№ 1368
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря Б. ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110145996 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът **************** е предявило против А. В. Д.
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
за сумата от 2200лв. представляваща непогА.а главница по сключен между
ответника и **************** договор за потребителски кредит SO № 3297
от 21.11.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 13.04.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
сумата от 145.20 лв.- договорна лихва за периода от 20.01.2023 г. до
20.01.2023 г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 50.11 лв.-
лихва за забава за периода от 21.01.2023 г. до 12.04.2023 г. и с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 76.00лв. – такса за експресно
разглеждане на документи.
Ищецът твърди, че на 21.11.2022г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит SO № 3297 при общи условия, по силата на който
**************** предоставило на ответника кредит в размер на 2200лв., по
който последният се задължил да върне сума в общ размер от 3225.20лв. в
срок до 60 дни, с краен срок за погасяване на задълженията по договора на
20.01.2023г. Ответникът се задължил да заплати и уговорения размер на
договорна лихва от 145.20лв. за целия период на договора- от 21.11.2022 г. до
20.01.2023 г., като същата е станала изискуема и е следвало да бъде заплатена
1
на 20.01.2023г. Посочва, че ответникът не е извършил плащания на главното
задължение, поради което същият дължи и обезщетение за забава върху
непогА.ата главница в размер на 50.11 лв. за периода от 21.01.2023 г. до
12.04.2023 г. Ответникът избрал и закупил допълнителна незадължителна
услуга, за която дължи и такса за експресно разглеждане във фиксиран
размер от 76.00лв. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Признава факта, че между страните е сключен процесният договор за
потребителски кредит. Поддържа, че същият имал характеристиките на
потребителски договор и възразява, че клаузите по него не са индивидуално
уговорени. Навежда довод, че договорът не отговаря на изискванията на чл.
11, ал.1, т. 9, т. 10 и т.20 ЗПК, тъй като в него е посочен годишен лихвен
процент по кредита от 40.15%, но това намира за недостатъчно за
потребителя, за да формира ясна представа относно условията за прилагането
му, съобразно изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е
конкретизирано дали се начислява върху цялата заемна сума или остатъчната
главница след всяко плащане. Счита за неясна и методиката за формиране на
лихвата, доколкото в договора е посочен годишен процент на разходите от
47.52%, но в противоречие с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не са отбелязани взетите
предвид допускания, използвани при пресмятането му по формулата по
приложение № 1 към ЗПК по правилото на чл. 19, ал. 2 ЗПК. В договора
липсва и лихвения процент на ден при евентуално упражняване от страна на
потребителя на правото на отказ, съобразно чл. 11, ал.1, т.2 ЗПК. В договора
не се съдържат и всички сведения, които могат да имат отражение върху
обхвата на задълженията. Възразява, че договорът се явява нищожен, с оглед
нищожността на клаузите, определящи процента на възнаградителна лихва и
ГПР, доколкото договорът е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Поддържа, че таксата за
експресно разглеждане на искането за кредит е предвидена за предварителна
дейност на кредитора, която предхожда взимането на решение за отпускане
на кредита, като в процесния случай не се касае за допълнителна услуга,
защото дейността е изцяло свързана с преценка и осигуряване на бъдещото
изпълнение от страна на кредитополучателя, поради което и е уговорена в
противоречие на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Навежда довод, че клаузата по чл. 8 от
процесния договор е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че
кредиторът по договора има право само на обезщетение за забава, което не
може да надвишава размера на законната лихва.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
2
От приобщеното ч.гр.д. № 20029/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че по заявление от 13.04.2023г. е издадена заповед № 11948 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20029/2023г.
по описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено: „А. В. Д. с ЕГН:
********** и адрес: ************ (******), ***********, сумата 2 200,00
лева (двe хиляди и двеста лева), представляваща главница по Договор за
кредит №3297/21.11.2022, падежирал на 20.01.2023г., ведно със законна
лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 145,20
лева (сто четиридесет и пет лева и 20 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 20.01.2023 г. до 20.01.2023 г., сумата 50,11 лева
(петдесет лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 21.01.2023 г. до 12.04.2023 г., сумата 76,00 лева (седемдесет и шест
лева), представляваща такса за период от 20.01.2023 г., както и държавна
такса в размер на 49,42 лева (четиридесет и девет лева и 42 стотинки) и
адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лева (деветстотин и
осемдесет лева)“. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение, поради
което съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в
изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит SO № 3297 от 21.11.2022г. със соченото в
исковата молба съдържание, по който ищецът е предоставил в заем на
ответника сумата от 2200лв., с краен срок за погасяване на задълженията по
договора на 20.01.2023г.
Прието е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, съгласно което вещото
лице дава заключение, че сумата предоставена по кредита е в размер на
2200лв. главница, усвоена еднократно в пълен размер, преведена от ищеца по
банкова сметка в „ЦКБ“ АД с получател ответникът и основание на превода
„потребителски кредит SO № 3297 от 21.11.2022г.“. На следващо място,
вещото лице посочва, че по договора е договорена „такса експресно
разглеждане“ в размер на 880лв., която при включване в ГПР, то размерът му
нараства до 87.52% (в сравнение с първоначално посочения в договора ГПР
от 47.52%, който включва главница 2200лв. и договорна лихва от 145.20лв.), а
с включване на „такса експресно разглеждане“ в размер на 76.00лв.
(претендирана в исковата молба), ГПР нараства на 50.87%. Вещото лице дава
заключение, че по кредита ответникът не е правил плащания.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на
ищеца: наличието на валидно облигационно отношение по договор за
потребителски кредит SO № 3297 от 21.11.2022г., сключен между
**************** и А. В. Д., и неговото съдържание; предоставяне на
заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва;
изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по
договор за потребителски кредит SO № 3297 от 21.11.2022г.; размера на
обезщетението за забава; извършване на допълнителните услуги, за които са
уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията. С
оглед възраженията не ответника за неравноправност на клаузи /чл.1 от
договора, в която е уговорена такса за услуга „експресно разглеждане“, както
и клаузата в чл.2, т.9, в която е посочен размера на ГПР по кредита/, съдът
указва, че в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата по чл.1 от договора е
договорена индивидуално, както и е свързана с допълнителна услуга, която не
е част от усвояване и управление на кредита, съответно, че ГПР по кредита е
определен съобразно изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК вр. §1, т.1 ДР на ЗПК. С
доклада по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора, конкретно с оглед
принципа на състезателност съдът е предоставил възможност на страните да
ангажират доказателства във връзка с оспорената неравноправност на
цитираните клаузи. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства,
му е указано, че следва да докаже положителния факт на погасяване на
задълженията.
Съдът приема за доказано (с оглед приетия за окончателен доклад по
делото, в който не се спори по сключване и клаузите на договора, съвкупно
със заключението на вещото лице в частта, в която дава заключение, че
главницата е усвоена, съответно няма плащания по кредита), че ищецът е
доказал сключване на договора, усвояване на сумата от ответника –
потребител, така и настъпилата изискуемост на кредита (с оглед настъпилия
падеж – кредитът е отпуснат на 21.11.2022г. и е със срок на кредита 60 дни с
крайна падежна дата 20.01.2023г.).
Спорът по делото се концентрира по това дали клаузата за „такса за
експресно разглеждане“ следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно влече ли невключване на таксата (с оглед уточнението в молба вх.
№ 3717/05.01.2024г., че същата не е включена при изчисление на размера на
ГПР), недействителност на договора по чл.22 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че „таксата за експресно
разглеждане“ следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
4
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси (в който смисъл са и: Решение № 57 от 04.01.2024 г. по в.
гр. д. № 13712 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 6612 от
20.12.2023 г. по в. гр. д. № 5744 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение
№ 2164 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски градски съд;
Решение № 3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62 / 2023 г. на Софийски
градски съд; Решение № 2764 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5265 / 2022 г. на
Софийски градски съд; Решение № 4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 /
2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 3609 от 04.07.2023 г. по в. гр. д.
№ 8049 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 2698 от 26.05.2023 г.
по в. гр. д. № 9124 / 2021 г. на Софийски градски съд; Решение № 4067 от
20.07.2023 г. по в. гр. д. № 9689 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение
№ 5621 от 06.11.2023 г. по в. гр. д. № 6095 / 2022 г. на Софийски градски съд;
Решение № 5709 от 09.11.2023 г. по в. гр. д. № 11523 / 2022 г. на Софийски
градски съд). В конкретния случай се установява, вкл. от заключението на
вещото лице по ССчЕ, че с включване на „таксата за експресно разглеждане“
ГПР надвишава законоустановения максимум. Съдът счита, че вписаните
параметри в договора за кредит не кореспондират на изискуемото
съдържание по чл.11 т. 10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Неизпълнение на горното влече
недействителност на договора с оглед чл.22 ЗПК. В този случай, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита (така и
Решение № 50174/26.10.2022г. по гр.д. № 3855/2021г. по описа на ВКС и
Решение № 50259/12.01.2023г. по гр.д. № 3620/2021г. по описа на ВКС),
съответно ищецът има право само на главницата, т.е. сумата от 2200лв.
(доколкото се установява от заключението на вещото лице, че сумата е
усвоена, така и няма данни за плащане, което е възложено в тежест на
ответника, който не е ангажирал доказателства за плащане на главницата).
Обстоятелството, че в настоящото производство не се претендира заплащане
на целият размер на таксата (вкл. само частично претендираната също
надхвърля законоустановения максимум) не санира недействителността на
5
договора по чл.22 ЗПК вр. чл.11, т.10 ЗПК, с последиците по чл.23 ЗПК.
Следователно искът е основателен за сумата от 2200лв. главница, като се
отхвърли за сумата от 145.20лв. договорна лихва за периода от 20.01.2023г.
до 20.01.2023г., както и за 76.00лв. „такса за експресно разглеждане“,
мораторна лихва върху непогА.ата главница в размер на 50.11лв. за периода
от 21.01.2023г. до 12.04.2023г.
По разноските:
С право на такива разполагат двете страни, като ответникът не е
претендирал разноски.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 49.42лв. за д.т., 300лв.
депозит за вещо лице, претендирал е и адвокатско възнаграждение в размер
на 1300лв. По ч.гр.д. № 20029/2023г. са сторени разноски в размер на 49.42лв.
и 980лв. за адвокатско възнаграждение (с оглед т.12 на ТР 4/2014 на ОСГТК
на ВКС). С оглед отхвърляне на кумулативно съединените искове поради
недействителност на договора по чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК, вкл. с оглед
решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на
Европейския съюз, съдът приема, че ищецът има право на разноски в общ
размер на 925,05лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК, че А. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ************ (******),
*************************, сумата от 2 200,00 лева (двe хиляди и двеста
лева), представляваща главница по Договор за кредит №3297/21.11.2022,
падежирал на 20.01.2023г., ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 11948 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20029/2023г.
по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва в
размер на 145.20лв. за периода от 20.01.2023г. до 20.01.2023г., иска за
мораторна лихва в размер на 50.11лв. за периода от 21.01.2023г. до
12.04.2023г., 76.00лв. такса за експресно разглеждане на документи.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. В. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: ************ (******), **********************, разноски по делото
в общ размер на 925,05лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6