№ 94
гр. Пазарджик, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500075 по описа за 2024 година
Районен съд Пещера е сезиран с искова молба , подадена от Т. К. Д. , ЕГН ********** , с
постоянен адрес в гр. Б. , ул. „П.В.“№ 25,против Териториално поделение „Държавно горско
стопанство „Родопи“(ТП ДГС)гр.Б., ЕИК 2016195800416, представлявано от директора на
предприятието.
С Решение № 572/ 05. 10.2023г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д.№ 8/ 2023г. по описа
на съшия съд, предявения иск е уважен.Присъдени са разноски в полза на ищеца.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Родопи“(ТП ДГС)гр.Б.,
ЕИК 2016195800416,,подадена чрез пълномощника на страната. Твърди се във въззивната жалба
,че решението на районния съд е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано . Във
въззивната жалба се прави искане да се отмени решението на районния съд и спора да се реши по
същество от въззивната инстанция , като се отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез
процесуалния представител на страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба с
твърдения за неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение, като
неоснователна . Прави се искане за присъждане на разноските във въззивното производство .
ІІ. Правни изводи .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
1
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост.Възраженията са свързани с правилността на
решението.
Решението на районния съд е валидно ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от закона
писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания за прогласяване нищожността
на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решението на районния съд е процесуално допустимо ( няма основания за обезсилване на съдебното
решение , при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
1.По въпроса за обхвата на съдебния контрол при оспорване законосъобразността на
наложено дисциплинарно наказание.
Според утвърдената съдебна практика на ВКС ( виж Р. № 665/01.11. 2010г. по гр. д. № 242/2009г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС; Р. № 555/09.02. 2012г. по гр. д. № 1224/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 459/27.10. 2011г. по гр. д. №
1532/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 158/01.07. 2013г. по гр. д. № 1008/2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 23/02.02.
2016г. по гр. д. № 4553/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение № 906/ 29. 09. 2017г. по гр. д. № 1834/2017г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС; Р. № 169/21.07. 2014г. по гр. д. № 5769/2013г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) при оспорване
законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание,съдът е длъжен да разгледа и реши
спора само въз основа на основанията за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание , които са посочени в исковата молба . Съдът няма задължението служебно да
извършва преценка на законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание , извън
пороците , които са релевирани в исковата молба . Съдът не може да основе решението си
на основания за незаконосъобразност , които не са посочени в исковата молба . Едно такова
решение не е процесуално недопустимо , а е неправилно . След предявяване на иска страната
може само да допълва иска си, като посочи нови факти, на които основава твърдението си за
незаконосъобразност на дисциплинарното наказание , но не може да сочи нови основания за
незаконосъобразността . Още по-малко това може да се направи във въззивното
производство,като новите основания се сочат за първи път във въззивната инстанция .
В исковата молба ищеца е изложила следните основания за незаконосъобразност на
наложеното дисциплинарно наказание :
Не е извършено нарушението , което е посочено заповедта , с която е наложено
дисциплинарното наказание;
Не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ за предварително изслушване на ищеца или
приемане на писмените му обяснения ,преди налагане на дисциплинарното наказание;
Не е спазена разпоредбата на чл.195 ал. 1 от КТ , относно мотивиране на заповедта за
дисциплинарно наказание;
Не е спазена процедурата по чл. 189 от КТ за определяне вида на наказанието и по
конкретно „тежестта на нарушението“;
Тези основания за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание очертават
предмета на съдебния контрол и по тях съдът дължи произнасяне .
2
2. По въпроса за разпределение на доказателствената тежест при спор за законност на
наложеното дисциплинарно наказание.
Според утвърдената съдебна практика на ВКС ( виж Р. № 1/22. 01. 2002г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;
Р.№ 758/ 01. 10. 2008г. по гр. д. № 946/ 2006г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р.№ 169/ 21. 07. 2014г. по гр. д. № 5769/ 2013г. на ІV-
то гр.отд. на ВКС; Определение № 878/22.12. 2016г. по гр. д. № 3403/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Р.№ 1158/ 26. 07.
2004г. по гр. д. № 2189/ 2002г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС;) при спор за законност на наложено дисциплинарно
наказание в тежест на работодателя е да установи процесуалната и материална законосъобразност
на заповедта , с която е наложено дисциплинарното наказание. При положение ,че
работодателя е упражнил субективното си потестативно право да наложи дисциплинарно
наказание ,в тежест на субекта на дисциплинарната власт е задължението да докаже ,че е
упражнил това право законосъобразно . В тежест на работника или служителя е да докаже
възраженията си против законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт ( че не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина или ,че няма вина за неговото извършване) .
3. По възраженията в исковата молба за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание .
а/ По възражението за неизвършване на дисциплинарното нарушение от страна на ищеца .
Възражението е неоснователно .
Легално определение на понятието „ нарушение на трудовата дисциплина” е дадено в текста на
чл. 186 от КТ,а именно –виновно неизпълнение на трудовите задължения.Това означава,че
дисциплинарно нарушение ще бъде всяко несъответствие между дължимото изпълнение на
трудовите задължения ,така както те са определени по обем и характеристика в
индивидуалния трудов договор и престираното изпълнение. Законът изисква деянието (действие или
противоправно бездействие ) да бъде извършено виновно и противоправно . Съставомерни са и двете
форми на вината –умисъл или непредпазливост. Неизпълнението на трудовите задължения
следва да се преценява според съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение. Няма
значение обстоятелството дали нарушението е извършено за по – кратък или за по- продължителен
период от време и как работодателя се е отнасял към поведението на работника или служителя .
По делото безспорно е установено посоченото в заповедта за дисциплинарно наказание
нарушение.
Установено е по делото ,че дървесината е добита по договор от 12. 08. 2022г. за покупко-
продажба на дървесина , сключен с фирма „Кос-хол-1“ ЕООД. Установено е ,че в превозните
билети за превоз на дървесината е посочено ,че дървесината представлява „бял бор“ с дължина 2 м.
При разтоварване и окачествяване на дървесината е установено ,че това представлява „едра
строителна дървесина „ , а не дървесина от вида „бял бор“. Това обстоятелство е установено на
първо място , от обясненията на свидетелите Л.С.С. (заемаща длъжността „ експерт“ в централното
управление на предприятието) и от обясненията на св. Г.И.В. , заемащ длъжността „главен специалист -
горски инспектор“ в ответното предприятие( виж обясненията на тези свидетели пред първата инстанция) .
Нарушението е установено и от заключението на приетата без възражения от страните съдебно –
техническа експертиза / СТЕ/. Експертизата е посочила ,че неправилното окачествяване на
дървесината е наложило извършване на корекция в превозните билети и в издадените фактури .
Съставен е „протокол – корекция“ за допусната техническа грешка в превозните билети. Има
издадено и „ дебитно известие „ за сторниране на издадената фактура,като сумата по коригираната
фактура е заплатена от фирмата - получател на дървесината.
3
б./ По възражението за нарушение разпоредбата на чл. 193 от КТ, за даване на писмени
обяснения от страна на служителя .
Възражението е неоснователно .
По делото е безспорно установено ,че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателя
е поискал писмени обяснения от служителя за констатираното дисциплинарно нарушение. Това е
станало с искане изх. № 3112/ 28.11. 2022г. и искане изх. № В 22-31-12/ 02. 12. 2022г. По
направените искания служителя е дал писмени обяснения вх. № В 22-3112 /05. 12. 2022г.
Възражението , което е направено в исковата молба е за това,че в искането за даване на
писмени обяснения работодателя не е посочил нарушението , за което се искат писмените
обяснения.
Възражението е неоснователно , тъй като и в двете искания работодателя подробно е описал
нарушението на трудовата дисциплина , за което се искат обяснения от служителя .
в./ По възражението за нарушение разпоредбата на чл. 189 от КТ, за несъразмерност по
тежест на наложеното наказание с извършеното нарушение.
Възражението е неоснователно .
Според практиката на ВКС (виж Р. № 167/14. 05. 2013г. по гр. д. № 1102/2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Опр. №
417/15. 04. 2015г. по гр. д. № 355/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; ) „тежестта“ на нарушението следва да се
прецени с оглед на трудовите задължения на работника или служителя и с оглед на последиците за
работодателя от извършеното нарушение( доколко нарушението е повлияло или може да повлияе върху
дейността на работодателя и да настъпят неблагоприятни последици).
Въззивната инстанция счита ,че няма нарушение на разпоредбата на чл. 189 от КТ при
определяна вида на дисциплинарното наказание.
Дисциплинарното наказание „забележка „ е най- лекото дисциплинарно наказание ( чл. 188т. 1 от КТ).
Това наказание се налага за нарушения на трудовата дисциплина , от които не са настъпили
съществени вредни последици за дейността на предприятието . В случая това не е така , тъй
като неправилното окачествяване на дървесината е довело до материални щети за
работодателя ,под формата на парични загуби. Паричните загуби са били компенсирани след
установяване на нарушението от работодателя чрез последващо правилно окачествяване на
дървесината и допълнително заплащане от страна на получателя на дървесината . Въззивната
инстанция счита ,че извършеното нарушение е давало основание на работодателя да наложи на
служителя и по – тежко дисциплинарно наказание.
г.По възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 195 от КТ.
Възражението е основателно .
Съдебната практика на ВКС (виж Р. № 758/ 01. 10.2008г. по гр. д. № 946/2006г.на 4-то гр. отд. на ВКС; Р. № 372/ 17.
03.2014г. по гр. д. № 3731/2013г.на 4-то гр. отд. на ВКС,постановени по реда на чл. 290 от ГПК ) винаги е била
единодушна за това ,че нормата на чл. 195 ал. 1 от КТ има императивен характер,поради което
съдът е длъжен да следи и служебно за спазването й .Приема се,че ако заповедта за уволнение
не съдържа дори и един от задължителните реквизити по чл. 195 ал. 1 от КТ това е
достатъчно основание за отмяна на уволнението , като незаконосъобразно само на
формално основание,без да се разглежда спора по същество .Приема се,че мотивирането на
заповедта е необходимо , тъй като това определя предмета на спора , защитата на работника
4
или служителя, като има значение и за спазване разпоредбата на чл. 193 от КТ , тъй като
трябва да се посочат нарушенията , за които се иска обяснение на работника или служителя .
Според текста на чл. 195 ал. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание ще бъде мотивирана ,
когато в нея са посочени нарушителя, нарушението , кога е извършено, наказанието и законния
текст, въз основа на който се налага.
В конкретния казус заповедта за дисциплинарно наказание не съдържа всички посочени
реквизити.
В заповедта за дисциплинарно наказание не е посочено „ нарушението“, което е
извършено.Записано е „ установеното нарушение на 25. 11. 2022г. „ Какво нарушение е
извършено на 25. 11. 2022г. не става ясно от съдържанието на заповедта. Единствено датата ,
на която е извършено нарушението не е достатъчно ,за да се приеме ,че заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание е мотивирана.
Според съдебната практика на ВКС(виж Р. № 349/ 04. 11.2014г. по гр. д. № 1106/2014г.на 4-то гр. отд. на ВКС; Р.
№ 301/ 06. 10.2011г. по гр. д. № 1679/2010г.на 3-то гр. отд. на ВКС;) заповедта за дисциплинарно наказание
може да се мотивира и чрез препращане към друг документ на работодателя , който е известен
на работника или служителя . В заповедта за дисциплинарно наказание такова препращане няма .
При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
районния съд, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд ще следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на според пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 500 лв.,
представляваща договорено и изплатено възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК и
чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 572/ 05. 10.2023г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д.№8/
2023г. по описа на съшия съд.
ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Родопи“(ТП ДГС)гр.Б., ЕИК
2016195800416, да запрати в полза на Т. К. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. , ул.
„П.В.“№ 25 сумата 500 лв., представляваща договорено и изплатено възнаграждение на един
адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК решението на въззивната инстанция е
окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6