ПРОТОКОЛ
№ 1112
гр. Варна, 16.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно
гражданско дело № 20253100501086 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:32 часа се явиха:
Въззивникът Х. М. Х., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
И. Б., назначен за процесуален представител на страната по реда и при условията на
Глава 10 от ГПК и съгласно Закона за правната помощ.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България , редовно
призована, представлява се от прокурор И.а Б. от Окръжна прокуратура – Варна.
АДВ.Б.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Б.: Моля да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
1
Съгласно Определение № 2982 от 25.06.2025 г.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба, както е подадена на изложените в нея
основания.
ПРОКУРОР Б.: Оспорвам въззивната жалба.
АДВ. Б.: Представям на вниманието на съда едно решение на Европейския съд
по правата на човека по делото „С. срещу България“. Там са определели мярка за
обезщетение за всеки ден задържане под стража или в затвор в размер на 7 / 30 от
минималната национална месечна заплата, която се определя от Правителството. Тази
сума се счита, че покрива материалните вреди и пропуснатите ползи. Аз съм далеч от
мисълта, че ние можем да приложим тази норма едно към едно, т. к. се полагат по
около 230 лева на ден при ония условия, когато е бил задържан подзащитния ми, но
все пак считам, че сумата която му е присъдена като обезщетение е прекомерно,
нищожно ниска, просто обидна, поради което и поддържам въззивна си жалба в
претендирания размер на обезщетението.
ПРОКУРОР Б.: Да се изиска справка от Районна прокуратура – Варна дали е
зачетено това задържане при последващите осъждания.
АДВ. Б.: Не е зачетено. Тъй като не сме изяснили този въпрос, а все пак е важен
за подзащитния ми дали го е изтърпял или не аз не знам, но в разговор по телефона ми
е казал, че си е изтърпял всичко онова. Задържаното не му е било признато. Според
негови твърдения не са му намалявали присъда. Ако съдът прецени, че е необходимо
да го допусне. Аз не се противопоставям на искането направено от насрещната страна.
По направеното искане Съдът намира следното:
Искането на представителя на Окръжна прокуратура – Варна е неоснователно.
Прокуратурата е разполагала с достатъчно време да представи посоченото
удостоверение или справка, а още повече, че Окръжна прокуратура – Варна има пълен
достъп до актовете на Районна прокуратура – Варна, тъй като последната е подчинена
на Окръжна прокуратура – Варна. Поради изложеното Съдът счита, че искането е
несвоевременно направено и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ направеното от представителя на Окръжна прокуратура – Варна
искане за изискване на справка от Районна прокуратура – Варна за обстоятелството
дали е зачетено задържането на въззивника Х. М. Х., ЕГН ********** при
последващите му осъждания.
ПРИEМА ЗА СВЕДЕНИЕ и прилага към корицата на делото представеното в
днешно съдебно заседание от адв. Б. копие на Решение на Европейския съд по правата
на човека по дело „С. срещу България“, образувано по жалба № ******.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Аз ще ви моля да уважите предявения от М. Х. иск в размер, който
счетете че е реципрочен, отговарящ на изискванията на чл.52 от ЗЗД за справедливост,
т.к. същият е бил задържан в продължение на 3 месеца и 4 дена лишен от свобода, а
самото му досъдебно производство е продължило около 11 месеца, като се има
предвид, че обвинението, в което е бил обвинен предвижда наказание 15 години
лишаване от свобода. Можем да си представим, какво е изпитвал той ако евентуално
бъде осъден по това обвинение. Относно това какво представлява обезщетението за
нематериални щети, което се определя от съда по справедливост, което е много
субективно понятие ще изразя личното си становище, какво бих определил аз за тази
справедливост. Бих присъдил обезщетение в такъв размер в какъвто бих определил за
себе си ако бих преживял описаното в това производство. Много е лесно е да се
определя обезщетение за друг човек. Обаче ако се поставим в неговите обувки, че ние
сме на неговото място, бихме присъдили многократно по – голяма сума за себе си.
Истината е някъде по средата, но в никаква случай не е това което е присъдил
Районният съд, защото какъвто и да е човека, той може да е най – големия престъпник,
но когато ответната страна е направила нещо неправомерно, то следва по същата
логика, както той би бил осъден, съответно и тя да бъде осъдена да заплати някакво
що -годе нормално обезщетение, защото иначе оставаме с убеждението, че има голяма
3
изборност, което не е правилно според мен. В този смисъл моля за Вашето решение.
ПРОКУРОР Б.: Прокуратурата на РБ е счела, че присъденото от Районния съд
обезщетение е правилно и законосъобразно, определено е в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което и не е обжалвала това решение. Аз ви
моля да го потвърдите. Това, което колегата току що изложи малко се разминава, с
това което е посочено като основание във въззивната жалба. Като основание за
обжалване на решението на Районния съд са посочени основания, че ищецът не е бил
подготвен за тях, че не е следвало и не са били разпитани свидетели, които е следвало,
трябвало е и е можело да бъдат разпитани за да се докажат търпените неимуществени
вреди. Само, че това не съответства на документите, които се намират по делото. За
съдебното заседание л. 42 от гражданското дело на Районния съд се намира молба от
ищеца от 23.11.2023 г., която той подава бидейки в Затвора в гр. Л.. На л. 66, л. 68, л.
71 и л. 94 се съдържа кореспонденцията между съда и администрацията на Затвора -
Л. за неговото довеждане за съдебното заседание. На л. 98 от гражданското дело се
намира писмо от 05.03.2024г. от администрацията на затвора за това, че лицето към
датата на съдебното заседание ще бъде освободено така, че те нямат ангажименти и
няма да имат възможност да го доведат. През цялото време от депозирането на иска
срещу Прокуратурата ищецът е имал повереник. Друг е въпросът, че съдът е изпитал
значителни затруднения да назначи такъв, защото 6 или 7 адвоката са отказали да
бъдат повереници на лицето посочвайки различни причини затова. Той е имал
повереник, а това че ищецът се е намирал в затвора или на друго място, където се
търпи лишаване от свобода, по никакъв начин не осуетява възможността лицето да е в
контакт със своя защитник по наказателно дело или повереник по гражданско дело, и
най – вече да посочи кои лица могат да изследват, да бъдат разпитани по делото като
свидетели, защото самият той трябва да ги знае. Това не е изпълнено. В съдебно
заседание на 15.04.2025г. ищецът е представляван от редовно упълномощен от него
повереник К. Б. и съдът е отложил това съдебно заседание именно за да могат да
бъдат посочени кои лица да бъдат разпитани като свидетели по делото. На 20.11.2024
г. съдът е дал възможност пък на защитника, извинете това е дата предхождаща, за да
може той да се свържи с клиента си. На 05.02.2025г. адвокатът не е успял да
осъществи връзка с клиента си и в крайна на сметка за пореден път на 15.04.2025 г.
отново е дадена такава възможност, но тези лица така и не са посочени, така и не са
разпитани.
По повод търпените неимуществени вреди и посоченото във въззивната жалба,
че изпитвал изключително големи терзания от това, че имало вероятност той да лежи в
затвора. Ако ищецът действително се страхува от това да бъде лишен от свобода няма
да бъде осъждан 15 пъти за деяния, които е извършил след освобождаването му по
4
досъдебното производство. Ищецът е осъждан два пъти като непълнолетен и 19 пъти в
периода от 2012 г. до 2024г. все за престъпления, които са тежки умишлени
престъпления така, че лишаването му от свобода, реално многократно, по никакъв
начин не е повлияло нито на съвестта му, нито на чувството му за страх или
притеснение от моя гледна точка, защото иначе той няма да извършва такива деяния.
Не намерих сред доказателствата по делото такива сочещи на това той въобще да е
упражнявал обществено полезен труди и въобще да е допринесъл с нещо на това
общество. По повод представеното решение на Европейския съд затова какво трябва
да бъде обезщетението. Районният съд все пак е постъпил хуманно определяйки
някакво обезщетение, което по никакъв начин не следва да бъде определяно спрямо
субективното мнение на колегата, защото колегата нито има славното съдебно минало
на повереника си, нито неговото противообществено правно поведение. Освен това с
оглед на тези факти, които са налице по делото вижте за какво е осъдена
прокуратурата – публично приписване. Не ми стана ясно как стана, че сме му
приписали публично, публично приписване на извършени от него тежки умишлени
престъпления в притеснителното, унизителното, оскърбително и нагнетяващо
отношение. Също няма доказателства за такова, но все пак съдът е посочил това за да
присъди обезщетение, защото иначе не трябва да присъжда никакво от продължилото
неразумно дълго наказателно преследване. Уважаеми окръжни съдии става въпрос за
престъпление за трафик на хора. Вярно нямам доказателства, но ви уверявам, че
срокът в който е проведено това разследване, имайки предвид и евентуалните
пострадали от него това е напълно разумен срок. Така, че много ви моля потвърдете
решението на Районен съд - Варна.
По повод на срока, от който да тече давността Районният съд също е посочил, че
има изтекла давност, а освен това не видяхме, но не сме направили такова възражение.
Мисля, че нямаме точна дата, от която постановлението на Районна прокуратура –
Варна е влязло в сила, кога е получено от ищеца и от другото лице - адресат на това
постановление.
АДВ. Б. /реплика/: Първо, ние нямаме иск по чл.2б от ЗОДОВ за прекомерно
дълъг срок. Говорим за срок, от който е бил задържан и лишен от свобода. Няма
критерий, който да е показан колко пъти ще бъде съден човек и примерно ако е осъден
20 пъти да не му се присъжда нищо като обезщетение или по - малко или много. Който
каквото е направил, каквото е сбъркал го съдим, лежи в затвора и с други думи си
плаща. Каквото е сбъркала Прокуратурата би следвало да понесе отговорност. Тук
говорим за размера, който да бъде определен по справедливост поради това, че ние не
сме могли да докажем над обичайното това, което е преживял. Всички знаем какво е
обичайното ако бъде задържан по съответния ред. Молим за по – справедлив размер на
5
присъдено обезщетение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:49часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6