Определение по дело №137/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 256
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20224100500137
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256
гр. Велико Търново, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров

Любка Милкова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500137 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Предмет на подадената от името на Л.Н.А чрез пълномощника й адвокат Й.М. от ВТАК
частна жалба е определение от 03.02.2022. по гр.д.№ 3685/2021 г. на ВТРС , с което по реда
на чл.129, ал.3 ГПК е повелено връщане на исковата й молба и е прекратено образуваното по
нея производство, с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима/ подадена е в срок и покрива хипотезата на чл.
274, ал.1, т.1 ГПК/ и разгледана по същество- основателна.
Причината за постановената прекратителна процесуална санкция като последица на връщане
на исковата молба е убеждението на съдията- докладчик , че страната не е изпълнила в
определения й едноседмичен срок дадени с разпореждане от 06.01.2022 г. по реда на чл.129, ал.2
ГПК указания за отстраняване на нередовности , а именно : да представи по делото вписан в
Службата по вписвания при ВТРС екземпляр от нея ; да представи удостоверение за данъчна
оценка на имота или доказателства за пазарната му цена, както и да уточни дали ответниците
/В.Й. А и етажните собственици от жилищна сграда , находяща се гр.В.Търново , ул „Охрид“ №
1, вх.Б , с управител на етажната собственост М.Д./ оспорват правото й на собственост в размер
на ½ идеална част от обема му , и ако да- по какъв начин ?
Определението е незаконосъобразно.
Указанието за вписване на исковата молба в АВ-Служба Велико Търново / действие
изискуемо от нормите на чл. 114, ал.1, б.“в“, ал.2 , вр. с чл.112, б.“з“ ЗС/ и съответно представяне
на екземпляр от нея с отбелязване на вписването е изпълнено в края на едноседмичния срок /
започнал да тече на 13.01.2022 г и изтекъл в края на работния ден на 20.01.2022 г./. Указанието да
представяне на удостоверение за данъчна оценка на имота , макар и съобразено с обичайната
практика на съдилищата не среща опора в процесуалния закон , тъй-като същият не вменява в
задължение на ищеца да прилага към исковата молба такъв официален общински документ.
Разбира се той може да го направи , но не и да търпи неблагоприятни последици от
непредставянето му дори и съдът да му укаже да го направи. Това е така , защото указанията на
съда по реда на чл. 129, ал.2 ГПК могат да се отнасят само до констатирани нередовности/
пороци/ , изведени от съдържанието на и приложенията към исковата молба, такова каквото е
очертано и тези които са посочени в текстовете на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК. Задължение на
ищеца е да посочи само цената на иска за собственост / чл. 127, ал.1 , т.3 ГПК/ , а служебно
1
задължение на съда е да провери /установи/ дали тя съответства на онази , която трябва да покрива
размера му определен по реда на чл. 69 , ал.1, т.2 ГПК, за което би могъл да изиска и по собствен
почин или по молба на страната въпросното удостоверение за данъчна оценка - чл.70, ал.1, изр.2-
ро, чл.186, изр.2-ро ГПК. Указание са посочване на цената на иска не е дадено в случая .
Пълномощникът на страната е изложил в молба от 02.02.2022 г. наличие на пречка за собствено
снабдяване от администрацията на Община В.Търново с удостоверението е поискал това да
стори съда . Фактът , че молбата е подадена след изтичане на срока по чл. 129, ал.2 ГПК е без
всякакво оценъчно значение за ситуацията на неизпълнение на указанието , както поради
доводите , изложени по горе, изключващи отрицателна съдба на исковата молба, изразена във
връщането й , така и поради обстоятелството , че съдът след изтичане на въпросния процесуален
срок е издал на страната съдебно удостоверение по чл.186 ГПК , което да й послужи за
изпълнение на горната цел пред общинската администрация. Това действие е равнозначно на воля
за продължаването му .
Обосноваване на правен интерес от предявяване на иск за установяване на 1/2 идеална
част от правото на собственост върху имота, насочен срещу другия съсобственик / дъщерята на
А/ и срещу взискателя по изпълнителното дело- страна , включваща етажните собственици в
сградата, е очевидно невъзможно с прибавяне на нови обстоятелства в неговото „основание "/
обстоятелствената част на исковата молба – чл.127, ал.1, т.4 ГПК/. Това е така , защото очертания
чрез естеството на изложените обстоятелства модел на правен спор с етажните собственици , е
логически показател за отрицание на правото на принудително изпълнение/ което няма пречка да
се проведе с установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, защото това е общ текст , който не
прави разграничение между материални и процесуални права, стига разбира се вторите да нямат
изрично уредена защита по друга процедура в ГПК, изключваща исковата / върху въпросната
„защитавана“ 1/2 идеална идеална част от правото на собственост , не защото се оспорва
принадлежността му на ищцата като трето на изпълнението лице , а защото се твърди , че
поради опорочаване на надлежното вписване на възбраната върху имота, решението по чл.19, ал.3
ЗЗД , явяващо се придобивния му титул не попада в хипотезата на непротивопоставимост на
взискателя по чл.453, т.2 ГПК. В този смисъл съществува логическо противоречие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Ако и да би се уважил такъв иск ,
решението „признава за установено , че …. е носител на правото на собственост “ няма да и не
може да осуети принудителното изпълнение.
По изложените съображения, определението търпи санкция на отмяна , при което делото
следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.02.2022г. по гр.д.№ 3685/2021 г. на ВТРС.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2