РЕШЕНИЕ
гр. София, 30 Март 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 20313 описа за 2014 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост по реда на чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците
Л.Т.К., Ю.Т.К., В.В.Т., В.А.К. и Д.А.Т. твърдят, че,
в качеството им на наследници на Д. Г.К., им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ,
правото на собственост върху имот с проектен идентификатор 68134.1506.2153 по
кадастралната карта на гр.София, район Младост, с площ от 2854 кв.м., при
граници: от две страни – имот с идентификатор 68134.1506.2124, имот с
идентификатор 68134.1506.1440, имот с идентификатор 68134.1506.2124 и имот с
идентификатор 68134.1506.117. Твърдят, че със заявление вх. № 01-60276 от
2/4/2014 год. поискали от СГКК-София град поискали изменение в кадастралния
регистър на имот идентификатор 68134.1506.2124, чрез попълване на собствения им
имот с идентификатор 68134.1506.2153, тъй като имотът им не бил нанесен в
кадастралния регистър и кадастралната карта. Ответникът обаче възразил срещу
изменението, засягащо имот 69134.1506.2124, тъй като по този начин се засягал
собствения му имот с посочения идентификатор. Началникът на Служба геодезия,
картография и кадастър на София град, като приел, че е налице спор за
материално право, отказал извършване на изменението на кадастралната карта и
кадастралния регистър, което пораждало правният интерес на ищците да установят,
че възстановеният им имот не принадлежи на ответника. Ето защо, ищците
предявяват иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на имот
с проектен идентификатор 68134.1506.2153 по кадастралната карта на гр.София, район
Младост, с площ от 2854 кв.м., при граници: от две страни – имот с идентификатор
68134.1506.2124, имот с идентификатор 68134.1506.1440, имот с идентификатор
68134.1506.2124 и имот с идентификатор 68134.1506.117. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът
Т.С. АД оспорва предявения иск. Твърди, че ищците не са собственици на
претендирания от тях имот, тъй като не са били налице предпоставките по ЗСПЗЗ
за реституирането му, а по-конкретно – налице били пречките по чл.10б ал.1 от
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота, тъй като същият се
намирал в границите на урбанизираната територия на гр.София, бил е застроен,
тоест върху имота е било реализирано мероприятие, което не позволявало реалното
му реституиране. Ответникът твърди, че върху имота, претендиран от ищците, била
изградена Автобаза на СО Автомобилен транспорт-Автокомбинат
София-град. За изграждането на този обект било издадено разрешение за строеж №
54/1988 год. на Началника на Дирекция Архитектура и Градоустройство на СНС, а с
протокол № 247/2.3.1988 год. била дадена строителна линия за ограда на автобазата,
в парцел VІІІ, кв.25, м.“Г.Искър“. С протокол образец 16 на Приемателна комисия,
било констатирано завършването на строителните работи по пусков комплекс
„Вертикална планировка и подвижни комуникации“ към обект Автобаза Гара Искър,
като било констатирано изпълнение на строителството на площадка за паркиране на
автомобили и пространство около нея, изпълнение на цялостната водопроводна
мрежа с 2 отклонения, изпълнение на канализацията, съгласно проекта, направена
била бетоновата основа на оградата от три страни на площадката. От писмо с дата
28/5/1990 год. ставало ясно, че констатираните недостатъци в акта образец 16
били отстранени. Ответникът твърди, че към 1990 год. върху имота, върху който
реституционни претенции имали ищците, имало изградени КПП, два навеса и склад. Това
строителство било част от реализираното мероприятие Автобаза Гара Искър и не
позволявало възстановяване на собствеността върху имота. Постройките били
узаконени с акт № 3 от 26/4/2004 год. на главния архитект на район Искър на
името на ответното дружество. В допълнение ответникът твърди, че решението на
ОСЗ Панчарево и решението на АССГ, с които имотът е реституиран в полза на
ищците са постановени в нарушение на параграф 6 ал.6 от ЗППДОбП
и пар.11 от ЗПСлК. Ищците,
като правоимащи лица по ЗСПЗЗ, са били легитимирани
да получат обезщетение по реда на ЗОСОИ, тъй като имотът им е бил включен в
актива на дружество с 50% държавно участие. Имотът бил актуван с акт за частна
държавна собственост № 00103 от 13/2/1997 год. на областния управител на
гр.София и включен в капитала на А.ЕООД, чийто едноличен собственик била
държавата. Посоченото дружество било признато за собственик на празно място,
находящо се в гр.София, Гара Искър, представляващо парцел VІІІ от кв.25 по
плана на гр.София от 1986 год. с площ от 32 000 кв.м., заедно с
построените върху него трафопост, КПП, два навеса и два канала за преглед на
коли, склад М, серзивно хале, гаражна площадка,
ограда, вкопани в терена резервоари за бензиностанция, районен водопровод, канализация,
с нотариален акт № 26, том І, рег. № 2642, н.д. № 178/2000 год. на нотариус №
041. След открита процедура по приватизация на Автобаза Гара Искър, обособена
част от имуществото на А.ЕООД, обявен и проведен конкурс, Автобаза Гара Искър е
продадена от А.ЕООД на О.****ООД. С приемо-предавателен протокол от 14/3/2000
год. владението върху имота е предадено на купувача. Договорът за продажба бил
оформен с нотариален акт № 178 том І, рег. № 2670, н.д.179/2000 год. на
нотариус № 041. След две поредни трансформации О.****ООД било преобразувано в Т.С.
АД. Ответникът, позовавайки се на описаните по-горе прехвърлителни
сделки, твърди, че е собственик на претендирания от ищците имот. Моли искът да
бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
От фактическа страна съдът установи следното:
Ищците Л.Т.К., Ю.Т.К.,
В.В.Т., В.А.К. и Д.А.Т. са наследници по закон на починалия
на 18/6/1957 год. Д.Т. С.(К.–вж.декларация за идентичност на имена).
С решение № 370
от 6/1/2014 год. на ОбСЗ район Панчарево, на
наследниците на Д.Т. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи
стари реални граници, върху следния недвижим имот: овощна градина с площ от
2854 дка, пета категория, находяща се в строителните граници на кв.Горубляне,
м.“******“. Решението е издадено въз основа на влязло в сила на 10/5/2013 год.
решение на Административен съд-София град, постановено по адм.д.
№ 858/2013 год.. Имотът е индивидуализиран с № 40156, к.л. № 605 от помощния
план на Индустриална зона Гара Искър.
С решението,
постановено по адм.д. № 858/2013 год. на
Административен съд-София град е отменено решение № І-35-114 от 4/10/2012 год.
на СРС, постановено по гр.д. № 33377/2011 год., отменено е решение № 199 от
30/11/2010 год. на ОбСЗ Панчарево в частта, с която е
отказано възстановяване право на собственост на наследниците на Д. Г.К. върху
имот, представляващ овощна градина и е възстановено правото на собственост на
наследниците на Д. Г.К. в съществуващи стари реални граници върху овощна
градина с площ от 2854 дка, пета категория, находяща се в строителните граници на
кв.Горубляне, м.“******“, означен по букви АБВГДЕЖЗИКЛМА по скица, неразделна
част от решението.
С писмо изх. №
20-45329 от 1/9/2014 год. на Началника на СГКК София е отказано извършване на
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по заявление вх. №
01-60276 от 2/4/2014 год., чрез нанасяне на имот проектен номер
68134.1506.2153, тъй като собственикът на имот № 68134.1506.2124 Т.С. АД е
възразил.
С разрешение за
строеж № 54 от 19/2/1988 год., съхранявано в индигирано
копие в общината, на СО Автомобилен транспорт Автокомбинат
София град, е разрешено изграждането на Автобаза в гр.София, м.Гара Искър,
съгласно одобрени на 25/5/1987 год. проекти.
С протокол № 247
от 2/3/1988 год. е определена строителна линия за ограда в парцел VІІІ от кв.25,
м.Гара Искър.
На 15/2/1990
год. е влязъл в сила протокол образец 16 на Комисия за пусков комплекс
„Вертикална планировка и подвижни комуникации“ за обект Автобаза Гара Искър.
Комисията е извършила проверка, в съответствие с Наредба за държавното приемане
на обектите от капиталовото строителство, във връзка с договор за строителство
от 10/2/1988 год., сключен между Автомобилни превози като инвеститор и ГУСВ,
като изпълнител. В протокола е констатирано, че съоръженията са изпълнени
съгласно съгласуваните проекти, изпълнена е площадката за паркиране на
автомобили и пространството около нея, изпълнена ВиК
мрежа с две отклонения от 150 метра и 1 брой охранителна гарнитура; изпълнение
на канализацията, с изключение на два клона и участъци РШ 1 и РШ7; направена
бетонова основа на оградата от три страни с дължина от 500 метра, неизпълнени
300 метра от оградата, монтирани пана на 350 метра; неизпълнено осветление.
Комисията е освободила изпълнителя на вертикалната планировка, водопроводите и
канализация и е предоставила пусковия комплекс на инвеститора. Определен е срок
до средата на месец март 1990 год. за допълнителни работи. На 28/5/1990 год. СОбНС е изпратил на БНБ акт образец 17 за отстранени
недостатъци в обекта Автобаза Гара Искър – водопроводи, констатирани в акт обр.16.
С акт за
узаконяване № 3 от 26/4/2004 год. на главния архитект на СО район Искър, са
узаконени незаконно извършени строежи в автобаза, за които разрешение № 54 от
19/2/1988 год. не се е отнасяло, а именно КПП, два навеса и склад, изградени от
сглобяеми стоманобетонови елементи. Строежите са
узаконени на името на Т.С. АД.
Празно място от
32 дка, находящо се в гр.София, район Искър, Гара Искър, кв.25, парцел VІІІ е
актувано с акт а държавна собственост № 00103 от 15/2/1997 год. В акта е
посочено основание за преминаване на имота в собственост на държавата – Заповед
РД 50-09-363 от 24/6/1987 год.; отбелязан е предишен акт за държавна
собственост 1153 от 17/2/1988 год. Имотът е включен в капитала на А.ЕООД. От
акт за държавна собственост 1153 от 17/2/1988 год. се установява, че същият
този имот е бил актуван като държавен на основание Заповед РД
50-09-363 от 24/6/1987 год. на СНС и е предоставен за оперативно управление на
Технологичен автомобилен комбинат София-град. За изграждане на автобаза гара
Искър. Със Заповед № Д-50-09-363 от 24/6/1987 год. е одобрен протокол за
частично изменение на регулацията на парцели VІІ и VІІІ от кв.25 по плана на инд.зона Гара Искър – І част. Съставен е констативен
нотариален акт № 26 том Ік, н.д. 178/2000 год. за
собственост на А.ЕООД върху описания имот, заедно с построените в него
трафопост, КПП с два навеса и два канала
за преглед на коли, склад М, сервизно хале, гаражна площадка с асфалто-бетонова настилка, ограда, районно прожекторно
осветление, районен водопровод, районна канализация, площадка паропровод,
вкопани в терена резервоари на бензиностанция.
А.ЕООД е фирма с
държавно имущество, образувана по Указ 56, със Заповед № Ф-26 от 3/6/1991 год.
на Министъра на транспорта и с първоначално наименование Автоспектър.
С Разпореждане № 41 от 6/11/1991 год. на Министерски съвет фирмата е
преобразувана в еднолично търговско дружество А.ООД. С решение от 31/7/1992
год. на СГС по гр.д. № 13636/91 год. е вписано преобразуване на А.ООД в А.ЕООД.
Със Заповед №
РД-08-2 от 6/1/1999 год. на министъра на транспорта, А.ЕООД е прекратено и е
открита процедура по ликвидацията му. Заличаването на дружеството е вписано в
Регистъра на държавни и общински предприятия с решение от 24/7/2001 год. по
фирмено дело 13636/91 год. на СГС.
Със Заповед №
Пр-9 от 2/11/1994 год. е открита процедура по приватизация на Автобаза Гара
Искър, обособена част от имуществото на А.ЕООД – в ликвидация, чрез конкурс. С
договор за продажба, сключен между А.ЕООД и О.****ООД, второто дружество е
закупило терен от 32 000 кв.м. в
гр.София, район Гара Искър, кв.25, парцел VІІІ по регулационния план на
гр.София от 1986 год., идентифициран с акт за държавна собственост № 00103,
заедно с построените КПП, склад М, два навеса към КПП, трафопост, производствен
комплекс – незавършен и ограда. На същата дата имотът е предаден на купувача.
Договорът е оформен в нотариален акт № 178, том І, н.д. № 179 от 2000 год. В полза
на О.****ООД е съставен и констативен нотариален акт за собственост № 27, том Ік, рег. № 2708, н.д.187/2000 год. за признаване на право
на собственост върху описания недвижим имот.
В партидата по
фирмено дело № 4060 е вписано решение на СГС за преобразуване на О.****ЕООД в
Акционерно дружество, по-късно е вписана и промяна в наименованието на
дружеството на Т.С. АД.
По делото са
представени и оспорени акт № СО-ДКС-27 и
акт № СО-ДКС-А-47, двата от 19/5/2003 год. на началник сектор Оперативна
дейност към СО, дирекция Контрол на строителството, съгласно който Т.С. АД е
допуснало изграждане на постройки без строителни книжа в процесния имот, а
строителството е извършено преди 2000 год.
Строителните
книжа за изграждане на постройките в процесния имот са били изгубени и е
провеждано производство по възстановяването им, в частите – архитектурна,
канализация, ВиК, ел.инсталация. Съгласно
удостоверение № 70-00-956 от 20/10/2004 год., издадено от директора на дирекция Софийски кадастър към
СО, Т.С. АД е предоставило необходимата документация във връзка с
възстановяване на строителните книжа на офиси, склад и КПП, изградени в
процесния имот.
По делото са
изслушани две съдебно-технически експертизи, като вещите лица достигат до
идентични изводи. Съгласно тях, имотът с проектен номер 68134.1506.2153, с площ
от 2854 кв.м., предмет на решението на ОСЗ Панчарево попада изцяло върху
поземлен имот 68134.1506.2124. Част от сградите в имот 68134.1506.2124, а
именно КПП, един от двата навеса, склад и сервизно хале попадат върху имота,
индивидуализиран в решението на ОСЗ Панчарево. Имотите, описани в акт за
държавна собственост № 00103 от 13/2/1997 год., в нотариален акт № 26 от
10/5/2000 год. и в нотариален акт № 178 от 11/5/2000 год. представляват един и
същи имот, а именно парцел VІІІ, кв.25, м.“Гара Искър“. Вещото лице по втората
експертиза констатира, че в кадастралния план от 1975 год. имотът,
индивидуализиран в посочените три титула за собственост, е заснет с пл. № 171,
а по-късно е изменен с пл. № 169 Върху оригиналния картон на кадастрални
листове 580 и 605 били нанесени сградите, описани в нотариален акт № 178 от
11/5/2000 год. – трафопост, КПП, навеси, склад и сервизно хале, като нанасянето
на имотите станало в периода от месец октомври 1990 год. до преди месец април
2007 год. По кадастралния план от 1988 год., одобрен със Заповед № 467 от
28/7/1986 год. и № РД-50-09-363 от 24/6/1987 год. имотът бил обозначен като
парцел VІІІ от кв.25, като на посочения план нямало нанесени сгради (извод и на
двете вещи лица). В следващия регулационен план, одобрен с Решение № 32 по
протокол № 29/28.9.2001 год. имотът съставлявал УПИ І, кв.13 – планът бил
изработен върху попълнена кадастрална основа от 1975 год. Според първата
съдебно-техническа експертиза в изменението на кадастралния план са показани
следните сгради: масивна сграда в строеж, която в нотариален акт № 178 по н.д.
№ 179/2000 год. е описана като сервизно хале; масивна сграда, описана в цитирания
нотариален акт като склад М, изпълнена от сглобяеми стоманенобетонни
елементи, носещи колони и покривни двойно-Т панели; масивна сграда, означена в
цитирания нотариален акт като трафопост и масивна сграда, означена в цитирания
нотариален акт като КПП с два навеса от двете му страни и два канала за преглед
на коли.. Сградите били в незавършен вид и не било ясно кога точно са нанесени
в кадастралния план, но според вещото лице това е станало след 1987 год.,
предвид изменението на кадастралния план от 1981 год., направено със Заповед №
РД-50-09-363 от 24/6/1987 год. Вещото лице, базирайки се на авторите на
проекта, с експертиза към него, заключава, че сградите са нанесени около 1990
год. В кадастралната карта на район Искър, одобрена със Заповед № РД-18-27/3.4.2012
год. на ИД на АГКК и Заповед № КД-14-22-1900/16.12.2013 год. на началника на
СГКК София, имотът бил нанесен с идентификатор 68134.1506.2124; нанесени били и
съществуващите в имота сгради. Вещото лице по първата съдебно-техническа
експертиза дава заключение, че строителството на обект Автобаза гара Искър е
започнало през 1988 год. и първият етап от него е завършил с приемането на
Протокол образец 16 – на 15/2/1990 год.
Свидетелката Д.Т.К.заявява,
че познава имота на Д.Т., тъй като нейната фамилия имала имот наблизо. В
момента върху имота се намирало тържището, което било там от 1998 год. Според
свидетелката върху имота не е имало сгради, такива започнали да се строят след
2000 год.
Свидетелят Г.А.Т.заявява,
че му е известен обекта Автобаза Гара Искър, тъй като той работел като началник
отдел Строителство и архитектура от 1984 год. до 1998 год.. Изграждането на
автобазата било преди събитията от 1989 год. – станало някъде около 1987 – 1988
год. Към 1/3/1991 год. била завършена вертикалната планировка - ограда, асфалтова площадка, ВиК, електроинсталации, а двете сгради отпред били
изградени в груб строеж, до покрив, те били сглобяеми панелни сгради; сградата,
която била вътре в имота не била построена, а имала основа и стърчащи колони. В
имота имало и трафопост.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени доказателства,
заключенията на съдебно-техническите и графологичната експертиза, приети от
съда.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск за собственост, с който ищците целят да
оборят собственическите претенции на ответника върху имот, реституиран по реда
на ЗСПЗЗ в полза на ищците. При така създадената конкуренция на права между
ищците и ответника, както и с оглед предмета на предявения иск, съдът дължи да
изследва правопораждащите правото на собственост
факти върху процесния имот в полза на ответника.
Ответникът
е частен правоприемник на бившия собственик на имот, в чийто граници се включва
имотът, реституиран на ищците. Правото на собственост върху имота ответникът е
придобил по силата на договор за продажба, сключен по реда на чл.33 вр.чл.30 от
ЗППДОбП (отм.), след проведен конкурс по реда на
Наредба за конкурсите, приета с ПМС 155/1992 год. С този договор ответникът е
закупил обособена част от имуществото на А.ЕООД – в ликвидация, представляваща
терен от 32 000 кв.м. в гр.София, район Гара Искър, кв.25, парцел VІІІ по
регулационния план на гр.София от 1986 год., заедно с построени в имота сгради.
Праводателят на ответника – А.ЕООД от своя страна е придобил имота по силата на
регулационно отреждане, извършено със
Заповед № РД-50-09-363 от 24/6/1987 год., с която на основание чл.32 ал.1 т.1
от ЗТСУ
(отм.), е извършено частично изменение
на регулацията на парцел VІІІ и имотът е предоставен в полза на А.ЕООД –
търговско дружество, създадено по реда на Указ № 56, чийто едноличен собственик
на капитала е държавата. В първият създаден акт за държавна собственост на
имота – АДС № 1153 от 17/2/1988 год. е отбелязано отреждането на имота –
„изграждане на автобаза гара Искър“ и имотът е предоставен на Технологичен
автомобилен комбинат София град. След частичното изменение на застроителния и регулационен план, имотът е предоставен за
оперативно управление на праводателя на ответника.
Съставен е и акт за държавна собственост № 00103 от 13/2/1997 год.
Мероприятието по отреждането на имота е реализирано, което се доказва по безспорен
начин от съдебно-техническите експертизи. Сградите, представляващи част от
обекта „Автобаза гара Искър“ са били построени и нанесени в кадастралния план.
Възражението на ищците, че сградите са незаконно построени не се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства, представляващи разрешение за строеж,
акт за узаконяване, констативни протоколи на приемателна комисия. Действително
издаденото разрешение за строеж № 54 от 1988 год. не е издадено на името на праводателя на ответника. Фирмата Автомобилни превози, на
която е разрешено извършването на строителството, е била прекратена през 1991
год. със заповед на министъра на транспорта и активите й са били поети от
новосъздадените със същата заповед държавни фирми, в това число и Автоспектър, преименувана
по-късно на Аутоспектър. Целият имот, върху който е
разрешено строителството, с изменението на ЗРП е предоставен за оперативно
управление на праводателя на ответника, включително с
изградените в него постройки и сгради. Затова и издаденият през 2004 год. акт
за узаконяване е с адресат ответника по делото – като правоприемник на
държавната фирма – праводател на ответника. Неоснователно ищците твърдят, че
разрешението за строеж е издадено от некомпетентен орган. За да обосноват това
свое твърдение ищците се позовават на нормата на чл.57 ал.1 от ЗТСУ (отм.), в
редакцията на закона публикувана в ДВ на 10/7/1998 год., която е неприложима
към процесния случай. Към момента на издаване на оспореното разрешение за
строеж приложение намира нормата на чл.227 ал.1 от ППЗТСУ, съгласно която
разрешение за строеж се издава от началника на техническата служба на общинския
народен съвет, а за София - от началника на техническата служба при районния народен
съвет, съответно при Столичния народен съвет. Не е налице твърдяната нищожност
на оспореното разрешение за строеж, тъй като същото е издадено от компетентен
орган. От компетентен орган е издаден и акт за узаконяване № 3 от 2004 год. –
вж.чл.145 от ЗУТ, в редакцията, публикувана в ДВ от 30/4/2004 год. Останалите
оспорвания, направени от ищците на издадените административни актове във връзка
с изграждането/узаконяването и приемането на строежите в процесния имот
останаха недоказани. Оспорените документи представляват официални документи
(съставени са от нарочен орган, в изпълнение на изискване на закона и в
установена от закона форма) и ищците не са ангажирали доказателства в подкрепа
на твърденията си.
Ищците
не успяха да докажат възникването на свои права върху имота, които да изключват
правата на ответника. Те се позовават на земеделска реституция, в частност на
влезли в сила решения на съда и на Общинска служба по земеделие, с които на
тях, като наследници на бившия собственик, е реституиран земеделски имот в
стари реални граници. Безспорно се доказва, от заключението на
съдебно-техническите експертизи, че реституираният имот попада върху имота,
отреден на ответника. Влезлите в сила съдебно решение и решение на ОСЗ
Панчарево са непротивопоставими на ответника, който
не е участвал в производството по реституиране на имота и не е имал възможност
да защити собственото си право върху имота. В същото време по реда на косвения
съдебен контрол, настоящият съд констатира, че реституционен ефект, въз основа
на цитираните решения, не е настъпил, тъй като е била налице пречка, по смисъла
на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ. Процесният имот е включен в урбанизирана градска част,
определена с устройствен план и върху него към
релевантната дата 1/03/1991 год. е започнал законно разрешен строеж. Нещо
повече, самото попълване на сградите в кадастралния план е било извършено преди
1991 год.
В
допълнение, реституция на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, не е могла да бъде
извършена и поради наличие на предпоставките по пар.6
ал.6 от ЗППДОбП (отм.), която норма е действала към
момента на постановяване на решението, с което имотът на ищците се реституира в
стари реални граници. По делото безспорно се доказва, че към момента на влизане
в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е бил част от имот, предоставен за оперативно
управление на държавно предприятие и впоследствие включен в активите на
държавно търговско дружество. Към момента на постановяване на решението за
възстановяване на собствеността в спари реални граници, процедурата по
приватизация на държавното търговско дружество (А.ЕООД) е била открита. Ето
защо решение за реално възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот,
включен в капитала на приватизиращото се предприятие, е незаконосъобразно, тъй
като законът предвижда, ч(е правоимащите следва да
бъдат обезщетени по реда на пар.6 ал.6 от ЗППДОбП. Решението за реституция в стари реални граници,
попадащи върху имот на приватизираното предприятие от своя страна е непротивопоставима на купувача по приватизационната сделка
– ответника по делото.
С
оглед изложеното, съдът намира, че ищците не доказаха свои права върху
процесния имот, които да изключват правото на собственост на ответника върху
имота. По тази причина предявеният отрицателен установителен иск за собственост
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски: При този изход
на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника
направените по делото разноски. Ответникът е направил разноски от 505 лева. Заплатеният
по банков път адвокатски хонорар е в размер на 6000 лева. Ето защо ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 6505 лева разноски и
адвокатско възнаграждение..
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ отрицателният
установителен иск, предявен по реда на чл.124 ал.1 от ГПК, от Л.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Т.К., ЕГН ********** с адрес ***, В.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, В.А.К., ЕГН **********,
с адрес *** Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Т.С. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, Адвокатско дружество
„Д., А.и С.“ – адв.Г.Н.А., за признаване за установено, че Т.С. АД не е собственик на следния недвижим имот: имот
с проектен идентификатор 68134.1506.2153 по кадастралната карта на гр.София, район
Младост, с площ от 2854 кв.м., при граници: от две страни – имот с идентификатор
68134.1506.2124, имот с идентификатор 68134.1506.1440, имот с идентификатор
68134.1506.2124 и имот с идентификатор 68134.1506.117.
ОСЪЖДА Л.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Т.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, В.В.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, В.А.К., ЕГН **********, с адрес *** Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят на Т.С. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, съдебен
адрес ***, Адвокатско дружество „Д., А.и С.“ – адв.Г.Н.А.,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата
6505 лева разноски и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски Апелативен съд..
Председател: