МОТИВИ
към присъда № 16/12.05.15 г. по НОХД № 129/2015 г.
по описа на ВОС
Подсъдимите М.М.Р. и В.К.А. са предадени на съд по обвинение в
извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК по отношение и на двамата за това, че на 17.04.2014
г. в с.Г., общ.Козлодуй, за времето от 00,30 ч. до 03,00 ч., в съучастие като
извършители от дома на М.И.П.,*** са отнели чужди движими вещи – сумата от 20
лева, 2 бр.сребърни монети – едната „Българско
княжество“ емисия 1894 г. с текст „Боже пази България“ с тегло 25,00 гр. на
стойност 15 лева, а другата монета изтрита, пробита, вероятно от Османската
империя с тегло 23,66 гр. на стойност 3 лева, 1 бр.дамски
пръстен от злато 14 карата с тегло 2,2329 гр. на стойност 76,65 лева, 1 бр.
мост от зъбна протеза с тегло 3,3323 гр. от злато 20 карата на стойност 162,88
лева, 1 бр.брадва с дървена дръжка на стойност 6,00 лева, 625 бр.банкноти с
номинал от по 5 неденоминирани лева, 171 бр.банкноти с
номинал от по 10 неденоминирани лева, 25 бр.банкноти с номинал от по 20
неденоминирани лева, 25 бр.банкноти с номинал от по 2 неденоминирани лева и 1
бр.банкнота с номинал от 1 неденоминиран лев, всички банкноти без стойност,
или вещи на обща стойност 283,53 лева от владението на М.И.П., като са употребили за това сила – нанесли
й множество удари с ръце предимно в областта на гръдния кош в дясно, затискали
с възглавница външните й дихателни отвори на устата и носа и пристегнали с
кабел тялото й в областта на шията, като грабежът е придружен с убийството на М.П..
Подсъдимите М.Р. и В.А. се признават за
виновни, признават изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти и дават съгласие да не се събират доказателства за тях, като заедно
със служебните си защитници адв.П.С. и адв.М. Г. изразяват желание за разглеждане на делото по диференцираната
процедура, уредена в глава 27 от НПК, чл.371, т.2
от НПК-съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,
ал.4 от НПК направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от
събраните в досъдебната фаза на процеса доказателствени материали са одобрени,
а доказателствената съвкупност от досъдебното производство е приобщена към
доказателствените източници по делото.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, така както е внесено с
обвинителния акт, като излага доводи за неговата доказателствена обезпеченост.
Пледира за определяне на наказание „доживотен затвор” за всеки от двамата подсъдими,
което на основание чл.58а, ал.2 и ал.3 от НК да бъде заменено с наказание
„лишаване от свобода” в размер на 25 години при ефективно
изтърпяване.
Служебните защитници на подсъдимите М.Р. и В.А.-адв.П.С. и адв.М. Г., молят, с оглед наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, за налагане на най-леката алтернативна
санкция-лишаване от свобода, чийто размер, на основание
чл.58а, ал.1 от НК, да бъде редуциран с 1/3.
Въз основа на така изложеното по-горе и на
основание чл.373, ал.3 от НПК, съдебният състав прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.М.Р. е роден на *** г., а подсъдимият В.К.А. е роден на *** *** и се познавали от деца. Преди настоящото деяние, за времето от 07.04.2014
г. до 09.04.2014 г., в съучастие извършили престъпление
против собствеността – кражба, за което с влязла в сила на 01.10.2014 г. присъда по НОХД
№ 252/2014 г. на РС–Козлодуй били осъдени на по 8 месеца лишаване от свобода
с ефективно изтърпяване. Не били ангажирани постоянно с обществено полезен труд, а работели инцидентно при частни
лица, като подсъдимият А. предимно при св.Г.И., на
когото помагал за отглеждане на
животните му.
Жертвата М.И.П.
на 88 г. живеела сама в къща, находяща се на *** в с. Г.. Била в добро здравословно
състояние, като се грижела за
насажданията в двора си.
Продукцията продавала на
съселяните си, предимно на тези от ромската махала. За по-тежката физическа работа ползвала помощта на млади хора срещу заплащане.
В началото на м.април
2014 г. жертвата П. видяла на бензиностанция „Косаня“ в центъра на селото подсъдимия М.Р. и го помолила да й насече
дърва. Той се съгласил. Заедно с него бил подсъдимият В.А. и двамата
отишли до дома на П., където се договорили тя да им заплати за работата 10 лева. Двамата
наблюдавали пострадалата от къде взема парите, за да им плати. Знаели, че държи такива в дома
си, тъй като продавала ракия, вино, зеленчуци и други
продукти от градината си. Чули били и че П. е получила определена парична сума от рента. Докато
работили в двора й намерили
ключ, който
взели със себе си.
Така двамата подсъдими взели решение в близките дни да се върнат до дома на П. и да отнемат пари и вещи дори, ако се наложи за това, да я убият.
Това си намерение споделили със свидетелите А.И.,
Д.И. и И.А. в дома на първите двама, които били братовчеди на подсъдимия А.. На два пъти им обяснявали измисления от
тях план, като
ги карали да участват с тях в осъществяването му, пазейки на улицата пред къщата на П., за да не ги види някой.
Тримата свидетели отказали да участват в
замисленото от подсъдимите деяние, поради което те сами се заели с реализирането му.
Две поредни вечери ходили до
дома на П. и наблюдавали коя стоя свети и къде спи възрастната жена.
На 16.04.2014 г. двамата подсъдими се събрали в дома
на подсъдимия А.
и решили късно вечерта да отидат в дома на пострадалата и да я ограбят. Около 00.30 ч. на 17.04.2014
г., след като
майката на подс.А.
си легнала,
взели чифт ръкавици
и излезли, като подс.Р. носел със себе си и
нож.
Като стигнали до дома на П. се огледали и
прескочили през оградата. Видели, че стаята, в която тя спяла, не светела и се насочили
към входната врата на къщата, която била заключена. Подс.Р. се опитал да я отвори с ножа, но не успял, след което подс.А. сложил ръкавица и с помощта на ножа
взломил вратата.
Двамата влезли в хола на къщата и започнали да търсят пари и ценности, като подс.А. осветявал с фенерче –
запалка. Пострадалата се събудила от шума при взломяването на входната врата и
светнала лампата, като застанала до вратата на
стаята си с манарче в ръка. Излизайки отвън подсъдимите я видели през
прозореца и решили да влязат в стаята й, тъй като допуснали, че именно там
държи парите си. Уговорили се подс.Р. да разбие вратата на
стаята й, а подс.А. да влезе
непосредствено след него, държейки стол, с който да я удари, за да сломи съпротивата й. В
изпълнение на това взаимно решение подс.Р.
със силни удари с крак взломил първо вратата на коридора, а след това и тази на
стаята на пострадалата, при
което се откъртили дъски от
касите им, а подс.А. със стола който взел от хола, се насочил към П., блъснал я в гърдите, избутвайки я назад, при което тя паднала на земята и
изпуснала манарчето. Пострадалата извикала няколко пъти името „*“ – така
казвали на съседа й Х.Б.. След
падането й на земята двамата подсъдими й нанесли множество
удари с ръце предимно в областта на гръдния кош в
дясно, при които
тя викала за помощ. След това взели една възглавница и с нея около десетина
минути затискали устата и носа й, като същевременно натискали и краката й да не се съпротивлява. Въпреки
че след тези им действия пострадалата не давала признаци на живот, за да са сигурни, че са я умъртвили, двамата подсъдими взели кабел от разклонител, увили го два пъти около шията й и дърпали
от двата му края. След като се уверили, че П. е мъртва, я завлекли с кабела и
я положили на
леглото, като я
завили. Кабелът оставили на един стол, а възглавницата, с която душели възрастната жена, захвърлили
под спалнята в съседна стая.
След това, необезпокоявани от никого, двамата преровили всички стаи в къщата, като отваряли гардероба, шкафчета и чекмеджета и
изсипвали навън съдържанието им, при
което намерили и взели сумата от 20 лева предимно в
монети, златен мост от зъбна протеза на пострадалата, две старинни монети и
множество стари банкноти от по 1, 2, 5, 10 и 20 лева, емисии 1962 г. и
1974 г.
На тръгване подсъдимият А. взел брадвата (манарчето), която държала П., а подсъдимият Р. издърпал от ръката й златен пръстен с
камъни, след
което заключили с ключа, който бил отвътре на вратата и после го изхвърлили.
Двамата
отишли в дома на подс.А., където си разделили
отнетата сума от 20 лева - по 10 лева и
с тях си купили цигари и напитки от бензиностанцията „Косаня“ в центъра на с.Г..
Още същия ден – 17.04.2014 г. около обяд подсъдимите отишли в дома на
св.Б.Б. и му
продали двете сребърни монети, моста от зъбна протеза и пръстена за сумата от
130 лева, която също си поделили.
Подсъдимият А. продал манарчето за сумата от 5 лева, което впоследствие било предадено на разследващите органи от
лицето М. Т.И. ***.
Тъй като два дни свидетелите Х. и Х. Б. –
съседи и роднини на пострадалата
П. не я били виждали да излиза в двора
се притеснили и на 18.04.2014 г. отишли до дома й. След като установили, че навсякъде вратите били заключени се обадили на тел.112 и на органите
на РУП гр.Козлодуй, които като пристигнали на място установили смъртта на възрастната жена.
На 19.04.2014 г. с протокол за доброволно предаване подс.В.А. предал на полицейските
органи отнетите от дома на пострадалата стари банкноти, емисии 1962 г. и 1974 г.,
които безуспешно се опитали с другия
подсъдим да обменят веднага след деянието в банките в гр.Козлодуй и които показали и на свидетелите А. и Д. И..
При извършения допълнителен оглед на местопроизшествието на
19.04.2014 г. от дома на пострадалата са намерени и
иззети банкноти с различни номинали на обща сума 1000 лева и мост от зъбна
протеза с 3 броя жълти на цвят и 3 броя бели на цвят зъба. При последващ оглед на
местопроизшествието е иззета една възглавница с червеникаво-кафяви петна по
нея, 2 бр.удължители с бял кабел и черни контакти и 1
бр.парче от жълт метал, наподобяващо зъби.
От
съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалата М.П.
се установява,
че същата е получила гръдна травма – счупване на седем ребра в дясно по една
линия;
кръвоносядания на гръдния кош;
разкъсно-контузна рана
на челото в ляво; кръвонасядане на скалпа; кръвонасядания и оток на двата леви клепача; кръвонасядане на горен
десен клепач. Установена е и механична асфиксия от затискане на външните
дихателни отвори, наличие на кръвонасядания на меките тъкани на шията и
езика, точковидни кръвоизливи на серозните обвивки.
Според експертизата причината за смъртта на П. е
механичната асфиксия от затискане на външните дихателни отвори, която е довела до остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
На
СМЕ е поставена допълнителна задача, която да отговори на въпроса дали острата сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност е настъпила вследствие на механична асфиксия от затискане на
дихателните пътища с възглавница или от посоченото от Р. и А. (в обясненията им на ДП) увиване на кабел от разклонител около шията на пострадалата.
Заключението на допълнителната СМЕ е, че с
оглед установената трупна картина (с начало на развитие на късни трупни изменения), възрастта на
пострадалата, установената гръдна травма, която е способствала развитието на дихателната
недостатъчност от затруднения на гръдното дишане, неустановяването на
странгулационна бразда от евентуално прижизнено загърляне, следва да се приеме, че
причината за смъртта се дължи на механична асфиксия от затискане на външните
дихателни отвори с възглавница, довела до остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
В кръвта на пострадалата М.П. е установено
наличието на етилов алкохол в концентрация 0,68 промила, което отговаря на лека
степен на алкохолно опиване.
При извършения
оглед на местопроизшествие в дома на жертвата П. е намерена и иззета от странична дъска на каса на врата
дактилоскопна следа, която според заключението на дактилоскопната експертиза, е идентична с
дактилоскопния отпечатък от показалец на лявата ръка снет от трупа на П..
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства (л.75-76, т.2 от ДП), която е имала за задача да
установи дали по представените за изследване обекти – възглавница и бельо от трупа на
П. има биологични следи – косми, както и кръв по предадените от подс.Р. блуза с дълъг ръкав и
1 бр.черно мъжко яке. Заключението е, че петната по блузата са от
кръв, която не е човешка. От якето е отделено парче с петно от вещество, наподобяващо кръв, а от
възглавницата е иззета 1 бр.нишковидна структура, наподобяваща косъм, които обекти са
предоставени за по-нататъшни изследвания.
От НИКК–МВР–гр.София е извършена съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства, от която се установява, че по представения за изследване разклонител с бял кабел и
жълт етикет се доказва наличие на кръв. По изрезките от якето на подс.Р. не се установява
кръв, а иззетата нишковидна структура от възглавницата е част
от човешки косъм от глава.
Извършена е и
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране която установява, че по представените обекти – тампон с
бледокафеникаво зацапване, ноктени изрезки от дясната ръка на жертвата и разклонителите се
визуализира ДНК профил на лице от женски пол, който съвпада с
профила на М.П..
По
представения обект – ноктени изрезки от лявата ръка на П. се е установила смес
от клетъчен материал в различно съотношение, като по-голямото количество биологичен материал се
визуализира в алели с по-висок интензитет, който формират ДНК профил, съвпадащ с профила на М.П..
По-малкото количество биологичен материал се наблюдава в алели с по-слаб
интензитет (подчертани), които съвпадат с алелите от
съответните локуси на ДНК профила на подсъдимия М.Р., т.е.
по-голямото количество биологичен материал произхожда от пострадалата П., а останалото
количество-от подс.М.Р.. В
някои локуси има припокриване на алели от двата ДНК
профила.
В химичната
лаборатория на БНТЛ при ОД на МВР гр.Враца е извършен оглед на иззетите като
веществени доказателства 2 бр. предмети,
отнети от двамата подсъдими от пострадалата П. и предадени с протокол за доброволно предаване от
св.Ц.Ч. – 1 бр. дамски пръстен от жълт на цвят метал и 1 бр. мост от зъбна
протеза от жълт метал. В огледа като технически помощник е участвал специалист-златар и при измерването им на специална
везна е установено, че пръстенът е 2.2329 гр. от злато 14 карата, а мостът от зъбна протеза тежи 3.3323 гр. злато 20 карата.
От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза (л.146-147, т.2 от ДП), че установява, че пазарната стойност на горните два златни предмета – пръстен и мост от зъбна протеза, както и на отнетата брадва (манарчето), към момента на деянието, е в общ размер на 245.53
лева, като
пръстенът е оценен на 76,65 лева, мостът от зъбна протеза на 162,88 лева, а брадвата
на 6,00 лева.
По
отношение отнетите два броя сребърни монети е извършена съдебна
историко-оценителна експертиза (л.141, т.2 от ДП), според заключението на която стойността на монетата „Българско княжество“ емисия 1894 г. с номинална
стойност 5 лв. и тегло 25 гр., предадена от св.Б.Б., е 15
лева, а тази от сребро, пробита и изтрита, вероятно от Османската империя с
тегло 23,66 гр., предадена от св.Ч., се оценява на стойност от 3 лева.
От назначената в ДП съдебно-психиатрично-психологична експертиза (л.79-82, т.2) е видно, че психо-физическото развитие на подс.М.Р. е съответно на възрастта и социалния му опит в
рамките на средна интелигентност. В личностовата структура се очертават примитивизъм и непълноценност на мирогледните възгледи и житейска
позиция. Поведението му
се мотивира от задоволяване на инстинктивни потребности и нужди, манипулативен,
импулсивен склонен към дисфорични включвания. Същият не страда от психични
заболявания и не се води на учет в ЦПЗ-Враца. Подсъдимият Р. е разбирал
свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи
постъпките си. Актуалното му психично състояние е в границите на нормата и може
да участва във фазите на наказателния процес като обвинено лице.
Според заключението на назначената в ДП съдебно-психиатрично-психологична
експертиза (л.87-89, т.2)
психо-физическото развитие на подс.В.А. е съответно на възрастта и социалния му
опит в рамките на ниска интелигентност. В личностовата структура се
очертават примитивизъм и непълноценност на мирогледните възгледи и житейска позиция. Склонен е към изблици на интензивен гняв, които
могат да доведат до насилие или „поведенчески избухвания”. Същият не страда от
психични заболявания и не се води на учет в ЦПЗ-Враца. Подсъдимият А. е
разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи постъпките си. Актуалното му психично състояние е в границите на
нормата и може да участва във фазите на наказателния процес като обвинено лице.
Горната фактическа
обстановка се установява както от направеното от двамата подсъдими
самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен материал,
установяващ по несъмнен начин механизма на осъществяване на деянието и
авторството му, а именно: показанията на свидетелите Хр.Б. (л.100-101, т.1 от ДП), Хр.Б. (л.102-103, т.1 от ДП), А.И. (л.104-105, т.1 и л.152, т.2 от ДП), И.А. (л.106, т.1 и л.153, т.2 от ДП), Д.И. (л.108-109, т.1 и л.151, т.2 от ДП), Цв.Ч. (л.110-111, т.1 от ДП), Б.Б. (л.113-114, т.1 и л.149-150, т.2 от
ДП), П.С. (л.154-155, т.2 от ДП), Ив.Б. (л.156-157, т.2 от ДП), Д.К. (л.158, т.2 от ДП), Т.Т. (л.160-161, т.2 от ДП), М.М. (л.162-163, т.2 от ДП), Д.Д. (л.164-165, т.2 от ДП), Пл.П. (л.166-167, т.2 от ДП), Г.О. (л.168-169, т.2 от ДП), Г.И. (л.170-172, т.2 от ДП), Ю.Ц. (л.173, т.2 от ДП), Л.Д. (л.174, т.2 от ДП), Г.Д. (л.175-176 и
л.197-198, т.2 от ДП), Д.Д. (л.177-179, т.2 от ДП), Н.Н. (л.180-182, т.2 от ДП), Мл.П. (л.183-185, т.2 от ДП), В.В. (л.186-187, т.2 от ДП), П.П. (л.189-191, т.2 от ДП), А.И. (л.192-194, т.2 от ДП), П.П. (л.195-196, т.2 от ДП); от приложените в т.1 от ДП протокол за оглед на местопроизшествие
(л.3-9), фотоалбум (л.11-15), фиш за СМП (л.16), протокол за оглед на местопроизшествие (л.30-38), фото-албум (л.40-44), протокол за
оглед на местопроизшествие (л.45-49), фотоалбум (л.51-53), протоколи за
доброволно предаване (л.55, 56, 57 и 58), фотоалбум (л.60-61), протокол за доброволно предаване (л.62), справка за
съдимост на подс.М.Р. (л.87 – 88), характеристика (л.90), справка за криминалистически регистрации (л.91), справка за
съдимост на подс.В.А. (л.94-96), характеристика (л.97), справка за криминалистически регистрации (л.98), протокол за доброволно
предаване (л.114), фото-албум (л.116-117), протокол за доброволно предаване
(л.126);
в т.2
от ДП–постановление
до началника на
РУП–гр.Козлодуй (л.57), писмо–отговор от началника на РУП–гр. Козлодуй (л.58-59), препис–извлечение от акт за смърт (л.63),
удостоверение за наследници (л.64-65), актуална справка за съдимост на подс.М.Р. (л.15-20), справка за
съдимост на подс.В.А.
(л.23-25), писмо от РП–гр.Козлодуй (л.35), протокол за оглед на ВД (л.132), фото-албум (л.134-136), акт за
приемане (л.138); иззетите по делото веществени доказателства, а
така също и приложените към съдебното дело актуални справки за съдимост на
подсъдимите.
В подкрепа на направеното от
подсъдимите Р. и А. признаване на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт са и
заключенията на назначените в досъдебното производство и коментирани по-горе съдебни експертизи-дактилоскопна експертиза (л.63-68,
т.2 от ДП), химическа експертиза (л.69,
т.2 от ДП), СМЕ на веществени
доказателства (л.75-77,
т.2 от ДП), тройни психиатрично-психологически експертизи (л.79-82 и л.87-89, т.2 от ДП),
СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране (л.103-109, т.2 от ДП), СМЕ на веществени доказателства (л.111-114, т.2 от ДП), СМЕ на труп (л.116-117, т.2 от ДП), допълнителна СМЕ (л.127-129, т.2 от ДП), съдебна историко-оценителна експертиза (л.141, т.2 от ДП),
съдебно-оценителна експертиза
(л.145-147, т.2 от ДП).
При така безспорно установената фактическа
обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
Подсъдимите М.М.Р. и В.К.А. с гореописаните си действия са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, пр.1,
вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като на 17.04.2014 г., в с.Г., за времето от 00.30 ч. до 03.00 ч., в съучастие като съизвършители, са отнели
от владението на М.И.П. на 88 г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да присвоят, чужди
движими вещи-сумата от 20 лева, 2 бр.сребърни монети-едната „Българско княжество”, емисия 1894
г., а другата вероятно от Османската империя, дамски пръстен от злато 14
карата, мост от зъбна протеза от злато 20 карата и брадва с дървена дръжка-всичко на обща стойност 283.53
лева, като са употребили за това сила, изразяваща се в нанасяне на пострадалата на множество удари с ръце
предимно в областта на гръдния й кош в дясно, затискане с възглавница на
външните й дихателни отвори на устата и носа, пристягане с кабел на шията й и
принудата е прераснала в умъртвяването на пострадалата П..
Престъплението грабеж е
съставно престъпление, състоящо се от принуда под формата на сила и/или заплашване
и отнемане на движими вещи. От обективна страна
деянието е извършено от двамата подсъдими на първо място с факта на отнемането
на вещите и парите, предмет на
престъплението, от владението на пострадалата П., в който акт на
изпълнителното деяние са участвали и двамата. За извършване на отнемането и сломяване съпротивата на пострадалата, подсъдимите са употребили
сила, в която са взели участие и двамата, изразила се в нанасяне на множество удари с ръце по тялото на
пострадалата, предимно в областта на гръдния й кош в дясно, затискане с възглавница на външните й дихателни отвори на устата и носа, пристягане с кабел на шията й.
Видно от заключенията на СМЕ на труп
и допълнителната СМЕ в резултат на упражненото затискане с възглавница на
външните дихателни отвори на устата и носа е причинена на пострадалата
механична асфиксия, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност
и до нейната смърт. При това е налице функционална връзка между отнемането и принудата, прераснала в умъртвяването на пострадалата, като последната е осъществена именно, за да бъде реализирано отнемането. Двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители, съгл.чл.20 ал.2 от НК, като
всеки от тях е участвал и в двата акта на изпълнителното деяние-и в принудата,
прераснала в умъртвяване на жертвата, и в отнемането на вещите и парите, при
наличие на съзнание, че действат заедно за постигане на резултата от общата им
дейност.
От субективна страна, деянието е осъществено
от подсъдимите с
пряк умисъл, като същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали те да
настъпят. Налице е и общност на
умисъла, като всеки от тях е имал съзнание, че участва в изпълнението на престъплението
заедно с другия и е допринесъл от така съчетаната дейност да бъде причинена
смъртта на пострадалата М.П., посредством която да улеснят последващото
отнемане на пари и вещи от нейния дом.
По отношение на 625 бр.банкноти с номинал от по 5 стари лева, 171 бр.банкноти с номинал
от по 10 стари лева, 25 бр.банкноти с номинал от по 20 стари лева, 25
бр.банкноти с номинал от по 2 стари лева и 1 бр.банкнота с номинал от 1 лев,
емисии 1962 г. и 1974 г., включени в грабежа, съдът прие, че същите не могат да бъдат предмет на
престъпление против собствеността, тъй като съгласно трайно установената
съдебна практика, това могат да бъдат само вещи, които имат пазарна стойност. От приложеното на л.125,
т.2 от ДП писмо изх.№ БНБ-80170/30.06.2014 г. на БНБ е видно, че банкнотите от
1, 2, 5, 10 и 20 лева, емисии 1962 и 1974 г. са без стойност и не се приемат на
касите на Българската народна банка, поради изтекъл срок на обмяна. Следователно
тези банкноти не са годно платежно средство, нямат реална
покупателна (пазарна) стойност и следва да бъдат изключени от предмета на деянието.
При горните съображения,
съдът призна подсъдимите М.М.Р. и В.
за виновни в извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1
вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което им наложи наказания. Същевременно с присъдата си на основание
чл.304 от НПК съдът ги оправда по обвинението за грабежа на банкнотите от по 1, 2, 5, 10 и 20 лева, емисии
1962 г. и 1974 г., които са без стойност.
За извършеното от подсъдимите М.М.Р. и В.К.А. престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК се
предвиждат в условията на алтернативност наказания лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна,
като съдът може да постанови и
конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Тъй като пред настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието им за това престъпление
следва да бъде определено при условията на чл.58а НК /обн.ДВ,
бр.26/06.04.2010 г./.
При избора на вида на
наказанието настоящият съд обсъди дали извършеното от двамата подсъдими се
явява изключително тежко престъпление по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, тоест-извън
свързаните със санкцията белези по чл.93, т.7 от НК, налице ли са допълнителни
факти, които да придават изключителност на деянието, надхвърляща значително
тази на обикновените случаи за същото престъпление. На тази плоскост съдът взе
предвид, че деянието е осъществено по предварително замислен от подсъдимите план,
свързан с нападение на две лица нощем над самотно живееща възрастна жена, чрез
взломяване на входната врата на къщата й и на стаята, в която е спяла, при изключителен
интензитет на използваната към жертвата сила за преодоляване на съпротивата й,
с промяна на използваните за това способи и средства-двамата подсъдими са
нанесли множество удари с ръце предимно в областта на гръдния й кош в дясно,
причинили счупването на седем ребра в дясно по една линия и кръвонасядания по
гръдния кош, скалпа и клепачите; след това в продължение на около 10 минути са затискали
с възглавница външните дихателни отвори на устата и носа й, довело до остра
дихателна и сърдечносъдова недостатъчност и до смъртта на пострадалата; и след
като не давала признаци за живот продължили с насилието над нея, като
пристегнали с кабел шията й. След умъртвяването на пострадалата подсъдимите са
проявили безогледна дързост и бруталност-тършували из всички
стаи в къщата,
като отваряли гардероби, шкафчета и чекмеджета и изсипвали навън съдържанието им, за да търсят вещи и пари, като на тръгване
свалили от ръката на убитата възрастна жена носения златен пръстен. Изложеното
очертава деянието като такова с изключително висока степен на обществена
опасност.
Личността на подсъдимите М.
и А. също разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Същите са
с обременено съдебно минало-след извършване на настоящото деяние подс.М. е
осъждан още четири пъти за извършени престъпления от общ характер по НОХД №№
91/14 г., 181/14 г. и двете на РС-Оряхово, 235/14 г. и 252/14 г. и двете на
РС-Козлодуй, а подс.А.-е с едно последващо осъждане за престъпление против
собствеността по НОХД № 252/14 г. на РС-Козлодуй и с негативни
характеристични данни-не са трудово ангажирани, конфликтни и агресивни и се
ползват с лоша репутация в обществото. Към тази отрицателна оценка за тяхната личност
следва да се прибавят и проявените чрез спецификата на конкретното деяние
негативни личностни характеристики, свързани с особената бруталност, жестокост
и безскрупулност на извършеното от тях. Тези обстоятелства, оценявани поотделно
в характеристичен план, а и в съвкупност, несъмнено говорят, че обсъжданото
деяние е извършено от особено опасни, безчовечни личности, лишени от
елементарно осъзнаване на живота като най-висше благо, индивиди с липса на
емпатия, готови без оглед на средствата да осъществяват престъпна деятелност,
която ги облагодетелства. В тази насока са и заключенията на приложените в
делото съдебно-психолого-психиатрични експертизи.
Съобразявайки всички тези
обстоятелства, с оглед тяхното многообразие, тежест и значение, съдът приема,
че са налице условията на чл.38а, ал.2 от НК, а именно извършеното престъпление
е изключително тежко и се отличава с изключително висока степен на обществена
опасност на конкретното деяние и дейците му, поради което определи за
най-подходяща по отношение и на двамата подсъдими именно втората алтернативна санкция доживотен затвор.
Следвайки императивната
последователност, уредена в чл.58а, ал.2 и ал.3 от НК, съдът замени избраното
наказание доживотен затвор с лишаване от свобода в диапазона от петнадесет до тридесет
години.
В рамките на приложението на
чл.54 НК и при определяне
на конкретния размер на замененото наказание лишаване от свобода, който съдът наложи на подсъдимия М.Р., отчете като смекчаващи обстоятелства младата
му възраст, тежкия му семеен и материален статус, направените още в досъдебното
производство самопризнания, извън признаването по чл.371, т.2 от НПК на фактите
от обстоятелствената част на
обвинителния акт, довели до своевременно и сериозно облекчаване на
разследването по случая, а като отегчаващи бяха ценени последващите осъждания на
подсъдимия Р. и лошите характеристични данни за него, които са показател за трайно установени престъпни навици, а така също конкретният
механизъм на извършване на настоящото деяние, видът и интензивността на
използваната сила, послужила за преодоляване съпротивата на жертвата, излизаща
извън необходимото за постигане на престъпната цел. С
оглед на изложеното и предвид степента на обществена опасност на конкретното
деяние (изключително
висока) и на дееца (също изключително висока) съдът
прие, че на подсъдимия Р. следва да му бъде наложено наказание при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на двадесет години лишаване от свобода (на максимума, предвиден в санкционната част на
чл.199, ал.2 от НК). По този вид и размер то се явява съответно на извършеното
и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл.36 от НК. Същевременно съдът счита, че по делото отсъстват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да налагат
обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а,
ал.4 от НК.
Тъй като настоящото деяние е извършено в
условията на реална съвкупност с тези по НОХД № 91/14 г. по описа на РС-Оряхово, НОХД № 181/14 г. по описа на РС-Оряхово, НОХД №
235/14 г. по описа на РС-Козлодуй и по НОХД № 252/14 г. по описа на
РС-Козлодуй, на основание чл.25,
ал.1, вр.чл.23, ал.1 от съдът групира наложените по тях
наказания, като определи на подсъдимия М.Р.М. общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно двадесет години лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален
„строг” режим в затвор, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна от така определеното общо наказание изтърпяното от подсъдимия Р.
наказание от осем месеца лишаване от свобода по включените в съвкупността
присъди.
В рамките на приложението на
чл.54 НК и при определяне на
конкретния размер на замененото наказание лишаване от свобода, което съдът
наложи на подсъдимия В.А. за обсъжданото престъпление, бяха отчетени като смекчаващи обстоятелства
младата му възраст, тежкото материално
състояние, както и направеното от него още в досъдебното производство
самопризнание, с детайлно описване на извършеното, което е спомогнало своевременно за разкриване на престъпното посегателство. От друга страна, като отегчаващи обстоятелства съдът
взе предвид негативните характеристични данни за него, включително и последващото му осъждане на
ефективно наказание лишаване от свобода за престъпление против собствеността,
определящи го като личност с трайно изградени престъпни навици, както и начина на извършване на настоящото
деяние, видът и интензивността на използваната сила, послужила за преодоляване
съпротивата на жертвата, излизаща извън необходимото за постигане на престъпната цел. Съобразявайки всички тези обстоятелства, както и
степента на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца (изключително високи), съдът прие, че на подсъдимия А. следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода при незначителен
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер на двадесет години, с което
намира, че ще бъдат постигнати целите по чл.36 от НК. И за този подсъдим съдът прие, че липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да налагат
обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а,
ал.4 от НК.
Тъй като настоящото деяние е извършено в
условията на реална съвкупност с това по НОХД № 252/14 г. по описа на РС-Козлодуй, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът групира наложените по тях наказания, като определи на подсъдимия В.К.А. общо наказание в
размер на най-тежкото от тях, а именно двадесет години лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален
„строг” режим в затвор, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода, наложено на подс.А. по НОХД № 252/14 г. по описа на
РС-Козлодуй.
Тъй като по делото липсват доказателства,
които да сочат, че подсъдимите Р. и А.
притежават налично имущество, на основание чл.45, ал.1 от НК съдът не им наложи кумулативно
предвиденото в чл.199, ал.2 от НК наказание конфискация на
цялото или на част от имуществото на виновния.
На основание чл.59 ал.1, т.1 от НК съдът приспадна при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимите са били
с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 19.04.2014 г. до
10.10.2014 г. за подс.Р. и от 18.04.2014 г. до 13.10.2014 г. за подс.А..
Съдът постанови вещите,
иззети като веществени доказателства от дома на жертвата М.П. при извършените огледи
на местопроизшествие-2 бр.зъбни протези от жълт метал; 1 бр.хартиен плик,
съдържащ банкноти с номинали от 50, 10 и 20 лева, на обща сума 1000 лева;
възглавница; 1 бр.хартиен плик, съдържащ 2 броя удължители, както и тези
предмет на грабежа-златен дамски пръстен; златен мост от зъбна протеза; брадва (манара) с дървена дръжка; 2 бр.сребърни монети, оставени
на съхранение в РИМ-Враца да бъдат върнати на наследниците й-Л.Ц.Д. и Ю.Ц.П..
Съдът постанови веществените доказателства, а именно 1 бр.хартиен
плик запечатен със слепка с № 2014-02132-D-01, ВД 2014-02132.1; 1 бр.хартиен
плик запечатен със слепка с № 2014-02132-D-01, ВД 2014-02132.2; 1 бр.хартиен
плик запечатен със слепка № 2014-02132-D-01, ВД 2014-02132.3; 1 бр.хартиен плик
запечатен със слепка с № 2014-02132-D-01, ВД 2014-02132.6; 1 бр.хартиен плик
запечатен със слепка с № 2014-02132-D-01, ВД 2014-02132.7; 1 бр.хартиен плик,
съдържащ части от текстилна материя-дрехи и бельо; 1 бр.полиетиленов плик,
съдържащ пластмасово шише от минерална вода с надпис „Ком” и бяла пластмасова
чаша да бъдат унищожени поради незначителната им стойност.
Съдът постанови
веществените доказателства, а именно мъжко яке, черно на цвят и блуза с дълъг
ръкав, зелена на цвят да се върнат на подсъдимия М.М.Р., а чифт мъжки
маратонки, черни на цвят с бели кантове, без надписи и чифт мъжки обувки да се
върнат на подсъдимия В.К.А..
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на двамата подсъдими
направените по делото разноски в размер на по 1723.79 лева всеки от тях, които следва да заплатят в полза на държавата,
по сметка на ОД на МВР.
Съдът осъди подсъдимия М.М.Р.
да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ и сумата от 750 лева,
представляваща определено и изплатено на основание чл.20, т.1, вр.чл.9, ал.3 от
Наредбата за заплащане на правна помощ възнаграждение за участието на
назначения в досъдебната фаза на процеса служебен защитник в лицето на адв.П.С.,
видно от приложеното на л.101 от съдебното дело решение №
ВР-489-7740/07.04.2015 г. на председателя на НБПП.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: