№ 104
гр. Несебър, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:П. Сл. Петров
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от П. Сл. Петров Административно наказателно
дело № 20242150200650 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Д. Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес:
град Н., улица М. № ***, срещу Наказателно постановление № 24-0304-000*** от
15.08.2024г., издадено от А.Г.А. на длъжност Началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ Несебър,
с което: 1) за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
Глоба в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. 1 от ЗДвП; 2) за нарушение
по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба“ в размер на
200 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП; 3) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания Глоба в размер на 50 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и
незаконосъобразно, като отрича да е извършил вменените му административни нарушения.
Управляваният от него мотоциклет не е бил спрян от движение, респ. не е бил уведомен
това да се е случило. Отрича и мотоциклетът да е бил с неизправно шумозаглушително
устройство, а към момента на проверката регистрационната табела е била поставена на
предназначеното за това място. Наказващият орган не е доказал нито едно от нарушенията,
за които му е наложил санкциите. Моли наказателното постановление да бъде отменено
изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искане за отмяна на
1
постановлението като неправилно и незаконосъобразно. Отбелязва, че от събраните по
делото доказателства се установява, че към датата на извършената проверка – 23.07.2024г.,
издадената на П. Д. Ш. заповед за принудителна административна мярка за спиране на
мотоциклета му от движение не е била връчена, съответно връчена му е едва на 05.08.2024г.,
което означава, че жалбоподателят не е знаел за нея, а това от своя страна означава, че
деянието по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП се явява несъставомерно. Вменената техническа
неизправност на управляваното от жалбоподателя МПС също не е налице, тъй като нито
актосъставителят е разполагал с необходимата техническа компетентност Да установява и да
преценя липсата на даден елемент от шумозаглушителното устройство, в резултат на което
се издава много силен шум, нито е извършено измерване на шума със специално техническо
устройство, поради което и нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП се явява
незаконосъобразно. Отбелязва, че табелата на мотоциклета е била поставена на
предназначеното за това място, независимо, че не е била поставена вертикално на земната
повърхност, поради което счита, че и нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП не е извършено.
Претендира разноски.
Административно наказателният орган не се явява в съдебно заседание и не
изпраща представител. С отделно писмено становище е изразена позиция, че нарушенията,
описани в НП, са доказани от събраните по делото доказателства, както и че в хода на
административно наказателното производство, включително при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването въз основа на него на
обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а неоснователната
жалба срещу него да бъде отхвърлена. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следното от фактическа страна:
За времето от 01.07.2024г. до 31.07.2024г. Б.Т.П. и П. Т. М., двамата на длъжност
старши полицай в група 01 „СИГМА“, сектор СПС в ОДМВР – Пловдив, са изпълнявали
служебните си задължения на територията на РУ Несебър, по силата на Заповед № 317з-
6936 от 26.06.2024г., издадена от Директора на ОДМВР – Пловдив. На 23.07.2024г., докато
двамата извършвали обход из град Несебър със служебните си мотоциклети, забелязали по
улица Хан Крум да се движи мотоциклет, който издавал силен шум, и разпознали, че на
същия този мотоциклет и на водача му са извършвали проверка няколко дни по-рано.
Мотоциклетът се е движел в посока от Стария град към кръстовището до хотел „Котва“.
Полицейските служители решили отново да извършат проверка като за целта го последвали
и посредством светлинен и звуков сигнал са го спрели за проверка. Проверката е протекла
между кръговото кръстовище и светофара в град Несебър, до пешеходна алея. Установили
самоличността на водача – П. Д. Ш., както и неизправност в шумозаглушителното
устройство на мотоциклета, което било видимо подменено, като на същото липсвал децибел
килър за понижаване нивата на шума, което било причината изпускателното устройство на
2
мотоциклета, управляван от П. Д. Ш., да издава силен резониращ шум. Отделно от това
забелязали, че регистрационната табела на мотоциклета, макар и поставена на
предназначеното за нея място, е била в хоризонтално, а не във вертикално положение, по
който начин регистрационният номер на превозното средство да остане невидим за
останалите участници в движението и за контролните органи, както и за камерите за
видеонаблюдение. По време на проверката получили и информация от ОДЧ, че от няколко
дни проверяваният от тях мотоциклет е спрян от движение.
П. Т. М. на длъжност младши инспектор при ОДМВР Пловдив, Група 01 СИГМА,
е съставил на П. Д. Ш. АУАН серия GA № 138***/23.07.2024г. за това, че на 23.07.2024г. в
20:56 часа в град Несебър, по улица Хан Крум, до хотел Котва в посока запад управлява
личния си мотоциклет „****, с над 125 куб. см., с рег.№ ****, като управлява МПС, което е
спряно от движение, и което нарушение е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.2 т ЗДвП; вменено
му е, че не е поставил регистрационната табела на предвиденото за това място, като тя се
намира в хоризонтално положение по задния стоп на мотоциклета – нарушение по чл.140,
ал.1, предл. трето от ЗДвП. Третото вменено на П. Д. Ш. нарушение, а именно, че
мотоциклетът е с неизправно шумозаглушително устройство, издава силен шум, с което
затруднява другите участници в движението, както и живеещите в крайпътните имоти, е
квалифицирано от актосъставителя по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В акта е посочено, че по
повод нарушението по чл.140, ал.1, предл. 3-о от ЗДвП са направени снимки със служебен
таблет номер 116 на с-р СПС – Пловдив. След съставянето на акта същият е подписан от
актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от актосъставителя, на когото е
връчен препис от акта срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването му,
нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации и извършените по време на проверката действия, като заявява, че
професионалният му опит му дава основание да прецени подмяната на фабричното
шумозаглушително устройство с друго, както и че целенасочено водачите на мотоциклети
поставят табелата с регистрационните номера в хоризонтално положение за избягване на
полицейски проверки и установяване на нарушенията чрез заснимане с камерите за видео
наблюдение.
По делото е представена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 24-0304-000***, която е издадена 22.07.2024г., т.е. в деня, предхождащ проверката и
съставянето на акта, и която е връчена на П. Д. Ш. на 05.08.2024г. Принудителната
административна мярка – „временно спиране от движение на моторното превозно средство
– мотоциклет „****“ с рег.№ ****, собственост П. Д. Ш., до отстраняване неизправността, е
наложена на основание чл.171, т.2, б. „А“ от ЗДвП. Неизправността, описана в заповедта, се
изразява в това, че шумозаглушителното устройство не е оригинално и не влиза в
действащите норми на шум, като затруднява другите участници в движението и живеещите
в крайпътни имоти.
3
Административно наказващият орган е преценил, че и трите нарушения за
доказани, поради което е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел съдържанието на
акта и е наложил санкциите.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва
постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима – НП е връчено на 09.09.2024г., а жалбата срещу него е подадена
на 20.09.2024г.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.01.2021г.
на министъра на вътрешните работи, а АУАН е съставен от териториално и материално
компетентно лице – мл. инспектор при ОДМВР 01 СИГМА Пловдив, включително съгласно
Заповед № 317з-6936 / 26.06.2024г. на Директора на ОДМВР Пловдив, т.е. от компетентни
органи в съответствие с разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН. Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
I. По отношение на първото, вменено на жалбоподателя нарушение в т.1 от НП, а
именно това по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че по делото от събраните
доказателства не се доказа жалбоподателят да е извършил това нарушение. По делото е
представена и приета ЗППАМ № 24-0304-000*** от 22.07.2024г., с която е наложена на
основание чл.171, т.2, б.А от ЗДвП мярка „Временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на неизправността“. Тази заповед е връчена на П. Д. Ш.
– собственика на спрения от движение мотоциклет, едва на 05.08.2024г. Тя подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от датата на получаването й. По делото не са събрани
доказателства дали ЗППАМ е била обжалвана и съответно кога е влязла в законна сила, т.е.
най-ранната дата, на която може да е влязла в сила, е 20.08.2024г., в случай, че не е била
обжалвана. В тази връзка следва да се посочи, че макар и ЗППАММ да има придадено от
закона предварително изпълнение и оспорването й да няма суспенсивен ефект, то
правопроменящия с нея факт настъпва от момента на нейното редовно връчване, а не от този
на нейното издаване. Ето защо няма как да бъдат споделени изводите на наказващия орган,
че процесното МПС е спряно от движение, а още по-малко, че за жалбоподателя Ш. е налице
знание относно това обстоятелство. Последното води на извод, че административно
наказващият орган в хода на съдебното оспорване не е изпълнил законово вмененото му
задължение да докаже всички елементи от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП,
а последното предопределя материалната незаконосъобразност на оспореното наказателно
постановление в тази му част, вменяваща на П. Ш. осъществяването на деянието по чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП. Благоприятните за положителното установяване на законосъобразността
на НП факти, в чийто логически минимум несъмнено попада връчването на Заповедта за
прилагане на ПАМ № 24-0304-000*** от 22.07.2024г. и породения стабилизиращ ефект от
нейното влизане в сила, несъмнено е в доказателствена тежест на административно
4
наказващия орган. Единствено по пътя на несъмненото установяване на редовното връчване
на подобна заповед, съответно влизането й в законна сила, наказващият орган може да
обоснове задължителният предикатен момент в субективната страна на нарушението –
относно неизпълнение на кореспондиращото в тази заповед задължение.
Ето защо съдът споделя заявената в жалбата и поддържана в хода на процеса
аргументативна логика, която в контекста на доказателствения материал насочва към
недоказаност на изискуемото виновно отношение при изпълнение на нарушението по чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП, а именно виновно (съзнателно) управление на МПС, спряно от движение.
Не се установява наличието на един от основните елементи на административното
нарушение, а именно неговата субективна страна. Вината, като елемент от състава на
административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването й от
законодателят е възложил на наказващия орган. Следва да се отбележи, че конструкцията на
фактическия състав на нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП предпоставя задължително
(възможно) разкриване на конкретното представено съдържание на нарушителя, което да
ограничи с категоричност неговата пряка, непосредствена цел при извършване на деянието –
да управлява МПС, спряно от движение, незачитайки обвързващата сила на връчената му и
влязла в сила ЗППАМ. Затова съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на въззивника, поради което НП в частта му
относно налагането на санкцията на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. 1-о от ЗДвП следва да
се отмени.
II. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Неизпълнението на това изискване
представлява нарушение по чл.179, ал.6 от ЗДвП. Под техническа изправност следва да се
разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство. В
обстоятелствената част на оспореното НП е посочено, че техническата изправност в
конкретния случай се изразява в неизправно шумозаглушително устройство. Констатираното
от контролните органи снемане на шумозаглушителя обуславя извод, че нивото на шум на
процесното МПС не е съответствало на предписаните нормативни стойности, поради което с
оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.10, буква „б“ от Правилника за прилагане на ЗДвП
следва да се приеме, че мотоциклетът на жалбоподателя е бил технически неизправен.
Неизправностите са незначителни, значителни или опасни. Съгласно § 6, т.72 от
ДР на ЗДвП, „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Още по-детайлно съдържание на понятието „значителна неизправност“ се съдържа в чл.37,
ал.3 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, съгласно който, значителни са неизправностите,
които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или
оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението,
5
както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство.
Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на
неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства –
Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. Съгласно т.8.1.1, буква „б“
от Методиката, отнасяща се до системата за намаляване на шума, липсата на част от
системата за намаляване на шума следва да се квалифицира като значителна или опасна
неизправност на превозното средство.
Подведени под хипотезите на горецитираните правни норми, установените по
делото факти обуславят наличие на значителна техническа неизправност на управлявания от
П. Ш. мотоциклет, поради което правилно с процесното наказателно постановление е
ангажирана неговата административно наказателна отговорност за неспазване изискването
на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя МПС да бъдат технически изправни.
Поддържаният в хода на процеса довод относно необходимостта от измерване с
техническо средство на издавания от мотоциклета шум е неотносим към извършването на
процесното административно нарушение. Административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за техническа неизправност, изразяваща се в липсата на
шумозаглушително устройство тип децибел килър за понижаване нивата на шум, а не за
високо ниво на издавания от мотоциклета шум, като липсата му представлява значителна
неизправност по т.8.1.1., б.“б“ от Методиката. В този случай не е необходимо изрично
посочване на степента на въздействие върху околната среда и измерване на шума. Самата
липса на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно
въздействие върху нивото на шума (т.8.1.1., буква „б“ от Методиката), респ. върху околната
среда (§ 6, т.72 от ДР на ЗДвП). Предвид установеното нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП, наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл.179, ал.6, т.2 от
ЗДвП като относима в настоящия случай. Съгласно чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при
констатирани значителни неизправности.
III. По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на § 2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
министъра на вътрешните работи, регистрацията представлява административно разрешение
за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Същевременно
разпоредбата на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което
управлява пътното превозно средство.
6
Не се спори по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
собствения си мотоциклет, при което е имал качеството „водач“ на моторно превозно
средство. Не е спорно и обстоятелството, че мотоциклетът се е движел по път, отворен за
обществено ползване. В качеството си на водач на мотоциклет, управляван по път, отворен
за обществено ползване, Ш. е бил длъжен да управлява моторното превозно средство с
табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място. Спорът между
страните се свежда до въпроса надлежно ли е изпълнил жалбоподателя това свое
задължение.
Според разпоредбата на чл.10, ал.4, изр. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.,
табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете за регистрация от служители на
отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя.
Седмата алинея на цитираната норма указва, че на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и
ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад. Следователно за
изпълнението на задълженията по чл.140, ал.1 от ЗДвП, при управление на превозно
средство от вида на процесното – мотоциклет, табелата с регистрационния номер следва да
бъде поставена отзад и монтирана на мястото, определено от производителя. От
показанията на свидетеля М., преценени от съда като изцяло достоверни, се установява, че
макар и в задната част на мотоциклета да е имало монтирана регистрационна табела и да е
била поставена на предназначеното за тази цел място от производителя, а именно на
специална стойка в най-крайната точка на мотоциклета, тя не е била поставена във
вертикално положение, което е предвидено, а хоризонтално или под ъгъл. При това
положение съдът приема, че наличието на регистрационна табела, поставена на
предназначеното за това място, но по различен от предвидения начин, не удовлетворява
нормативните изисквания. Така поставената табела не съответства и на целта на закона, тъй
като не осигурява видимост и възможност регистрационния номер да бъде възприет.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят не е изпълнил надлежно
задължението си по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
На следващо място съдът намира, че наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна норма и е наложил наказания на основание чл.175, ал.1, т.1 от
ЗДвП, предвиждащ специални наказания за водач, който управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за
това места, какъвто е разглеждания случай.
При така установеното липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и в тази му част.
С оглед частичната основателност на жалбата, в полза на жалбоподателя следва
да бъде присъдено част от направените по делото разноски за платено възнаграждение на
процесуален представител, съответстващо на отменената част на наказателното
постановление, а именно сумата в размер на 167 лева. Следва да се отбележи, че
договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 500
7
лева, не се явява прекомерно предвид, че защитата му се е осъществявала не за едно, а за три
административни нарушения, съдържащи се в обвинението.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.ал.2, т.1, чл.63, ал.9, вр. чл.2,
т.5 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0304-000*** от 15.08.2024г.,
издадено от А.Г.А. на длъжност Началник Група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА,
с която на П. Д. Ш. с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица М. № ***: 1) на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лв. (двеста лева) за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.175, ал.1, т.1
от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет
лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец, за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0304-000*** от 15.08.2024г., издадено
от А.Г.А. на длъжност Началник Група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА, с която на
основание чл.177, ал.1, т.4, предл. 1 от ЗДвП на П. Д. Ш. с ЕГН **********, с адрес: град Н.,
улица М. № *** му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
(двеста лева) за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. Ш. с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица М. № ***, сумата в размер
на 167 лв. (сто шестдесет и седем лева), представляваща част от направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на разноските от 500 лв. (петстотин лева), ОТХВЪРЛЯ претенцията
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8