№ 1253
гр. Бургас , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
Секретар:Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203754 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Х. И. с ЕГН: **********, адрес: с.
*, общ. *, обл. Бургас, ул. „*“ № 19, срещу Наказателно постановление № 6914/ 25.08.2020г.
издадено от началник отдел "Контрол по РПМ", дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София, с което за нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б."а" от Закона за пътищата в.вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на
жалбоподателя е наложена административна санкция - Глоба в размер на 1000лв.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, като се
излагат бланкетни твърдения за допуснати процесуални нарушения. Също така се посочва,
че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. Николина Андонова от АК-Бургас, която доразвива изложените в
жалбата доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Борисова, която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 27.08.2020 г., а
жалбата е депозирана на 02.09.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:
1
На 31.07.2020г., в 09.05 часа, служители на АПИ, сред които и св. *, осъществявали
проверки на товарни пътни превозни средства, като на път I-9, км. 25+850, в посока гр.
Малко Търново към гр. Бургас и спрели за проверка управляваното от жалбоподателя
моторно превозно средство с две оси марка "Щаер", модел "*" с рег.№ *. Осите на ППС-то
били измерени чрез електронна везна PW-10 № K0200008. Измерването установило, че
натоварването на задвижващата втора ос на МПС-то е 12.500т. при максимално допустимо
натоварване 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б."А" от наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Контролните органи заключили, че се касае
до тежко пътно превозно средство по чл.3, т.2 от Наредбата. Водачът не представил
изискуемо по закон разрешение за движение на такова пътно превозно средство. Св.
Златанов съставил АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното Наказателно
постановление.
По-късно била представена квитанция за платена такса по чл. 37, ал. 3 от наредбата,
издадена на 31.07.2020 г. в 14.20 часа.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като същите са
последователни и безпротиворечиви. Същевременно, не следва да бъдат кредитирани
показанията на св. *, тъй като те излагат изцяло субективни възприятия за това, че пътят бил
наклонен, което противоречи на събрания доказателствен материал. Св. Златанов посочва,
че ако пътят е наклонен, то измереното натоварване ще е по-малко от действителното, като
липсват каквито и да е било обективни данни, че пътят е с наклон, който препятства точното
измерване. Също така, св. Христов познава от много време жалбоподателя, а св. Йорданов е
приятел с неговите деца, което сочи на заинтересованост от тяхна страна от изхода на
делото. Накрая, възражението за наклон на пътя е било направено за първи път едва с
жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. Описанието на нарушението
е пълно и ясно. Налице са доказателства за годността на използваното техническо средство,
като липсват каквито е да е данни, които да внасят съмнение относно изправността му.
Липсват процесуални нарушения при провеждане на производството като доводите в тази
насока са изцяло бланкетни.
При преценка законосъобразността на административно-наказателният акт съдът е
длъжен да установи дали описаното в него нарушение е било действително извършено от
жалбоподателят. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за пътищата "За
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства". Съгласно параграф 1, т.8 от Закона за пътищата "Специално ползване
на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:
изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както
и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
2
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в
обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица". В конкретният случай при извършеното измерване с посочената в акта
електронна везна и ролетка е установено, че натоварването на задвижващата втора единична
ос на ППС-то е 12.500т. при максимално допустимо натоварване 11.5т., съгласно чл.7, ал.1,
т.4, б."А" от наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. В конкретният случай предвид резултатите при измерванията безспорно се
установява, че в момента на проверката ППС-то е било тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредбата. За движение на такова ППС по републиканската пътна мрежа се изисква
специално разрешение по аргумент от нормата на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за
пътищата. В момента на проверката жалбоподателят не е показал такова разрешение на
контролните органи. Забраната по цитираната разпоредба е била нарушена, поради и което
служителите на АПИ са съставили АУАН. Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което правилно отговорността на лицето е ангажирана по
чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, която предвижда "глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности: т.2 движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя." Безспорно жалбоподателят е извършвал движение с тежко пътно
превозно средство и извънгабаритно такова, като е нямал разрешение за такова и в този
смисъл е лице по отношение на което съгласно цитираната разпоредба на закона може да се
ангажира административно-наказателна отговорност. От субективна страна водачът не се е
уверил, че не управлява ППС с натоварване на осите над допустимото, а съгласно чл. 7, ал. 2
от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Също
така, представената от жалбоподателя квитанция за платена такса е от 14.20 часа на
31.07.2020 г., а проверката е била извършена няколко часа по-рано.
По мнение на настоящия състав, правилно АНО е индивидуализирал размера на
глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя в минимално предвидения в закона
размер.
Съдът намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на маловажност на случая.
Надвишаването на максимално допустимото натоварване на оста е с един тон, което създава
предпоставки за увреждане на пътя. Без значение е, че общата маса на МПС надвишава само
с триста килограма нормите, тъй като целта на изискването за натоварване на ос е да не се
получава натиск на пътя в една определена точка. Без значение е и последващото
представяне на квитанция за платена такса, тъй като тя трябва да е издадена преди превоза.
Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява изцяло
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
3
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6914/ 25.08.2020г. издадено от
началник отдел "Контрол по РПМ", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол",
Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б."а" от
Закона за пътищата в.вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на С. Х. И. с ЕГН:
**********, адрес: с. *, общ. *, обл. Бургас, ул. „*“ № 19, е наложена административна
санкция - Глоба в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА С. Х. И. с ЕГН: **********, адрес: с. *, общ. *, обл. Бургас, ул. „*“ №
19, да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4