Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.
София, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Капка Лозева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 7555 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, с вх. № 174776/ 24.07.2020 г., с
която Д.Х.Х. от гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „*****, с ЕГН **********,
чрез процесуалния и представител, е предявила против ЗАД „Д.Б.: Ж.и з..“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, иск за осъждането му да и
заплати следните парични суми:
- В размер на 25 900 лв. като част от 49
500 лв., представляваща дължимата от ответника сума по застрахователно
обезщетение по настъпилия застрахователен риск „Кражба на МПС“ по сключен между
страните договор за застраховка „Сухопътни превозни средства“ /Каско на МПС/ №
BG 020119000003956/ 24.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното и изплащане;
- В размер на 100 лв. като част от 586
лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично
задължение, считано от 29.05.2020 г. до 23.07.2020 г.
С писмена молба, с вх. №
290905/ 12.03.2021 г. ищцата и на основание чл. 214 от ГПК е изменила размера
на своите претенции, като е увеличила първия от своите искове с 22 938
лв., като същият да се счита предявен за сумата от 48 138,08 лв., а втория
със 700 лв., като същият да се счита предявен за сумата от 800 лв. Така претендираното изменение на исковете е
било допуснато от съда.
Претендирани
са разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, ищцата притежава л. а. м. „Мерцедес“,
модел „ЦЛС 550“ с ДК№ *****, за който е сключен договор за застраховка
„Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства“ /Каско на МПС/ с
ответното дружество. Застрахователят е определил стойността на автомобила в
размер на 49 500 лв. Срокът на валидност на застраховката е от 24.12.2019 г. до
23.12.2020 г. На 27.03.2020 г. /в обстоятелствената част на исковата молба е
допусната техническа грешка, че събитието е настъпило на 27.03.2019 г./ ищцата
е установила, че паркираният на 26.03.2020 г. в гр. София, ул. „Дедеагач“, пред
номер 47, автомобил е противозаконно отнет. Сезирала е органите на МВР на тел.
112, както и дружеството -застраховател на посочения в застрахователната полица
телефон, по време на който телефонен разговор станало ясно, че ответникът не
може да изпрати представители и в рамките на почивните дни, а ищцата следва да
съблюдава разпорежданията на полицията. По подаден от ищцата сигнал до СДВР е
образувано досъдебно производство № 228 ДПК 511/ 2020 г. по описа на 04 РУ при
СДВР, пр. пр. № 1970/ 2020 г. по описа
на СРП. На 30.03.2020 г. ищцата е заявила писмено пред ответника претенция за
заплащане на обезщетение всички, по което е образувана преписка по щета №
0201-000372/ 2020 - 01. На същата дата е предала ключа от автомобила, застрахователната
полица, както и всички други документи, изисквани от ответника. Част от
документите са били на територията на гр. Пазарджик, в дома на ищцата, и
предвид извънредното положение в страната, служители на ответника се съгласили
да ги представи в първия момент след отпадане на извънредните мерки. Повече от
месец след завеждането на щетата ищцата не е получил официално становище, в
разрез с чл. 108 от КЗ. На 26.06.2020 г. депозирала жалба пред
застрахователя, с която включително изисквала представяне на документи в
оригинал с оглед отписване на МПС от отчет и прекратяване на данъчните
задължения по отношение на него. Едва тогава дружеството - застраховател
официално е отказало изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ключът
за автомобила бил предаден на застрахователя на 31.03.2020 г., а документите на
30.04.2020 г., на основание т. 57. 4. от Общите условия. Застрахователят не е
съобразил, че ключът на МПС е предаден на 30.03.2020 г., а не на 31.03.2020 г.,
както и че в страната е било обявено извънредно положение, включително е имало
ограничение в пътуването, което обективно е препятствало възможността ищцата да
представи част първа на свидетелството за регистрация на МПС. Застрахователят в
разрез с основанието по чл. 408 от КЗ, се е отклонил от задължението си да
изплати застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск, предвид
което за ищцата е налице правен интерес да претендира дружеството ответник да
бъде осъдено да заплати застрахователно обезщетение за МПС в размер на пълната
му стойност поради противозаконното отнемане. Претендира и обезщетение за
забавеното плащане на главното парично задължение, изчислено по размер на
законната лихва върху претендираната част от главното парично задължение, за
периода на забавата, броим от датата, на която ответникът е дължал произнасяне
по застрахователната преписка. Настоява предявените частични претенции да бъдат
уважени изцяло. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По
реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и з..“ АД, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е
противопоставил на основателността на заявената претенция. Фактическите
твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, не отговаряли на действителното
положение при осъществяване на процесното събитие, като ответникът оспорва
описания в исковата молба механизъм и участници. Не били налице основания за
изплащане на застрахователно обезщетение предвид наличието на измама от страна
на застрахования, застраховащия, или негов упълномощен представител. На
30.03.2020 г. пред дружеството-ответник била заявена претенция за доброволно
изплащане на застрахователно обезщетение, като в тази връзка то е поискало представянето на допълнителни
доказателства във връзка със собствеността на автомобила: договор за покупко -
продажба на МПС и фактури към същия. Само по този начин можело да се установи
дали ищцата притежава право на собственост върху автомобила и той и е предаден
с един или с два ключа. У ответника било налице съмнение за реализиране на
застрахователна измама посредством инсцениране на кражба, тъй като лицето,
предявило претенцията пред ответника -Н.Г.Н., е предявил два месеца по-рано
пред друг застраховател – ЗАД „Армеец“ АД по застраховка „Каско“ искане за
заплащане на обезщетение на друг луксозен автомобил от същия клас, отново с
регистрация в гр. Пазарджик. В самата искова молба съществували технически
грешки от предходно заявената искова молба пред друг застраховател за друг
автомобил отново поради кражбата му. Освен това лицето Н.Г.Н. било тясно
свързано с охранителната компания „Делта гард“, като последните данни за
предаване от GPS системата на автомобила в деня на кражбата прекъснали в
непосредствена близост до подземния паркинг именно на фирма „Делта гард“ в гр.
София. Заглушаването сигнала на автомобила именно на това място, както и
непредставянето на втори ключ от лекия автомобил мотивирало ответникът да
приеме, че е възможно кражбата на автомобила да инсценирана. Представеният
втори ключ на МПС видимо се различавал от оригиналния и ако фактически е
използван само един деклариран ключ, е възможно кражбата да бъде извършена с
втория оригинален ключ.
Вън от
горното са нарушени Общите условия по застраховка „Каско“. Ищцата не е
изпълнила задължението си съобразно т. 63. 9 от Общите условия да представи и
други документи по искане на застрахователя, свързани с установяване на
събитието и или размера на щетите.
При условията на евентуалност е релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй
като не е включила алармата/ имобилайзера на автомобила, държала го е отключен,
задържала е вторият ключ, изгубила го е без да съобщи в полицията или го е
предала на своя познат. Ответникът оспорва размера на претендираното
обезщетение с твърдения за надзастраховане, като действителната стойност на
процесния автомобил е в пъти по-ниска, предвид което се настоява съдът да
намали обезщетението с 1/ 3. Настоява за отхвърляне на исковете, респективно
тяхното намаляване, претендирани са съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Д.Х.Х. е собственик на л. а.
м. „Мерцедес“, модел „ЦЛС 550“ с ДК№ *****. На 24.12.2019 г. за въпросния л. а.
бил сключен договор за застраховка „Каско“ със ЗАД „Д.Б.: Ж.и з..“ АД, като
застрахователната сума била уговорена в размер на 49 500 лв. Срокът на
валидност на застраховката е бил от 24.12.2019 г. до 24.12.2020 г.
Застрахователната премия, в размер на 2 264,63 лв. е била дължима
разсрочено, на четири вноски, на 24.12.2019 г., на 24.03.2020 г., на 24.06.2020
г. и на 24.09.2020 г. Представена е сметка № 18619169/ 23.03.2020 г. за
заплащане на втората вноска от застрахователната премия.
На същата дата бил извършен
оглед на МПС, като е посочено, че е оборудвано с алармена система и
имобилайзер, не са налице липси.
На 30.03.2020 г. ищцата завела
пред ответното дружество щета, подавайки уведомление за щета по застраховка
„Сухопътни превозни средства“, в което е описано, че застрахователното събитие
е настъпило на 27.03.2020 г. В предходния ден е паркирала процесния автомобил
пред входа на блока и на следващия ден следобед установила, че същият липсва,
уведомила е органите на МВР, както и застрахователя. На същата дата и е било
връчено уведомление за необходими документи, с отметка, че свидетелството за
регистрация на МПС, част 1 и 2, и контролния талон са били предадени на
30.04.2020 г., а служебните бележки от МВР и постановлението на съответната
прокуратура са били представени на 13.05.2020 г., в тази връзка са и
приложените приемателни протоколи.
С писмо от 21.05.2020 г.
ответното дружество е изпратило на „С.С.Р.“ ЕАД свидетелството за регистрация
на процесния автомобил, както и 1 бр. контактен ключ с оглед извършването на
експертиза.
На 20.07.2020 г. „С.С.М.“ ЕАД
е представил на ответника експертиза, съгласно която представеният ключ е
оригинален, съответства на механиката и електрониката и с него автомобилът е
задействан 10 888 пъти. В системата за сигурност и мобилност на
производителя до момента не са били документирани поръчки за изготвяне на
допълнителни или заместващи електронни или механични ключове, както и подмяна
на други компоненти от системите за достъп и стартиране на автомобила.
На 23.06.2020 г.
застрахователят уведомил ищцата, че не може да се ангажира с изплащане на
обезщетение по щетата. В мотивите е посочено, че съобразно действащите към
датата на събитието Общи условия, застрахованият е длъжен да уведоми писмено
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като към него приложи
оригиналното свидетелство за регистрация, част 1 и част 2, и всички комплекти
ключове. В случай декларираният към момента на сключване на застрахователния
договор 1 бр. контактен ключ е бил предаден на застрахователя на 31.03.2020 г.,
а свидетелството за регистрация на МПС – на 30.04.2020 г.
На 26.06.2020 г. Д.Х.Х.
депозирала жалба против решението да не и бъде изплатено застрахователно
обезщетение. Няма спор, че такова не е било изплатено.
Ищцата е ангажирала гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения. От показанията на св. Н.Г.Н., нейн
приятел, става ясно, че на 26.03. автомобилът бил докаран от нейн братовчед, а
на следващия ден автомобилът липсвал. Свидетелят звънял на застрахователя,
който заявил, че няма дежурен екип за събота и неделя, звънял на телефон 112.
Застрахователят поискал да представят талоните и другите документи на
автомобила, но големият талон бил в гр. Пазарджик, а пътуването било ограничено
заради наложените антиковид мерки. От полицията не им издали никакъв документ,
тъй като нямало следователи, били по поставените ГКПП – та. Автомобилът бил
закупен с един ключ.
В тази връзка е представена
справка от АПИ, че процесният автомобил е бил регистриран като преминал пункт
Крушовица по АМ „Тракия“ на 26.03.2002 г. в 13,21 ч.
От заключението по приетата
като обективно и компетентно изготвена САТЕ се установява, че действителната
/средна пазарна/ стойност на л. а. м. „Мерцедес“, модел „ЦЛС 550“ с ДК№ *****,
определена към 24.12.2019 г., е в размер на около 50 033,28 лв. с ДДС, при
курс 1 евро – 1,95583 лв. Съответно към датата на отнемането на автомобила –
26/ 27.03.2020 г. стойността му е била в размер на 48138,08 лв. с ДДС, при
същия валутен курс. При разпита на вещото лице в съдебно заседание е посочило,
че при запалване на автомобила с оригиналния електронен ключ е възможно
движението му без ключа, като на таблото светва екран, че ключът не е налице,
но няма блокираща система. Не се задейства алармената система на МПС. Вещото
лице, въз основа на изтегляна на данните през декодера на номера, е уточнило,
че след 200 – 300 м. до 500 м. е изчезнал сигнала на GPS, което изисква механично
прекъсване на сигнала, което е възможно при наличието на дебела преграда –
бетонова и др., която да екранира сигнала и да заглуши GPS.
При така изложените фактически
данни Софийска градски съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от Д.Х.Х. против ЗАД
„Д.Б.: Ж.и з..“ АД, искови претенции, черпещи правното си основание от нормите
на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 408 ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД са процесуално
допустими.
По главния иск за присъждане на застрахователно
обезщетение:
Съгласно чл. 399 от КЗ, предмет
на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. Договорът за застраховка
„Каско“ на л. а. м. „Мерцедес“, модел „ЦЛС 550“ с ДК№ *****, сключен между
страните, представлява договор за имуществено застраховане. Нито една от
страните в процеса не е представила, нито е претендирала да бъдат представени
Общите условия на дружеството – застраховател към конкретния застрахователен
договор.
Разпоредбата на чл. 403 ал. 1
от КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от
узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя,
освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Ал. 2 на с. чл. предвижда, че
срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие
по договора не може да е по-кратък от три работни дни от узнаването. При
застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по
договора не може да е по-кратък от 24 часа от узнаването.
От приложените по делото
доказателства е видно, че ищцата е уведомила застрахователя в сроковете по чл.
403 от КЗ.
Нормата на чл. 404 ал. 1 от КЗ
дава право на застрахователя, след настъпване на застрахователното събитие да
изисква от застрахования и застраховащия необходимата информация за
установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното
събитие или определянето на размера на обезщетението от страна на
застрахователя.
По силата на чл. 405 ал. 1 от КЗ и при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Правна възможност да
откаже изплащането на такова е предвидена изчерпателно в разпоредбата на чл.
408 от КЗ, а именно: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие
или 4. в други случаи, предвидени със закон.
От приложените писмени
доказателства по преписката по щета, образувана по заявление от Д.Х.Х., става
ясно, че и е било отказано изплащането на застрахователно обезщетение на
формално основание – късното представяне на оригиналния ключ от автомобила,
както и късното представяне на останалите изискани от застрахователя документи
– регистрационен талон на МПС и документи относно образуваното наказателно
производство по повод противозаконното му отнемане. Независимо, че ответното
дружество не е представило Общите условия към договора за имуществено
застраховане, от които да изведе правото си да изисква от застрахования представянето
на документи в конкретен срок, настоящият съдебен състав намира, че не са
изпълнени изискванията на чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ, която разпоредба изисква не
само неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, но и това неизпълнение да е значително с оглед интереса на
застрахователя. Изискването от страна на дружеството – застраховател
застрахованият да представи регистрационния талон на автомобила в определен
срок не е съществено за застрахователя, доколкото със Заповед № РД – 01-143/
20.03.2020 г. на Министъра на з..опазването е било предвидено създаването на
контролно – пропусквателни пунктове на входно – изходните пътища на областните
градове и да се извършва проверка на преминаващите граждани в случаи на неотложност
на пътуването. Изисканият документ – регистрационен талон на МПС, с препис от
който самият застраховател е разполагал още към момента на сключване на
договора за застраховка, е бил представен, макар и в по – късен момент. Друг е
въпросът, че по силата на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., обнародван в Държавен вестник бр. 28 от 24.03.2020 г., течението на
процесуалните и материалноправни срокове. Сроковете, въведени от
застрахователните дружества, не са процесуални, но настоящият съдебен състав
намира, че правилата за спирането броенето на сроковете следва да бъдат
приложени по аналогия и в настоящия случай. С оглед факта, че държавата е
предприела рестриктивни мерки по отношение свободното придвижване на гражданите
във връзка с ограничаване на разпространението на коронавирусна инфекция, то
неизпълнението на задължения от страна на гражданите, произтичащи именно от
така наложените рестриктривни мерки не следва да бъде тълкувано в тяхна вреда.
Най – сетне разпоредбата на чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ предвижда кумулативно, че
неизпълнението на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования трябва да е довело до възникване на застрахователното събитие. По
делото не са налице доказателства, а липсват и твърдения на ответника в тази
посока, че неизпълнението на задължението от страна на застрахования по
представяне на регистрационния талон на автомобила е довело до възникване на
застрахователното събитие. При тези съображения настоящият съдебен състав
намира релевираните от дружеството – ответник твърдения, за неоснователни.
По отношение на останалите
развити в отговора на исковата молба твърдения и възражения, то съдът счита, че
застрахователят не е доказал наличието на умишлено причиняване от страна на
застрахования на застрахователното събитие. Твърденията за връзка на св.
Николов с други заявления за щети от настъпването на застрахователни събития
кражба на МПС, връзката му с охранително дружество „Делта Гард“ и пр., са
останали недоказани. Аналогично се ценят като неоснователно твърденията за
непредставяне на втори ключ на МПС, след като в самите документи по преписката
по щета застрахователят е посочил, че още при сключване на договора за застраховка
е било декларирано, че има само един ключ на автомобила.
При тези съображения съдът
намира, че ответникът не е изпълнил задължението по застрахователния договор и
на основание чл. 405 от КЗ да плати в срок застрахователното обезщетение на
ищцата – застраховано лице по договор за имуществено застраховане.
Съгласно
чл. 400 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид
и качество. В договора за застраховка е посочена застрахователна стойност на
имуществото в размер на 49 500 лв. От заключението на вещото лице по
назначената САТЕ се установява, че действителната /средна пазарна/ стойност на
автомобила към датата на неговото отнемане е в размер на 48 138,08 лв.
Исковата претенция, след изменението и по чл. 214 от ГПК, се явява доказана по
основание.
Досежно
размера и, съдът намира, че от така доказания размер следва да бъдат
приспаднати двете невнесени вноски по застрахователната премия в размер на 1 154,96
лв. Следователно главната претенция подлежи на уважаване до размера от 46 983,12
лв., като за разликата до предявения и размер следва да бъде отхвърлена. Сумата
следва да бъде присъдена ведно със следващата се законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане.
По иска за присъждане на
мораторна лихва:
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ищцата
твърди, че дружеството – ответник е отказал изплащане на застрахователното
обезщетение на 29.05.2020 г., от която дата е изпаднал в забава.
От
доказателствата по делото става ясно, че отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение е бил постановен и изпратен на ищцата на 23.06.2020 г.
От тази
дата до 23.07.2020 г. /датата, предхождаща деня на депозиране на исковата молба
в съда, от която се начислява законна лихва върху главницата съобразно
изложеното по – горе/ се дължи обезщетение за забавеното плащане на главното
парично задължение от 46 983,12 лв., изчислено по размер на законната
лихва, в размер на 404.58 лв. До този размер и за този период следва да бъде
удовлетворена акцесорната претенция, като за разликата до пълния и размер и за
периода от 29.05.2020 г. до 22.06.2020 г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На
ищцовата страна се дължат сторените от нея разноски по делото в размер на 2
137,58 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 878,05 лв.,
редуцирано съобразно възражението за прекомерност до 1 939,49 лв.,
съразмерно на уважената част на исковете.
На
ответника се дължат съдебно – деловодни разноски в размер на 7,92 лв.
съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.и з..“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, да
заплати на Д.Х.Х. от гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „*****, с ЕГН **********,
следните парични суми:
- В размер на 46 983,12 лв. /четиридесет
и шест хиляди деветстотин осемдесет и три лева и дванадесет стотинки/,
представляваща неизпълнение от ответника задължение по договор за имуществено
застраховане да изплати на ищцата застрахователно обезщетение по настъпилия
застрахователен риск „Кражба на МПС“ по сключен между страните договор за
застраховка „Сухопътни превозни средства“ /Каско на МПС/ № BG 020119000003956/
24.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020 г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над уважения
от съда размер от 46 983,12 лв. /четиридесет и шест хиляди деветстотин
осемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ до предявения и размер от 48 138,08
лв. /четиридесет и осем хиляди сто тридесет и осем лева и осем стотинки/ като
неоснователна;
- В размер на 404.58 лв. /четиристотин
и четири лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 46 983,12 лв.
/четиридесет и шест хиляди деветстотин осемдесет и три лева и дванадесет
стотинки/, изчислено в размер на законната лихва за периода на забавата от 23.06.2020
г. до 23.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над уважения от
съда размер от 404.58 лв. /четиристотин и четири лева и петдесет и осем
стотинки/, до предявения и размер от 800 лв. /осемстотин лева/, както и за
периода от 29.05.2020 г. до 22.06.2020 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.и з..“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, да
заплати на Д.Х.Х. от гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „*****, с ЕГН **********,
съдебно – деловодни разноски размер на 2 137,58 лв. /две хиляди сто
тридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 1 878,05
лв. /хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и пет стотинки/, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Х.Х.
от гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „*****, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД
„Д.Б.: Ж.и з..“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, съдебно
– деловодни разноски в размер 7,92 лв. /седем лева и деветдесет и две стотинки/,
съразмерно на отхвърлената част на исковете и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: