Определение по дело №555/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260165
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600555
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                                      №260165

          гр. Пловдив, 03.12.2020 г.

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на трети декември две хиляди и двадесетата година, в състав:

                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ         

          ЧЛЕНОВЕ :  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                 ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

сложи за разглеждане докладваното от чл.съдията М. Рангелова в.ч.н.д. № 555 по описа за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

 

Образувано е по жалба на адв. Д.М., повереник на Г. и Д.Д., родители на Д.К.Д. – починал вследствие на инкриминираното по ДП № *г. по описа на РУ на МВР гр. П. деяние, разследвано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 НК, срещу определението № 260081 от 29.10.20 г. по ЧНД № 291/20 г. по описа на ПзОС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.06.20 г. на ОП-Пазарджик, постановено по реда на чл. 243 НПК.

В жалбата, която е депозирана в срок, се критикуват част от фактическите констатации на прокурора, възприети от решаващия съд. Недоволството е насочено основно срещу извода за липсваща причинна връзка между допуснато от водача на л.а. „О.З.“ с рег. № *св. И.Д.нарушение на правилата за изпреварване и настъпилия сблъсък с мотоциклета, управляван от починалия Д.. Поддържа се, че по делото не е развита в нужната пълнота процесуална активност, като не са набавени всички допустими и възможни експертни сведения, а възприетата допълнителна експертиза е боравила с ненаучна методика. В тази връзка се претендира за ново експертно произнасяне с участието на вещо лице с компетентност в технически анализ на видеозаписи и за извършване на компютърна симулация. Изразява се виждането, че резултатът от подобни изследвания би показал наличието на причинна връзка. Заедно с това се излага убеждението, че един от авторите на авто-техническите експертизи бил проявил недопустима предубеденост. Формулираната претенция е атакуваното определение да се отмени и въззивният съд да върне делото на прокурора с указания за „всеобхватно, пълно и изчерпателно разследване“.

 

Съдът в настоящия състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите в депозираната жалба и съображенията, изложени в атакуваното определение, прие, че обжалването не е основателно.

 

В прекратителното постановление на ОП-Пазарджик се съдържа описание на фактическата обстановка на пътно-транспортното произшествие, като въззивният съд намери, че прокурорът е бил достатъчно подробен при аргументиране на своята позиция, не е допуснал превратно интерпретиране на доказателствени източници, изопачаване на съдържанието им, игнориране на някои от тях и в крайна сметка е спазил точно правилата на формално-логическия анализ. Това е сторил, след като разследващите органи под негово ръководство са положили всички възможни и необходими процесуални усилия за изясняване на разследваното събитие, при стриктно изпълнение на правилата за събиране и проверка на доказателствата, а съмнения относно правилността и безпристрастността на назначените експертизи не възникват. Иначе казано, не се констатира видяната от адв. М. непълнота на информационната база на делото.   

1. Не е споделимо мнението на жалбоподателите за заинтересованост на в.л. Ф. от установяване приноса на починалия за процесното произшествие. Адв. М. вижда подобна заинтересованост в обстоятелството, че още в първата експертиза (приложена на л. 63 и сл. от том 1 ДП) експертът Ф. е посочил при описание на „обстоятелствата по случая“, т.е. в началото на писменото заключение, че водачът на мотоциклета е допуснал ПТП. Според повереника на пострадалите няма как в по-нататъшното изложение той да не направи всичко възможно, за да защити въпросното начално съждение. Тази линия на разсъждения не държи сметка, че авторът на коментираната АТЕ е пояснил, и то в следващото изречение, какво разбира под „допуснал ПТП“: загубил управление на мотоциклета, напуснал дясната пътна лента и се блъснал в насрещно движещия се л.а.“О.З.“ – все моменти от инкриминираната ситуация, които никога не са били спорни по делото. Впрочем съдът не може да разбере защо жалбоподателите считат, че мястото на дадено изречение може да покаже пристрастност, респ. безпристрастност на автора на текста. Касае се за научна разработка, частите на която трябва да са взаимосвързани и обусловени една от друга (и в случая са такива).  Така че следва да се преценяват в цялост, пък и не би могло да се проследи точно пътя на мисловния процес на съставителя ѝ. Друго би било положението, ако например частта „обстоятелства по случая“ е била написана преди набавянето на нужната за експертното изследване информация, или ако е била оформена на отделен материален носител значително време преди написването на останалия текст.    

2. Правилно е решен основният спорен въпрос – дали при изпреварването на движещ се пред него с ниска скорост л.а. „Ф.“ водачът на л.а. „О.З.“ е създал опасност за движението на мотоциклета в насрещната лента, управляван от починалия. Отрицателният отговор се основава на констатациите на последователно извършваните по делото АТЕ, които са категорични, че е нямало етап от тази маневра, който да е препятствал движението на мотоциклета в собствената му пътна лента, така че мотоциклетистът не е бил поставен в ситуация да предприеме спиране или да промени траекторията на превозното средство. От своя страна поддържаната от него  превишена скорост от 75 км./ч. не е представлявала отрицателен фактор, пренебрегнат от предприелия изпреварването, при положение че двете ППС са били на значително разстояние едно от друго до края на маневрата. В тази връзка авто-експертите заключават, че произшествието е могло да бъде предотвратено от мотоциклетиста, дори с превишената скорост, която е поддържал, ако просто беше продължил праволинейното си движение.

2.1 В аспекта на тези експертни констатации виждането, че не е изследван с необходимата задълбоченост проблемът каква част от автомобила на св. Д. е навлязла при изпреварването в лентата за движение на мотоциклетиста, не може да доведе до решение за назначаване на поредна експертиза. „О.“ът се е прибрал, и то изцяло, в своята лента в момент, когато мотоциклетът е бил все още достатъчно далеч – на над тридесет метра. Следователно мотоциклетистът не е бил в невъзможност да избегне ПТП.

2.2 Отделен е въпросът, че изводът за непълно навлизане на „О.“а в насрещната лента (с половината широчина) е базиран включително на визуална информация. Касае се за видеозаписи, които са приобщени сред материалите на делото по надлежния процесуален ред. Вещите лица от допълнителната АТЕ са ги изследвали, като включително са проверили резолюцията и са уточнили параметрите на файловете. Няма данни, въз основа на които да се приеме, че умишлено са пренебрегнали кадрите, които показват пълно навлизане в съседната лента (а са онагледили изводите си със снимки, отразяващи частично навлизане в предходни или следващи моменти). Съдът има предвид, че не са събрани странични доказателства за предполаганото пълно навлизане, които да породят съмнение в този смисъл (например свидетелски показания или обективни находки върху пътното платно). Не е защитимо и предположението, че авто-експертите не са били компетентни да проследят визуализирането на отделните етапи от маневрата. Касае се за професионалисти в своята област, които не за пръв път боравят с видеозаписи, а и съдът не се съмнява, че биха поискали включване в експертизата на специалист по технически анализ на видеозапис, ако са считали, че са им необходими подобни „специални знания“.

2.3 Не е основателно и становището, че измерването на разстояния посредством общодостъпната софтуерна програма G.E. е компрометирало изводите на допълнителната авто-техническа експертиза. Видно от обстоятелствената част на експертизата, вещите лица действително са използвали възможностите на G.E.. Посредством тях са изчислили разстоянието, което са изминали л.а „О.“ и л.а. „Ф.“ от точка в един кадър до точка в друг кадър от видеозаписите. Подходили са така, доколкото им е поставено изрично указание да изчислят скоростите на мотоциклета и на л.а. „О.“, като съобразят реалните брой кадри от видеозаписите и реалните дистанции на тяхното месторазположение. Подобно на предходните разсъждения ПАС ще подчертае, че няма данни, въз основа на които да се изгради обосновано подозрение, че експертите не са достигнали до достатъчно надеждни констатации относно скоростите на двете ППС. Напротив, не се забелязва съществена разлика в съотношението на техните скорости, прието в коментираната допълнителна експертиза и в предходните единична и тройна АТЕ, които не са боравили с реалния брой кадри и с посочената софтуерна програма (а са приложили друга (чисто научна) методика).  

2.4 Не е основателно и предположението, че оглеждането на щетите на двете ППС, участници в катастрофата, би променил експертните изводи в търсения от пострадалите смисъл. Вещите лица са взели предвид деформациите на частите на мотоциклета и „О.“а, видими на множеството фотоси, отразяващи автентичната обстановка след произшествието, както и на видеозаписите. И изрично са се позовали на тях в обстоятелствената част на експертизата, като са приложили и част от снимковия материал. Всъщност и жалбоподателите не сочат кои неотчетени деформации имат предвид и в какъв аспект предполагат, че биха изменили експертното заключение. 

Казано в обобщение, ПАС не вижда основание за назначаване на повторна експертиза или за осъществяване на претендираната компютърна симулация и щателен оглед на двете ППС, така че прокурорът е бил прав да изгради изводите си с помощта единствено на наличните доказателствени и експертни данни.  

3. Апелативният съд не прие за коректен укора към прокурора и първоинстанционния съд, че били игнорирали допуснато от страна на водача на „О.а“ нарушение на правило за движение. Напротив, и в постановлението, и в определението е наблегнато, че св. Д. е предприел изпреварване при наличие на непрекъсната линия на хоризонталната пътна маркировка, т.е. игнорирайки забраната за тази маневра. Мотивирали са се обаче, при това коректно позовавайки се на експертните констатации, че няма причинна връзка с последвалото ПТП. Една от неопровержимите констатации е за отпадането на споменатата забрана за изпреварване по време на маневрата (хоризонталната маркировка станала прекъсната линия). Но не тази констатация е важната. Важно е, че двете ППС са се намирали на значително разстояние при всеки от етапите на маневрата, а водачите им са имали възможност да се възприемат един друг доста преди конфликтната точка, поради което преценката от страна на управлявалия „О.“а, че ще може да завърши изпреварването преди приближаването на мотоциклетиста, е била обоснована. Видно от изготвената от допълнителната експертиза динамична мащабна скица № 2, двете ППС биха се разминали комфортно – на разстояние едно от друго от порядъка на 2.5 метра. Очевидно е, че реакцията на починалия по задействане на спирачната система на мотоциклета не е изпълнявала законово задължение (арг. от чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП), следователно е била ненужна и като такава не може да се приеме за „естествена“, както се предлага в жалбата. Отделен е въпросът, че мотоциклетистът я е и изпълнил неконтролирано, несъобразявайки превишената си с 25 км./ч скорост, хлъзгавия път, а и своята неправоспособност и произхождащата от нея липса на опитност. И в крайна сметка е предизвикал нарушаване баланса на двуколесното превозно средство, което се заклатило, а сетне подхлъзнало и неуправляемо навлязло в опасната зона за спиране на „О.“а, който вече изцяло се намирал в собствената си пътна лента.    

4. Оспорването на мястото на удара не е придружено с конкретна аргументация, която да бъдат предмет на разискване в рамките на настоящото изложение. Предположението на жалбоподателите, че ударът може да е настъпил „на границата или дори в платното на движение на мотоциклета“ е очевидно голословно, като дори не е уточнено дали се възразява по отношение на изходните данни, които са използвали експертите, или по отношение на изложения анализ, завършил с констатация за отстояние на обсъжданото място на 0.50-1.5 м. източно от разделителната линия (т.е. изцяло в лентата за движение на автомобила). ПАС и не вижда как може да се противопостави някакво приемливо звучащо възражение при положение че обсъжданата констатация изхожда от връщането назад на крайното разположение на лекия автомобил след удара, което представлява една от сигурните обективни данни по делото, респ. от въздействието, което му е оказал ударът – възможно леко завъртане в положителна посока (обратно на часовниковата стрелка). Използвана е и друга гледна точка – скоростите на л.а. „О.“ и на изпреварения от него л.а. „Ф.“ – и е заключено, че л.а. „О.“ е имал време и разстояние да се завърне след изпреварването в своята пътна лента, достигайки по широчина определеното място на удара.     

Може да се обобщи, че заключенията на всички АТЕ са изведени след компетентно извършен, подкрепен с позоваване на научната литература и авто-техническа практика, безпротиворечиво изложен и съвършено добросъвестен анализ на обективните технически данни и на използваемите свидетелски показания. Крайният извод за причината за произшествието, кореняща се единствено в поведението на сина на Г. и К. Д., е категорично заявен, явява се естествен завършек на проведеното обективно изследване на спорните моменти от ПТП и закономерно следва гореизложена разбираема аргументация. Така че е кредитируем. 

С други думи, прекратителното постановление е изготвено след изясняване на всички елементи от пътната обстановка, значими за правилното решаване на делото, а изложените изводи са безсъмнени. Като е направил подобна преценка, окръжният съд е постановил законосъобразен акт, подлежащ на потвърждаване.  

            По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

                       

О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определението № 260081 от 29.10.20 г. по ЧНД № 291/20 г. по описа на ПзОС, с което е потвърдено постановлението от 18.06.2020 г. на ОП-Пазарджик за прекратяване, на основание чл.243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, на наказателното производство по досъдебно производство № *г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик.  

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

                                  

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ :