№ 1878
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20241100104299 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Н. Н. Н. претендира за осъждане на ответника Държавата, представлявана от
процесуален субституент Прокуратурата на Република България, да му заплати
обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, произтичащи от
душевни болки и страдания, негативни психически преживявания и стрес, депресия,
тревожност, страх, безпокойство и притеснение, унижение, безсъние, влошаване на
здравословното му състояние, както и накърняване на честта, достойнството и доброто му
име в обществото, за които твърди да са настъпили като като пряка и непосредствена
последица от повдигането и поддържането на обвинение в извършването на тежко
умишлено престъпление от общ характер, за което е бил оправдан.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от 16.11.2016 г. на следовател в
сектор 01 на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура (СГП) ищецът Н. Н. бил
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство - сл. дело № 366/2016 г. по
описа на СО при СГП, пр. пр. № 18363/2015 г. по описа на СГП, за извършено от него
престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за
това, че за периода от 07.11.2014 до 29.03.2016 г. в гр. София, в условията на продължавано
престъпление, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК,
заемащо отговорно служебно положение - министър на отбраната на Република България,
не изпълнил служебните си задължения по смисъла на чл. 26, т. 20 и чл. 26, т. 31а от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България, с цел да причини на АО „РСК“
1
„МиГ“ вреда в размер общо на 48 526 666 лв. и да не се сключват договори с АО „РСК“
„МиГ“ и от това настъпили значителни вредни последици за Българската армия и случаят
се явява особено тежък. Със същото постановление на ищеца била наложена и мярка за
неотклонение „Подписка“. Впоследствие срещу ищеца бил внесен обвинителен акт от
09.01.2017 г. пред Софийски градски съд, с който му било повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, въз основа на който било образувано Н.О.Х.Д. № С-5/2017 г. по описа
на СГС, НО, 8 с-в, в хода на производството по което били проведени многобройни
съдебни заседания. С Присъда № 3/02.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по
описа на СГС, НО, 8 с-в, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото срещу него
обвинение.
Срещу постановената присъда бил подаден протест пред Софийски апелативен съд,
във връзка с което е образувано В.Н.О.Х.Д. № П12/2020 г. по описа на САС, НО, 7 с-в,
което приключило с постановяване на Решение № 18/13.07.2020 г., с което е потвърдена
изцяло първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № С-5/2017 г. на СГС, НО, 8 с-в. Въз
основа на подаден касационен протест срещу решението на Софийски апелативен съд по
в.н.о.х.д. № П12/2020 г. било образувано к.н.о.х.д. № 678/2020 г. по описа на ВКС, НО,
производството по което приключило с постановяването на Решение от 10.05.2021 г., с
което било потвърдено изцяло обжалваното решение по в.н.о.х.д. № П12/2020 г. по описа
на САС, НО 7 състав. По този начин, споменатата Присъда № 3/02.07.2019 г., постановена
по Н.О.Х.Д. № С-5/2017 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, с която ищецът бил признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, влязла в законна сила на 10.05.2021г. Общата
продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство от общ характер
превишила 4 години /производството протекло за период от 55 месеца/. Според
твърденията на ищеца, процесното наказателно производство продължило прекомерно
дълго, което според твърденията на ищеца било изключително дълъг период на
наказателно преследване и само по себе си допринесло за увеличаване на обема на
вредоносния резултат.
Според твърденията на ищеца, той лично преживял много тежко факта на
накърняване на доброто му име в обществото и в сферата на политиката, както и
отдръпването на приятелския кръг, което повлияло на психологическото му състояние, на
самочувствието му, както и на това на неговото семейство. В резултат от воденото
наказателно производство, ищецът твърди, че е преживял психологическо напрежение,
тревожност, безпокойство, стрес, които повлияли негативно на емоционалното и
здравословното му състояние, което довело до чувство на безпомощност, изолираност,
трайно нарушение на съня, липса на апетит и постоянни нервни болки в областта на
корема. Състоянието на ищеца изисквало чести и множество прегледи при различни
специалисти, както и прием на лекарства и медикаменти.
Според твърденията на ищеца, вследствие на образуваното наказателно
производство, животът му се променил изцяло, както и на неговото семейство, което
2
причинило много неудобства както на самия него, така и на хората около него. През цялото
време, ищецът изпитвал притеснение, страх, срам, чувствал се е унизен. Станал затворен,
необщителен и раздразнителен и се дистанцирал от близките и приятелите си, изпитвал
срам и безпокойство от начина, по който най-близките му хора възприемали факта, че е
обвинен за извършването на подобно деяние, а всичко това го довело до чувство на
отчаяние и сериозна депресия. Негативните преживявания на ищеца били допълнително
засилени и от обстоятелството, че воденото срещу него наказателно преследване, което
било обект на широко медийно отразяване станало достояние, както на широката
общественост, така също и в професионалните среди в България.
Поддържат се доводи, че към момента на образуване на наказателно производство
срещу него, ищецът бил в активна работоспособна възраст, а след образуването му
изпитвал сериозни затруднения при намирането на работа, тъй като неговата репутация
била безвъзвратно компрометирана, като по този начин ищецът бил ограничен да работи
активно и да се грижи за себе си и семейството си. Според твърденията на ищеца, през
посочения период се променило и отношението на колегите му, като същите започнали да
се съмняват в способностите му и започнали да странят от него. В резултат от воденото
наказателно производство срещу него, ищецът твърди, че авторитетът, който градил с
години бил силно уронен, а също така било уронено доброто му име в обществото и
политиката, загубил приятелския си кръг. Поради незаконосъобразното привличане на
ищеца като обвиняем била препятствана неговата възможност за кариерно развитие в
структурите на Министерство на отбраната, което е довело и до прекратяване на
служебното му правоотношение, от което получавал своите доходи за издръжка, както и на
семейството си. Промяната в психическото състояние на ищеца се отразила изключително
неприятно и в отношенията в семейството му, членовете на което били свидетели всяка
вечер на негативното му и агресивно отношение. Ищецът поддържа, че в резултат от
висящото наказателно производство срещу него, той бил поставен в абсолютна
невъзможност да си намери нова работа, тъй като никой работодател не искал да го наеме
като служител. През целия период на развитие на наказателното производство, бил
подложен на постоянен стрес и натиск в работата, а наред с това било ограничено и
кариерното му развитие.
Според твърденията на ищеца, вследствие на образуваното наказателно производство
срещу него и влошената му репутация, същият бил принуден да подаде оставка като
министър на отбраната на Република България и да напусне изцяло Министерство на
отбраната, което било изключително тежък период за него, тъй като бил подложен на
силни емоционални страдания, предизвикани от негативни чувства от факта на
повдигнатите му обвинения и страх от несигурното му бъдеще с оглед крайния изход на
делото, изолираността му от близки и приятели и семейството и нарушени социални
контакти. Ищецът поддържа, че в резултат от воденото наказателно производство срещу
него преживял множество дълготрайни негативни емоционални преживявания, които
независимо от постановената окончателна оправдателна присъда не подлежат на
3
възстановяване.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 200 000 лева – за
претърпените от него неимуществени вреди, причинени вследствие на образуваното и
водено срещу него наказателно производство по сл. дело № 366/2016 г. по описа на СО при
СГП, пр. пр. № 18363/2015 г. по описа на СГП, ведно със законна лихва, считано от деня на
влизане в сила на оправдателната присъда № 3/02.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № С-
5/2017г. по описа на СГС, НО, 8 с-в – 08.06.2022 г. до деня на окончателното изплащане на
сумата. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане
на ответника – да му заплати и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника – Държавата, чрез процесуален
субституент - Прокуратура на Република България. В подадения отговор от Софийска
градска прокуратура, ответникът поддържа становище, че исковата претенция е
недопустима, с оглед на липсата на положителни процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск. В тази връзка се излага, че съобразно твърденията на ищеца в
исковата молба относно продължителност на производството над разумния срок можело да
се направи извод, че е налице и предявена претенция по чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС. Поддържа
тезата, че претенцията по чл. 2б от ЗОДОВ е процесуално недопустима, тъй като по
отношение на същата следвало да бъде съобразено ТР № 1 от 27.11.2023 г. по т. д. № 1/2022
г. на ОСГК на ВКС, съгласно което обезщетението за неимуществени вреди, претендирани
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 2б от ЗОДОВ се определя глобално. Сочи се, че
независимо, че съгласно цитираното тълкувателно решение, в тази хипотеза съдът
определя едно общо обезщетение, следвало да е налице и предпоставката на чл. 8, ал. 2 от
ЗОДОВ - да е изчерпана административна процедура по реда на гл. IIIа ЗСВ. В случая се
твърди, че искът за обезщетяване на вреди от неразумна продължителност на процеса е
недопустим, тъй като не е налице абсолютната процесуална предпоставка - проведена и
приключила процедура по глава IIIа ЗСВ.
Ответникът оспорва исковата претенция и като неоснователна по същество и
недоказана по основание и размер. В тази връзка се навеждат доводи, че с повдигането на
обвинението срещу ищеца и с влизане в сила на оправдателната присъда срещу него са
осъществени първите два от елемента на фактическия състав на отговорността на
държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, но не е доказано наличието на причинно
следствената връзка между повдигането на обвинението и релевираните негативни
последици, както и естеството и обема на тези твърдени от ищеца негативни последици.
Ответникът поддържа становище, че не са представени доказателства, които да установяват
действително търпяни вреди и техният размер, както и наличието на пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение в
престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда. Излагат се доводи, че по
отношение на медийните публикации, липсват данни Прокуратурата на Република
България неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното
4
производство. Наред с това се поддържа, че Прокуратурата на Република България не
може носи отговорност за начина, по който делото е било медийно отразено, тъй като не е
дала публично изявление за разследването или обвинението, а наред с това следвало да се
вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е заемал публична длъжност - държавен
служител с висок ранг, поради което било нормално да е налице засилен интерес от страна
на обществото и медиите към образуваното наказателно производство. По отношение на
твърденията, че наказателното преследване срещу ищеца е довело до прекъсване на
служебното му правоотношение в Министерство на отбраната на Република България и
невъзможността му да си намери работа в продължителен период от време се поддържа, че
същите не могат да се обусловят в пряка причинно – следствена връзка с незаконно
повдигнатото му обвинение, тъй като наемането при определен работодател е свързано и с
редица други съществени фактори, а също така следвало да се вземе предвид и
обстоятелството, че длъжността, която е заемал ищецът е мандатна, както и че
понастоящем не е налице пречка ищецът да кандидатства за друга длъжност в
Министерството на отбраната или на друго държавно ведомство. В тази връзка се оспорват
твърденията на ищеца, че обвинението само по себе си е възпрепятствало кариерното му
развитие в дългосрочен аспект. Оспорват се като недоказани твърденията на ищеца, че
след повдиганото обвинение срещу него от страна на Прокуратурата на Република
България е изпаднал в тежко психическо и физическо състояние, както и за влошаване на
здравословното състояние на ищеца. Поддържа се становище за недоказаност и на
твърдените от ищеца негативни преживявания – уронване на престижа, личното
достойнство и доброто име, злепоставяне сред обществеността, накърняване на
професионалната репутация. По отношение на ищеца била наложена най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“, поради което се излага, че същият не е претърпял съществени
промени в начина на живот и не са били ограничени неговите права и законни интереси.
Оспорва се исковата претенция по отношение на твърдението на ищеца, че
наказателното производство е надхвърлило разумния срок и са нарушени принципите за
бърз и справедлив процес. Поддържа се становище, че по делото не са представени
писмени доказателства, които да докажат интензивността на производството, както и че в
случая продължителността на образувания наказателен процес касаела съдебната фаза на
процеса, в която Прокуратурата на Република България е страна и няма правомощия да
влияе на периода през, който се насрочват съдебни заседания и няма правни средства, за да
дисциплинира участниците в производството. Навеждат се доводи, че при преценка на
продължителността на производството, съдът следвало да съобрази, че същото е с
фактическа и правна сложност, че са повдигнати обвинения на повече от едно лица и
делото е преминало през няколко съдебни инстанции, както и поведението на участниците
в процеса. Независимо от изложеното, ответникът оспорва предявения иск за
неимуществени вреди като недоказан по размер и силно завишен, неотговарящ на
твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България и трайната съдебна
практика по аналогични случаи. Поддържа се становище, че размерът не е съобразен с
принципите на справедливост, залегнали в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и че при
5
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да вземе
предвид редица обстоятелства, сред които и самото процесуалното поведение на ищеца в
хода на наказателното производство. Оспорва като неоснователна исковата претенция за
присъждане на законна лихва. Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства се установява, че с Постановление от 16.11.2016 г. на следовател в сектор 01
на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура (СГП), ищецът Н. Н. - бивш
министър на отбраната на Република България е бил привлечен в качеството на обвиняем
по досъдебно производство - сл. дело № 366/2016 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. №
18363/2015 г. по описа на СГП, за извършено от него престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр.
с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като по отношение на същия била
наложена мярка за неотклонение „Подписка“.
На 09.01.2017г. е бил внесен изготвения обвинителен акт по досъдебно производство
– сл. дело № 366/2016 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 18363/2015 г. по описа на СГП,
за извършено от ищеца Н. Н. престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за периода от 07.11.2014 до 29.03.2016г. в гр. София, в
условията на продължавано престъпление, с две деяния, в качеството му на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, заемащо отговорно служебно положение -
Министър на отбраната на Република България не изпълнил служебните си задължения по
смисъла на чл. 26, т. 20 и чл. 26, т. 31а от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, с цел да причини на АО „РСК“ „МиГ“ вреда в размер общо на 48 526
666 лв. и да не се сключват договори с АО „РСК“ „МиГ“ и от това настъпили значителни
вредни последици за Българската армия и случаят, като случаят се явява особено тежък,
във връзка с което е образувано НОХД № С – 5/2017 г. по описа на СГС, НО, 8 състав.
С Присъда № 3/02.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по описа на СГС,
НО, 8 състав, ищецът Н. Н. Н. бил признат за невиновен и на основание чл. 304 от НП е
оправдан по повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.
282, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от
НПК.
Няма спор между страните по делото, че по подаден срещу присъдата протест пред
Софийски апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № П12/2020 г. по описа на САС, НО, 7
състав, което приключило с постановяването на Решение № 18/13.07.2020 г., с което била
потвърдена изцяло първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по описа на
СГС, НО, 8 състав.
Страните не спорят, че във връзка с подаден касационен протест срещу решението на
6
Софийски апелативен съд било образувано к.н.о.х.д. № 678/2020 г. по описа на ВКС, НО,
по което било постановено Решение от 10.05.2021г., с което било потвърдено изцяло
обжалваното решение по в.н.о.х.д. № П12/2020 г. по описа на САС, НО 7 състав.
Присъда № 3/02.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по описа на СГС,
НО, 8 състав, с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение
влязла в законна сила на 10.05.2021 г..
Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на
новинарски материали, представляващи преписи от електронни документи на публикации
в средства за масова информация в платформата интернет /медийни публикации и
журналистически репортажи/, отразяващи образуването и провеждането на наказателното
производство по конкретното обвинение, в следните електронни и печатни издания:
„Капитал“, „Invastor.bg“, „VESTI“, „Petel.bg“, „Aero.bg“, „Dnes.bg“, „BGNES“,
„DarikNews.bg“, „24chasa.bg“, „svobodnaevropa.bg“, „mediapool.bg“, „Дневник“,
публикации на страниците на „БНТ1“, „btvnovinite.bg“, „news.bg“, „bnr.bg“, чието
съдържание не е оспорено от ответника. Съдържанието на част от публикациите отразява
процесното производство, образувано срещу ищеца по обвинение в извършване на
престъпление.
Като доказателства по делото са представени от ответника и извлечения от
електронни средства за масова информация – публикации във вестник „Стандарт“,
публикация на страницата на „БНТ1“, както и съобщение на страницата на Министерство
на външните работи, чието съдържание отразява назначаването на ищеца за временно
управляващ Посолството на Република България в Украйна.
Като доказателства по делото са приети и следните медицински документи –
Амбулаторен лист от извършени медицински прегледи на ищеца Н. Н., резултати от
медицинско кръвно изследване и магнитно резонансно изследване на глава и гръбначен
стълб.
В дадените пред съда показания, свидетелят Н.Н.Н. /дъщеря на ищеца/ заявява, че в
края на 2016 г. разбрала от медиите, че баща й има проблеми с правосъдието, а след това
цялото семейство обсъдили проблема с него. На разговора присъствали тя, майка й, брат й.
Според впечатленията на свидетеля, баща й се чувствал засрамен и притеснен от цялата
ситуация, тъй като той винаги искал те да се гордеят с него и с нещата, които прави и
постига в живота си, както в личен, така и в професионален план. Разговорът, който
провели не бил лек, баща й потвърдил всичко, което те били чули от медиите. Казал им, че
срещу него е повдигнато обвинение, че същото вече е навлязло и в съдебна фаза и
предстои един дълъг и тежък процес. Цялото семейство следели как се развива този
процес. Същият имал много голям медиен отзвук, дори свидетелката сочи, че нейни
съученици в училище идвали да я питат какво се случва. Свидетелката посочва, че те
двамата с баща й обсъждали защо процесът продължава толкова дълго време, тъй като
този период бил около пет години. Според свидетелката, баща й знаел, че вероятно делото
ще продължи толкова дълго време, тъй като смятал, че цялото повдигнато обвинение
7
срещу него е било преднамерено и че реално целта е била да бъде уронен неговият
престиж и авторитет, а според нея до голяма степен тази цел била постигната. Тя
забелязала, че след като била разпространено за обвинението срещу баща й, той престанал
да излиза от дома си, променил начина си на живот, отдръпнал от семейството, тъй като
изпитвал срам от това, което се е случило. Според свидетелката, всички нейни познати
знаели, че срещу баща й се води дело – нейните съученици, познати и съседи. Съседите
спрели да контактуват с тях, започнали да отбягват семейството, не говорели с баща й.
Свидетелката заявява, че лично тя се усъмнила, че е възможно баща да е извършил
престъпление, защото тя не вярвала към онзи момент, че може да се повдигне обвинение
на някой, за нещо, което изобщо не е извършил. Заради големия медиен интерес към
обвинението срещу ищеца, то станало новина и много познати на семейството спрели да
контактуват с ищеца и членовете на неговото семейство. Брат загубил всякакъв респект
към баща , двамата преустановили отношенията си на взаимно доверие и диалог. Според
впечатленията на свидетелката, воденото срещу баща наказателно производство,
повлияло негативно и върху неговото здравословно, психическо и физическо състояние.
Започнал да има много сериозни проблеми със съня, често посещавал лечебни заведения.
Свидетелката посочва, че баща станал мнителен към всичко и всички, по -
раздразнителен, почти не можело да се говори с него. Според личните впечатления на
свидетелката, след като било повдигнато обвинението срещу баща й, много хора се
обърнали срещу него. Баща й споделял, че колегите отказвали да работят и да изпълняват
това, което им казвал, защото очаквали всеки един момент да бъде поискана неговата
оставка. Свидетелката сочи, че баща й родължавал да страда от безсъние и от проблемите
със сърцето, които има, както и да изпитва трудност да възобнови всички прекъснати
връзки с неговите приятели, както и със семейството му. Сочи, че от месец август баща е
в Украйна и не живеят заедно, но до този момент са живеели заедно.
В дадените пред съда показания, свидетелката Ц.А.А. заявява, че познава ищеца
повече от 30 години. Те били колеги и следвали заедно „Политология“ и се познавали по
линия на партия БЗНС. Двамата работили заедно още в Младежкия Земеделски съюз, след
което тя била член на ръководството, а ищецът бил председател на организацията. През
тези години изградили чисто приятелски и колегиални отношения. Познава и семейството
на ищеца и знае за проблемите с правораздавателните органи, които той имал. Посочва, че
е запозната с две дела, които били водени срещу Н., в качеството му на министър на
отбраната. Едното, било свързано с обвиненията за самолетите. Свидетелката сочи, че
присъствала на почти всички открити заседания, защото по това време била главен
редактор на в. „Земеделско знаме“, така че следяла събитията, в качеството на редактор,
а също и като близък приятел на ищеца. Посочва, че нейните лични професионални
контакти с ищеца съвпадали и в Министерство на отбраната и в БЗНС. Свидетелката сочи,
че тя не е работила в Министерство на отбраната, тъй като била изцяло към партията, но
през това време ищецът бил председател. Към настоящия момент и двамата с ищеца
членуват в БЗНС. За делата, които се водели срещу него знаели всички и следели за
8
обвиненията срещу ищеца. Посочва, че тя самата, когато чула за обвиненията, в началото
била много силно разколебана и повярвала.
Според впечатленията на свидетеля, ищецът се променил много в психически аспект
след като започнало делото срещу него. Свидетелката определя ищеца, в качеството му на
министър, като политическа фигура и като председател на БЗНС – като „харизматичен тип
лидер“ преди да започнат делата. Сочи, че ищецът успявал да мотивира цялата
организация, бил емблематично лице, но след като започнало делото срещу него,
започнала промяна в настроението му, както и в способността му да мотивира хората.
Започнал да се затваря в себе си и да се изолира, включително и пред тях - като тясно
ръководство и имал депресивно поведение. Преди това, той бил изключително общителен
човек. Свидетелката имала впечатление, че след повдигане на обвинението, Н. се затворил
и започнал да се отказа от тази своя публична и обществена дейност. Свидетелката сочи, че
проблемите на ищеца с правосъдието се коментирали на всяко ниво, а доверието в ищеца
се разклатило. Преобладаващите коментари и настроения в началото били в негова
подкрепа, но постепенно се превърнали в съмнения, като някои от хората наистина
смятали, че ще се стигне до ефективна присъда. Посочва, че много от областните
председатели оттеглили доверието си от ищеца и споделяли с нея, че той няма вече
политическо бъдеще като лидер на организацията, че това ще компрометира цялата
организация, както и че те вече не му вярват в политически аспект. Свидетелката сочи, че
към днешна дата делото срещу ищеца е приключило и той е оправдан, но тя присъствала в
последния ден, в който било поискано да му бъде наложено наказание осем години
ефективна присъда, при строг режим. Посочва, че в този момент ищецът бил много отчаян
и споделил, че ако се наложи да остане в затвора, не знае как ще преживее това. Той се
затворил и изолирал защото не чувствал доверие на хората към себе си. Споделял също, че
в политически аспект очаква професионално развитие и че в работата си имал проект,
който не е осъществил, поради повдигнатото му обвинение. По време на подготовката за
явяване на парламентарни избори, на ищеца не било предложено да бъде водач в най-
престижните листи, в районите в гр. София. Според свидетелката, той вече не се ползвал с
доверие нито в организацията, нито сред партньорите. Сочи, че към момента ищецът не е
превъзмогнал тежкия период във връзка с повдигнатото му обвинение. Започнал да има и
физически проблеми – високо кръвно налягане, често пъти се разтрепервал, оплаквал се от
хронично безсъние, а също така страдал и психически. Посочва, че ищецът бил Министър
на отбраната в годината, в която било съставено правителството с политическа партия
„Герб“ и „Реформаторския блок“ – 2014г. до момента, когато същото подало оставка - 2016
г.
Други доказателства, които да са относими към предмета на спора, не бяха
представени в хода на съдебното дирене.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Държавата,
9
представлявана от Прокуратура на РБ, в качеството й на процесуален субституент, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в
резултат от незаконните действия да държавни правозащитни органи.
Искът е процесуално допустим, доколкото ищецът е предявил искова претенция за
защита на свои субективни права, по особения ред, предвиден в Закона за отговорността на
държавата и общините (ЗОДОВ). Претендира се обезщетение за неимуществени вреди и
обезщетение за имуществени вреди, които ищеца твърди да е претърпял, в следствие на
повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер.
Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на заявената претенция по
чл. 2б от ЗОДОВ с изложени доводи, че ищецът не може да търси в това производство
вреди от продължителността на наказателното производство, а следва да премине през
административния ред в глава "трета а" от ЗСВ, следва да се посочи, че сезирането на съда
е допустимо. Предвид изрично направеното изявление от ищеца, че от страна на ищеца не
е предявен отделен иск по чл. 2б от ЗОДОВ и не е претендирано самостоятелно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие нарушаване на
правото на разглеждане и решаване на приключилото наказателно дело в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а се претендира същото да бъде взето предвид от съда като
обстоятелство, което има значение за определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Сезирането на съда с иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ не е обусловено от
абсолютните процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ /така Решение №
42/1.07.2019 г. по гр. д. № 1914 по описа за 2018 г., ВКС, ІІІ г.о./. В цитираното решение се
посочва също, че съдът по иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ определя обезщетението за
неимуществени вреди в глобален размер, като съобразява цялостното негативно отражение
на незаконното обвинение в неимуществената сфера на незаконно обвинения и
общовалидната значимост, които засегнатите неимуществени блага имат за всяко човешко
същество (чл. 52 ЗЗД).
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни правозащитни органи.
Посочената отговорност може да бъде реализирана при наличието на изрично определени
материални предпоставки.
Основателността на предявената претенция е предпоставена от установяването на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно
поведение на държавния правозащитен орган, който е конституиран като ответник в
процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение и настъпването на
конкретно релевирания вредоносен резултат.
Ето защо, за да се произнесе по основателността на процесната искова претенция -
10
съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти от състава на
непозволеното увреждане.
Основната предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност на Държавата е
незаконосъобразност на действията на органите на държавното обвинение.
На основание чл. 4 ЗОДОВ и според дадените разяснения с ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК и ТР № 5/2013 на ОСГК, по реда на ЗОДОВ Държавата отговаря за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и
не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на Държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган.
Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи - съд,
прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за
увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не
може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното
увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е
без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на
длъжностите лица /в този см. решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о.
на ВКС/. Правозащитните органи представляват държавата като процесуални
субституенти, като специалната отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ е за вреди от
неоснователно осъществена процесуална принуда.
Правото на обезщетение, в хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, която е предмет на
разглеждане по настоящото дело, принадлежи само на определени категории лица при
различни основания.
В настоящия случай се претендира обезщетение за неимуществени вреди, които
ищецът твърди да е претърпял, в следствие повдигането на неоснователно обвинение в
извършване на престъпление от органите на Прокуратурата на Република България, които
обвинения фактически били отхвърлени с постановяването на оправдателна присъда на
наказателния съд.
Няма спор между страните по делото, а посоченото обстоятелство се и установи от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че срещу ищеца е било образувано
наказателното производство, по което след внасяне на обвинителен акт от страна на органи
на Прокуратурата, на същия е било повдигнато обвинение в извършването на умишлено
престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1 НК.
Събраните писмени доказателства в действителност установяват релевираното от ищеца
твърдение, че наказателното производство срещу него е продължило около 4 години и
половина.
В хода на съдебното дирене също бе установено, че с Присъда № 3/02.07.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, съдът е признал
ищеца Н. Н. Н. за невинен и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по повдигнатото му
11
обвинение.
С Решение № 18/13.07.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № № П12/2020 г. по описа на
САС, НО, 7 състав е била потвърдена изцяло първоинстанционната присъда по н.о.х.д. №
С-5/2017 г. по описа на СГС, НО, 8 състав.
С Решение от 10.05.2021г., постановено по к.н.о.х.д. № 678/2020 г. по описа на описа
на ВКС е било потвърдено изцяло обжалваното решение по в.н.о.х.д. № П12/2020 г. по
описа на САС, НО 7 състав и присъдата е влязла в законна сила на 10.05.2021 г..
Споменатите по- горе актове на наказателния съд, мотивират извода, че е налице
дефинитивно определено от ЗОДОВ противоправно поведение от страна на държавен
орган, който е част от системата на правозащитните органи - Прокуратура на Република
България. За да достигне до този правен извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДВ, която предвижда отговорност на Държавата за вредите, причинени от
Прокуратурата на РБ, в следствие на незаконно обвинение за извършено престъпление, ако
обвиняемият е бил оправдан. В конкретния случай е налице противоправно поведение от
страна на държавен орган - Прокуратура на Република България, доколкото ищецът е бил
обвинен в извършването на умишлено престъпление от общ характер, за което по- късно е
бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд, след като делото е разгледано
на три съдебни инстанции. Във връзка с изложеното се налага извод за доказаност на
първата предпоставка за ангажиране отговорността на Държавата.
На второ място, съдът отчете, че са налице вредоносни последици, които ищецът е
понесъл, в сферата на неимуществените вреди, а изводите за техния обем се налагат от
събраните доказателства и ще бъдат обсъдени в следващите мотиви на настоящото
решение, тъй като именно обемът на вредите е подлежащ на доказване факт, който е в
доказателствена тежест на ищеца.
Третата предпоставка - наличието на пряка причинно - следствена връзка между
релевирания вредоносен резултат и повдигането на обвинение срещу ищеца, ще бъде
подробно обсъдена в следващите мотиви на настоящото съдебно решение.
При внимателно обсъждане на събраните доказателства, съдът възприе следните
изводи:
По отношение естеството на установените неимуществените вреди:
Релевираните вредоносни последици, за които се претендира обезщетение за
неимуществени вреди са свързани с твърдения за засягане на честта, достойнството и
доброто име на ищеца в обществото и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и др., а също и с притесненията, които
ищецът твърди да е претърпял, в следствие на повдигнатото срещу него обвинение и
воденото наказателно производство.
Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност на 16.11.2016 г., към който
момент е бил на 50 години - в трудоспособна и социално активна възраст.
12
Събраните пред настоящия съд писмени доказателства доказаха твърдението на
ищеца, че образуването, движението и приключването на наказателно производство е
отнело значително време – около 4 години и половина, докато същият е бил признат за
невиновен по повдигнатото срещу него обвинение в извършването на умишлено
престъпление, през който период безспорно ищецът е търпял негативни психически
изживявания и стрес досежно, качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност
за налагане наказание.
Обвинението срещу ищеца е било за извършване на „тежко“ умишлено престъпление
от общ характер по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което представлява „особено тежък
случай“ - квалифициран състав на престъплението по чл. 282, ат. 3 от НК, за което
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, като съдът
постановява и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 - да заема съответната
длъжност, като в крайна сметка ищецът е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление.
Вредоносните последици без съмнение са предизвикали преди всичко силно
притеснение за ищеца, породено от основателен страх - да не бъде осъден и да изтърпи
наказание за престъплението, в което е обвинен. Показанията на разпитаните свидетели по
делото установиха, че в периода на провеждане на наказателното преследване, ищецът е
изпитвал силна тревога, субективно притеснение и основателен страх не само от правната
възможност да бъде осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода, но и от факта, че
случаят е добил обществена известност и се обсъжда публично. Страхът и притеснението
на ищеца от наказателна репресия и свързаните с нея последици на възможно осъждане в
резултат от наказателния процес е бил основателен, доколкото тежестта на предвидената в
закона санкция, за извършване на споменатите престъпления е тежка и нейната тежест не
би могла да бъде пренебрегната. В тази връзка, съдът намира, че страхът от прилагане на
наказателна санкция, който ищецът твърди да е търпял, трябва да се приеме за доказан,
понеже постановяването на осъдителна присъда е един от обективно възможните изходи от
повдигането на обвинение от органите на Прокуратурата на РБ. Приема се, че наказателно
отговорните лица по принцип следва да бъдат респектирани в достатъчна степен от
строгостта на предвидените наказания, както и от възможността, да им бъде наложено
наказание, поради което страхът от наказателно преследване е обичаен и естествен,
присъщ на всеки разумен правен субект - независимо от субективното му убеждение за
виновност или невиновност по повдигнатото обвинение. Ето защо, настоящият състав
приема, че изпитването на страх от осъждане не следва да бъде доказвано по някакъв
твърде особен, специфичен начин, както и че е нормално да се приеме, че лице, което е
обвинено в извършване на престъпление изпитва чувства на страх, притеснения,
неудобства и несигурност.
В конкретния случай, притеснението е било оправдано, като се отчита факта, че
наказателното производство е преминало от досъдебна - в съдебна фаза и се е развило в
пълен обем на три съдебни инстанции. В този контекст, съдът кредитира и показанията на
13
разпитаните свидетели Н.Н. и Ц.А., относно наблюдаваните от тях външни проявни форми
на субективните емоционални преживявания на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай следва да се съобрази и
възприетото становище в последователната и непротиворечива съдебната практика, че при
определяне размера на обезщетението, от значение е не само размера и вида на
наказанието в съответния състав на нормата, но и дали обвиняемият е заемал длъжност в
държавен орган при завишени изисквания за почтеност. В тези случаи, за да се прецени в
конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, следва да се съобразяват факти от
обективно естество, като вида на заеманата длъжност, професионалните и морални
изисквания за нейното заемане. Взема се предвид съдържало ли е незаконното обвинение
тезата за престъпна злоупотреба със служебно положение, налице ли е разгласяване на
обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация. Преценява се
степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, или
друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е била същата преди, по време и
след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното
преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят
конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото
въздействие на незаконното обвинение върху личността.
В тази връзка, съдът взема предвид, че наказателното преследване срещу ищеца е
било водено за престъпление, извършено от обвиняемия в качеството му на длъжностно
лице, заемащо отговорно положение - министър на отбраната на РБ, който в това му
качество е натоварен с голямо обществено доверие. Високите изисквания за морал, доверие
и стриктно спазване на закона към позицията на министър и обстоятелството, че ищецът е
бил обвинен в извършване на престъпление именно от позицията на власт като министър,
водят до сериозно засилване интензитета на нанесената увреда на самооценката, честта,
достойнството и доброто име на ищеца, каквото до този момент той е имал в обществото.
При внимателно обсъждане на събраните доказателства, съдът намира, че понесените
от ищеца вредоносни последици без съмнение са свързани и със засягането на
конституционно признатите субективни права на чест, достойнство и добро име в
обществото, настъпили по повод повдигнатото срещу него обвинение.
След преглед и анализ на всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност, съдът
приема, че по повод реализирането на наказателно преследване спрямо ищеца Н. Н.,
същият е претърпял значителни вреди, предизвикани от накърняване на честта и
достойнството. Тези две етични и нравствени категории, които са специално уредени в
Конституцията на РБ, са свързани със самооценката на личността и произтичат от
собствените представи на отделната личност за постигнатите от нея обществени,
професионални успехи, за моментното ниво на личностно и социално развитие.
Преди образуване на процесното наказателно производство, ищецът не е бил субект
на наказателно преследване, постигнал е успешна професионална реализация, придобил е
обществена разпознаваемост като политик, заемал е висока обществена длъжност –
14
Министър на отбраната на Република България, а при това е членувал и в политическа
партия. Процесуалните действия, които са били извършени в хода на досъдебното
производство, очевидно са засегнали честта и достойнството на ищеца, тъй като неговия
социален, професионален и обществен статус преди началото на споменатото досъдебно
производство, както и необремененото му съдебно минало до момента на повдигане на
процесното обвинение, способстват за формиране на позитивно субективно мнение на
ищеца за себе си (самочувствие), като една обществено значима, влиятелна личност, която
се ползва с доверие и е постигнала значителни успехи в собствената си семейна,
професионална, партийна и социална среда.
В контекста на изложеното, съдът намира за необходимо да вземе предвид, че
обсъжданите нравствени категории, са особено значими за личността на обществено
известен политик и министър. След като съобрази, че ищецът е заемал длъжност в
централен орган на изпълнителната власт и същевременно е заемал ръководна позиция и в
партийна организация, то самата възможност за осъществяване на неговите властови и
партийни функции, предполага притежаването на изградено лично самочувствие, което без
съмнение е било сериозно накърнено. Засягането на честта се е проявило в понижаване на
личната мотивация и ентусиазъм в хода на работния процес, чувство за виновност и
стремеж за поемане на лична отговорност спрямо семейния и служебния му кръг, намалена
концентрация и ефективност при вземане на решения.
Уронването на достойнството се е проявило в промяна на социалното поведение под
формата на дистанцираност, склонност към самоизолация, неприспособимост,
нерешителност в социалните контакти и професионалните ангажименти. В живота на
ищеца е настъпила осезателна неблагоприятна промяна, която е предизвикала появата на
негативни психо-емоционални състояния - изпитването на чувство на безпокойство,
отдалечаване на част от приятелския кръг, демонстрирана тревожност за повлияването на
членовете на семейството му от повдигнатите обвинения и медийното отразяване, терзания
във връзка с промяна в обществените нагласи, чувството за дълг към останалите партийни
членове и избиратели. Така установената цялостна негативна промяна съставлява
значителна неимуществена вреда, чието проявление във времето трудно може да бъде
определено и за която ответникът дължи обезщетение на ищеца.
След анализ на всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност, съдът приема за
доказано и твърдението на ищеца, че в резултат от повдигнатото обвинение е било
засегнато и доброто му име в обществото, както и професионалният му авторитет.
Правото на добро име е конституционно установено право, което се свързва с
положителното мнение на членовете на обществото или на определена обществена група,
организация, общност, към определена личност и нейните лични, нравствени,
професионални и други качества. Доброто име на определена личност обаче, не е
дефинитивно съществуваща и константна величина, а се определя индивидуално и
конкретно, за всяко конкретно лице и при това - към определен конкретен момент. Доброто
име на личността винаги намира външно проявление в обществените отношения. При това
15
следва да се има предвид, че макар да е конституционно признато право, доброто име се
различава по своето естество от правото на чест и достойнство. Доколкото честта и
достойнството са субективни измерения на определени представи, то доброто име е винаги
една обективна величина - то не е присъщо в еднаква степен и обем за всяка отделна
личност. Именно поради това, някои конкретни личности се ползват фактически с по-
висока степен на обществено уважение и доверие, в сравнение с други конкретни
личности. В обществените представи, доброто име на личността се „гради“ през целия
социален живот и повлиява на субективното отношение на членовете на обществото към
индивида, в зависимост от това, дали той се ползва от добро име. За да се докаже
накърняване на доброто име на една личност, в рамките на деликт, не е необходимо да се
установи само факта на разпространението на някаква негативна информация за тази
личност, а следва да се установи по необходимия категоричен начин настъпването на
обективна промяна в обществените нагласи към тази личност.
В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав намира твърденията на ищеца
за уронване на доброто му име в обществото за доказани по делото.
Тук е уместно да се отбележи, че от свидетелските показания на свидетеля Ц.А. се
установи, че преди повдигане на обвинението, ищецът е имал успешна професионална
реализация, двамата се познавали по линия на БЗНС, работили са заедно в младежкия
Земеделски съюз. Свидетелката определя ищеца, в качеството му на министър и като
председател на БЗНС – като „емблематично лице“, който успявал да мотивира цялата
организация, но същата свидетелства, че след образуване на делото срещу него,
проблемите на ищеца с правосъдието започнали да се коментират на всяко ниво и
доверието в него се разколебало. Според впечатленията на свидетелката, преобладаващите
коментари в началото били в негова подкрепа, но постепенно се превърнали в съмнения и
хората наистина смятали, че ще се стигне до ефективна присъда. Посредством показанията
на този свидетел по делото се установи, че много от областните председатели отдръпнали
доверието си от ищеца и споделяли с нея, че той вече няма политическо бъдеще като лидер
на организацията, а също така, че обвинението срещу ищеца ще компрометира цялата
организация, поради което те загубили вяра в него в политически аспект. Посредством
събраните свидетелски показания се установи, че впоследствие колегите на ищеца и
съпартийците му разбрали, че той е оправдан по повдигнатото му обвинение, но
недоверието, което се изградило поради продължителността на делото, вече било
компрометирало ищеца в партията и в общественото пространство, според свидетелката,
той вече не се ползвал с доверие нито в организацията, нито сред партньорите като и към
днешни дни същата чувала да се говори за ищеца, покрай неговото назначение на
длъжността посланик в Украйна. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц.А., тъй като
същите са логични, последователни и непротиворечиви, а наред това са дадени в резултат
на преки и непосредствени впечатления. От една страна, същата познава ищеца дълъг
период от време - 30 години, в които двамата са изградили дългогодишни приятелски и
колегиални отношения, а от друга страна нейните лични и професионални контакти
16
съвпадали с тези на ищеца и в Министерството на отбраната и в БЗНС, а наред с това
същата заявява, че е присъствала на значителен брой открити съдебни заседания по делото
срещу ищеца, в качеството й на главен редактор на в. „Земеделско знаме“ по това време.
Както показанията на свидетеля Ц.А., така и показанията на свидетеля Н.Н. посочват, че
широк кръг от лица - близки, общи приятели и колеги на ищеца, членове и симпатизанти
на политическата партия са се повлияли от повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Посредством показанията на свидетеля Н.а по делото се установи, че преди да бъде
повдигнато наказателно обвинение срещу ищеца, същият успял да изгради много
приятелства на работното си място, но в резултат от воденото наказателно производство,
много хора се отдръпнали и дори спрели да контактуват с него. Тук е уместно да се посочи,
че и двамата разпитани по искане на ищеца свидетели Ц.А. и Н.Н. свидетелстват не само за
субективните преживявания на самия ищец, каквито са наблюдавали след повдигане на
процесното обвинение, а наред с това свидетелстват, че те самите, както и други колеги,
съседи и приятели на ищеца са повярвали в основателността на обвинението, респ. че са
променили отношението си към него. Нещо повече, свидетелката Н.Н. свидетелства за
промяна в обществените нагласи към ищеца, както и за възникването на проблеми между
ищеца и членове на семейството му по този повод. Във връзка с изложеното, съдът намира,
че посредством събраните свидетелски показания по делото се установи, че воденото
наказателно производство срещу ищеца е довело до загуба на обществена подкрепа и
доверие у ищеца от страна на конкретни лица - общественици, партийни членове,
политици, които именно под влияние на повдигнатото срещу него обвинение са променили
отношението си към него.
Съдът приема за доказано по делото, че процесът е бил широко разгласен и в
медийното пространство. Тази разгласа и предизвикания от нея широк обществен интерес,
от своя страна също са довели до по-високо уронване на доброто име и престижа на ищеца.
При това положение, настоящият съдебен състав намира за установени по делото
твърденията на ищеца за засягане на доброто му име в обществото, поради което ищецът е
надлежно материално легитимиран да получи търсеното обезщетение и на това основание.
Ето защо, на обезщетяване подлежат изтъкнатите в исковата молба вреди накърняване на
честта, достойнството, доброто име и професионалната репутация на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира за установено по делото посредством
свидетелските показания на свидетелката Ц.А., че в резултат от повдигнатото обвинение е
пострадало и доброто име на ищеца в професионалните среди. Обвинението на ищеца в
тежко умишлено престъпление е затруднило професионалната реализация на ищеца,
същият е напуснал заемания от него пост на Министър на отбраната, а също така е било
засегнато и доверието в неговите делови качества. Фактът, че в резултат от воденото
наказателно производство е пострадало доброто име и доверието към ищеца се
потвърждава и от показанията на свидетеля Н.Н..
Събраните свидетелски показания и преписи от медийни публикации установяват
публичността и популярността на темата за наказателния процес срещу ищеца. На
17
наказателното производство е дадена гласност, водеща до накърняване на доброто име на
ищеца пред неопределен кръг от хора. В тази връзка съдът намира, че в резултат от
образуваното срещу него наказателно производство, ищецът е търпял неблагоприятни
последици, касаещи професионалната му оценка и правото му на добро име на
професионалист, с оглед факта на широкото публично разгласяване на провежданото
наказателното производство срещу него, което е оповестено от средствата за масова
информация - печатни издания и електронни медии.
Настоящият състав приема, че споменатите обстоятелства, съпоставени с естеството
на заеманата от ищеца длъжност в изпълнителната власт, по отношение, на която
обществото има завишени изисквания за почтеност и спазване на законите по правило
дават по-голямо негативно отражение в неимуществената сфера на лицето. Негативният
ефект на засягане на общественото доверие е още по- силен, когато обвинението е за
извършване на умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на
лицето, какъвто е и настоящия случай. Отражението върху психоемоционалното състояние
на ищеца, освен обичайното притеснение от несправедливо осъждане, се изразило и в
типично затваряне в себе си, поради което обвинението се е отразило безспорно негативно
и в социален план за ищеца /в тази насока са свидетелските показания на свидетелите Н.а и
А./.
Съдът приема, че повдигнатото обвинение е оказало негативно влияние върху
професионалната публична кариера на ищеца. Ищецът е търпял вреди в по-висок
интензитет, заради факта, че воденото срещу него наказателно производство е за
престъпление, свързано с професионалната му дейност - работата му като министър на
отбраната, което е причинило вреди и върху професионалната репутация на ищеца.
От друга страна, съдът намира, че не беше доказано твърдението на ищеца, че
именно в резултат от противоправните действия на органите на Прокуратурата на
Република България е била негативно повлияна политическата и професионалната кариера
на ищеца, както и че е била препятствана възможността за кариерно развитие на ищеца в
структурите на държавната власт, както и неговото професионално бъдеще. В тази връзка
следва да се има предвид, че по делото се установи по несъмнен начин, че след
приключване на наказателното производство и постановяването на оправдателна присъда
по отношение на ищеца, същият е започнал отново работа на висок обществен и
международен пост – Посланик в Посолството на Украйна. От показанията на свидетеля
Н.Н. се установи, че същият изпълнява тази длъжност и до настоящия момент, поради
което съдът намира, че не следва да се приема, че като пряка последица от поведението на
органите на Прокуратурата е била засегната значително професионалната кариера на
ищеца, а още по-малко, че същата е била съсипана, каквито са твърденията на ищеца.
Посредством събраните гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля
Н.Н. (които съдът кредитира в хипотезата на чл. 172 от ГПК като последователни,
непротиворечиви, а наред с това и достоверни - дадени в резултат на преки впечатления)
беше установено, че воденото наказателно производство е предизвикало сериозни
18
отрицателни последици, свързани не само с работата, но и с личните отношения между
ищеца и най- близкия негов семеен кръг. От показанията на свидетеля се установи, че
воденото наказателно дело, притесненията и реакцията срещу него се отразили негативно
на взаимоотношенията му с неговата съпруга и с неговите деца, като помежду им била
компрометирана връзката на безусловно доверие, която имали преди това като семейство.
След обстоен анализ на приетите доказателства по делото, съдът прецени, че не беше
доказано твърдението на ищеца, че именно в резултат от противоправните действия на
органите на Прокуратурата на Република България, същият е понесъл като последица
здравословни проблеми или че върху същия са били нанесени трайни и необратими
психически травми, които да обуславят определяне на по-висок размер на обезщетение за
неимуществени вреди. Действително по делото е представена медицинска документация –
амбулаторни листове за извършени прегледи не ищеца и медицински изследвания, които
установяват посещения на ищеца при съответни медицински специалисти по повод на
проявени от него здравословни оплаквания и назначени в тази връзка медико-
диагностични изследвания. Следва да се посочи, че в хода на съдебното производство,
ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на посоченото обстоятелство,
не е ангажирал доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че е налице
причинно-следствена връзка между обвиненията и проявените от ищеца здравословни
проблеми. Следователно, съдът намира за недоказано по делото, че в резултат от воденото
наказателно производство са настъпили увреждания на физическото здраве на ищеца,
които да са в причинна връзка с процесната наказателна репресия.
Като обсъди внимателно събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
настоящият състав на съда намира предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за доказан
по основание.
По размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ, като обезщетението за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя по
справедливост.
Понятието за "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат под внимание при определяне на размера. При определяне размера на
дължимото обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретно
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална
принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са
извършените действия по разследване с участието на обвиняемия. От значение също е
продължителността на наказателното преследване, характеристиките на личността на
19
увредения и неговия авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в
семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на
репутацията на лицето, негативното отражение на наказателното производство върху
душевното му състояние, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния
му живот, положението му в обществото, работата, публичното разгласяване на
обвинението и др.
За да определи размера на дължимото обезщетение и като се ръководи от
задължителните указания, посочени в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, съдът
приема, че обезщетението в конкретния случай следва да се определи глобално, като се
отчита на първо място - периодът на продължителност на наказателния процес –
производството е продължило на три съдебни инстанции, с обща продължителност около
четири години и половина; на второ място естеството на извършените процесуални
действия с участието на ищеца, в досъдебното производство, както и в съдебното
производство; обстоятелството, че спрямо ищеца е била приложена сравнително най-
леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела до засягане свободата на
придвижване на ищеца; на трето място тежестта на повдигнатото срещу него обвинение в
извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК; на четвърто място - обема и характера на конкретно доказаните вреди, свързани със
субективните възприятия на ищеца - безпокойство, накърняване на честта и достойнството
на личността.
За адекватно прилагане на принципа на справедливостта, при определяне размера на
обезщетението, настоящият състав на съда съдът отчете комплексно всички изложени по-
горе обстоятелства, определящи характера и обема на вредите, но също и социално-
икономическите условия в страната вкл. размера на минималната работна заплата към
момента на настъпването на вредоносния резултат. Именно икономически критерий може
да бъде основа на обективен социален критерии (жизнения стандарт), определящ и
социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съобразно посочените по- горе критерии съдът намира, че ищецът има право да
получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на сумата от 50
000 лв. За разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 200 000 лева
искът - следва бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и законната лихва, изчислена върху сумата на присъденото обезщетение за периода,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 10.05.2021 г. до деня на
окончателното плащане на обезщетението (съгласно задължителните указания към
съдилищата, съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС).
По съдебните разноски в настоящия процес:
С оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва
20
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски съгласно
списъка, представен по реда на чл. 80 от ГПК. Ищецът е направил разноски за заплащане
на държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4246 лева.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото
същото е уговорено под установения минимум, определен по реда на чл.7, ал. 2, т.5 от
НМРАВ.
С оглед изхода на спора, при условията на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, чиито размер възлиза на 1064 лева.
Ответникът Прокуратурата на Република България не предявява претенция за
присъждане на направени разноски във връзка с настоящото производство. По тези
съображения, ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на Н. Н. Н. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Ц. В., гр. София,
ул. ****, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие от повдигането и поддържането на обвинение в извършване на престъпление от
общ характер по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по
което е образувано наказателно производство и за което ищецът е оправдан с влязла в сила
Присъда № 3/02.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № С-5/2017г. по описа на СГС, НО, 8
състав, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 10.05.2021г. до деня
на окончателното плащане, като при това
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
неимуществени вреди - в частта за разликата - над присъдения размер от 50 000 лева и до
пълния претендиран размер за 200 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата
от 1064 (хиляда и шестдесет и четири) лева, представляващи направени съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
21