№ 2029
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110113303 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. Б. Т. срещу Г. М. А.
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
подадена тъжба от ответника Г. М. А. срещу ищеца И. Б. Т., злоупотребявайки
с предоставените му от закона права, въз основа на която е образувано НЧХД
№ 5271/2022 г. по описа на Районен съд – Варна за извършено престъпление
от частен характер, наказуемо по чл. 147, ал. 1 НК, за това, че ищецът
приписал на ответника престъпление по чл. 321, ал. 2 НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 02.11.2023 г. до окончателното заплащане на
претендираното парично обезщетение.
Твърди се в исковата молба, че ищецът работи на длъжност ***** в
Дирекция „****“, отдел „****“ при *****, на което работно място бил
ангажиран и ответника Г. М. А.. На 08.11.2022г. около 14,35 часа, докато бил
на работното си място, ищецът установил, че началникът отдел „****“ Г.Г.,
заедно с помощта на ответника А. и други техни колеги изнасяли кашони с
листи формат А4 с принтирана **** информация и лични данни на граждани
и служители без спазването на предвидения за това ред. За тези факти и
обстоятелства ищецът подал сигнал, по повод на който от Инспектората на ***
бил съставен доклад до изпълнителния директор на ***. Установило се в хода
на проверката, че началникът Г. е изнесъл лични документи, свързани с
1
производства пред Комисия за защита на личните данни. Сигналът на ищеца
бил изпратен и до ответника за становище. Счита че с подадения сигнал не се
навеждат клеветнически твърдения, а че изнесените от ищеца факти и
обстоятелства в съзнанието на ищеца са отговаряли на действителността.
Действията на ищеца предизвикали ответника А. да подаде частна тъжба за
извършено престъпление от частен характер /клевета/, наказуемо по чл. 147,
ал. 1 от НК, с която тъжителят А. обосновавал искането ищеца да бъде
признат за виновен за това, че на 13.12.2022г. в писмен частен документ, приет
с вх. № 51766-5/13.12.2022г. в деловодния регистър на ТД на *** Варна,
ищецът приписал на ответника престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК /участие в
организирана престъпна група/. С присъда № 272/02.11.2023г. по НДЧХ №
5271/2022г. по описа на Варненски районен, потвърдена с Решение №
77/18.03.2024г. на Варненски окръжен съд, ищецът бил признат за невиновен
по повдигнатата частна тъжба. С получено писмо от ответника на 03.04.2024г.
чрез куриерска пратка по ЕКОНТ ищецът предявил извънсъдебно
претенцията си към ответника, но ответникът подал жалба пред 3 РПУ при ОД
на МВР Варна с твърдение, че ищецът изнудвал ответника. Излага че чрез
неоснователно упражненото право на частна тъжба ответникът е целял
посредством образуваното срещу ищеца наказателно производство да му
навреди и по този начин да му нанесе неимуществени вреди в личната сфера.
Навежда твърдението, че периодът на водене на наказателното производство
срещу ищеца е довел до загубата на възможността на ищеца да общува
свободно със своите близки и приятели, възможността му за професионално
развитие му била отнета. Неспокойствието дали няма да бъде осъден влошили
физическото му и психическо здравословно състояние. Получавал
сърцебиене, имал световъртеж, с високо кръвно налягане, страдал от
безсъние. Ограничил социалните си контакти, станал обект на дискриминация
на работното си място. Приемал медикаменти, които допълнително влошавали
начина му на живот за да потиснат депресивните му състояния, придружени с
панически изживявания. Претендира законната лихва върху търсеното
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на влизане в законна
сила на оправдателната присъда. При тези съображения ищецът моли за
уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. А. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск, като оспорва същия по основание и размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца. Излага
че ищецът е подал две отделни жалби за това, че на 08.11.2022 г. началникът Г.
изнесъл с помощта на ответника документи, както и че действа и работи в
ОПГ с ръководител Г.С. Г.. По повод на твърдението, че ищецът му е предявил
искането за заплащане на сумата от 10 000 лв. излага, че посоченото действие
представлявало изнудване. Посочва, че със Заповед от 05.10.2023 г. на
Изпълнителния директор на *** – София ищецът е уволнен от работното си
място. Счита, че няма законова правна норма, която да предвижда
2
обезщетение за вредите, претърпени от неоснователни обвинения в
извършване на престъпление от частен характер. Счита, че дори частният
тъжител виновно да е причинил вреди, той не носи гражданска отговорност
по чл. 45 ЗЗД, тъй като е упражнявал публична функция. Претендира съдебни
разноски.
В о. с. з. от 22.05.2025 г., както и в писмена защита ищецът чрез
процесуален представител излага доводи за основателността на иска.
В о. с. з. от 22.05.2025 г. ответникът, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представената молба с вх. № 51766-5 от 13.12.2022 г. в
деловодния регистър на ТД на ***, И. Б. Т. отправя молба до Директора на ТД
на ***-Варна за вземане на мерки по повод съхраняване и унищожаване на
**** информация. В същата са изложени и твърдения по повод на действия на
Г. М. А. към И. Б. Т.. Във връзка с подадения сигнал № 51766 е изготвен
доклад от *** – Централно управление от 23.01.2023 г., в който е посочено, че
на 08.11.2022 г. от стая № 304 лицето Г.С. е изнесло свои лични вещи, като е
отправено искане от Етичната комисия за произнасяне дали са нарушени
разпоредбите на Етичния кодекс на служителите в *** от страна на И. Т.. С
решение на Етичната комисия е ***равено предложение за срещи между И. Т.
психолози, ръководството и на ***** и членовете на екипите в отдел „****“ с
оглед насърчаване на диалога между тях.
В производството е приобщено НЧХД № 5271/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна. От същото се установява, че на 23.12.2022 г. от страна на
Г. М. А. е подадена тъжба срещу И. Б. Т. за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Препис от същата, ведно с определението за насрочване е връчена на
подсъдимия на 06.03.2023 г. В същото са провеждани пет о.с.з. С присъда №
272 от 02.11.2023 г., постановена по НЧХД № 5271/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна подсъдимият И. Т. е признат за невиновен за това, че на
13.12.2022 г. в писмен частен документ, приет с вх. № 51766-5 от 13.12.2022 г.
в деловодния регистър на ***** е приписал на Г. А. престъпление по чл. 321,
ал. 1 от НК, а именно: че тъжителят действа и работи в организирана
престъпна група, като препоръчал на Териториален Директор на *** да
предприеме обучение как се съхранява и как се унищожава **** информация,
като тези обвинения са станали известни на трети лица - Териториалния
Директор на ТД на *** Варна, който поискал от тъжителя да даде обяснения и
становище на твърденията му, като на тъжителя е съобщено за документа и
твърденията на 20.12.2022 г., като последният е изразил писмено становище
пред Териториалния Директор на ТД на *** Варна, прието в деловодния
3
регистър на ТД на *** Варна с вх. № ВхК-51766#8/21.12.2022 г., като на
основание чл. 304 от НПК го оправда за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Присъдата е потвърдена с решение № 77 от 18.03.2024 г., постановено по
ВЧНД № 27/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Същото е окончателно и
не е подлежало на обжалване.
Видно от изисканата преписка № 4688/2024 г. на ВРП, Г. А. е подал
жалба срещу И. Т. за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК с
мнение за постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство.
От постановление от 01.03.2023 г. се установява, че е постановен отказ
да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 15522/2022 г. по описа на
РП –Варна, потвърдено с постановление от 18.04.2023 г. на ОП-Варна по
повод на сигнал на И. Т. за данни за извършено престъпление от общ характер
на 08.11.2022 г. от Г.С. Г. и други служители на ***.
С решение № 12623 от 21.11.2024 г., постановено по адм. д. №
6602/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 4077 от 18.04.2024 г.,
постановено по адм. д. № 2548/2023 г. на Административен съд – Варна и е
отменена заповед № ЗЦУ-2065 от 05.10.2023 г. и заповед № 3-572 от
09.10.2023 г., издадено от изпълнителния директор на *** за налагане на
дисциплинарно наказание – „уволнение“ и прекратяване на служебното
правоотношение на И. Т.. Видно от заповед № 3-2105 от 04.12.2024 г.,
издадена от изпълнителния директор на ***, И. Т. е възстановен на
длъжността *****.
В производството по повод здравословното състояние на ищеца са
събрани множество писмени доказателства, болнични листи, епикризи и
касови бонове за закупуване на лекарствени медикаменти. От предоставените
амбулаторни листи от личния лекар на ищеца, се установява, че в периода от
05.05.2023 г. до 09.10.2023 г. И. Т. се е оплаквал от болка в корема, увреждания
в междупрешленните дискове в гръбначния стълб и хипертонично сърце, без
сърдечна недостатъчност. От съдържанието на представените данни от РЗОК-
Варна, е видно, че на ищеца в периода от 01.01.2023 г. до 02.11.2023 г. са
изписвани медикаменти във връзка с поставената му диагноза- хипертонично
сърце. В същата се съдържат и данни за извършваните прегледи в периода от
01.01.2023 г. до 02.11.2023 г., както и е посочено, че липсват данни за
пролежаване в болница. От представените болнични листи от 28.01.2025 г. и
от 19.03.2025 г., епикриза от 19.03.2025 г. и от медицински протокол ЛКК №
22 от 19.03.2025 г. се установява, че И. Т. е започнал лечение с „Ексцетил“ и
„Т.“, че имал проблеми със съня, че е посетил психиатър, че е настаняван в
болнично заведение през м. март 2025 г., заради поставена диагноза – *****,
като в края на хоспитализацията споделил за отшумяване на тревожността,
раздразнителността и нормализиране на съня.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетелите – Л.И.К. и С.Б.Н..
От свидетелските показания на свидетеля К. се установява, че знае за
4
конфликта между с Г. и И., както и че Г. обиждал И., като влизал в стаята му на
работа. Споделя, че неразбирателството е започнало по повод на жалба на И.
до началника на отдел „****“ на ***. Сочи, че Г. бил завел срещу И. с иск за
обезщетение. Излага, че през 2021 г. И. е бил пълноценен човек, както и че му
е споделял да е имал някакви здравословни проблеми. Сочи, че приятелят му
И. бил измъчен, изнервен следствие на действия на колегата му Г., че има
проблеми със съня, вземал си е отпуск по болест тази година поради проблеми
с **********. Споделя, че не знае в периода 2022 – 2023 г. И. да е посещавал
психиатър, както и не знае за образувано наказателно производство от страна
на Г. срещу И..
Свидетелят Н. при разпита си посочва, че знае, че Г. А. е осъществил
психически и психологически натиск спрямо И. Н., поради сигнал на
последния до Централното управление на *** за изнасянето на документация.
Споделя, че А. е започнал да подава жалби до прокуратура, полиция и
завеждане на дела, следствие, на което И. Т. се е разболял, бил психологически
сринат, влизал в болница началото на 2025 г. и още пиел лекарства –
психотропни хапчета, антидепресанти и транквиланти. Излага, че знае за
подадена жалба от Г. А. през 2022 г. срещу И. Т. за обида. Споделя, че Т.
изживявал зле случилото се, ***ълнял, променил се и подпухнал. Свидетелят
излага, че знае, че след 2022 г. са му изписвани лекарства, защото бил
притеснен, изживявал стрес, защото Г. А. влизал в стаята му на работа и го
обиждал пред колегите. Сочи, че не знае откога е започнало да се влошава
здравословното му състояние след конфликта с Г.. Споделя, че И. има проблем
със съня и още пие „Т.“, че се е променил, вглъбил се е в себе си и е станал по-
притеснителен.
Въз основа на за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните приетата правни изводи:
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на
заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на
извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или
бездействие – да е подал и поддържал процесната тъжба срещу ищеца за
извършено от него престъпление от частен характер), противоправност
(несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца, а
именно, че ответникът недобросъвестно е упражнил правото си на тъжба,
знаейки, че заявява неверни обстоятелства и е целял да навреди на ищеца),
причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние, извършено от ответника, и настъпилия вредоносен
резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското
право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се
презюмира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
5
В производството безспорно се установи осъществяване на твърдяното
деяние, а именно: депозиране на тъжба на 23.12.2022 г. от страна на Г. М. А.
срещу И. Б. Т. за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, като с присъда № 272 от
02.11.2023 г., постановена по НЧХД № 5271/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна подсъдимият И. Т. е признат за невиновен за престъпление по чл. 147,
ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена с влязло в сила решение от 18.03.2024 г.,
постановено по ВЧНД № 27/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
По повод наличието на втория елемент от фактическия състав, а именно,
противоправността на деянието, съдът намира следното:
В разпоредбите на чл. 39-41 от Конституцията на Република България и
в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е
прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси,
получава и разпространява информация.
Институтът на непозволеното увреждане се основава на правната норма,
изискваща от гражданите да не се увреждат субективните права, имуществото
и телесната цялост на другите лица. В настоящият казус искът е основан на
твърдения за осъществени от ответника злоупотреба с право, чрез подаване на
жалба до Районен съд – Варна за образувано на дело по чл. 147, ал. 1 НК.
Правото на гражданите на жалби до държавни органи е прогласено в чл. 45 от
Конституцията на Република България. Трайната съдебна практика приема, че
упражняването или неупражняването на едно материално и процесуално
право е в зависимост от субективната преценка на неговия носител и
упражняването му поначало е правомерно. Жалбоподателят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Приема се, че
когато правото се упражнява недобросъвестно, а именно, за да бъдат увредени
права и законни интереси на други или в противоречие с интересите на
обществото, тогава е налице злоупотреба с право, което деяние е
противоправно. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си
естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право. Злоупотребата с правото обаче не е
равнозначна на вината, поради което и не се предполага по силата на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД, а тъй като има отношение към противоправността на действието,
трябва да бъде доказано, наред с причинната връзка и вредите, от лицето
което претендира обезщетение за претърпени вреди /така решение № 201 от
6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о., ГК./
В разглеждания случай се установи, че ответникът е подал жалба срещу
ищеца до Районен съд – Варна. По същата е образувано НЧХД № 5271/2022 г.
по описа на Районен съд – Варна, завършило с постановяване на оправдателна
присъда по престъплението по чл. 147, ал. 1 НК. Фактът, че посоченото
деяние на ищеца не съставлява престъпление поради липсата на умисъл у
дееца, сам по себе си не би могъл да отрече конституционното право на жалба
на ответника. Не се установява подаването на жалбата да е предприето от
ответника с цел увреждане интересите на ищеца, поради което не може да се
6
приеме, че същият е действал недобросъвестно. Не се установи ответникът
предварително да е знаел, че твърдените от него обстоятелства са неистински,
като да ги е заявил в тъжбата единствено с цел да увреди ищеца. ***ротив, от
доказателствата е видно, че на посочената в тъжбата дата действително между
страните е имало конфликт, предизвикан по повод съхраняване, унищожаване
на **** информация по повод на подаден сигнал от ищеца от 13.12.2022 г. в
деловодния регистър на ***** по повод на действия, осъществени от
ответника. От събраните доказателства по делото се установява, че
последният инициирайки наказателното дело за престъпление по чл. 147, ал. 1
НК срещу ищеца е потърсил съдействие и защита в рамките на закона, поради
което следва да се приеме, че е действал добросъвестно. Обстоятелството, че
ищецът е оправдан поради липса на субективния елемент от състава на
престъплението не прави реализираното право на защита на ответника
неправомерно. В този смисъл са и решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. №
1243/2009 г. на ІV г. о., ВКС, решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2014 г., III г. о., ГК, определение № 333 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 322/2016 г., III г. о., ГК, определение № 1132 от 03.11.2014 г. по гр. д. №
4219/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. №
1149/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. №
5006/2007 г. на ВКС, ГК и др.
С оглед на горното, доколкото не се установи наличието на елемент от
фактическия състав на иска, а именно: наличието на противоправност, то не
следва да се разглеждат останалите предпоставки. Затова и искът се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главното вземане, неоснователно се
явява и акцесорното такова за заплащане на обезщетение за забава от
твърдяната дата на деликта – 02.11.2023 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ответника.
Същият претендира съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. Доколкото не е представил доказателства за ***равата на
такива, същите дори и да са сторени остават в тежест на страната.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***********
срещу Г. М. А., ЕГН: **********, с адрес: ************ за заплащане на
сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на подадена тъжба от ответника Г. М. А. срещу
ищеца И. Б. Т., злоупотребявайки с предоставените му от закона права, въз
основа на която е образувано НЧХД № 5271/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 147,
7
ал. 1 НК, за това, че ищецът приписал на ответника престъпление по чл. 321,
ал. 2 НК, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 02.11.2023 г. до окончателното заплащане на претендираното
парично обезщетение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8