№ 404
гр. Габрово , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500304 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на „ВИК”ООД –
Габрово, подадена чрез пълномощника адв.А. срещу разпореждане №260835/
07.06.2021г. по гр.д.№1183/2020г. на Габровски районен съд , с което е
върната подадена от жалбоподателя въззивна жалба срещу постановеното по
делото решение от Габровски районен съд в отхвърлителната му част.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане. Жалбоподателят
счита ,че неправилно съдът му е указал, че следва да довнесе по въззивната
жалба държавна такса от 75лв. , като дължимата е в размер на 100лв. , а
внесената от страната е 25лв. Твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата
на чл.72,ал.1 и ал.2 ГПК , която установява принципа „един интерес – една
такса” , въведен от законодателя , за да улесни достъпа до правосъдие. С
оглед на това за определяне размера на дължимата държавна такса критерий е
не броя на предявените искове, а дали с всеки от тях се защитава един
интерес или различни интереси. Предявените от „ВИК”ООД искове са за
парични вземания – главница и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, чиито източник е облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВИК услуги. Съгласно регламентацията на изпълнение на
задълженията – чл.63-78 ЗЗД ,паричното вземане се състои от три части :
главница, лихва и разноски, и следва да се приеме ,че в случая защитаваният
интерес е един ,независимо от броя искове и броя ответници. Също така искът
за лихва е акцесорен и е обусловен от иска за главница. Жалбоподателят се
позовава на съдебна практика на СГС. Излага доводи ,че сочената в
разпореждането практика на ВКС, не обосновава друг извод. Счита,че дори
да се приеме ,че исковете за главница и обезщетение за забава са предявени в
защита на различни интереси ,то съгласно разпоредбата на чл.72,ал.2 ГПК и
с оглед размера на исковете ,дължимата държавна такса за въззивното
1
обжалване отново е 25лв. Позовава се на стенограма от ПК към 44-то НС от
20.09.2017г.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане на ГРС по гр.д.
№1183/2020г. ,като се укаже на първоинстанционния съд да администрира
подадената от „ВИК”ООД въззивна жалба вх.№261321/29.04.2021г.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените в частната жалба доводи и
събраните по делото доказателства ,приема за установено следното :
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд
разпореждане №260835/ 07.06.2021г. по гр.д.№1183/2020г., с което е върната
въззивната жалба на „ВИК”ООД срещу постановеното по делото решение
№260138 от 12.04.2021г. ,в отхвърлителната му част. Първоинстанционният
съд е приел,че в указания срок жалбоподателят не е отстранил
нередовностите на жалбата, като не е внесъл изцяло дължимата за въззивното
обжалване държавна такса - довнасяне на сумата от 75лв /при дължима
държавна такса от 25лв. за всеки от четирите иска и внесена от
жалбоподателя от 25лв./.Приел е за неоснователно възражението на
жалбоподателя ,че е дължима държавна такса от 25лв.,която е внесена.
Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.72,ал.1 ГПК не позволява
събирането на държавна такса по евентуално предявен иск, ако с него се
защитава едни интерес , както с основния. Исковете ,по които се е произнесъл
първоинстанционният съд с обжалваното решение, са отделни искове за
главница и мораторна лихва срещу двама наследници на потребителя и не са
в защита на един интерес. Всеки от наследниците отговаря съразмерно
наследствената си част и срещу всеки от тях кредиторът има самостоятелен
иск. Приел е, че исковете за главница и мораторна лихва са оценяеми и се
различават по размер и обстоятелствата от значение за уважаването им ,
независимо,че искът за мораторна лихва е субсидиарен на иска за главница.
Безспорно установено по делото е, че с подадената въззивна жалба вх.
№261321/29.04.2021г. ищецът е обжалвал решението на Габровски районен
съд по гр.д.№1183/2020г. в неговата отхвърлителна част за съответните суми
по предявените искове за главница и мораторна лихва срещу всеки от двамата
ответници АНТ. ИВ. Б. и ЦВ. ИВ. КР.. Към жалбата е приложен документ за
внесена за въззивното обжалване такса от 25лв.
Жалбоподагелят оспорва ,че не дължи внасянето на допълнителна
държавна такса от 75лв. по подадената въззивна жалба срещу решението на
Габровски районен съд по гр.д.№1183/2021г., каквито указани са дадени от
първоинстанционния съд при администриране на жалбата.
2
Разпоредбата на чл.72 ГПК, на която се позовава жалбоподателят ,в
действащата й редакция / изм. ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./ - ал.1 предвижда ,че
за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една
държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на
ответниците, а според ал. 2 – за предявените с една молба искове в защита на
различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.
Следователно критерий за определяне на размера на дължимата държавна
такса е не броят на предявените искове, а дали с всеки от тях се защитава
един интерес или се защитават различни интереси. Преценката коя от двете
хипотези на чл.72 ГПК е приложима е винаги конкретна и зависи от
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба ,от които се извежда
какви искове са предявени и дали чрез исковете се търси защита на един
интерес или на различни интереси.Цитираната в обжалваното разпореждане
практика на ВКС не обосновава друг извод по приложимостта на чл.72 ГПК.
В случая пред ГРС по гр.д.№1183/2020г. по реда на чл.422 ГПК са
предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове за
установяване дължимостта на вземания за главница и мораторна лихва за
исковия период в размер на ½ от всеки от ответниците АНТ. ИВ. Б. и ЦВ.
ИВ. КР., за предоставена от ищцовото дружество услуга за обект в гр.Габрово
,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК .Предмет
на исковете са парични вземания ,произтичащи от доставена и незаплатена на
ищеца ВиК ООД услуга за конкретен обект и период. Стойността на
услугата и размерът на мораторната лихва произтичат от доставена от ищеца
услуга за един обект ,поради което защитимият интерес с предявените искове
е един - получаване на дължимата цена за доставената услуга, ведно с
мораторната лихва ,като дължимостта е разпределена между двете ответници
съобразно правата им по възникналото наследствено правоотношение, което
не изключва приложимостта на чл.72,ал.1 ГПК. С оглед на това в случая
защитаваният интерес чрез предявените по реда на чл.422 ГПК искове за
главница и мораторна лихва е един и дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, предвид този интерес ,предмета на въззивната жалба на ВИК ООД
Габрово и на основание чл.72,ал.1 ГПК, е в размер на 25лв. Същата е внесена
от жалбоподателя ,поради което неправилно първоинстанционният съд е
приел ,че жалбата е нередовна поради невнасяне на пълния размер на
дължимата за въззивното производство държавна такса.
На основание изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за администриране на
подадената от „ВИК”ООД въззивна жалба вх.№261321/29.04.2021г. по реда
на чл.263 ГПК , с оглед на което, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №260835/07.06.2021г. по гр.д.№1183/2020г. на
3
Габровски районен съд.
Връща делото на Районен съд - Габрово за администриране на
подадената от „ВИК”ООД Габрово по гр.д.№1183/2020г. по описа на РС-
Габрово въззивна жалба вх.№261321/29.04.2021г./ л.72-73 от
първоинстанционното дело/ съобразно дадените в мотивите на определението
указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4