РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Т.
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500161 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. В. Г. против Решение № 1412/
17.11.2023 г. по гр. д. № 1832/ 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, в
която е уважен предявения от П. Т. Ж., И. Х. Ц., В. Д. К., Т. Д. Ц., З. В. Ц., З.
Н. Т. и М. Н. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор № ..... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., с адрес: гр. П., район „Т.“, югоизточна
промишлена зона, с площ по скица 3107 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за
жилищни нужди, както и в частта, в която е осъден да премахне
съществуващата ограда /състояща се от тел и бетонни колчета/ на
гореописания поземлен имот.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорва извода на
окръжния съд за липса на предпоставките за придобиване на процесния имот
по давност. Изразява несъгласие с извършения разбор на гласните
доказателства, като поддържа, че съвкупния анализ на същите по несъмнен
начин сочи, че е придобил имота по давност. Предвид изложеното
жалбоподателят иска да бъде отменено решението, вместо което бъде
постановено ново, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемите П. Т. Ж., И. Х. Ц., В. Д. К., Т. Д. Ц., З. В. Ц., З. Н. Т. и М.
1
Н. Г. чрез пълномощника си оспорват жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
П. Т. Ж., И. Х. Ц., В. Д. К., Т. Д. Ц., З. В. Ц., З. Н. Т. и М. Н. Г. иск са
предявили против К. В. Г. два обективно кумулативно съединени иска: иск по
чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор №
..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с адрес: гр. П.,
район „Т.“, югоизточна промишлена зона, с площ по скица 3107 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
незастроен имот за жилищни нужди, въз основа на реституция, наследяване и
делба; иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставената ограда на имота.
От представените по делото писмени доказателства (Решение № 27691/
23.02.2001 г. на ПК – П., Договор за доброволна делба от 18.05.2005 г. и
Констативен НА № г.) е видно, че ищците са съсобственици на ПИ с
идентификатор № ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
П., с адрес: гр. П., район „Т.“, югоизточна промишлена зона, с площ по скица
3107 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди.
Ответникът К. В. Г. оспорва предявените искове с твърдения, че е
придобил процесния имот по давност, считано от 2003 г., когато е установил
фактическа власт върху него.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите
Х. К. и Г. Г. сочат, че ответникът ползва процесния имот от средата на 90-те
години, като първоначално бил ограден с телена ограда с дървени колове,
която 2020 – 2021 г. подменили с бетонни. Имотът бил около 6 – 7 дка, в
едната част на който били засадени зеленчуци, а в друга – плодни дръвчета.
От друга страна свидетелите Д. Г.ев, К. К.и Т. Х. сочат, че имотът е
наследствен на ищците. След реституцията му бил обработван от Н. Ц. – баща
на ищците М. Н. Г. и З. Н. Т. и съпруг на З. В. Ц., върху който отглеждал
царевица. Имотът обработвал заедно със съседния на роднините на св. Т-Х.
(имот № ), от който се отказал през 2014 г., а своя продължил да работи още 1
или 2 години. Тъй като ищците решили да продадат имота, в периода 2017 –
2019 г. св. К.К. на няколко пъти водил кандидат – купувачи, когато не е имало
ограда. За първи път установили, че процесният имот заедно със съседния са
оградени с телена ограда през май 2021 г., когато св. Т.Х. бил уведомен от
неговия братовчед - св. К.Ч.. Разпитан като свидетел К.Ч. заявява, че всички
собственици си обработвали притежаваните от тях ниви, най – активен от
които бил Н.Ц., който разполагал с техника. Твърди, че никога между
имотите не е имало ограда, каквато забелязал за пръв път през 2021 г., за
което уведомил един собствениците на съседните имоти – св. Т.Х..
Според приетата пред окръжния съд комплексна техническа експертиза
след изследване на генерирани изображения от архива на Google Earth за
периода от 2020 г. силует на заграждение на процесния имот се появява за
2
първи път след м. октомври 2021 г. След извършено геодезическо заснемане
на имота е установено наличието на телена ограда по имотните граници на
имоти № ..... и № 56784.539.376.
При тези данни изводът на окръжния съд, че ответникът К. В. Г. не е
придобил по давност процесния имот е съобразен с доказателствата по
делото. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента
– владение и срок на владението. По делото не е спорно, че ответникът е
установил фактическа власт върху имота, като спорът е само относно срока на
владението. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на
ангажираните от ищците свидетели (Д. Г.ев, К.К., Т.Х. и К.Ч.), че след
проведената реституция със съгласието на всички ищци имотът се е
обработвал от техния родственик Н.Ц. до 2016 г., когато е преустановил
земеделска дейност, че до 2021 г. имотът не се обработвал от никой, както и
че за пръв път ограждането му с телена ограда е било установено през 2021 г.
Заинтересоваността на посочените свидетели не е достатъчно основание за
дискриминиране на показанията им, доколкото те са еднопосочни и взаимно
допълващи се относно изследваните обстоятелства и се потвърждават от
приетата комплексна съдебнотехническа експертиза, според която (след
изследване на генерирани изображения от архива на Google Earth за периода
от 2020 г.) силует на заграждение на процесния имот се появява за първи път
след м. октомври 2021 г.
Показанията на ангажираните от ответника свидетели, че е заградил
имота още през 90 – те години, основателно не са възприети от окръжния съд,
тъй като се опровергават от посочената по – горе експертиза. Изявление на
вещите лица, че програмата Google Eаrth не позволява да бъде разпозната
дървената ограда в имота, ако такава е била поставена там преди, каквото им
се приписва във въззивната жалба, не е обективирано в протокола от
съдебното заседание, на което е прието заключението (23.04.2023 г.), а освен
това подобно становище не звучи правдоподобно с оглед еднотипния
характер на оградата: телена, но с дървени, вместо с бетонови колове, който
би позволил заснемането и отразяването й в посочената програма. Отделно от
горното нелогично звучат показанията им, че имотът е бил ограден още през
90 – те години на миналия век, тъй като в сегашните си граници, в които е
заграден, съществува едва след реституирането му през 2001 г. Категорични и
изключващи всякакво съмнение доказателства, че ответникът е установил
фактическа власт върху имота през 2003 г., от когато го владее непрекъснато,
спокойно и явно до настоящия момент не са налице. С оглед така
установените факти следва да се приеме, че ответникът К. В. Г. е установил
фактическа власт върху процесния имот, но е направил това едва през 2021 г.,
когато е заградил същия, поради което спрямо него не е изтекла изискуемата
10 – годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поради изложеното,
като е приел за неоснователно релевираното от ответника възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност и е уважил предявения иск за
собственост, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди в тази част.
Обжалваното решение следва да се потвърди и в частта, в която е
уважен предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, тъй като с ограждането на
имота ответникът е създал пречки на ищците за неговото ползване.
3
С оглед изхода на делото въззивникът К. В. Г. следва да заплати на
въззиваемите направените по делото разноски за адвокат, както следва: на П.
Т. Ж. – 2677 лв., а на И. Х. Ц., В. Д. К., Т. Д. Ц., З. В. Ц., З. Н. Т. и М. Н. Г. по
1144 лв. на всяка от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1412/ 17.11.2023 г. по гр. д. № 1832/
2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА К. В. Г. да заплати на П. Т. Ж. разноски за адвокат в размер
на 2677 лв., а на И. Х. Ц., В. Д. К., Т. Д. Ц., З. В. Ц., З. Н. Т. и М. Н. Г. – по
1144 лв. на всяка от тях.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4