Решение по дело №86/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 22, представлявано от Г.В. – управител, чрез адвокат А.Г. ***, против решение № 508 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 1781/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-2300074 от 15.09.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Жалбата съдържа доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Искането към касационния съд е да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. касационният жалбоподател - „***“ ЕООД, редовно призован не изпраща представител. По делото е постъпила молба, с която се поддържа касационната жалба и се иска същата да се уважи.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. ответникът – директор на Д“ИТ“ – Перник, редовно призован, за представител изпраща юк. А.М.. Оспорва касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник прокурор Красимир Тренчев, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд – Перник като правилно да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав при Административен съд-Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна, като доводите за това да следните:

С НП № 14-2300074 от 15.09.2023 г., издадено от директор на Д“ИТ“ – Перник, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че на 19.07.2023 г., в 10:33 часа, в гр. Перник, на обект – СМР по енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда, находящ се в гр. Перник, кв. „***“, ул. „***“ № 10, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, е приело на работа лицето П.И. като „общ работник“, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заве*** от ТД на НАП, за сключен с лицето трудов договор, с което не е изпълнено задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 508 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 1781 по описа на съда за 2023 г., го е потвърдил. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, на база доказателствата, приобщени по делото приема, че в хода на производството по издаване на процесното НП не са допуснати съществени нарушения, рефлектирали върху неговата валидност, формална и процесуална законосъобразност – съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление изхождат от материално и териториално компетентни органи, в изискваната от закона форма са, при изготвянето им не са допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, включително нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го установяват, посочена е съответна на така описаното нарушение правна квалификация.

По същество и въз основа на анализ, съвкупна и поотделно преценка на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на делото, в решението е прието от фактическа страна за безспорно доказани по делото фактическите положения, приети за установени и от административнонаказващия орган в съставения АУАН, обосновали издаване и на процесното наказателно постановление, а именно: към момента на извършената проверка на 19.07.2023 г. в 10:33 часа П.И. е осъществявал трудова дейност, свързана с извършващите се на обекта строително-монтажни работи по санирането на жилищна сграда, в изпълнение на сключен на 19.07.2023 г. трудов договор, подписан от двете страни, без към този момент на работника да е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за така сключения трудов договор, видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, подадено от работодателя с вх. № 22388233344728 от 19.07.2023 г., в 14:07 часа. Мотивирано са отхвърлени доводите на наказаното дружество, че към момента на проверката не е имало сключен трудов договор с това лице.

Така приетото за безспорно установено от фактическа страна е мотивирало районният съд да приеме, че събраните писмени и гласни доказателства обосновават несъмнен извод за осъществяване на вменения на работодателя административнонаказателен състав на чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – наказаното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като е допуснало до работа лицето П.И. още в деня на сключване на трудовия договор и преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заве*** от ТД на НАП.

Наложената на касатора имуществена санкция в размер на 1 500 лв. е приета от решаващия първоинстанционен състав за съответна по вид и в законоустановен, минимален размер, съобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН, във вр. с чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.

На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената по делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

По доводите в касационната жалба и в тази връзка за приложението на материалния закон:

Неоснователни са доводите в жалбата, свързани с неустановено от районния съд несъобразяване в хода на производството по издаване на процесното НП на императивните правила на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Споделят се изцяло мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че в производството по издаване на процесното НП не са допуснати съществени нарушения, рефлектирали върху неговата формална и процесуална законосъобразност, включително изводите за посочване в АУАН и НП на дата, място и обстоятелства по извършване на процесното нарушение, описано и с всички негови съставомерни признаци.

Без основание е и оплакването, свързано с неустановеност по делото лицето П.И. да е престирал работна сила, съгласно сключен с наказаното дружество трудов договор. Споделят се изцяло мотивите на първоинстанционния съдебен състав, че анализът на съвкупността на доказателствата по делото – категорично вписване в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, че към момента на проверката е факт сключен писмен трудов договор, представен писмен трудов договор, подписан и от двете страни и изключително кратък период след проверката на място, в който е подадено заявление по чл. 62, ал. 3 от КТ, води на извод за безспорна доказаност по делото, че към момента на проверката е бил наличен писмен трудов договор, удостоверяващ наличието на правоотношение за предоставяне на работна сила между П.И. и наказаното дружество.

Във връзка с горното решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, към дата на извършване на нарушението, вменява в задължение на работодателя в тридневен срок от сключването на трудовия договор да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП, която на свой ред в срок от три дни изпраща копие от съответното заве*** уведомление.

Нормата на чл. 63, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 105 от 2005 г.) от КТ вменява в задължение на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В тази връзка разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, забранява на работодателя да допуска до работа работник или служител преди да му предостави документите по ал. 1, т.е. включително копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.

В конкретния казус по делото е доказано: полагане на труд от лицето П.И. като общ работник на 19.07.2023 г. в 10:33 часа на посочения обект, в който дейност извършвал касатора; наличие към този момент на сключен писмен трудов договор между лицето П.И. и „***“ ЕООД, за изпълнение на длъжността „общ работник“; изпращане на уведомление до ТД на НАП за така сключения трудов договор в 14:07 часа на 19.07.2023 г., т.е. след извършване на проверката на място в обекта. Всичко това води до еднозначен извод, че работодателят е нарушил забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ – да не допуска до работа работник или служител преди да му връчи заве*** копие на уведомлението до ТД на НАП за така сключения трудов договор. Нарушаването на тази нормативно установена забрана от страна на работодател – юридическо лице и при осъществяване на неговата дейност, е обвързано с налагането, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на имуществена санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, в граници от 1 500 до 10 000 лв. Осъществен е именно приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, до какъвто извод е достигнал и районният съд в обжалвания в настоящото производство съдебен акт. Следователно и правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав за правилно ангажирана административно наказателна отговорност на наказаното дружество посредством налагането на имуществена санкция и в законоустановения минимален размер съобразно правилата за определяне на административните наказания, установени в чл. 27 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН, и в този си размер обслужва в пълна степен и целите по чл. 12 от ЗАНН.

Изложеното мотивира съда да приеме, че като е потвърдил процесното наказателно постановление, Районен съд – Перник, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, а решението е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Искане за присъждане на разноски е своевременно заявено и с оглед изхода на спора е основателно. С оглед приложимата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебни разноски за процесуално представителство в минимален размер на 80 лв..

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 508 от 28.12.2023 година, постановено по АНД № 1781/2023 година по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 22, представлявано от Г.В. – управител да заплати на Дирекция „Инспекция на труда“-Перник, със седалище гр. Перник, пл. „Кракра“ № 1 съдебни разноски по делото в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: