Решение по дело №2924/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4625
Дата: 29 юни 2015 г. (в сила от 27 май 2016 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20141100102924
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     гр. София 29.06.2015 г.

 

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

            

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

 

при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2924 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ.

Ищецът Д.Е.С. ЕГН **********   е предявил против Г. Ф. *** иск за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания , в следствие на телесни увреждания получени при ПТП на 10.09.2013 год. за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до датата на окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 10.09.2013 год. около  22.00 ч. /около 17.00ч./ е пострадал при ПТП, настъпило на магистрала "Тракия" на км.116"500, като при управлението на мотоциклет "Хонда ЦВР 600РР" с рег.№ ****** в посока от гр.София към гр.Пловдив в лявата крайна лента за движение, е бил внезапно и неправомерно „засечен“ от неустановен лек автомобил, който се движел в средната лента за движение и е предприел внезапно маневра "престрояване в ляво".  За да избегне удар в автомобила ищеца е предприел аварийно спиране , при което мотоциклета се е преобърнал.

От описаната катастрофа ищецът получил следните множество увреждания,а именно- фрактура лявата бедрена кост с дислокация; вътреставна фрактура на радиуса и дисталната част на диафизата; фрактура на клавикулата с наличие на два фрагмента; фрактура на дясната ключица; фрактура на проксималната фаланга на 5-ти пръст,наложило са извършване на операция на лявата бедрена кост и поставяне на стабилизираща метална остеосинтеза.

                   моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер , ведно със законната лихва от датата на увреждането и претендира присъждане на разноските по делото.

                   ответникът Г. Ф. оспорва иска по основание и размер и моли съда да го отхвърли, тъй като по делото не са доказани наличието на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и конкретно вината на водача на неизвестния автомобил и нарушение на правилата за движение от страна на последния, което да е довело до деликта. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения с исковата молба Констативен протокол от 10.09.2013 год. се установява, че на същата дата около 17.00 ч. магистрала "Тракия" на км.116"500 е настъпило ПТП, при което при движение с несъобразена с пътните условия скорост и рязко спиране,  водачът на мотоциклет "Хонда ЦВР 600РР" с рег.№****** Д.Е.С. е паднал с управляваното от него МПС на пътното платно.

Видно от горния протокол,а и от представеното на л.23 писмо от ОД на МВР гр.Пловдив,сектор „Пътна полиция“ на спрямо Д.Е.С. са предприети административно-наказателни действия и му е наложено наказание за процесното ПТП с НП 10845/2013 год.,което е в сила от 01.03.2014 год.

По делото е разпитана свидетелката С.Р., която е пътувала в лек автомобил непосредствено след мотоциклета на пострадалия. От разпита се установява, че ПТП –то е настъпило , тъй като ищецът е бил засечен внезапно от лек автомобил,който от средната лента за движение навлязъл внезапно в  най-лявата такава /където се движел ищеца/, което наложило С. да задейства внезапно спирачките и това довело до падането му и преобръщането на пътното платно. След ПТП-то пострадалия бил известно време в безсъзнание.Свидетелят уточнява,че е собственик на управлявания от ищеца мотоциклет.

По делото е разпитан и свидетеля Х.Х., който бил заедно със св. Р. в лекия автомобил движещ се зад мотоциклета на пострадалия. Според него катастрофата настъпила,поради това,че ищецът бил засечен от малък бял лек автомобил,който внезапно преминал от средната,в крайната лява лента пред мотоциклета на пострадалия. Последния бил откаран в болница в гр.Пловдив,където престоял около месец.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За допустимостта на иска по чл. 288 КЗ срещу Г. Ф. е от значение провеждането на предхождаща завеждането му извънсъдебна процедура, при която пред Ф.а е предявена претенция за изплащане на обезщетение от ПТП и такова да е било отказано, ищецът да не е бил съгласен с неговия размер или Гаранционния Ф. не се е произнесъл по претенцията в тримесечен срок от завеждането й – чл. 288, ал. 11 КЗ. Предвид установеното от събраните доказателства провеждане на тази извънсъдебна процедура, завършила с отказ да бъде изплатено обезщетение, т.е. искът е допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. 

Съгласно разпоредбата на  чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ, безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу Г. Ф. ще бъде основателна.

От събраните в производството доказателства безспорно се установи, че ищецът е пострадала при падане от мотоциклет,поради рязко спиране. Водачът е санкциониран за нарушение на правилата за движение по пътищата с НП 10845/2013 год. на ОД на МВР гр.Пловдив.

Основен спорен въпрос по делото е дали са налице основания за ангажиране отговорността на ответника Г. Ф.. Отговорността на Гаранционния Ф. е обусловена от наличието на пострадало лице при ПТП  причина , за което обаче да е неидентифицирано МПС.

В разглеждания казус не се установи по категоричен начин катастрофата да е причинена от  неидентифицирано МПС. Напротив от констативния акт и факта на влязло в сила наказателно постановление спрямо ищеца е видно,че при движението с мотоциклета именно той е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,движел се е с несъобразена скорост и при последвало рязко спиране/без да са установени конкретни причини за това/ е загубил равновесие и е паднал с мотора на пътното платно.

Показанията на разпитаните по делото двама свидетели относно причините за настъпване на процесното ПТП , не следва да бъдат възприети безкритично, доколкото поне единия от тях е в близки отношения с пострадалия/предоставяне ползването на мотоциклета навежда на този извод/ и техните показания не може да бъдат определени като обективни и безпристрастни.Липсата на каквито и да е други доказателства по делото за това причина за катастрофата да е действие на неидентифицирано МПС и факта,че по официален ред е констатирано неправомерно поведение на самия пострадал,мотивира съдът да не кредитира показанията на свидетелите относно причината за катастрофата.

Факт е също,че въпреки дадената на ищеца възможност същия не е попълнил дело с доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което в крайна сметка тези твърдения в частта относно фактическата обстановка при настъпване на ПТП-то и неправомерните действия на водач на неидентифицирано МПС не бяха доказани съгласно изискванията на чл.154 ГПК .

С оглед изложеното предявеният иск за обезщетение в размер на 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определено съобразно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2050 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И   :

 

ОТВЪРЛЯ предявения от Д.Е.С. ЕГН ********** *** със съдебен адрес на адвокат В.Т. *** против Г. Ф., *** иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на телесни увреждания получени при ПТП на 10.09.2013 год. за сумата от 80 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.Е.С. ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., ***  разноски в размер на 2050 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: