№ 3476
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110163410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 354575 от 08.12.2023 г. на ищеца ЗЕАД „..“ АД, чрез адв. З.
К., с която е направено искане за изменение на постановено по делото решение № 18918 от
17.11.2023 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че претендираните от него
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 347,00 лв. са били действително
направени, но с учудване страната установила, че доказателства за това не са налични по
делото, поради което представя 2 броя платежни нареждания съответно от 24.10.2022 г. и от
21.11.2022 г. Допълва, че доколкото плащанията са направени преди образуване на делото,
адвокатското възнаграждение се следва в негова полза.
Насрещната страна – ЗК „..“ АД не изразява становище по молбата и направеното с нея
искане.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за
обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество – искането е неоснователно.
С решение № 18918 от 17.11.2023 г., постановено по гр. дело № 63410/2022 г. по описа
на СРС, 79 състав, изцяло са уважени предявените от ЗЕАД „..“ АД срещу ЗК „..“ АД
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите, както следва: 17 188,13 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за причинени вреди на л. а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № СВ 1733 НТ, вследствие настъпило на 25.10.2021 г.
застрахователно събитие – ПТП, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2022 г. до окончателното плащане, както и 472,67 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до 21.11.2022 г.
Като законна последица от това, съдът се е произнесъл и по въпроса за съдебните
разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са присъдени такива за
държавна такса, депозит за САТЕ и депозит за свидетел, отказвайки присъждане на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 347,00 лв. За да достигне до този
извод съдът е приел, че от негова страна не са представени доказателства за реално
заплащане на същото, позовавайки се на т. 1 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, при проверка на материалите по делото не се установява от страна на ищеца
1
ЗЕАД „..“ АД своевременно да са представени доказателства за реално заплащане на
претендираното от него адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 347,00 лв., поради
което не е налице основание същото да бъде присъдено в негова полза. Нито с исковата
молба, нито на по-късен етап от развитието на производството, от негова страна не са
представени доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение, за което съдът е приел, че не е документално установено да е заплатено,
позовавайки се на т. 1 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Представянето едва с молбата по чл. 248 ГПК на документи, удостоверяващи
плащането на адвокатския хонорар – 2 броя платежни нареждания съответно от 24.10.2022
г. и от 21.11.2022 г., е несвоевременно, тъй като искания за присъждане на разноски и
представяне на доказателства за извършването им следва да се ценят само ако са направени
и представени до приключване на устните състезания по делото. В този смисъл е
определение № 17 от 11.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6306/2015 г., III г. о., в което се
приема, че на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски, като крайният
срок, до който могат да бъдат правени искания за присъждането им и да бъдат представени
доказателства за извършването им, е приключването на устните състезания. С
приключването им завършва фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат правени
искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо
които противната страна би могла да ангажира становище. Ето защо, с молба за изменение
на решението в частта за разноските, не могат да бъдат предявени валидно както искания за
присъждане на разноски, съответно за техния размер, така и доказателства, удостоверяващи
действителното извършване на тези разноски. Страната, която претендира присъждането им,
е следвало да организира по такъв начин защитата си и заплащането на разноските, че да
бъде възможно представянето на доказателства за евентуално направени разноски в рамките
на преклузивния срок за това - до приключване на устните прения - в този смисъл са и
определение № 225 от 25.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 597/2017 г., I т. о.. ТК и определение
№ 62 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 521/2019 г., IV г. о., ГК, в които се приема, че
доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение следва да са представени до
приключването на устните състезания по делото, което в случая не е сторено, а пропускът
на страната да направи това не може да бъде отстранен в рамките на производството по реда
на чл. 248 ГПК.
Въз основа на изложените съображения искането на ищеца по реда на чл. 248, ал. 1
ГПК е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца ЗЕАД „..“ АД, чрез адв. З. К., с
молба с вх. № 354575 от 08.12.2023 г. искане за изменение на решение № 18918 от
17.11.2023 г., постановено по гр. дело № 63410/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта
за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщението – арг. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2