РЕШЕНИЕ
№ 8731
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110174313 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 405507/12.12.2024
г., от А. Н. И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С*, притежаваща л.к.
№ *, валидна до 19.08.2025г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, фирмено дело №
24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на
дейно стта: гр. Co фия, бул. „А*, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-
mail: **** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И*
и Д*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с
правна квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск, с който се иска да се приеме, че са
налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски
кредит № 1257476, сключен между А. Н. И. с ЕГН: ********** и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И* и
Д*, чиято недействителност моли да бъде прогласена.
1.
1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е
формиран същия
1
2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК,
действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР
1.
2. евентуален, да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5
в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1257476,
сключен между А. Н. И. с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И* и Д*,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" p.l.c в полза на
ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като
нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.Юа, ал.4, чл.19, ал.1
и 4 ЗПК.
2. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, променен, на основание
чл.214 ГПК, за сумата 72.57 лева, с който да се осъди ответника
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И* и
Д*, да заплати на А. Н. И. с ЕГН: **********, сумата в размер на 72.57
лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание
по договор за потребителски кредит № 1257476, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба
(12.12.2024 г.) до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 1257476/17.12.2020 г. при следните параметри:
главница – 350 лева, срок за връщане на заема – 30 дни, с падежна дата
28.05.2023 г., ГЛП – 3.38 %, договорна лихва в размер на 11.83 лева, ГПР –
49.85 %. Общата сума, което ищецът е следвало ва върне е 350 лева главница
и 11.83 лева лихва, което се равнявало на 361.83 лева. Твърди, че договорът е
следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.5 от договора,
страните се договорили, че договорът за поръчителство се сключва не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант
бил „Multitude Bank p.l.c“, базиран в Малта, заемодател „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а клиентът бил заемополучателят А. Н. И.. Срещу този
договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса в размер на 72.57 лева,
която се изплаща към договора за заем. Сочи, че е изплатила напълно сумата
от 434.40 лева към ответника.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за
поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита,
че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно
основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит
2
никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора
за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова
сметка на ищеца: *, BIC: CECVVGSF
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира молби, с които поддържа исковете. Моли да бъдат
уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писма
молба. Претендира разноски. Не прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Неоснователно е искането на ищеца по чл.238 ГПК, тъй като ответникът
е взел становище по ИМ, по хода на делото и доклада.
С определение № 9317/25.02.2025 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, както и разпределил доказателствената тежест (л.31-37 от
делото).
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
1257476/28.04.2023 г. при следните параметри: главница – 350 лева, срок за връщане на
заема – 30 дни, с падежна дата 28.05.2023 г., ГЛП – 3.38 %, договорна лихва в размер на
11.83 лева, ГПР – 49.85 %. Общата сума, което ищецът е следвало да върне е 350 лева
главница и 11.83 лева договорна лихва, което се равнявало на 361.83 лева.
Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство, като
съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че договорът за поръчителство се
сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант
бил „Multitude Bank p.l.c“, базиран в Малта, заемодател „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а
3
клиентът бил заемополучателят. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е заплатил
такса в размер на 72.57 лева, която се изплаща към договора за заем.
Не се спори, че тази сума за гарант била предвидена за заплащане към погасителния
план на договора за кредита и същата се дължала от заемополучателя на заемодателя в
сроковете по връщане на главницата и на заемодателя. Не се спори, че сумата за гарант била
платена на заемодателя.
Не е спорно, че договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1 т.10 ЗПК – не е
ясно по какъв начин е формиран ГПР, не е посочен действителен ГПР, след като в
посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги/застрахователната
премия/такса за обезпечение на заема.
Не е спорно, че клаузата за пакета от допълнителни услуги/застрахователната
премия/такса за обезпечение на заема е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР,
същата представлява такса по чл.10а ЗПК и с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5
ЗПК. Не се спори, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
Не е спорно, че ищецът е заплатил сумите на ответника от 5.00 лева/72.57 лева.
Спори се дали ответникът е заплатил сумата от 5.00 лева/72.57 лева и дали
ответникът ги е получил на правно основание.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чиято заключение
съдът напълно кредитира, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице,
обосновано и пълно. От него се установи, че ГПР на кредита с включената
такса за обезпечение в него е в размер а 1 285.15 %. А петкратният размер на
законната лихва към момента на сключване на договора е 62.35 %. Процесната
такса за обезпечение не е включена в ГПР. (л.85-89 от делото).
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с такса за обезпечение та ответникът, като кредитодател,
заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с
което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет не е включен
в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е
включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на
кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят
да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него.
Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1,
т.10-11 ЗПК.
При това положение съдът приема, че към момента на сключване на
договора потребителят не е могъл да разбера действителния ГПР по договора,
което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Освен това действителният ГПР
надвишава определеният от закона размер по чл.19 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за
потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се
обяви за недействителен. Главният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
По осъдителния иск
След като договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, то
съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на
4
кредита, т.е. главницата. По делото се установи, от представените писмени
доказателства и експертизата, че главницата е 350.00 лева, а ищецът е платил
общо по договора 434.40 лева. При това положение разликата,
представляваща сумата 84.40 лева е платена без основание, тъй като същата
не се дължи изначално, поради недействителност на договора за кредит.
Следователно сумата от 84.40 лева е платена без основание. От тази сума
ищецат е заплатил напълно сумата в размер на 11.83 лева, представляваща
договорна лихва и 72.57 лева такса за поръчителство.
Ответникът не успя да докаже основанието на което е получил сумата.
Ето защо осъдителният иск е напълно основателен и следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представения списък с разноски (л.73 от делото),
ищецът претендира:
50.00 лева държавна такса (л. 21 от делото)
1000.00 лева за експертиза (л. 74 от делото)
1800 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
Ответникът не е представил списък с разноски и не е направил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо съдът не следва да се произнася по
размера на разноските.
Разноските, които следва да се признаят на ищеца са в размер на 1050.00
лева.
Ето защо „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „М* бул. А* следва да бъде осъдено да
заплати на А. Н. И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София. Ул. *,
притежаваща л.к. № *, валидна до 19.08.2025г. сумата в размер на 1050.00
лева (хиляда и петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. №
74313/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ето защо „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „М* бул. А* следва да бъде осъдено да
заплати на да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М*“, Булстат
*, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София, бул. „А* ет.5, оф.5.3
сумата в размер на 1800.00 лева (хиляда и осемстотин лева),
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 74313/2024 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит №
1257476/28.04.2023, сключен между А. Н. И. с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ
5
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Младост" ж.к. М* поради липса на представен ГПР и ГПР, който
надвишава законовия максимум, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19 ЗПК, по предявения иск от А. Н. И. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. София. Ул. В* притежаваща л.к. № *, валидна до 19.08.2025г. срещу
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „М* бул. А*.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И*
и Д*, да заплати на А. Н. И. с ЕГН: **********, сумата в размер на 72.57
лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по
договор за потребителски кредит № 1257476, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (12.12.2024 г.) до
окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „М* бул. А* да заплати на А. Н. И. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София. Ул. *, притежаваща л.к. № *,
валидна до 19.08.2025г. сумата в размер на 1050.00 лева (хиляда и петдесет
лева), представляващи разноски по гр. д. № 74313/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „М* бул. А* да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М*“, Булстат *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа
на СГС, гр. София, бул. „А* ет.5, оф.5.3 сумата в размер на 1800.00 лева
(хиляда и осемстотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 74313/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по следната банкова сметка с титуляр
адв. Д. М., ** *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6