№ 8154
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20221110121134 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Л. П. срещу А. Б. П., Л. К.
П. и Б. К. П..
Ищецът твърди, че ответниците са вдовица и синове на покойния му брат К. Л.
П., починал на 06.08.2004г., като с последния били единствени законни наследници на
баща им Л. К. П., починал на 09.12.2000г. Посочва, че незабавно след смъртта на Л. П.,
започнал натиск от страна на брат му и ответниците да се откаже от наследството на
баща си, което сторил на 31.10.2003г. Натискът бил предимно словесен, като
„изръмжавали „Да си затваря устата“ с обещаващ поглед, че ще я затворят“. Твърди, че
го заплашвали не само с физическа саморазправа, но и изхвърляли счупени стъкла и
други боклуци на негова територия. В резултат от този тормоз получил страхова
невроза, че ще бъде пребит и може да не оцелее. Вследствие от тези действия,
извършил отказ от наследството на баща си, без реално желание да го направи.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което отказът от
наследство да бъде унищожен.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорват иска. Твърдят, че никога не са упражнявали принуда спрямо ищеца, а
винаги са били грижовни към него. Излагат допълнителни съображения за
неоснователност. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗЗД вр.
чл. 52 ЗН.
В съдебната практика и правна теория се приема, че правната квалификация на
предявения иск се определя с оглед изложените твърдения от страна на ищеца. Съдът е
длъжен да даде квалификация на спорното право именно въз основа на твърденията на
страната, която се позовава на него, а не въз основа на събраните по делото
1
доказателства. Последните се преценяват, за да се установят действителните
правоотношения между страните, а оттук след съпоставка с твърдяното като краен
резултат да се направи извод дали е основателна претенцията - определение №
206/6.04.2017 г. на ВКС по т.д. № 171/2017 г., I т.о. и др.
При съобразяване на тези обстоятелства, с оглед изложените от страна на ищеца
твърдения, включително в изпълнение на многократно предоставена от съда
възможност, предявеният иск намира своето правно основание в чл. 30 ЗЗД. С молба
вх. № 36782/03.02.2025г. ищецът е уточнил в какво според него се осъществява
заплашването, кога е осъществено, от кого, както и че отправя искане за унищожаване
на извършения отказ от наследство. Тези твърдения са достатъчни за квалифициране
на претенцията по чл. 30 ЗЗД. Отделно от това, още с Определение от 03.07.2024г.,
постановено по ч. гр. д. № 6369/2024г. по описа на СГС при осъществен въззивен
контрол относно прекратително определение, въззивният съд е посочил, че
предявеният иск е за унищожаване на извършения отказ от наследство. Разяснил е, че
съгласно т. 3д от ППВС № 7/28.11.1973г., което продължава да се прилага,
самостоятелен иск за нищожност на отказ от наследство се явява недопустим.
Отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да
предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск - вещен или
облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността.
Поради това такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на
приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. Тези съображения не
намират място при унищожаване на отказа поради пороци на волята или при
невъзможност на кредиторите на отреклия се да се удовлетворят от имуществото му. В
първия случай отказалият се от наследство може както в производството за делба, така
и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради пороци на волята,
когато законът не изключва това. Във втория случай искът се предявява от кредитора
извън делбеното производство. Тези изводи следват от обстоятелството, че искът за
унищожаване на отказа е конститутивен, а не установителен.
В аспекта на изложеното, съдът намира, че както с оглед твърденията на ищеца,
така и предвид дадените от въззивната инстанция указания, предявеният иск е с правно
основание чл. 30 ЗЗД. Следва да се има предвид, че в хода на производството не е
допускано изменение на предявения иск, а и такова би било недопуситмо, предвид че
би се подменил изцяло предметът на делото, което законът не позволява.
Съгласно чл. 30 ЗЗД, заплашването е основание за унищожение на договора,
когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи
договора чрез възбуждане на основателен страх. В практиката на ВКС се приема, че за
да бъде осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, освен непозволени и противоречащи на
закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква
тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е
оказал въздействие върху нея при подписването на договора. Заплашването е
основание за унищожаване на сделката, когато едната страна е била принудена от
другата чрез възбуждане на основателен страх. То може да бъде насочено срещу
живота, здравето, честта, достойнството, имуществото на заплашеното лице или на
близките му. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно
деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият
съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той
счита за по-неблагоприятни. В този смисъл е решение № 525 от 10.06.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 1502/2008 г., III г. о. Приема се, че възбуждането на страховите представи
трябва да бъде в нарушение на добрите нрави - решение № 918 от 21.10.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 3337/2007 г., I г. о., решение № 1363 от 3.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
2
4735/2007 г., IV г. о., решение № 50029 от 07.03.2023г. по гр. д. № 2279/2022 г., І Г. О.
на ВКС. Константната съдебна практика и правната теория приемат, че за да е
осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по
сделката, или трето лице, да се възбуди основателен страх у другата страна по
сделката, който да деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези
случаи заплашването е основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен
мотивационният процес, предхождащ волеизявлението и то съдържа порок.
Заплашване е налице не само, когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и
когато само по себе си то не е такова. Макар законът да не уточнява начина, по който
се предизвикват страховите представи, за целта е необходимо използване на средства,
които могат да възбудят основателен страх. Такива средства са както осъществена
психическа принуда, така и комбинация от психическо насилие и физически действия
/напр. домашно насилие и др./, които целят и като краен резултат формират страх у
лицето, под въздействие на който се сключва сделката. Страхът е субективна
категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната
обстановка. Категоризирането на действията, с които заплашващият си служи се
извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан основателен
страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява поведението на
конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва да се установи дали
без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. Конкретността на
преценката дали е осъществена заплаха по смисъла на чл. 30 ЗЗД, означава да се
отчете личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от страхови
представи, създадени от действия на другата страна или на трети лица, както и да се
даде отговор на въпроса дали без тези действия атакуваната сделка би била сключена.
Това е така, защото идентични по характера си средства за заплаха, използвани за
възбуждане на страх и целящи дадено лице да бъде мотивирано да сключи определена
сделка, в сходни житейски ситуации - спрямо едни лица могат да формират страхови
представи, а спрямо други - да не формират такива представи, предвид различните
личностови характеристики и социални умения на лицата, обект на заплахата – така
Решение № 222 от 07.12.2017г. по гр. д. № 4594/2016 г., ІV Г. О. на ВКС.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че конкретната правна сделка е унищожаема, тоест че спрямо него е
осъществено заплашване, довело като резултат да се откаже от наследството на своя
наследодател.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че Л. П. е починал на 09.12.2000г., като е оставил за свои законни наследници двете си
деца – Л. П. и К. П.. На 31.10.2003г. Л. П. е подала молба с вх. № 1276, с която се е
отказала от наследството на покойния си баща Л. П., и отказът е вписан в специалната
книга на СРС под № 317/2003г. К. Л. е починал на 06.08.2004г., като е оставил за свои
законни наследници съпругата си А. П. и двете си деца Л. К. П. и Б. К. П. – ответници
в настоящото производство.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на общо четирима
свидетели, от които двама при режим на довеждане от ищеца и двама, доведени от
ответниците. Свидетелят И. посочва, че е чувала от Л. (ищцата), че са посягали на
баща й вкъщи. Тези показания възпроизвеждат предложения, доколкото самият
свидетел посочва „изглежда вкъщи са му посягали“, тоест не възпроизвежда
непосредствено възприет от него факт по осъществено насилие, а само извежда едно
предположение в тази насока, което е резултат от разговор с ищеца. На следващо
място, предвид предметът на делото, който е действие по извършен отказ от
наследство от самия ищец, следва върху последния да е упражнено въздействие чрез
3
възбуждане на основателен страх, който да доведе до решение за отказ от
наследството, а в случая се говори за евентуално извършени деяния спрямо
наследодателя, докато е бил жив. Свидетелят не възпроизвежда конкретни форми и
действия по упражнено психическо насилие или тормоз върху ищеца, имащи за крайна
цел да се откаже от наследството на баща си, нито пък конкретни лица, които да са го
извършили.
Свидетелят Ф. също не възпроизвежда такива факти, а посочва, че накрая
ищцата много плакала за баща си, а преди това се оплаквала, че не се разбира в
съжителството с нейните роднини. Посочва, че имали някакви неразбирателства в
семейството, поради което взела баща си да живее при нея. Отрича да знае за някакви
конкретни инциденти.
Свидетелите С. и П. също не посочват да им е известно или да са присъствали
на упражнен натиск или насилие спрямо ищеца, както и на конфликт между страните.
Напротив, посочват, че не са чували да се карат и отношенията им били добри. Дори
свидетелят П. посочва, че през 2002-2003г. циклил паркета в зъболекарския кабинет на
ищцата Л. П., като връзката била осъществена от племенника й – ответникът Л. П..
Посочва, че именно Л. го препоръчал на леля му и го помолил да стане по-добре.
Горните гласни доказателства нито пряко, нито косвено установяват наличието
на релевантните за настоящия спор факти, а именно създаване на страхови представи у
ищцата, предизвикани от другата страна или от трети лица, свързани с извършени
противоправни или поне неморални деяния, които да я мотивират да извърши отказът
от наследство. Събраните по делото писмени доказателства също не установяват тези
относими факти, а касаят други обстоятелства, които нямат значение за настоящия
спор като деклариране на имущество, плащане на данъци и др. под. Налице са данни
за подадени сигнали на много по-късен етап до СРП и МВР за осъществен тормоз,
свързан с ползване на имоти, по които е отказано образуване на досъдебно
производство. Същите както по време, така и по съдържание нямат отношение към
настоящия спор.
По изложените съображения, съдът приема, че по делото не е проведено пълно
и главно доказване от страна на ищцата, чиято е доказателствената тежест, на фактите,
изграждащи фактическия състав на чл. 30 ЗЗД, което обуславя извод за
неоснователност на предявения иск. За пълнота следва да се посочи, че същият се
явява и погасен по давност, за което ответниците своевременно са навели възражение,
предвид предоставената възможност за становище след отстраняване нередовности на
исковата молба. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД, правото да се иска унищожаване се
погасява с тригодишна давност, която започва да тече от момента на преустановяване
на заплашването. Ищцата в молба вх. № 36782/03.02.2025г. посочва, че натискът
продължил до началото на 2017г., от което следва при приемане на този факт за
достоверен, че тригодишната давност е изтекла в началото на 2020г., а искът е
предявен едва на 19.04.2022г. Ето защо, за претенцията е изтекла и погасителната
давност.
По изложените съображения, предявеният конститутивен иск подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат
ответниците, които са доказали такива в размер на 1200лв. за платено адвокатско
възнаграждение – по 400лв. за всеки от тях.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Л. П., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************************, срещу А. Б. П.,
ЕГН: **********, Л. К. П., ЕГН: **********, и Б. К. П., ЕГН: **********, и тримата с
адрес: *******************************, конститутивен иск с правно основание чл.
30 ЗЗД вр. чл. 52 ЗН за унищожаване поради заплашване на извършения с молба вх. №
1276/31.10.2003г. от ищеца Л. П. отказ от наследството на Л. К. П., починал на
09.12.2000г., който отказ е вписан в специалната книга на СРС под № 317/2003г.
ОСЪЖДА Л. Л. П., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************************* да заплати на А. Б.
П., ЕГН: **********, Л. К. П., ЕГН: **********, и Б. К. П., ЕГН: **********, и
тримата с адрес: *******************************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1200лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5