РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. Пловдив, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1737 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.Б.Б., чрез адв. Д.,
като се обжалва решение № 1792 от 10.05.2019г. по гр.д. № 12926/2018г. по описа на
Районен съд Пловдив, 18 гр. с. С обжалваното решение е признато за установено,
че С.Б.Б., дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата
от 735.27 лева, представляваща неплатен остатък от вземане по запис на заповед,
издаден на 06.12.2016 г. от С.Б.Б. в полза на „Кредит Тайм” ЕООД, за сумата в
общ размер от 3495.10 лв., платим на предявяване, предявен за плащане на
06.01.2017 г., прехвърлен с джиро от 16.10.2017 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2018
г. до окончателното погасяване, която сума е присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
частно гр. дело № 6824/ 2018 г. на ПдРС и е осъден С.Б.Б. да заплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД направените по делото
разноски в размер на 225 лева, както и направените по ч.гр. дело № 6824/2018 г.
по описа на ПдРС разноски в общ размер от 75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
В жалбата се посочва, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като се оспорва, че ищецът не е страна по
менителничната сделка, по която ищецът претендира да има вземане
против жалбоподателя. Сочи се, че приложения към исковата молба запис на заповед
не съдържа джиросване на менителничения ефект и никакви други отбелязвания, с
които да е посочено, че въззиваемата страна е придобила правата по ефекта. Моли
се да бъде отхвърлен искът, като съдът се позове на представените с исковата
молба доказателства. Наред с това, ако съдът прецени, че допуснатите процесуални нарушения във
връзка с комплектоването на доказателствата и съответно кредитирането на друг
екземпляр от тях представляват съществено процесуално нарушение, се моли да
бъде отменено атакуваното решение, като бъде върнато делото за ново
разглеждане.
По делото е постъпил в срок отговор от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, чрез юриск. А., в който се посочва, че
въззивната жалба е неоснователна, недоказана и неотносима към правния спор и че
първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение. Моли се да бъде отхвърлена подадената
въззивна жалба, и да бъде потвърдено решението на Районен съд – Пловдив. Моли се да бъдат присъдени направените
разноски за настоящата инстанция и юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. При
извършената проверка за правилност съгласно релевираните основания в жалбата,
съдът установи, че решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна,
поради следните съображения:
Единственото възражение на жалбоподателя е, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че ищецът е бил страна
по менителничната сделка. Видно от материалите по ч.г.д. № 6824/18 на ПдРС, XXII гр.с.,
записът на заповед е бил джиросан на 16.10.2017г. от „Кредит Тайм“ ЕООД на
въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. В тази
връзка, възражението на жалбоподателя е неоснователно. Действително ищецът не е
представил сред документите, които е приложил към исковата си молба, препис от
джиросването на менителничния ефект. Това обаче не е било необходимо, доколкото
въззиваемият е представил записа на заповед в заповедното производство по чл.
417 от ГПК (каквото е и изискването на закона за издаването на заповед за
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист), с исковата молба е
поискал изискването и прилагането на частното гражданско дело, и то е било
изискано с разпореждане в з.з. на 09.08.2018г. (л. 16 от първоинстанционното
дело) и приложено по първоинстанционното дело с определение №11686/13.11.2018г.
(л. 34 от първоинстанционното дело). С оглед на изложеното, не е било нарушено
правото на защита на ответника, тъй като ищецът е приложил в заповедното
производство именно оригинала на менителничния ефект и той е бил приложен по
делото. Съдът е кредитирал не „произволно избран екземпляр от доказателството“,
както се твърди в жалбата, а оригиналът му, представен от ищеца по делото.
Въз основа на гореизложеното, релевираните в жалбата
оплаквания са неоснователни, а първоинстанционното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сторените в настоящото
производство разноски. Съдът, като прецени вида и количеството на извършената
дейност и фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 37, ал. 1
от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., които жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1792 от 10.05.2019г. по гр.д. № 12926/2018г. по описа на
Районен съд Пловдив,, XVIII гр. с.
ОСЪЖДА С.Б.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляващи разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.