Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 100
гр. Русе, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Недялка Неделчева като разгледа
докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА търг.
дело № 501 по описа за 2020 год. за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“
АД гр.София, ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори В. М. С.
и Д. Д. М. чрез пълномощник юрисконсулт Г.Л.П. против
А.О. А. от *****, с която са
предявени искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК – за съществуване на
вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК. Вземането е основано на извлечение от
счетоводните книги на банката по отпуснат Договор за жилищен и ипотечен банков
кредит на физическо лице от 11.04.2008 г. и 2 бр. Споразумения към него от 07.10.2010 г. и 17.11.2011 г.,
кредитополучател по който е А.А.А. ***, а по
Споразумение № 2 от 17.11.2011 г. като допълнително обезпечение по кредита е прието
поръчителство и от ответницата А.О. А. от *****.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването
на вземането му по отношение на ответницата А. , произтичащо от процесния договор за кредит и Споразумения към него, както следва: - вземане за главница
по кредита в размер на 41 513,01
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата; 7 645,60 евро – договорна лихва за
периода от 14.03.2010 г. до 09.01.2018 г.; 235,66
евро – санкционираща лихва за
периода от 18.12.2017 г. до 09.01.2018 г. и 1436,09 евро – заемни такси, за които суми е издадена Заповед № 170/12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д.№ 227/2018 г. по описа
на РС Русе, както и направените в производството разноски.
Постановено е връчване на препис от
исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства на ответницата, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен
срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В
срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор, в който са развити доводи за неоснователност на ищцовата претенция. Твърди се неавтентичност на договора за поръчителство и
неопределеност на предмета и обема на
задължението, поето по него. Прави възражение за преклузия
по чл. 147 ЗЗД относно отговорността на поръчителя, както и възражение за
погасяване на вземането по давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
претенции. Претендира разноски. На основание чл. 219, ал.1 ГПК моли в
производството по делото да бъде привлечено трето лице А.А.А.,
ЕГН: ********** ***.
Депозирана е допълнителна искова молба,
с която се поддържат изцяло първоначално
заявените претенции. Считат за
неоснователни, неправилни и бланкетни твърденията на
ответната страна. Развиват доводи за това, че вземането не е погасено по
давност и не е настъпила преклузията по чл. 147 ЗЗД.
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба се поддържа първоначално изложеното от страната. Счита,
че от правна страна не е възможно един
път кредитът да се обяви за предсрочно изискуем на 29.07.2015 г. за длъжника и
втори път на 04.10.2017 г. само за ответницата по настоящия иск.
Третото лице помагач на страната на ответника – А.А.А.
заявява, че действително кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем през
2015 г., когато е образувано и изпълнително дело срещу нея като длъжник, както
и срещу поръчителите Ф. Е. Ф., Д. Е. Ф.и А.О.Ф., кат впоследствие А. А. е освободена от отговорност. След сключването впоследствие на допълнителни споразумения с банката, по които
е редовен платец, принудителното изпълнение е спряно. Моли искът срещу А.О. А. да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка
на събраните
по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна.
Съдът определя правната квалификация на
предявените искове като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на
вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането е
основано на Договор за банков
кредит, който е абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден на
окръжен съд и редът за разглеждане е особеното производство по търговски
спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по делото Договор
за жилищен и ипотечен банков кредит на физическо лице от 11.04.2008 г. и 2 бр.
Споразумения към него от 07.10.2010 г. и
17.11.2011 г., кредитополучател по същия е А.А.А. ***,
конституирана като трето лице помагач в производството, а по Споразумение № 2
от 17.11.2011 г. като допълнително обезпечение по кредита е прието поръчителство
и от ответницата А.О. А. от *****.
По делото не се спори, а и в исковата
молба ищецът признава, че поради настъпило просрочие
в обслужването на кредита на 29.07.2015
г. същият е бил обявен за предсрочно изискуем, поради което „Банка ДСК“ АД е
подала заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу А.А.А., ЕГН: ********** –
кредитополучател и Ф. Е. Ф., ЕГН: **********, Д. Е. Ф., ЕГН: ********** и А.О.Ф.,
ЕГН: ********** – поръчители. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 201583304006890 по описа на ЧСИ В. М., рег. №
833 на КЧСИ. По повод подадено
възражение от А.О. А. за недължимост на вземането, заповедта за незабавно
изпълнение срещу нея е обезсилена. На 04.10.2017 г. кредитът отново е обявен за
предсрочно изискуем, този път само срещу поръчителката А.О. А. и е подадено ново заявление по чл. 417 ГПК за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу нея.
Въз основа на издадените документи срещу А. е образувано ново изп.
дело № № 202083304000473 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ. Предвид на
подаденото в срок възражение от получаване на поканата за доброволно
изпълнение, е образувано настоящото дело.
За изясняване на спорните въпроси по
делото относно размера на претендираните суми е назначена съдебно – икономическа експертиза,
по която е депозирано и прието без възражения заключение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът
по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването
на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата
на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията
на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на
правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124,
ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая
с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е изпълнено, трябва
да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на вземанията.
Същественият материално правен въпрос, от
отговора на който зависи правилното решение на делото, се свежда преди всичко до
това дали е настъпила твърдяната преклузия по чл. 147 ЗЗД по отношение на ответницата А.О. А. с оглед момента на обявяването на предсрочната
изискуемост на задължението.
Ищецът „Банка ДСК“ АД гр.София е въвел в
процеса фактически твърдения за настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредиторовото
вземане на 29.07.2015 г., към който
момент целият непогасен остатък по
кредита е отнесен в просрочие, и е предприел действия по събиране на цялото вземане с подаване
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК. По делото не се спори, че тази предсрочна изискуемост
е съобщена надлежно на длъжника и са предприети действия по индивидуално
принудително събиране на установените задължения. Третото лице помагач – А.А., кредитополучател също признава, че е била надлежно
уведомена за това обстоятелство, като е получила на 15.07.2015 г. и съобщението
адресирано до поръчителката А. .
С оглед на дадените разрешения в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател. В този момент целият или неплатеният
остатък по кредита става изискуем както по отношение на кредитополучателя, така
и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на
6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се
погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за
изпълнение срокът е изтекъл. В този смисъл е решение № 23/24.03.15г. по т.д.№
1717/13г. на ВКС, І т.о.
Отговорността на поръчителя по договор
за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е
изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя
от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В настоящият случай от началният
момент – 29.07.2015 г., когато целият кредит е обявен за предсрочно
изискуем и съобщен на длъжника до
момента на подаване на заявлението – 10.01.2018 г. срещу поръчителката А.О. А. шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД многократно
е изтекъл. /решение № 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. І търг.отделение
ВКС/
Законодателят не въвежда
изискване или необходимост освен на главния длъжник, предсрочната изискуемост
на задълженията по договора за банков кредит да бъде обявявана и на поръчителя.
Съобразно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС за настъпването на предсрочната изискуемост е достатъчно волеизявлението
на банката в този смисъл да достигне до главния длъжник-кредитополучател като
не е необходимо такова волеизявление да бъде отправяно и да достига и до
поръчителя. В този смисъл е и задължителната съдебна практика. Така например в
решение № 23/ 24.03.2015 г. по т.д. № 1717/ 2013 г. ТК, I т.о. на
ВКС изрично се приема, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост
на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Приема се също, че в този момент целият или неплатеният остатък по кредита е
изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителя. Посочено е, че това е и началният момент на течението на 6-месечния
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е
изтекъл.
При така изложените обстоятелства настоящият
съдебен състав намира претенцията на ищеца за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, в
производството по чл. 422 ГПК с решението по установителния
иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските
за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски.
Мотивиран така и
на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените
от „Банка ДСК“ АД гр.София,
ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М.
чрез пълномощник юрисконсулт Г.Л.П. против А.О.
А. , ЕГН: ********** от *****, искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за
признаване за установено дължимост на сумите от 41 513,01
евро, представляваща главница по Договор за жилищен и ипотечен банков
кредит на физическо лице от 11.04.2008 г. и 2 бр. Споразумения към него от 07.10.2010 г. и 17.11.2011
г., кредитополучател по който е А.А.А. ***; 7 645,60
евро – договорна лихва за периода от 14.03.2010 г. до 09.01.2018 г.; 235,66 евро – санкционираща лихва за периода от 18.12.2017
г. до 09.01.2018 г.; 1436,09 евро
– заемни
такси, за които суми е издадена Заповед
№ 170/12.01.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№ 227/2018 г. по описа на РС Русе.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК ********* гр.София,
представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М. да заплати на А.О. А. , ЕГН: **********
от ***** общо сумата
от 4 906,21 лв, от която
1 756,21лв - направени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
по ч.гр.д.№ 227/2018 г. по описа
на РС Русе и 3 150,00 лв направени съдебни
разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит вещо лице в
производството по търг.дело № 501/2020 г. по описа на ОС Русе.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач –А.А.А., ЕГН: ********** ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд
гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: