенията между тях да подпишат още едно допълнително споразумение
от същата дата, по силата на което да признаят извършеното плащане от
страна на ищеца, за плащане на обезщетение за ползване на техниката,
предмет на договора за периода от сключването му (09.04.2019г.) до
прекратяването му, съгласно тристранното споразумение (13.08.2020г.), като
във връзка с това споразумение ответното дружество се задължило да издаде
фактура на стойност 27000,00 лева с вкл.ДДС.
Представеното от ответника споразумение от 13.08.2020г. не е подписано
8
от ищеца и не съставлява двустранно споразумение, а едностранно
волеизявление на ответното дружество, обективирано писмено, за целите на
процеса. Със съставянето му, ответникът се опитва да заобиколи забраната на
чл.164, ал.1, т.3 и 5 ГПК, тъй като, при липсата на писмено споразумение, за
установяване на договор на стойност над 5 000 лв. или такъв, с който се
изменя, сключено между страните писмено съглашение, гласните
доказателства се допускат само по съгласие на страните. Ищецът никога не се
е съгласявал със сключването на споразумение, със съдържанието на
приложеното към отговора. Ответното дружество дори не е изпратило на
ищеца издадената според него фактура за обезщетение за ползване, а ищецът
не е осчетоводявал такъв данъчен документ. Поради това и на основание
чл.164, ал.2 от ГПК, ответникът не дава съгласие за установяване
договарянето на изменение на тристранното споразумение от 13.08.2020г.,
установяващо съглашение за сума над 5 000 лв. с гласни доказателства.
Ответникът оспорва истинността, датата и верността на приложената към
отговора фактура №**********/13.08.2020г.
Оспорва се като невярно твърдението, че споразумение от 13.08.2020г.,
кредитно известие №**********/13.08.2020г. и фактура
№**********/13.08.2020г. са представени на ищеца и той отказал или създал
пречки да ги подпише. Никога не е имало такива уговорки, поради което
никога ищецът не се е съгласявал да подпише такива документи, а и те не са
му представяни. Неясно е, как и защо, ако същите не са били подписани от
ответника, не са му изпратени чрез пощенски оператор или по друг начин,
индикиращ достоверността на твърденията на ответника. Освен това,
земеделският производител не е дружество и няма печат, което е поредната
индикация за неверните твърдения на ответника.
Оспорва се по основание и размер, възражението на ответното дружество
за прихващане на вземанията на ищеца с вземането на ответното дружество в
размер на 27000,00 лева, представляващо обезщетение за ползване на
селскостопанска техника, във връзка с което била издадена дан.фактура
№**********/13.08.2020г. Липсва основание за издаване на такава фактура,
тъй като страните не са договаряли изменение на отношенията си, уговорени с
тристранното споразумение от 13.08.2020г. Възражението е неоснователно и
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
В подадения в срок отговор на допълнителната искова молба ответникът
9
поддържа наведените в първоначалния отговор възражения.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 в.вр. чл.88,
ал.1, изр.1 и чл.87, ал.1 от ЗЗД; чл.72, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
По предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД ищецът претендира
връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е
получил даденото. Третата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, когато ищецът
докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже, че това основание е отпаднало. При предявен
иск за връщане на платени по договор суми в хипотезата на чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД, спорът се концентрира върху въпроса налице ли е основание за
тяхното задържане като доказателствената тежест е за ответника.
По предявения иск с правно основание чл.72, ал.2 от ЗС в тежест на ищеца
е да докаже, че в качеството си на владелец на вещта е сторил разноски за
нейното запазване.
Заявеното възражение черпи правното си основание от разпоредбата на
чл.57, ал.1 от ЗЗД.
Страните не спорят и по делото се установява, че на 09.04.2019г., между
"С." ООД, като продавач и ПЛ. АТ. АТ., като купувач е сключен договор
покупко-продажба по силата на който продавачът се задължава да прехвърли
на купувача собствеността и да му достави телескопичен товарач **** 26,6 от
09.04.2019г., при цена от 54 000 лв. без ДДС (64 800 лв. с вкл.ДДС).
Уговорено е плащане на цената на две вноски: първоначално плащане от 27
000 лв. и окончателно от 37 800 лв. в срок до 30.09.2019г. На 04.04.2019г.,
продавачът "С." ООД издал на купувача фактура № **********, за аванс в
размер на 27 000 лв., като сумата е платена на същата дата по банков път /л.12
по делото/. На 09.04.2019г. купувачът е издал окончателна фактура №
********** на обща стойност 54 000 лв., от която е приспаднат внесения
аванс, като остатъчната стойност по фактурата е 37 800 лв.
Страните не спорят, че ищецът – купувач по договора от 09.04.2019г. не е
изпълнил в срок задължението си за плащане на остатъка от уговорената
цена, при което на 13.08.2020г. между "С." ООД и ПЛ. АТ. АТ. и третото
10
лице Р. Н. С. е подписано споразумение. В чл.1, ал.1 на споразумението
страните по договора за покупко-продажба от 09.04.2019г. признават
заплащането на сумата от 27000 лв. от ищеца П.А., представляваща част от
договорената цена на вещта, както и наличието на задължение на последния
към "С." ООД за следните суми: 37800 лв. – неплатен остатък от договорената
продажна цена; 3339 лв. - законна лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 01.10.2019г. до 13.08.2020г., 1200 лв. – платено
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на обезпечително
изпълнително дело при ЧСИ Д. И.; 40 лв. – платена държавна такса по ч.гр.д.
№102/2020г. по описа на ДОС; 68,10 лв. – платена такса по изп.дело №**г. по
описа на ЧСИ Д. И.. В чл.1, ал.2 се сочи, че предмет на споразумението е
извънсъдебното уреждане на спора между страните, както и прехвърлянето на
собствеността на селскостопанската техника.
В чл.2, ал.1 от споразумението се сочи, че с подписването на същото се
прекратяват правоотношенията между страните по договора от 09.04.2019г.,
като Р. Н. С. поема всички права и задължения на купувача по договора.
Съгласно чл.2, ал.2 от споразумението, Р. Н. С. се задължава да закупи вещта,
предмет на договора за сумата от 42 808 лева. В чл.4 на споразумението е
прието, че с подписването му, всички претенции между страните по договора
от 09.04.20219г. са уредени.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 27 000 лева, като платена от
него на отпаднало основание – разваляне на сключения между страните
договор за покупко-продажба от 09.04.2019 г. Този договор обаче не е, нито
развален, нито прекратен. Представеното тристранно споразумение е
непрецизно формулирано. В клаузата на чл.2, ал.1 от същото се съдържа
формулирана уговорка за прекратяване на правоотношенията между страните
по договора от 09.04.2019г. и същевременно е уговорено, че третото лице – Р.
Н. С. „поема всички права и задължения на купувача по договора“ за покупко-
продажба. Разпоредбата на чл.20 от ЗЗД задължава съда, при наличие на
неясни и противоречиви клаузи, да тълкува договора, за да установи
действителната обща воля на страните. Тълкувайки отделните уговорки от
споразумението от 13.08.2020 г., във връзка едни с други и всяка една от тях,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността,
според настоящия състав се налага извода, че договорът за покупко -
продажба от 09.04.2019 г. между страните по делото не е прекратен със
11
споразумението от 13.08.2020 г., а с това споразумение се извършва
заместване на длъжника - ищец по делото - от трето лице, което встъпва във
всички негови права и задължения по договора. При извършеното заместване
в дълг по смисъла на чл.102 от ЗЗД третото лице - Радомир С. замества ищеца
ЗП П.А. като купувач и длъжник в облигационното отношение, породено от
договора за покупко-продажба №184/09.04.2019г. При заместването в дълг
правоотношението, което е породило този дълг не се прекратява. То
продължава да съществува, но с тази разлика, че на страната на длъжника
вече има друг субект. При заместването в дълг не се създава ново
правоотношение със заместващия субект. Той продължава да изпълнява вече
възникналото задължение от там, до където е изпълнил предходният
длъжник. Заместващият длъжник доизпълнява задължението на заместения
такъв. По тази причина извършеното до момента на заместването не губи
своето значение, съответно основанието за изпълненото до момента на
заместването задължение за плащане на цената не отпада и не се дължи
връщане на полученото.
В потвърждение на горното е обстоятелството, че третото лице е поело
задължението да изплати, както остатъка от цената на вещта, така и
обезщетението за забава в плащането й и разноски за принудителното й
събиране, предприето срещу ищеца. Не на последно място следва да се
посочи, че ако волята на страните по споразумението е била да бъде
прекратен договора за покупко-продажба от 09.04.2019 г. и да бъде сключен
нов договор за покупко-продажба на вещта с третото лице, то страните
нямаше да сключат тристранно споразумение, а отделно продавач и ищеца-
купувач да уговорят прекратяването, и съответно отделно продавач и третото
лице – купувач да сключат друг договор за покупко-продажба на вещта.
В заключение следва извода, че на ищеца не се дължи връщане на
даденото по договора за покупко-продажба от 09.04.2019г. на основание чл.55
ЗЗД. Неоснователността на главната претенция обуславя и неоснователност
на акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забава.
Ищецът претендира на основание чл.72, ал.2 от ЗС и заплащане на разноски
за запазването на вещта, предмет на процесния договор. Съгласно
разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗС добросъвестният владелец може да иска да
му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на
вещта.
12
Предмет на договора е "телескопичен товарач **** 26,6". Според чл.12 от
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника,
договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в
страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в
писмена форма с нотариална заверка на подписите. По делото не се доказва,
дори не се твърди, че товарачът има регистрация и е с мощност на двигателя
над 10 kW. Поради това и при прехвърляне на собствеността му е достатъчен
писмения договор. В този смисъл е разпоредбата на чл.144, ал.1 от ЗДвП.
Така по силата на договора от 09.04.2019г. вещта е преминала в собственост
на ищеца. Последният не е бил владелец на чужда вещ, а с извършването на
ремонтите, чието заплащане се претендира, е поддържал собствената си вещ.
Неоснователността на претенциите на ищеца се обосновава и със
уговореното в чл. 4 от споразумението от 13.08.2020 г., съгласно който
страните по него декларират, че с подписването му приемат отношенията си
по договора за покупко-продажба от 09.04.2019 г. за изцяло уредени и нямат
претенции една спрямо друга по повод изпълнението на този договор.
При това следва извода, че претенциите на ищеца са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Доколкото не би се стигнало до по-различен
резултат липсва необходимост да се обсъждат всички останали доводи и
възражения на страните и събраните в тази връзка доказателства.
При този изход на спора не подлежи на разглеждане направеното от
ответното дружество и прието от съда за съвместно разглеждане възражение
за прихващане и събраните в тази връзка доказателства.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват сторените по делото
разноски. На ответника се следват сторените по делото разноски в размер на
2550 лв. (150 лв. – депозити за ССчЕ и СОЕ и 2400 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение) съгласно представените доказателства и списък по чл.80 от
ГПК.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПЛ. АТ. АТ., ЕГН ********** в качеството на
ЧЗП, адрес гр.Добрич, ж.к.“Д.“ бл.46 вх.А ет.1 ап.2 срещу „С.“ ООД, ЕИК
13
****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“А. К.“ №67 искове
за заплащане на сумата от 27000 лева, представляваща платена на отпаднало
основание цена по развален договор за покупко-продажба на телескопичен
товарач **** 26,6 от 09.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 3116,69
лв., представляваща разноски за запазването на телескопичен товарач ****
26,6, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и сумата от 1800 лв. – обезщетение за забава в
плащането на сумата от 27000 лв. в размер на законната лихва, начиная от
13.08.2020г. до 12.05.2021г.
ОСЪЖДА ПЛ. АТ. АТ., ЕГН ********** в качеството на ЧЗП, адрес
гр.Добрич, ж.к.“Д.“ бл.46 вх.А ет.1 ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“А. К.“ №67
сторените по делото разноски в размер на 2550 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14