Решение по дело №14109/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.02.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14109 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            искове с пр.осн. чл. 30, ал. 3, чл. 108 от ЗС и при условията на евентуалност – чл. 97 от ЗС:

            Ищецът – А.П.А., твърди, че с ответницата - Т.С.М., били съсобственици при равни квоти на от следния недвижим имот, 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.1.1; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.1.2 и СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.2, находящи се в гр. София, район „Сердика“, кв. “Орландовци“, ул. „********за периода от м.септември 2017г. до м. септември 2020г.

От м.май 2017г. ответницата ползвала недвижимите имоти, описани в нотариалния акт сама. На втория етаж от къщата имало наемател - С.М.Б. ***, който заплащал наем само на нея. Ищецът не можел да обитава по никакъв начин недвижимите имоти, защото пребиваването му там станало невъзможно. До м.май 2017г. живеел с М. във фактическо съжителство.

В периода от 2007г. до 2017г. закупил с лични средства множество движимости.

С оглед изложеното моли, да се осъди ответницата да му заплати сумата от 28 417,34 лева, предствляваща обезщетение вместо наем за ползване на 1/2 ид.ч. недвижимите имоти, описани по-горе за периода от м. септември 2017г. до м. септември 2020г., ведно със законната лихва, а освен това,

да се осъди ответницата да му предаде следните вещи:

1. секция по модули на стойност 576 лева;

2. холов ъгъл „Милано“ на стойност 940 лева;

3. фурна за вграждане GORENJE B2-ORA S на стойност 524.17 лева;

4. стъклокерамичен плот за вграждане ZANUSSI ZVM-64X на стойност 265.83 лева;

5. климатик ASYG12LE на стойност 1 300 лева;

6. обезвлажнител YL-2006 на стойност 269,10 лева;

7. Даяна кралско легло 160/200 изк.кожа СОЕ843-черна-ОВ-222 на стойност 669 лева;

8. Стандарт подматрачна скара 80/200-NV нова-2 бр. на стойност 124 лева;

9. БАНАБА гардероб 180/63/225 орех/черно A5829-5G36 на стойност 629 лева;

10. кухня по спецификация 74057329 на стойност 3 306,54 лева;

11. холна маса с черно стъкло на стойност 169 лева;

12. масичка помощна на стойност 159,80 лева.

или да му заплати стойността на тези от тях, които не могат да му бъдат предадени поради трайното им закрепване в жилищните обекти.

Претендира и разноски.

            Ответникът – Т.С.М., оспорва иска:

            - до пролетта на 2018г. с ищеца живеели във фактическо съжителство, с общо домакинство и имали общо дете;

            - през пролетта на 2018г. доброволно разпределили ползването на недвижимия имот – той обитавал втория етаж, а ответницата – първия; до октомври 2019г. само ищецът получавал наема. След това последният прекратил договора; наемната цена за гаража била получавана само от г-н А., считано до края на 2019г. След това и гаражът не се ползвал;

            - на 21.08.2020г. ищецът дарил своята част от имота на Е. С.;

            - движимите вещи били купувани с общ средства.

            По тези съображения искът за обезщетение след 21.08.2020г. и този за ревандикация били недопустими.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            Недвижимият имот е придобит с Нотариален акт № 46, том LLLLXXXVI, нот.дело № 62051/15.12.2006г. на Служба по вписванията при АВ гр. София. В нотариалния акт вторият етаж на къщата е записан като таван, но той е самостоятелен етаж от самото построяване на къщата и се ползва за жилищни нужди. Към момента този таван е узаконен като самостоятелен етаж. Описаните имоти са в завършен вид, годни са за обитаване.

            На 21.08.2020г. ищецът е дарил своята част на Е. С. (НА – л. 39).

            Не се спори и че предметът на вещния иск е закупен и се намира в жилищната сграда:

1. секция по модули на стойност 576 лева (Удостоверение, че ищецът е поръчал за изработка от 2009г. – л. 17);

2. холов ъгъл „Милано“ на стойност 940 лева (Удостоверение, че ищецът е поръчал за изработка от 2009г. – л. 17);

3. фурна за вграждане GORENJE B2-ORA S на стойност 524,17 лева (фактура от 2009г. – л. 18);

4. стъклокерамичен плот за вграждане ZANUSSI ZVM-64X на стойност 265,83 лева (фактура от 2009г. – л. 18);

5. климатик ASYG12LE на стойност 1 300 лева (фактура от 2011г. и гаранционна карта – л. 19, като в нея е посочено, че част от уреда /тръбен сноп/ е вкопан);

6. обезвлажнител YL-2006 на стойност 269,10 лева (фактура от 2012г. – л. 21);

7. Даяна кралско легло 160/200 изк.кожа СОЕ843-черна-ОВ-222 на стойност 669 лева; 8. Стандарт подматрачна скара 80/200-NV нова-2 бр. на стойност 124 лева; 9. БАНАБА гардероб 180/63/225 орех/черно A5829-5G36 на стойност 629 лева (складова разписка и приемо-предавателен протокол от 2009г. – л. 22-3);

10. кухня по спецификация 74057329 на стойност 3 306,54 лева (Договор от 2009г. – л. 24);

11. холна маса с черно стъкло на стойност 169 лева; и 12. масичка помощна на стойност 159,80 лева (договор от 2009г. – л. 27).

Всички разходни документи са на името на ищеца.

 

            Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

            Имотът представлява едноетажна жилищна сграда с тавански етаж, преустроен в жилищен. За исковия период Ѕ от средният пазарен наем възлиза на 21 393,80 лева (включен е и гаражът).

            Депозирано е заключение и на СОЕ, неоспорено от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От заключението щ се установява, че стойността към 22.06.2022г. на част от закупените вещи е (при съобразено овехтяване):

3. фурна за вграждане – 251,60 лева;

4. стъклокерамичен плот – 127,60 лева;

5. климатик - 650 лева; и

10. кухня по спецификация – 1 983,92 лева.

Предвид констатациите в „от правна страна“, тази експертиза е излишна. Стойността на закупуване не е оспорена.

            Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Б., Г.,З.(показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК) и Д.:

            - св. Б.: бил наемател, като плащал наема на ищеца (по-рядко) и на ответницата (по-често). Това било така до преди 2,5 години (о.с.з. от 02.2022г.). Уговорката за наема била да се разделя между собствениците. От 2017г. ищецът напуснал къщата. Идвал от време на време, за да види детето. Бил и в чужбина. Гаражът се обитава отВ.. Никоя от страните не го била заплашвала. По молба на ищеца се изнесъл на 01.12.2019г. А. го помолил да дава наема (350 лева) на ответницата, която щяла да му даде половината. Впоследствие явно сумите не били предавани, поради което и наемното отношение било прекратено. Докато наемателят бил там, достъпът не бил ограничен.

            - св. Г.: много често наблюдавал опитите на ищеца да влезе, но ответницата не го допускала, като за това щ съдействал и човекът, който живеел с нея. Гаражът се ползвал от г-нВ.З.. Имало и наемател. От ищеца знае, че не бил получавал пари от наема. Свидетелят последно посетил имота през 2019г.

            - св. З.: бил наемател в гаража от 2013-4г. До края на 2019г. заплащал винаги на ищеца, който напуснал през 2018г. сградата. Обяснил, че има приятелка и отишъл да живее при нея. Първият свидетел бил наемател до 2019г. Движимите вещи се били купували за общо ползване. Знае за инцидента през 2020г. Предизвикал го А., а свидетелят взел детето, за да не гледа сцената, тъй като баща му чупел вещи. Страните по делото имали уговорка за разпределение на ползването на къщата – първият от ответницата, а втория – от ищеца, който да го дава под наем. През 2020г. вторият етаж бил отдаван под нам. Свидетелят още живеел на адреса, но не под наем (прекъснат от ищеца, който най-вероятно наистина го е изгонил). За разпределението знаел от г-н А..

            - св. Д.: вещите били купувани за семейството. Климатикът бил закупен за детето. Фурната и плотът били трайно прикрепени (свидетелят не е експерт – това е лично становище). Не знае дали има договорка за разпределение. Ищецът влизал безпрепятствено след като напуснал жилището. През 2020г. имало инцидент, който бил по негова вина. Гаражът бил обособен като жилище.

Съдът като цяло кредитира изложеното от свидетелите, но съобразно посоченото по-долу:

Относно възможността ищецът да влиза безпрепятствено или не (например изложеното от първия и втория свидетел), решаващият орган намира, че става въпрос за различни посещения на г-н А. в къщата. Отделно от това, достъпът, предвид фактическия състав на предявените искове, е без значение.

Това, което г-н Г. е чул от г-н А. по правната си природа представлява косвен разпит на самата страна. То би могло да бъде допустимо (позволено от ГПК) доказателствено средство само в светлината на чл. 175 от ГПК. Изложеното очевидно не се отнася до неполучените наеми. Показанията на този свидетел са по-скоро ирелевантни (може би с изключение на частта им относно връзката на ответницата с третия свидетел).

Относително проблемни са показанията на третия свидетел. Той очевидно е във фактическа връзка с ответницата, предвид изложеното от втория свидетел, а и с оглед уклончивостта си по въпроса (2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство – чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК). Възражението при разпита му от страна на процесуалния представител на ответника по отношение на този въпрос е било некоректно. Той е следвало да се изясни с оглед степента на пристрастност на г-нЗ.и от там – за достоверността на изложеното от него. „Приятелски отношения“ обикновено означава познати, а не сексуална връзка. Свидетелят живее на адреса, но не под наем. По тези съображения съдът не кредитира показанията му относно разпределението. Същото се отнася и до предаването на наемните суми. Вероятно ситуацията е аналогична като тази за втория етаж. Освен това, ищецът е посещавал относително рядко имота, след като се е изнесъл. Фактически по-лесно е било да се плаща на ответницата, още повече, че вероятно и престирането е спряло поради сближаването между тях. Само този свидетел сочи, че 2020г. ищецът е давал втория етаж под наем, но не сочи каквито и да са подробности. Изложеното е на границата на лъжесвидетелстване, като съдът го отдава на личния интерес на г-нЗ.(неговата привързаност към ответницата).

            от правна страна:

            1. по иска с пр.осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС:

Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си (чл. 30, ал. 3 от СЗ).

Претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС не е предявена. Тя действително предполага покана, но в цялата искова молба се твърди за наеми, получени от ответница и несподелени с ищеца. Това, че се споменава и за обезщетения е по-скоро непрецизно правно изложение (Ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното щ съдържание - 18-60-ІV). Такава е и логиката на процеса, като всички свидетели са разпитани за това дали е имало наемни отношение и на кого е заплащано.

            Според първия свидетел, в края на неговото немно отношение ответницата не е предавала частта от наема на ищеца (става въпрос за втория етаж). Не е ясен периодът в който ответницата е нарушавала уговорката за разделяне на сумата. В някаква степен ситуацията, както бе посочено, е била аналогична и с гаража.

            За да бъдат прекратени наемните отношения, непрестирането от страна на ответницата би следвало да е или относително съществено или отношенията между страните вече да са били изключително обтегнати (няма значение по чия вина).

            Наемите са прекратени в края на 2019г.

            На основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че искът е основателен за 1 000 лева. Само като отправна точка, съобразено е заключението на първото в.л., но и показанията на първия свидетел при наем за около половин година и то през 2019г.

            За горницата искът е неоснователен. Няма никакви ангажирани от ищеца доказателства, след 2019г. някое от помещенията да е давано под наем от ответницата. Не се установи и доводът за разпределение на ползването, като съображения за това са изложени по-горе.

            Искът е допустим за целия си период (и след дарението), тъй като той е твърдение, което има отношение към възможността да бъде разгледан от съда, а не до неговата основателност.

            2-3. по исковете с пр.осн. чл. 108 от ЗС и евентуалния по чл. 97 от ЗС:

            1. Ревандикацията (rei vindikatio) е иск, с който невладеещият собственик иска от владелеца на неговата вещ предаването на владението въз основа на своето право на собственост. Следователно, за да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че е собственик и че ответникът владее без основание.

            Постановление № 5 от 24.11.1969г., действително дефинира какво е фактическа връзка: … пострадалият и преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да има и деца. То се отнася само до лицата, които имат право на обезщетение на неимуществени вреди при непозволено увреждане на близкия (починалия от увреждането - Постановление № 5 от 24.11.1969г., Пленум на ВС). Съпружеска имуществена общност възниква само, ако е сключен брак (чл. 21 от СК, а в този случай се предполага и общ принос – арг. от чл. 21, ал. 3 от СК). Ако такъв не е сключен, както е в случая, собствеността е разделна. Всеки член на фактическото семейство има собствен патримониум. Нормално е партньорът му също да ползва вещите, а това се отнася и до детето, но това е хипотеза на заем за послужване (чл. 243 и сл. от ЗЗД).

            Това означава, че всички вещи, описани в исковата молба (без вградените в сградата), са собственост на ищеца. Това, че ответницата е приела доставка за някои от тях, действително означава само, че към онзи момент се е намирала на адреса.

            Искът е основателен за движимите вещи (всички без кухнята / вътрешното процесуално условие е сбъднато само по отношение на нея – искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен само в тази си част).

Дори да бе установена съсобственост, и тази претенция е допустима изцяло - ТР № 3 от 05.01.2022г. по тълк. д. № 3/2020г., ОСГК на ВКС.

            Четири от закупените от ищеца вещи са вградени, но по разбиранията на съда, само една от тях е престанала да съществува като самостоятелна такива – тя е присъединена към къщата (чл. 97 от ЗС: Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик).

3. фурната за вграждане; 4. стъклокерамичен плот; и 5. климатикът са уреди, които действително са за вграждане, но не по начин, който да възпрепятства последващото им отделяне. Те са вкарани в леглата на шкафовете на кухнята (климатикът на стената) чрез болтове. Отделянето им не е проблемно, нито за уредите, нито за жилището. На границата на понятието присъединена вещ е климатикът, но и той подлежи на смяна, като тръбите, които действително се вграждат могат да се разглеждат като вещ допълваща основната (уреда) и която при евентуална смяна би обслужвала следващия такъв (например при смяна поради повреда или с по-нов модел).

Кухнята за вграждане, вече не е вещ, тя е проектирана за конкретното жилище и не може да бъде отстранена от него без да бъде съществено увредена, като това предполага и ремонт на цялото помещение, а това вече, по разбиранията на състава, е хипотезата на чл. 97 от ЗС.

Доктрината приема, че правоотношенията между съсобствениците се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Присъждат се действително извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, тъй като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Давността започва да тече от момента на извършването на разходите.

Процесуалната позиция на ответника е че дори е участвала в закупуването на вещите (което не се установи; не се установи и волята на ищеца да е била различна /дарствена/, освен да снабди съсобствената си къща с удобства). Довод за давност не е сторен, а правилото е цитирано само, за да се онагледи цената – към момента на закупуването.

Кухня е закупена за 3 306,54 лева.

Общо: 3 306,54 лева / 2 = 1 653,27 лева. Това е обогатяването на ответницата. С останалата Ѕ ид.ч. е обогатена надарената.

            по разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 610,04 лева, сторени разноски, съобразно уважената част от исковете.

На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 367,03 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 1от ГПК).

По компенсация ответникът дължи - 243,01 лева.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, Т.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на А.П.А., ЕГН **********,***, ул. „*******, чрез адв. Г.Я.Д. от САК, тел. *******, сумата от 1 000 (хиляда) лева, наем, получен от ответницата за частта на ищеца (1/2 ид.ч. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.1.1; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.1.2 и СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.2, находящи се в гр. София, район „Сердика“, кв. “Орландовци“, ул. *******), за половин година до края на м. 11.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата да пълния предявен размер от 28 417,34 (двадесет и осем хиляди четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки) лева, както и за останалия периода от м. 09.2017г. до края на м.05.2019г. и от 01.12.2019г. до м. 09.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

            ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от ГПК по иска предявен от А.П.А., ЕГН **********,***, ул. „*******, чрез адв. Г.Я.Д. от САК, тел. *******, срещу Т.С.М., ЕГН **********,***, че ищецът е собственик на 1. секция по модули, закупена за 576 лева; 2. холов ъгъл „Милано“, закупен за 940 лева; 3. фурна за вграждане GORENJE B2-ORA S, закупена за 524,17 лева; 4. стъклокерамичен плот за вграждане ZANUSSI ZVM-64X, закупен за 265,83 лева; 5. климатик ASYG12LE, закупен за 1 300 лева; 6. обезвлажнител YL-2006, закупен за 269,10 лева; 7. Даяна кралско легло 160/200 изк.кожа СОЕ843-черна-ОВ-222, закупено за 669 лева; 8. Стандарт подматрачна скара 80/200-NV - 2 бр., закупена за 124 лева; 9. БАНАБА гардероб 180/63/225 орех/черно A5829-5G36, закупен за 629 лева; 11. холна маса с черно стъкло, закупена за 169 лева; 12. масичка помощна, закупена за 159,80 лева; и

СЪЖДА Т.С.М., ЕГН **********,***, да предаде на А.П.А., ЕГН **********,***, ул. „*******, чрез адв. Г.Я.Д. от САК, тел. *******, владението върху описаните движими вещи: 1. секция по модули, закупена за 576 лева; 2. холов ъгъл „Милано“, закупен за 940 лева; 3. фурна за вграждане GORENJE B2-ORA S, закупена за 524,17 лева; 4. стъклокерамичен плот за вграждане ZANUSSI ZVM-64X, закупен за 265,83 лева; 5. климатик ASYG12LE, закупен за 1 300 лева; 6. обезвлажнител YL-2006, закупен за 269,10 лева; 7. Даяна кралско легло 160/200 изк.кожа СОЕ843-черна-ОВ-222, закупено за 669 лева; 8. Стандарт подматрачна скара 80/200-NV - 2 бр., закупена за 124 лева; 9. БАНАБА гардероб 180/63/225 орех/черно A5829-5G36, закупен за 629 лева; 11. холна маса с черно стъкло, закупена за 169 лева; 12. масичка помощна, закупена за 159,80 лева, като

ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на 10. кухня по спецификация 74057329, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 97 от ЗС, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, Т.С.М., ЕГН **********,***, да заплати А.П.А., ЕГН **********,***, ул. „*******, чрез адв. Г.Я.Д. от САК, тел. *******, сумата от  1 653,27 (хиляда шестстотин петдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща Ѕ част от разходите на ищеца относно подобрение, а именно 10. кухня по спецификация 74057329, закупена за 3 306,54 лева

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, Т.С.М., ЕГН **********,***, да заплати А.П.А., ЕГН **********,***, ул. „*******, чрез адв. Г.Я.Д. от САК, тел. *******, сумата от 243,01 (двеста четиридесет и три лева и една стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и направена компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: