Решение по дело №110/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Т. Г. И. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [жк] [адрес], против Решение №639/14.12.2023г. по АНД № 1658/2023г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че въззивният съд не е изследвал липсата на времева компетентност на актосъставителя при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Сочи се, че при съставяне на АУАН актосъставителят е действал извън установеното работно време, поради което е действал при липса на компетентност. Сочи се още, че в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно актосъставителят в нарушение на чл. 107 и чл.111 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, чл. 41 ЗАНН, чл. 42, ал.1 т.10 и чл.52, ал.4 от ЗАНН, не е съхранил видеозаписа от стационарната камера на Община Плевен, намираща се на кръстовището на [улица]с [улица], което е довело до ограничаване на правото на защита на касатора. Посочва се, че нито актосъставителят, нито административно наказващият орган е предприел действия по съхранение на видеозаписа, поради което същият не е запазен и представен пред въззивната инстанция. Твърди се, че не е извършен и оглед на видеозаписа и не е обективирано видяното в писмен протокол или друг документ. Твърди се, че предвид наличието на противоречие в показанията на свидетелите, не може да се обоснове извод за наличие на доказателства за извършване на твърдяното нарушение. Посочва се още в жалбата, че касаторът не е извършил посочените административни нарушения, като липсват елементи от състава им от обективна страна. Алтернативно се твърди маловажност на нарушенията по чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че липсва описание на нарушението на чл. 137б, ал.1 от ЗДвП, като не е индивидиуализирана възрастта на детето, теглото или ръста му , не е установена самоличността му, както и не е вписан вида на системата за обезопасяване, с която е оборудван автомобила, не е отбелязана категорията МПС. По този начин на касатора не става ясно в какво точно нарушение е обвинен. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 639/14.12.2023г. по АНД № 1658/23г. по описа на РС-Плевен, както и да бъде отменено Наказателно постановление №23-0938-001101/13.04.2023г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично и с пълномощник адв. Р. Л. с пълномощно от 15.01.24г. Страната и процесуалният представител молят съда да уважи жалбата, да отмени обжалваното решение, както и оспореното Наказателно постановление №23-0938-001101/13.04.2023г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

Ответникът, редовно призован, не се явява.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор А. Б., който взема становище правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда да го потвърди.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение №639/14.12.2023г. по АНД №1658/23г. по описа на РС-Плевен е потвърдено №23-0938-001101/13.04.2023г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Т. Г. И. с [ЕГН], за нарушение на чл. 37, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.1 т.5 от ЗДвП била наложена Глоба в размер на 150 лв., за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4 т.7 от ЗДвП – Глоба в размер на 50 лв., както и за нарушение на чл. 137б, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4 т.10 от ЗДвП – Глоба в размер на 50 лв.

Районен съд - Плевен е приел от фактическа страна, че на 28.03.2023г. около 17,40 в гр.Плевен на кръстовището на [улица]и [улица]Т. Г. И. управлявал товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.№ [рег. номер], негова собственост, като движейки се по [улица]навлязъл в кръстовището, извършил завой наляво и не пропуснал насрещно движещите се автомобили, след което продължил движението си по [улица], както и не използвал обезопасителен колан по време на движение, с което е оборудван автомобила и превозвал дете на предна дясна седалка, без система за обезопасяване на деца.

Въззивният съд установил изложената фактическа обстановка от приобщените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива съдържащи се в показанията на свидетелите Г. П. Б., Г. В. Д., Д. А. Х., Н. Д. К., които кредитирал с доверие.

От правна страна РС-Плевен приел, че както НП-то, така и АУАН са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Въззивният съд не установил съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Приел, че НП-то съдържа минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1-7 ЗАНН, както и че са описани всички елементи от обективната страна на вменените нарушения. От показанията на свидетелката Н. Д. К. съдът приел за установено, че детето, което се е возело на предната седалка на автомобила е 6 годишната дъщеря на Т. Г. И.. От показанията на свидетелите Г. П. Б., Г. В. Д., Д. А. Х., съдът приел за доказани елементите от съставите на посочените по-горе административни нарушения от обективна страна, предвид обстоятелството, че свидетелите са възприели пряко и непосредствено движението на превозното средство, както и транспортирането на дете без система за обезопасяването му. Съдът дал вяра на показанията на свидетелите, като последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Свидетелите били категорични, че на място и от два различни ъгъла възприели по-горната фактическа обстановка, а не и от изискания допълнително видеозапис от Община Плевен. Свидетелите внесли в процеса преки доказателства, че товарния автомобил на касатора бил първи поред за завой наляво, както и че движението е било интензивно, а пътната обстановка напрегната, поради което е създадена непосредствена опасност за движението. РС-Плевен приел, че жалбоподателят е осъществил съставите на нарушения на чл. 37, ал.1, чл. 137а, ал.1 и чл. 137б, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно и правилно е била ангажирана отговорността му. Съдът изложил и становище за липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като от справката за нарушител извел извод, че Т. Г. И. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата.

Ето защо приел, че законосъобразно и правилно на жалбоподателя били наложени санкции на основание чл. 179, ал.1 т.5, чл. 183, ал.4 т.7 и чл.183, ал.4 т.10 от ЗДвП, поради което потвърдил Наказателно постановление №23-0938-001101/13.04.2023г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав на Административен съд Плевен намира, че РС-Плевен е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

Касационният състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушения на чл. 37, ал.1, чл. 137а, ал.1 и чл. 137б, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност по посочените текстове. Правната квалификация за нарушенията е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на всяко от административните нарушения, както и са доказани са по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че въззивният съд не е изследвал липсата на времева компетентност на актосъставителя при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), като при съставяне на АУАН актосъставителят е действал извън установеното работно време, поради което е действал при липса на компетентност.Видно от показанията на св. Д. А. Х. и св. Г. В. Д. дежурството им е продължило от 07.00 часа до 19.00 часа, а в наряд са били именно с актосъставителя Г. П. Б.. В тази насока са и писмените доказателства, приобщени в касационната инстанция – копие от ежедневна ведомост с рег.№ 316р-10345/21.03.2023г. и месечен график за м.март 2023г. АУАН, макар и съставен близо час и половина след установяване на нарушението (констатирано в 17,40 часа) и изготвен не на място, а в съответното поделение на МВР, е съставен по време и по повод на изпълнение на служебните задължения от страна на актосъставителя. В тази насока са гласните доказателства в показанията и на тримата свидетели Г. П. Б., Г. В. Д., Д. А. Х., които са единодушни и непротиворечиви, поради което се приемат за достоверни и обективни.

Неоснователно е и възражението, че актосъставителят и административно наказващият орган не са съхранили и запазили веществено доказателствено средство - видеозапис от стационарната камера на Община Плевен, намираща се на кръстовището на [улица]с [улица], което е довело до ограничаване на правото на защита на касатора. Действително видно от справка с рег.№ 316000-38966/06.10.2023г. по описа на ОД на МВР-Плевен, няма запазен запис от видеокамерите, монтирани на кръстовището. Но следва да бъде отбелязано, че при съставянето на АУАН на 28.03.2023г. (дата на извършване и установяване на нарушения) и при връчването му, жалбоподателят не е направил искания в тази насока, като е посочил, че няма възражения срещу съдържанието на акта. Едва с подаването на жалбата срещу НП-то за пръв път – близо четири месеца по-късно, оспорващият изисква като доказателство процесния видеозапис. Видно от приобщените гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите – служители на МВР, видеозаписът е бил наличен към датата на съставяне на АУАН, както и е бил показан на нарушителя и последният не е възразил. Видно от показанията на свидетеля, практиката в ОД на МВР-Плевен е да се съхраняват видеозаписи от констатирани административни нарушения по ЗДвП, но само в случай, че лицето е подало възражение. В останалите случаи записите не се съхраняват. Конкретния случай е именно такъв. Следва да се отбележи, че няма данни в хода на производството по съставяне на АУАН да е иззет процесния видеозапис като веществено доказателство, поради което да е налице задължение за актосъставителя и административнонаказващия орган да го съхранява до приключване на процеса. Такова задължение не произтича за компетентните органи и от обстоятелството, че АУАН не е съставен въз основа на видеозаписа, а въз основа на показанията на свидетели – непосредствени очевидци на поведението на касатора, индивидуализирани в акта.

Макар и да не е запазен видеозаписът от стационарната камера на Община Плевен, намираща се на кръстовището на [улица]с [улица], съдът приема, че това не е довело до ограничаване на правото на защита на касатора, който може да се защити чрез други доказателствени средства вкл. разпит на свидетели за обстоятелства, опровергаващи показанията на свидетелите очевидци по делото. Обратно, от показанията на св. Н. Д. К. се потвърждава обстоятелството, че на процесната дата детето, което се е возило отпред в превозното средство, е малолетната дъщеря на водача. Това обстоятелство, както и управление на МПС от страна на Т. Г. И. и транспортиране на малолетно дете на 6 години без поставен обезопасителен колан се потвърждава и показанията на останалите свидетели.

На следващо място съдът приема за неоснователно възражението на пълномощника на касатора, че фактическата обстановка не е изяснена от въззивната инстанция, както и че АУАН и НП-то не съдържат описание на нарушенията вкл. не е индивидиуализирана възрастта на детето, теглото или ръста му, не е установена самоличността му, както и не е вписан вида на системата за обезопасяване, с която е оборудван автомобила, не е отбелязана категорията МПС, поради което касаторът е бил поставен в невъзможност да се защити. Обратно видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, същото е подробно и мотивирано. Съдът е посочил, че е изградил изводите си въз основа на изброените писмени доказателства, както и съответните им гласни доказателства в показанията на свидетелите. Мотивите на въззивната инстанция са изготвени по начин, изцяло съответстващ на изискванията на процесуалния закон. В решението е изложена приетата от районния съд фактология, след като е обективиран подробен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност. Решението съдържа доказателствен анализ и съображения за допустимост и достоверност на доказателствените източници, поставени в основата на фактическите изводи. Мотивирани са и правните изводи на съда и са изложени съображения във връзка с наложеното административно наказание. Парелелно с анализа на събраните по делото доказателства, съдът е разгледал всички възражения и доводи на защитата на жалбоподателя, които е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни съображения.

С оглед на гореизложеното и при извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, настоящият касационен състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Постановеното от районния съд решение е валидно и правилно и следва да бъде потвърдено, а касационната жалба-като неоснователна – да бъде оставена без уважение, със законните последици от това.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

Оставя в сила Решение №639/14.12.2023г. по АНД №1658/23г. по описа на РС-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.