№ 582
гр. София, 30.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600648 по описа за 2022 година
Производството пред САС е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на защитата на осъдения В. Г. П. срещу определение на СГС
по нчд№1293/2022г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. Д., като упълномощен защитник на
осъдения В. Г. П., ЕГН **********, за постановяване на условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 15 години,
наложено му като общо наказание по НЧД № 4067/2015 г. по описа на СГС.
Софийски апелативен съд като прецени доводите в жабата и доказателствата по делото
намира от фактическа и правна страна следното:
Производството пред СГС е протело по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК и е образувано
по молба на адв. Д. за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения В.
Г. П. от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, заради което той се
намира в затворническото общежитие „***“ към Затвора - ***.
Първият съд правилно и обосновано е установил правно – релевантните факти, а именно:
Видно от писмените доказателства, съдържащи се в личното досие на осъдения, в
посоченото място за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ той търпи
наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“, което му е било определено с
определение на СГС по НЧД № 4067/2015 г., като общо наказание измежду наложените му
по две осъждания, съответно за престъпления по чл. 199 НК и по чл. 129 НК.
Към датата на о.с.з. пред СГС, съобразно представената справка от началника на
затвора, от тези 15 години осъденият П. ще е изтърпял фактически 10 години, 10 месеца и 17
дни, като след приспадане на времето, през което той е работил, остатъкът му ще възлиза на
1
2 години, 8 месеца и 24 дни. С оглед на тези обстоятелства се установява, че е налице
първата, измежду двете предпоставки по чл. 70 от НК, а именно той е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
По отношение на втората предпоставка - дали той с поведението си е дал убедителни
доказателства, че се е поправил във времето на изтърпяване на наказанието, СГС споделил
становището на началника на затвора, че такива убедителни доказателства към момента не
са представени.
Видно е от доклада на ИСДВР С., който е приложен по делото по повод молбата на адв. Д.,
че с поведението си в общежитието, както и преди това в Затвора-*** и в Затвора-***,
осъденият П. преимуществено е демонстрирал позитивно поведение, дължимо според
правилата на престоя в затвора и законите на страна, със съответното уважение към
администрацията и останалите лишени от свобода, като той е проявявал висока активност в
собственото си развитие, като е участвал в различни курсове за придобиване на
образование, допълнителна квалификация, включително е демонстрирал качества и талант в
областта на изкуството и спорта и е бил активен в различни по вид културно-масови
мероприятия. Всички тези обстоятелства са отчетени от администрацията на затвора във
времето, в което той е търпял наказанието, и те са се отразили на намаляването на оценката
на риска от рецидив от първоначалните 48 точки в 32 към момента, които трябва да се
определят като средна степен на риск.
При посочените зони на дефицит към началото на изтърпяване на наказанието, в момента,
в доклада е отразено, че се установява напредък в зоната „отношение към
правонарушението“, като осъденият приема вината за деянието си и се опита да анализира
поведението и последиците от него, в зоната „обучение и образование“, доколкото той е
довършил образованието си в Затвора-***. По отношение на трудовата заетост също е
отчетено, че намалява дефицитът, тъй като той е работил, когато е имал възможност за това.
По отношение на начин на живот и обкръжение, и при липсата на регистрирани агресивни
прояви, също е отчетен спад на риска от рецидив.
Въпреки всичко обаче, ИСДВР С. е посочила, че все още е необходимо П. да промени
начина си на мислене, в насока към обосноваване на личностната му годност за живота на
свобода. Изтъкнато е също така, че не е завършена пенитенциарната система за изтърпяване
на наказанието, тъй като не е заменен режимът му в лек. Освен това, първият съдът
констатирал, че в личното му досие се намира заповед от 29.03.2022 г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане чистата и
хигиената за срок от 7 дни“, тъй като у него е намерен забранен предмет при извършен
личен обиск. Обстоятелството, че в непосредствено близък срок до настоящия момент той е
извършил нарушение в рамките на пенитенциарното заведение, дало основание на съда от
първа инстанция да приеме, че преценката на администрацията на затвора, че при него все
още не са изградени в необходимата степен уменията за мислене, които включват правилен
анализ на поведението, на очакванията, на изискванията към него и на последиците от него,
всъщност е обоснована и доколкото лишеният от свобода не може да се въздържа да
2
извърши нарушение на правилата за престоя в общежитието, толкова по- малко може да
бъде очакването, че в среда, която не е контролирана, той би се въздържал по вътрешна
мотивация да наруши закона. Поради това е необходимо безспорно доброто влияние, което
има престоят му в затворническото общежитие, да продължи, както и компетентните органи
да продължат да прилагат мерките по корекционно-възпитателната работа, така че да се
достигне етап, при който очакванията, че, излизайки на свобода, той ще бъде полезен, а не
опасен, за обществото, да са напълно разумни и аргументирани.
По тези съображения СГС преценил, че на този етап не трябва да уважава молбата на
осъдения П. за условно предсрочно освобождаване.
Цитираните дотук мотиви на първата инстанция се споделят от САС изцяло, както по
отношение на фактите, така и по отношение на заключителния правен извод, че молбата за
УПО не следва да бъде уважена.
Във въззивната жалба по същество декларативно се оспорва крайния извод на СГС, като
в подкрепа на това оспорване се изтъква като единствен конкретен довод, че осъденият бил
завършил по време на изтърпяване на наказанието ЛОС редица квалификационни курсове.
Това обстоятелство, както бе посочено и по – горе е било отчетено от първия съд в полза на
осъдения, наред с всички други обстоятелства отчетени в положителен за осъдения план.
Констатираните обаче все още налични дефицити в начина на мислене, както и скорошното
конкретно нарушение на реда в затворническото общежитие правилно са довели до
негативен за осъдения правен изход от производството.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС по нчд№1293/2022г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3