Р Е Ш Е Н И Е
№ 484 22.03.201 8г. гр.Бургас
Бургаският
районен съд петнадесети
граждански състав
На
двадесет и първи февруари две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Рачева-Янева
Секретар:
Илияна Гальова
като
разгледа докладваното от съдията Рачева-Янева
гр.дело № 8682 по описа на БРС за 2014г.
Производството е за делба и е във фазата по извършването
й.
С решение по първата фаза на делбата съдът е допуснал между
съделителите Г.Г.А., ЕГН **********,***, чрез адв. П. и Й.Г.Г.,***, чрез адв. Т.
делба на недвижими имоти: имот с идентификатор 07079.824.195 по КККР за гр.Б..с площ от 711 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план 355, кв. 47, парцел
ІХ, със съседи: 07079.824.449; 07079.824.194; 07079.824.196 и 07079.824.445 и с
площ по нотариален акт № 91, том VII, дело №
2405/ 967 година от 650 кв.м., ведно с построените в имота сгради, както
следва: сграда с идентификатор № 07079.824.195.1
със застроена площ от 68 кв.м., с брой на етажите - един, с предназначение –
жилищна еднофамилна сграда; сграда с идентификатор № 07079.824.195.4, със застроена площ от 21 кв.м., предназначение
хангар, депо; сграда с идентификатор № 07079.824.195.2
със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи един и предназначение жилищна сграда
при квоти по ½ за всеки от
тях.
Ищецът е сезирал съда с претенции по сметки,
които са приети с определение от 09.12.2015г. и са както следва: съдът е сезиран
с иск по чл. 12, ал.2 от ЗН, а именно за присъждане в полза на Г. на сумата от 10 000 лева, която се твърди че е
увеличената стойност на наследството, за което той е допринесъл лично – чрез
извършване на ремонтни дейности на жилището на наследодателя, и които ремонтни
дейности са увеличили пазарната стойност на имуществото на наследодателя.
Излага се, че ремонтът се изразява в премахване на целия покрив, който е бил
изграден от камъш и поставяне на нов; подмяна на тухлената зидария, която е
била пред срутване; поставяне на нов покрив от дървени греди с керемиди върху
новоиззиданите стени; изграждане на ново антре и баня към жилището; поставяне
на мазилка по стените и плоскости по тавана; прекарване на нови ВиК и ел.
инсталации; цялостно оборудване на банята с плочки и санитария; поставяне на
циментова замазка и балатум по пода; поставяне на нови четири прозореца в
къщата, външно измазване на стените и изграждане на комин на сградата; изграждане
на гараж със застроена площ от 21 кв,м., ограден с нова ограда, което е с
вложени средства на стойност от 5000 лева. С тези дейности по изграждане и
ремонт на имуществото на наследодателя се твърди, че стойността на имота се е
увеличила на около 15 000 лева от 6000 лева, и от тези 15 000 лева –
увеличена пазарна стойност на наследственото имущество се търси ½ в
размер на 10 000 лева общо. Претендира се лихвата за забава от датата на
предявяване на претенциите и се ангажират доказателства.
Отделно от това съделитят Г. е поискал и
възлагане на жилището на основание чл.349, ал.2 от ГПК - жилище, в което е Г. е живял при откриване
на наследството и не притежава друго такова.
Ответната страна пък не сезира съда с
претенции по сметки, но оспорва заявените от Г. първо като неосъществени от
него по начина, по който са описани и със средствата, които са посочени, и
второ в условията на евентуалност ги оспорва с възражение за прихващане – а
именно ако съдът уважи искът по чл.12, ал.2 от ЗН и присъди увеличен дял на
ищеца в пари да го приспадне с дължимото на Й. обезщетение за лишаването й от
ползване на общите им имоти за периода от 19.10.2006г. до 11.12.2014г. в размер
на по 60 лева месечно. Няма искане по чл.349, ал.2 от ГПК, оспорва това на
ищеца като ангажира доказателства.
По отношение на способа за извършване на подялбата,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Съдът е допуснал и назначил СТЕ за оценка стойността
на имотите, допуснати до делба и за становище за тяхната поделяемост.
От
заключенията на вещото лице И.В., които са приети и неоспорени, се установява,
че имот с идентификатор 07079.824.195, с площ от 711 кв.м. с адрес кв.Д....
е поделяем съобразно квотите
на съделителите и с оглед изискванията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ - всеки от новообразуваните урегулирани
поземлени имоти да бъде с лице от 11,20 м. и площ от 240 кв.м., тези условия са
частично налице и биха могли да се обособят два нови
имота. Спазвайки отстоянието от 3 м. от съществуващата жилищна сграда, вещото
лице е предложило два варианта като и в двата варианта лицето на
новообразувания имот е 13,50 м., което е допустимо съгласно разпоредбата на
ал.4 ат чл.19 на ЗУТ, а площта ще отговаря на изискванията на ал.1,т.1 от същата
норма. Дало е два варианта - при 1-ви вариант новообразуваният имот е с лице от
13,50 м. и площ от 310 кв.м., при вариант втори новообразуваният имот е с лице
от 13,50 м. и площ от 330 кв.м. Според заключението на вещото лице
съществуващата едноетажна масивна жилищна сграда в имота е неподеляема, тъй като не могат
да се изпълнят условията на чл.110, ал.1 от ЗУТ, според който всяко жилище
трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня
и тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Не могат
да се обособят две жилища за всеки от съделителите съобразно квотите им, поради
функционалното разпределение на етажа и затова вещото лице сочи, че жилищната
сграда с идентификатор 07079.824.195.1 е неподеляема, както неподеляем е и
изградения в имота гараж и полумасивна сграда с идентификатор 07079.824.195.2,
която представлява полуразрушена постройка, състояща се от антре и две стаи. По
смисъла на чл.195,ал.1 и 5 от ЗУТ, постройката е негодна за ползване, опасна за
здравето и живота на гражданите и следва да бъде премахната и не може да бъде
поделен.
Приложимият способ за ликвидиране
съсобствеността между съделителите съдът намира на база на заключението на
вещото лице, че следва да бъде изнасяне на имотите на публична продан: по
отношение на гаража с идентификатор № 07079.824.195.2 – същият е неподеляем и
следва да бъде изнесен на публична продан, както и съществуващата едноетажна
масивна жилищна сграда в имота с идентификатор 07079.824.195.1 и сграда с идентификатор
№ 07079.824.195.4 - неподеляеми, а
относно имот с идентификатор 07079.824.195 и с площ от 711 кв.м. с адрес кв.Д...
въпреки заключението на вещото лице В., съдът намира, че дори и технически да
подлежи на обособяване в две нови УПИта съобразно квотите на съделителите, то
при липсата на доказателства по чл.201, ал. 3 от ЗУТ, съдът намира, че
единствения удобен и оправдан за страните начин на ликвидиране на режима на
съсобственост помежду им е да бъде изнесен на публична продан.
По
стойността:
Според
вещото лице от 12.02.2018г. справедливата стойност на имот с идентификатор
07079.824.195 с площ от 711 кв.м., ведно с построената в него едноетажната
масивна жилищна сграда с идентификатор 07079.824.195.1 и застроена площ от 68
кв.м. и на гараж с идентификатор 07079.824.195.4. към датата на даване на
заключението е 44 658 лева или по
22 329 лева за всеки един от дяловете.
Вещото лице в заключението
си от 26.05.2016г. е дало отговор и на поставените от съделителя Г. задачи във
връзка с претенцията му по чл.12, ал.1 от ЗН за изградения гараж и за ремонта
на жилищната постройка. След извършен оглед на място от В. тя е дала заключение
за размера и стойността на СМРта – построеният гараж и ремонт на жилището. За определяне стойността на
гаража – който съделителят Г. твърди, че е изградил към 1987 год., вещото лице
сочи, че при изчисление на стойността му през 1987г. липсват данни за количествена
сметка при изграждането му, с оглед на което не е в състояние да му определи
стойността към онзи момент и не дава отговор на така поставената задача.
Относно жилищната постройка с идентификатор № 07079.824.195.1. и на
задачата дали ремонтът по нея е необходим
такъв за запазване на имота или е луксозен, В. дава следното: извършените СМРта през 2003 год. в жилищната
сграда с идентификатор 07079.824.195.1, са насочени най-вече към постигане на
нормална светла височина в жилището от 2,50м., която преди ремонта е била 2,10
м., смяна на покрива, изграждане на баня и тоалетна в обема на жилището, които
до този момент са били външни в дворната част на имота, подобренията не са
„Лукс", но водят до повишаване качеството на живот на живеещите в него и
повишават стойността на имота. Според вещото лице справедливата пазарна
стойност на жилищната сграда с идентификатор 07079.824.195.1. към 2003 год.,
т.е преди извършените СМР е 11 632 лева, а стойността на извършените СМР в
жилищната сграда с идентификатор 07079.824.195.1. през 2003 год. е 9 630,00 лв. На поставената задача за това да се даде стойност на жилищната
постройка преди СМРтата и след това – т.е към 1987 год. и 2003г. – вещото лице
е заключило, че пазарната стойност на
жилищната сграда с идентификатор 07079.824.195.1. към 2003 год. и преди извършване на СМРта, които са
довели до увеличаване на нейната стойност, е 11 632 лева. Стойността на извършените
СМР в жилищната сграда с идентификатор 07079.824.195.1. през 2003 год. е 9 630,00 лева като към дата на изпълнение на
възложената задача – май на 2016г. справедливата пазарна стойност на жилищната
сграда е 42
190 лева.
От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като дадени от
лица без заинтересованост от изхода на спора, се установява, че ищецът е правил
приживе на своят баща гаража и част от ремонта по къщата – жилищната постройка,
която е била в окаяно състояние (виж показанията на свидетеля Г. и свидетеля М.).
Установява се, че преди 1980г. е извършен ремонта по къщата – ката била в окаяно положение, с напукани стени, с разбит покрив като Д. – ищецът я е изкъртил до основи, изииздал е стените
измаза я, направил зидарията, и нов покрив и сложил гипсокартон на таваните. Това се случило преди 1980 година. След ремионта от
2003г до 2004г. къщата била вече с нов покрив, нови мазилки на стаите, с разширение, с направена баня, тоалетна и коридор,
поставен комин, сменнени прозорци – с нова дограма и нови врати. В подобна
светлина са и показанията на свидетелите Николова и Генчев.
При тези дадени от вещото
лице стойности, които не се оспорват и установеното от свидетелите, съдът
намира следното от правна страна:
За да бъде уважена
претенция по чл.12, ал.1 от ЗН следва да са налице следните предпоставки:
ищецът по този иск да е наследник на общия по делбата наследодател и да е
допринесъл за увеличаване стойността на наследството: да е налице реално
увеличаване стойността на наследството към момента на неговото откриване и то
чрез изграждане на постройка или създаване на насаждения или чрез влагане на
труд или средства, които да са във връзка с увеличаване стойността на
наследеното имущество, това да е станало приживе на наследодателя и най-сетне
наследникът да не е възмезден за положения труд или вложени средства.
Тези кумулативно изискуеми
от закона условия не се доказа по иска на соченото основание, да са били
осъществени: установи се, че приживе на наследодателя Г., Д. – Г. е извършвал
ремонтни дейности по къщата, изградил е и гараж, но нито свидетелите, нито
вещото лице заключиха по категоричен начин, че именно с негови средства и труд
са били осъществени такива работи по имота, които да не са полезни или
необходими работи по запазване на вещта, а които да са както казва вещото лице В.
довели до повишаване качеството на живот за обитателите на имота. Не се
установи по категоричен начин и наличието и на другите предпоставки – вид и
стойност на вложените средства или извършения труд, както и извършването им без
овзъмездяване от бащата на ищеца приживе.
Това са мотиви за отхвърляне
на претенцията за увеличаване наследствения дял на Г. в пари.
При неоснователност на
тази претенция съдът не разглежда възражението за прихващане от ответната
страна с обезщетение за лишаване от ползването.
По искането за възлагане на имотите на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК – към датата на откриване на наследството – 1997г. – Г. да е живял в него и да не е притежавал друго жилище, съдът намира, че по основание тази претенция остана недоказана и следва да бъде оставена без уважение.
На
основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по реда на ГПК всеки съделител носи тежестта да заплати държавна такса в размер
на 4% от стойността на всеки дял или сумата или по 4 % от 22 329 лева
съгласно заключението на вещото лице от 12.02.2018г. т.е по 894 лева.
Разноските
по делбата съобразно правилото на чл.355 си остават така, както са сторени от
страните.
На
основание чл.355 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ищецът Г. следва да заплати
държавна такса по заявената с правно основание по чл.12, ал.2 от ЗН претенция
по сметки или д.такса от 400 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имоти - имот
с идентификатор 07079.824.195 по
КККР за гр.Б..с площ от 711 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, с
номер по предходен план 355, кв. 47, парцел ІХ, със съседи: 07079.824.449;
07079.824.194; 07079.824.196 и 07079.824.445 и с площ по нотариален акт № 91,
том VII, дело № 2405/ 967 година от 650 кв.м., ведно с
построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор № 07079.824.195.1 със застроена площ от
68 кв.м., с брой на етажите - един, с предназначение – жилищна еднофамилна
сграда; сграда с идентификатор № 07079.824.195.4,
със застроена площ от 21 кв.м., предназначение хангар, депо; сграда с
идентификатор № 07079.824.195.2 със
застроена площ от 38 кв.м., брой етажи един и предназначение жилищна сграда при
първоначална цена в размер на 44 658
лева /четиридесет и четири хиляди шестстотин петдесет и осем лева/, като съдът
указва на страните Г.Г.А., ЕГН **********,*** и Й.Г.Г.,***, че имат право да
участват при извършването на продажбата.
ПРОДАЖНАТА цена да се разпредели между съделителите Г.Г.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв. П. и Й.Г.Г.,***, чрез адв. Т. съобразно техните
дялове, а именно при квоти по ½ ид.ч.
за всеки един от тях.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.12, ал. 2 от ЗН,
предявен от Г.Г.А., ЕГН **********,*** против Й.Г.Г.,*** за осъждането й да му
заплати сумата от 10 000 лева
(десет хиляди лева) - увеличената стойност на наследството, за което той е
допринесъл лично
ОСЪЖДА Г.Г.А., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса от 400
лева /четиристотин лева / по иска с правно основание по чл.12, ал.2
от ЗН.
ОСЪЖДА Г.Г.А., ЕГН **********,***, чрез
адв. П. и Й.Г.Г.,***, чрез адв. Т. сумата от 894 лева (осместотин деветдесет и
четири лева) – държавни такси по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Св.Рачева-Янева
Вярно с оригинала:
И.Г.