№ 1602
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502911 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Б. М. от гр.Пловдив, чрез
пълномощника адв.Х. Д. от АК Пловдив срещу решение № 3158/03.10.2022г.
на Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав, постановено по гр.дело
№ 9862/2022г. С обжалваното решение е са отхвърлени предявените от П. Б.
М., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.„***, със съдебен адрес: гр. Пловдив,
бул. ***, адв. Х. Д., против “Летище Пловдив” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Крумово, Пловдивска обл.,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г.П., със съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Четвърти януари“ № 28, ет.2, офис 11, адв. А. Ч., обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ , чл.220, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ – за признаването
за незаконна и отмяната като такава на Заповед №7/11.05.2022г. на
Изпълнителния директор на ответното дружество, възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност - ***", както и осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението през периода от 12.05.2022 г. до 12.11.2022 г. в
размер на 14 369,34 лева, като неоснователни и недоказани.
1
Решението се обжалва изцяло
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Сочи се че е налице принципно разминаване с правната
същност на договора за управление. Сочи се че от чл.328, ал. 2 от КТ може да
се направи извод, че законодателят е имал предвид сключване на договор за
управление, който е гражданско правен договор за поръчка и е свързан с
възлагане и преследване на бизнес цел, която е същностното съдържание на
договора, като нищо от горното не намира приложение в конкретния случай.
Сочи се че нормата на чл.328 ал.2 от КТ, предоставяща голяма свобода за
прекратяване на трудовото правоотношение, следва да се тълкува стриктно, а
не разширително и никъде по делото няма представена като доказателство
бизнес задача, а само твърдение, че такава може да съществува и следва да се
изпълнява. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Летище Пловдив“
ЕАД, с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и
законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се
разноските за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателно е възражението на жалбоподателя П. М., че от чл.328 ал.2
от КТ може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключване
на договор за управление, който е гражданско правен договор за поръчка и е
свързан с възлагане и преследване на бизнес цел, която е същностното
съдържание на договора, като нищо от горното не намира приложение в
конкретния случай.
Според трайната практика на ВКС / Решение № 718 от 21.10.2010 г. на
2
ВКС по гр. д. № 67/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 481 от 13.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 168/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 249 от 4.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 78 от 12.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2493/2018 г., III г. о., ГК/ основанието за уволнение по чл.328
ал.2 от КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с
който на управителя са възложени задачи за успешно управление на
стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма.
Бизнес програма е икономическа задача, за постигане конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции. Установяването на такава стопанска програма и
нейното съдържание, е в тежест на ответника – работодател.
В казуса ответника работодател в отговора на исковата си молба не е
твърдял наличието на такава бизнес програма и не е доказвал такава. Видно
от посочените два договора от 11.04.2022г. и от 19.04.2022г. /л.20-л.24/ за
възлагане на управление на процесното дружество “Летище Пловдив” ЕАД на
тогавашния изпълнителен директор, в тях няма поставена конкретна
стопанска задача на новия управител на това дружество. Ето защо в казуса
незаконосъобразно е приложена нормата на чл.328 ал.2 от КТ и уволнението е
незаконно. Ето защо решението в тази част е неправилно, като исковете по
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са доказани и следва да се уважат от въззивният
съд. Основателен е и иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Видно от трудовата книжка на ищеца /л.45/ Считано от 12.05.2022г. до
12.11.2022г. за срок от 6 месеца ищецът е останал без работа и му се дължи за
този срок брутното трудово възнаграждение в размер на 2 276,24 лева на
месец, чийто размер е доказан от удостоверение на работодателя /л.38 от
делото на ПРС/ или общо се дължи сумата 13 657,44 лева. Искът над тази
сума до общо претендираната сума от 14 369,34 лв., следва да се отхвърли
като недоказан.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
жалбоподателя П. М. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1
от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПРС
3
в размер 710 лева за адвокатски хонорар /л.181 от делото на ПРС/ и 350 лева
за адвокатски хонорар платен за въззивната инстанция /л.21/.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК работодателят ответник следва да се
осъди да заплати държавни такси по иска в полза на РС Пловдив две такси по
50 лева за първите два иска и 546,29 лева пропорционалана такса за третия
иск /общо 646,29 лева/ в полза на РС Пловдив и 323,14 лева държавна такса за
въззивната жалба в полза на ОС Пловдив.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 3158/03.10.2022г. на Пловдивски
районен съд, VІІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 9862/2022г.,
като вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на П. Б. М., ЕГН
**********, от гр.Пловдив, ул.„*** и ОТМЕНЯ
Заповед №7/11.05.2022г. на Изпълнителния директор на “Летище Пловдив”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово,
Пловдивска област, с която било прекратено трудовото правоотношение с П.
Б. М., ЕГН ********** за длъжността *** към дирекция „Техническо
обслужване“, на основание чл.328 ал.2 от КТ считано от 12.05.2022 г. като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. Б. М., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.„*** на
заеманата преди уволнението длъжност *** към дирекция „Техническо
обслужване“ в “Летище Пловдив” ЕАД.
ОСЪЖДА "“Летище Пловдив” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Крумово, Пловдивска област да заплати на П. Б. М.,
ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.„*** сумата от 13 657,44 лева
обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за това, че е останал без работа
за периода от 12.05.2022г. до 12.11.2022г., вследствие на незаконното
уволнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 13 657,44 лева до пълния
предявен размер от 14 369,34 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА "“Летище Пловдив” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Крумово, Пловдивска област да заплати на П. Б. М.,
4
ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.„*** сумата от 1060 лева за разноски за
първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА "“Летище Пловдив” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Крумово, Пловдивска област да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив сумата от 646,29 лева и
по сметка на ОС Пловдив сумата 323,14 лева за държавна такса по делото
пред тези две инстанции.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от 21.12.2022г. пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5