№ 304
гр. Дупница, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200823 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58 д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Д. Е., с ЕГН **********, от гр. С..........., ул. „П........№......
против Електронен фиш Серия К № 5872209 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с
който на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В така депозираната жалба се
навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на атакувания акт и постановен при
съществени проесуални нарушения, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Претендира
деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпила е молба
от ОД на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния му представител -гл. юрисконсулт Лазов, с
която е взето становище, че жалбата е неоснователна, моли да бъде потвърден издадения
ЕФ, като претендира деловодни разноски, представляващи възнаграждения за
ппредставителство и защита по делото от юрисконсулт. Направено е възражение и за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В. Д. Е. спрямо която е наложено административното
1
наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния
фиш е връчен на жалбоподателя на 20.06.2022 г., а жалбата е подадена до РС гр. Дупница на
01.07.2022 г. (видно от пощенското клеймо), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е
спазен, а жалбата е допустима, като същата е изпратена до административнонаказващия
орган (АНО) за окомплектоване. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.04.2022 г. в 16:31 часа в гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“, бивш гараж на АМ
Хемус в посока гр. Самоков, жалбоподателят В. Д. Е., управлявала лек автомобил МПС
“Ф................”, с рег. № ..........“ при ограничение на скорост от 50 км/ч, за населено място.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с
автоматизирано техническо средство АТСС TFR 1 N 563. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 67 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена
стойност на скоростта на движение от 64 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. Описано е, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 3272725.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП против жалбоподателката бил издаден Електронен фиш Серия К
№ 5872209, с който и било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Протокол от проверка № 3-20-21 на средство за измерване - TFR1-M се установява,
че процесното техническо средство с № 563 е преминало последваща проверка на 16.07.2021
г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че
грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
Приложен е протокол за използване на АТСС съдържащ и попълнен по предвидените
от закона реквизити, като началото на работа е в 15:00 ч. и край на работа 17:00 ч. Първо
статично изображение с № 10000 и последно статично изображение с № 10019. Клипът по
настоящия казус е № 10016, т.е. попада в диапазона от време на първоначално и крайно
видозаснемане.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство
-лек автомобил “Ф................”, с рег. № ..........“ е жалбоподателката В. Д. Е.. От приложената
по преписката липсват данни да е попълнила декларация, по чл. 188 от ЗДвП.
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № .......... е била 67 км/ч, като
заснемането е било извършено на 23.04.2022 г. в 16:31`:43`` часа.
2
Видно от приложения в хода на съдебното следствие ЕФ Серия К № 3272725, за
същото такова нарушение на жалбоподателката е издаден ЕФ, влязъл в сила на 13.10.2021 г.,
като настоящето е установено в едногодишния срок – на 23.04.2022 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Според обстоятелствата, изложени в ЕФ, нарушението е извършено при условията на
повторност. Жалбоподателката е санкционирана на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който
предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3,
т.6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право де
се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
В обжалвания електронен фиш не е посочено конкретно по коя от изброените
хипотези е извършено повторно нарушението, за да може жалбоподателката да узнае в какво
се обвинява, респ. за какво точно е санкционирана. Нарушените законови разпоредби следва
да бъдат посочени конкретно, без всякакво съмнение, като не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика.
Нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и
поставя допълнителен съставомерен елемент – повторност на деянието, който изисква
съответно описание чрез посочване освен на нарушената конкретна норма, но и
предходното НП (електронен фиш), с което нарушителят е бил санкциониран в рамките на
една година преди извършване на деянието по обжалвания фиш.
В случая в диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване по коя от изброените в
нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението и не е
ясно на коя разпоредба се е позовал наказващият орган, за да наложи санкция в този размер,
което е пречка съдът да извърши преценка за правилност на ЕФ, още повече, че в случая е
приета повторност на нарушение, за което не е налице текстово описание.
Съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение.
Като не е посочил задължителните реквизити в съдържанието на електронния фиш,
административнонаказващият орган безспорно е нарушил правото на защита на
санкционираното лице. Горното процесуално нарушение лишават съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че издаденият електронен фиш се
явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази
разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
3
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Поради това и с оглед
разпоредбата на §1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди ОД на МВР гр. Кюстендил да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер
на 300.00(триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 01.07.2022 г. (л. 4 от делото).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5872209 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР
Кюстендил, с който на В. Д. Е., с ЕГН **********, от гр. С..........., ул. „П........№...... на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (триста) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил да заплати на В. Д. Е., с ЕГН **********, от гр.
С..........., ул. „П..........“ № ....... сума в размер на 300.00(триста) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 01.07.2022 г.
(л. 4 от делото).
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен
съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено и на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4