РЕШЕНИЕ
№ 11919
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110142560 по описа за 2023 година
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 21322/23.12.2023
г. по гр. д. № 42560/2023 г. по описа на Софийския районен съд, Трето гражданско
отделение, 181-ви, като ВМЕСТО: „за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния Т. В. Х. , ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка Р. А. Т., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу В. Д. Х., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на
ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 350,00 лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба /07.02.2023 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва за забава на
основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № 20174365/19.08.2021 г., постановено по гр.д. № 3051/2021 г. по описа на
СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 01.10.2021 г., да му заплаща месечна издръжка в размер на
200,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне
на предишния размер на издръжката и неговото израстване, както и настъпилите инфлационни
процеси в страната. Навеждат се твърдения, че бащата реализира доходи и претендирания
увеличен размер на издръжката не би довел до затруднение на ответника да я заплаща.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията при твърдения, че заплащането на издръжка в размер по – висок от определения до
сега би представлявало особено затруднение за него, поради затрудненото му финансово
положение в момента. .
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на
издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо
да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 12 от делото/, Т. В. Х., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания по
делото, като негови родители са Р. А. Т., ЕГН ********** и В. Д. Х. , ЕГН **********.
Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му дава
издръжка.
Съгласно решение № 20174365/19.08.2021 г., постановено по гр.д. № 3051/2021 г. по описа
на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 01.10.2021 г. /л. 7-11 от делото/, ответникът е задължен да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 19.01.2021 г. От
определяне размера на издръжката на ищеца е изминал период от около две години, като към
датата на устните състезания детето е на 12 години. Съдът намира, че израстването на детето в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
По делото не е спорно, а и се установява от разпита на свидетелката Л. П., че детето живее
при майката, която полага грижи за него. Установява се, че ищецът е записан като ученик в пети
клас през учебната 2022/2023 година във дневна форма на обучение и посещава редовно учебните
занятия в ОУ „П. И. Б.“, гр. П.. В училището учениците работят с учени помагала, които за
настоящата учебна година са в размер на 98,20лв. и се закупуват от родителите, както и е въведена
задължителна униформа с която Т. Х. се явява всеки ден./ видно от служебна бележка на л. 14 от
делото/. По делото също се установява от служебна бележка /л. 16 от делото/, издадена от Езикова
школа „Т.“, гр. П., че Т. Ф. посещава от три години курс по английски език, като за последната
учебна година 2022/2023г. е заплатена такса с включени учебни пособия в размер на 655лв., която
е била заплатена в началото на годината. Видно от удостоверение от Уча се ЕООД /л. 17 от
делото/, майката Р. Т. е заплатила абонамент за достъп до платформата, като плащанията са на 12
2
месечни вноски по 19,95 за 2022г. и едно плащане в размер на 24,95 за януари 2023г. Нуждите на
ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед
даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите
на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или
195,00 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален
размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната
работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/.
Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а
не и срещу двамата общо.
По делото се установява, че майката на ищеца в периода 01.03.2022 г. – 03. 05.2022 г. /л.
125 от делото/ работи по трудово правоотношение, има сключен трудов договор с фирма „С. К.
2002“ гр. С., като размера на трудовото й възнаграждение възлиза на 510 лв./л.107 от делото/.
Установява се също, че майката има и друго ненавършило пълнолетие дете – И. Л. Б., роден на
16.07.2020 г. /л. 13 от делото/, за което съответно полага грижи. По делото е представена справка
от Агенция по вписванията, от която се установява, че майката на молителя притежава имоти на
територията на гр. София, но по делото не е установено дали от тези имоти последната черпи
дивиденти или пък същите генерират разход. По отношение на ответника по делото се установява,
че в 01.03.2022 г. – 03. 05.2022 г. същия се осигурява към фирма „В.69“ /л. 66, л. 70, 41 , л. 126 от
делото/, чиито едноличен собственик на капитала е ответника.
От представените и приети по делото финансови документа, а именно: фактура №
**********/28.07.2022г. и фактура № **********/23.12.22г., се установява, че майката на
молителя е закупила съответно лаптоп и мобилен телефон. От показанията на разпитаната по
делото свидетелка Л. П. се установи, че детето ползва компютър и телефон подарени му от
майката за рождения му ден и за коледа за достъпване на учебни платформи както и за игри. (л.
149 от делото). Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни, логични и
вътрешнонепротиворечиви.
По отношение представените доказателства за образувано и висящо изпълнително дело,
съдът счита, че първо същите са неотносими към настоящото производство, доколкото касаят
предходен период при които ответника не е заплащал издръжка, поради което сам се е поставил в
положение срещу него да бъдат предприети принудителни мерки, респективно свързани
неминуемо с заплащане допълнителни такси към съдебния изпълнител. На второ място същите
водят до извод и представляват доказателство единствено и само за едно недобросъвестно
поведение на ответника в миналото. Към настоящия момент видно от представените по делото
разписки от „изи пей“ ответника заплаща регулярно определената му от съда издръжка.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, въпреки липсата на данни за получаваните от ответника доходи, съдът съобрази
3
данните за осъществяваната от ответника търговска дейност към фирма „В. **“ ЕООД, както и
липсата на алиментни негови задължения и към друго негово ненавършило пълнолетие дете,
намира, че искът се явява основателен до размер от 300,00 лв. месечно, до който претенцията
следва да бъде уважена, а в останалата част – до пълния предявен размер, следва да бъде
отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с оглед уважената
част от предявения иск. По делото се установява, че същите са реално направени и същите
възлизат в размер на 600лв. /видно от представения на л. 2 от делото договор за правна защита и
съдействие № 043017/06.02.2023 г., което има характер на разписка/. Поради което ответника
следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на ищеца в размер на 514,28лв., с оглед
уважената част от иска. В производството ответника също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Същия е претендирал такива и е представил доказателства, че
разноските, които реално е направил възлизат на 600лв. /л.99 от делото/. Съответно ищеца следва
да бъде осъден да запрати на ответника разноски, в размер на 85,72лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 72,00 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по
делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния Л. В. Х., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка Ц. А. В., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл.
143, ал. 2 СК срещу В. Ц. Х., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00
лв. на 350,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба /13.04.2023
г./. Претендира се и присъждане на законната лихва за забава на основание
чл. 146 СК.
4
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като
същият е задължен по силата на решение № 7/03.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 196/2022г. по описа на РС- Русе, да му заплаща месечна издръжка в
размер на 200,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид
преместването на ищеца и неговата майка от гр. Русе в гр. София, с оглед
промяна в работното място на майката на ищеца и установяването им да
живеят в гр. София, където се сочи че разходите за живот са по високи.
Твърди се, че майката на ищеца плаща наем в размер на 400,00 лева, както и
частна детска градина в размер на 940 лева, тъй като детето не е прието в
държавна. Сочат се нужда от задоволяване на потребности на детето за дрехи
, обувки храна, памперси, лечение и други. Навеждат се твърдения, че бащата
е в трудоспособна възраст и реализира доходи, с оглед на което не би довел
до затруднение на ответника да заплаща претендирания увеличен размер на
издръжката.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва претенцията при твърдения, че за три месеца от предходно
определената издръжка потребностите на детето не са нараснали дотолкова,
че да се иска увеличение на издръжката. Сочи се, че трудовото
възнаграждение на майката е в пъти по – голямо от това на ответника, като се
сочи, че последния заплаща и кредит. Твърди, че заплащането на издръжка в
размер по – висок от определения до сега би представлявало особено
затруднение за него, поради затрудненото му финансово положение в
момента. .
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено
от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
5
добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./.
Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И
тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 6 от делото/, Л. В. Х., ЕГН
**********, е непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и
към датата на устните състезания по делото, като негови родители са Ц. А. В.,
ЕГН ********** и В. Ц. Х., ЕГН **********. Следователно ответникът, като
баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му дава издръжка.
Съгласно решение № 7/03.01.2023 г., постановено по гр.д. № 196/2022г.
по описа на РС- Русе, влязло в сила на 03.01.2023 г. /л. 6 гръб - 7 от делото/,
ответникът е задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на
200,00 лв., считано от 03.01.2023 г. /дата на одобряване на споразумението/.
От определяне размера на издръжката на ищеца е изминал период от около
една година, като към датата на устните състезания детето е на 2 години.
Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния
размер на неговата издръжка, предвид възрастта на детето само по себе си
води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
По делото не е спорно, че детето живее при майката, която полага
грижи за него. Установява се, че ищецът е записан за учебната 2023/2024
година в частна детска градина „В. Б.“(видно от представения по делото
договор за обучение от 04.10.2023г. – 72 от делото), с месечна такса от 1150
лева (видно от план за плащане л. 74 от делото) Нуждите на ищеца, обичайни
за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и
т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което той се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
6
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По делото се установява, че майката на ищеца в периода 01.10.2021 г. –
30.09.2023 г. работи по трудово правоотношение, има сключен трудов
договор с фирма „Т.“ ООД, като размера на трудовото й възнаграждение
възлиза на 780 лв./видно от справката от НАП л.58-60 от делото/. По
отношение на ответника по делото се установява, че в м.09.2021 г. – м.10.2023
г. същия работи по трудово правоотношение, има сключен трудов договор с
фирма „П. – 21 В.“, като размера на трудовото му възнаграждение възлиза на
916,21 лв. /видно от справка от НАП л. 64 от делото/.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от
издръжка с оглед възрастта му, данните за получаваните от ответника доходи,
както и липсата на алиментни негови задължения и към друго негово
ненавършило пълнолетие дете, обстоятелството, че ответника се намира в
трудоспособна възраст, съдът намира, че искът се явява основателен до
размер от 250,00 лв. месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а
в останалата част – до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
13.04.2023 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за
забава с правно основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
7
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с
оглед уважената част от предявения иск. По делото се установява, че същите
са реално направени и същите възлизат в размер на 700,00лева. /видно от
представения на л. 88 от делото договор за правна защита и съдействие от
03.10.2023 г., което има характер на разписка/. Поради което ответника
следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на ищеца в размер на
233,33 лева, с оглед уважената част от иска. В производството ответника
също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същия е
претендирал такива и е представил доказателства, че разноските, които
реално е направил възлизат на 500,00лева. /л. 24 от делото/. Съответно ищеца
следва да бъде осъден да запрати на ответника разноски, в размер на 266,66
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 36,00 лв. - държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са
освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът“
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8