МОТИВИ по НОХД № 1225/14 год. по описа на СГС,НО,26 състав

 

СГП е повдигнала обвинение против Б.И.Л. за това,че на 09.06.2013 год. в гр.С.,пред заведение „А.”,находящо се на ул.”Ш.” ,направил опит умишлено да умъртви В.В.Р.,ЕГН **********,като с нож нанесъл удар в областта на корема вляво,вследствие на което му причинил прободно-порезно нараняване в лявата поясна област,проникващо в коремната кухина,нараняване на левия бъбрек в долен полюс,довело до масивен излив на кръв в коремната кухина и под обвиващата /тапициращата/ бъбрека пристенна коремница и последвала остра масивна кръвозагуба,довела до тежък срив на хемодинамиката и хирургично отстраняване на левия бъбрек,като деянието е довършено,но не са настъпили предвидените в закона и искани от извършителя последици-смърт на Р.,поради оказана му своевременна висококвалифицирана медицинска помощ-престъпление по чл.115 във вр. с чл.18,ал.2 във вр. с ал.1,пр.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението.Счита,че в хода на съдебното следствие са събрани необходимите и възможни доказателства в подкрепа на обвинителната теза.Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер,при отчитане като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало.Пледира и за уважаване на гражданския иск.

За съвместно разглеждане в наказателния процес  е приет предявеният от В.В.Р. граждански иск в размер на 50 000 лв.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението,ведно със законната лихва от деня на увреждането-09.06.2013 год. и същият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа повдигнатото обвинение,като намира за доказано,че подсъдимият е автор на престъплението,като в ранните часове на инкриминираните дата и място е нанесъл прободна рана в коремната област на доверителя му.

Поддържа,че постр.Р. е посетил пиано бар „А.”заедно със св.К.К. и М.А. и на излизане от площадката,на стълбите,водещи към тротоара,подсъдимия абсолютно безпричинно му е нанесъл удар с нож,вследствие на който Р. е паднал,а зад него се намирал св.К..Подсъдимият побягнал в обратна посока и бил задържан по-късно на тротоара,където бил намерен и ножът.

Подкрепя се с показанията на св.Т. /служител на 01-во РУП/,който бил заедно със св.А. , изпратени по сигнал в заведението,които задържали подсъдимия и пред които последния заявил,че е объркал човека.Посочва и показанията на св.С.,на когото лица,намиращи се пред заведението,били заявили,че задържаното на улицата лице е намушкало другото.

За това,че доверителят му е пострадал,черпи от показанията на св.Б.,а за авторството посочва и заявеното от св.К..Акцентира,че установената по ножа кръв произхожда от пострадалия.

Счита,че не следва да се кредитират показанията на св.П. и И. в частта,че доверителят му и неговата компания са създали конфликт в заведението,тъй като това е опровергано от показанията на св.Т. /ръководител на охраната/,който заявява,че не е имало какъвто и да е сигнал или конфликт вътре в самото заведение.Като аргумент,че не следва да се кредитират показанията на посочените двама свидетели изтъква и това,че св.А.,Т. и С. не са установили на място тези двама свидетели измежду намиращите се там лица и те не са свидетелствали в хода на досъдебното производство,поради което и приема показанията им за изолирани и за изграждащи защитната теза на подсъдимия.

 На следващо място заявява,че подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект или друго емоционално състояние,което да се приравни на уплаха или смущение,поради което и е извършил престъпление по чл.115 във вр. с чл.18 от НК,като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и единствено вследствие на адекватната и навременна медицинска помощ,която е оказана на пострадалия.

Пледира подс.Л. да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение,което се явява дръзко,при липса на каквото и да е уважение на правните норми и тези на обществото.Независимо от неговата сравнително млада възраст и чистото му съдебно минало моли да му бъде наложено наказание лишаване от свобода над предвидения от закона минимум и да се уважи в пълен размер гражданския иск като доказан по основание и размер.

Защитникът на подсъдимия моли да бъде постановен съдебен акт,с който последния да бъде признат за невиновен за това да е нанесъл удар с нож на пострадалия Р. с намерение умишлено да го умъртви по следните съображения:

На първо място посочва,че държавното обвинение не е представило абсолютно никакви доказателства относно съществуването на умисъл за умъртвяване при удара с ножа,от който е причинена повредата на Р..Не са установени никакви предходни взаимоотношения,познанство,лични,служебни,делови,парични или каквито и да било взаимоотношения,които да мотивират Л. да желае да умъртви Р..

На второ място поддържа,че ударът,с който е нанесена телесната повреда,е нанесен с оръжие,годно да причини умъртвяване,ако се извърши пробождане в област,в която се намират жизнено важни органи,каквато поясната област не е.Приема за невярно казаното от представителя на частното обвинение,че Р. е получил удар в коремната област,цитирайки показанията на полицейските служители.Поддържа,че Р. не е получил удар в коремната област,а в поясната,който е нанесен странично,както е заявено от вещите лица,които не са могли да установят причината за масивната кръвозагуба-дали е от пробождането с ножа и пък е от разпукването на левия бъбрек,което е установено по време на спешната интервенция и което се дължи на тъпа травма от силна кинетична енергия.Според защитата това иде да покаже,че ударът е нанесен от лице,което притежава необходимата физическа сила да нанеси втори,трети,четвърти удар и което не го е направило.

Счита за невярна и квалификацията,по която Л. е предаден на съд,тъй като ударът не е нанесен с цел да бъде умъртвен пострадалия,а с цел да напусне заведението,защото е бил нападнат.

Приема за несъмнено,че съществува ситуация,в която на Л. са нанесени поне два удара с нож в областта на гърдите,непосредствено до лявото зърно,където отдолу се намира сърцето.В този смисъл се позовава на вещото лице-съдебен лекар,според което те са нанесени с предмет с остър режещ връх,какъвто би могъл да бъде и нож.Счита,че тези удари не са нанесени когато е лежал на тротоара,а преди това и следователно вярната квалификация е умишлено нанесена телесна повреда на пострадалия,който го е предизвикал.

Ето защо моли съдът да приеме,че е налице умишлено нанесена телесна повреда чрез причиняване на страдание,опасно за живота и отстраняване на левия бъбрек,което е медицинската характеристика на престъпление по чл.128,ал.2 от НК,а именно загуба на бъбрек,а причината за нанасянето й е поведението на пострадалия,което е довело подсъдимия до състояние на силно раздразнение.

Посочва в тази насока показанията на св.Т.,която е поканила на масата си подсъдимия,защото тя и компанията й са били притеснявани.

На следващо място посочва,че ако не се възприеме тази теза,то с оглед причинената на подсъдимия средна телесна повреда,която не е разследвана,да се приеме причиняване на телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.Ако в ситуацията,в която Л. се е намирал,напускайки заведението невъоръжен,е бил нападнат и е получил удари с нож в гърдите,той е имал право да прекрати това нападение по начин,който приеме подходящ за конкретния случай.Нападението срещу него е било с нож,насочен в областта на гърдите и отбранявайки се,той е нанесъл удар в поясната област.

Продължава,че Л. не притежава медицински знания,от които да може да направи извод от удар с нож в поясната област какви поражения би могъл да нанесе,но е ноторно,че в поясната област не се  намира сърцето,а органи,защитени с масивна мускулатура,където не би могло да се засегне жизнено важен орган.Следователно, от резултата от нападенията с нож,мястото,на което са причинени нараняванията на подс.Л.-***,от техния брой-две,т.е. два пъти е замахнато в областта на сърцето и от факта,че ответното нараняване е едно на брой,може да се направи извод,че той не е имал никакво намерение да убие този човек,защото не го познава.

Ето защо моли  съда да приеме,че е налице тежка телесна повреда,изразена в отстраняване на левия бъбрек,нанесена в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия или алтернативно да приеме,че тази телесна повреда е нанесена при превишаване пределите на неизбежната отбрана,като му се наложи наказание,отчитайки обстоятелствата,че не е осъждан,социално и трудово ангажирал и липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на гражданския иск моли да бъде уважен по справедливост,но не повече от 5000 лв.,тъй като в този размер е приет за разглеждане,видно от протокола за съдебно заседание.

Подсъдимият не дава обяснения по обвинението.

В правото си на защита моли за справедливо решение,като бъде отчетен факта,че не е искал да убие този човек и е нанесъл само един удар.

В последната си дума отново моли за справедливо решение.

 Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност  и съобрази доводите на страните,приема следното:

Подсъдимият Б.И.Л. е роден на *** год. в гр.Б.,българин,български гражданин,със средно образование,неженен,неосъжан,работник в строителна фирма,ЕГН **********.

На 09.06.2013 год.между 20.00 ч. и 20.30 ч. пострадалия Р.,заедно със св.К. и А. били на ММА състезание в зала „Христо Ботев” в гр.С. и след като то приключило отишли в заведение „А.” в гр.С.,ул.”Ш.”,което функционирало като пиано бар.Били седнали на маса с високи столчета,на която имало и непознати за тях лица, като Р. и К. консумирали алкохол,а А. не пиел,тъй като трябвало да управлява автомобила,с който пристигнали.

В заведението се намирал и подсъдимият,който бил заедно със св.П. и И.,като последният и подс.Л. в един момент се преместили при св.Т.,която празнувала рожден ден със свои приятелки.Причината да се преместят при тях била,че били притеснявани от компанията на пострадалия.Останали в компанията на св.Т. до около 03.30 ч.-04.00 ч.,когато се разделили.

Около 05.00 ч.или малко след това, Р. и К. решили да си тръгват,като Р. се обадил на А.,който в това време бил полегнал в колата,да докара автомобила,който бил паркиран на около 50-60 метра от заведението,а Р. и К. се насочили към изхода, един до друг изкачвайки стълбите пред заведението,като К. се намирал от дясната страна на Р..Зад тях вървял св.А..В този момент Л. слизал по стълбите.Последният приближил Р. и с дясната си ръка му нанесъл удар с нож вляво в областта на корема,след което побягнал по стълбите обратно нагоре.А. и К. видели как Л. нанася удара с ножа,като А. чул пострадалият да казва „Наръгаха ме”  и успял да го хване под мишниците,тъй като започнал да пада назад.Заедно със св.К. го свалили във фоайето на заведението и го сложили да легне на земята,като св.А. натискал раната със салфетки.Към тях се присъединили св.Б. и св.Т.,последният шеф на охраната,който помолил колегите си да извикат Спешна помощ.След като пристигнал медицинският екип св.А. си тръгнал,като оставил координатите си на св.К..

Междувременно действията на Л. били възприети и от лица с неустановена самоличност,намиращи се в близост до стълбите, който бягал в посока СУ”Климент Охридски”,като държал в дясната си ръка ножа,с който намушкал Р.,като го подгонили.На около 30 метра от заведението,в района пред №28 на ул.”Ш.” лицата успели да настигнат Л. и го съборили на земята,нанасяйки му удари,като не му дали възможност да избяга до идването на полицаи от 01 РУП-св.А.,Т. и С..Бягството на Л. и гонитбата му от неустановените лица били наблюдавани от св.А. от около 10 метра.Към св.А.,Т. и С. междувременно се присъединил св.К.,който казал на посочените трима свидетели,че това е лицето,което е наръгало приятелят му,след което попитал Л. защо е направил това,а последният му отговорил ,че е сбъркал човека.Св.А. , Т. и С. възприели,че Л. има наранявания и охлузвания по тялото и кръв по главата,а на около метър от него имало сгъваем черен метален нож,който бил с отворено острие.Св.С. му поставил белезници.

На място  пристигнала и оперативно дежурна част от 01 РУП и в района между №28 и №34 на ул.”Ш.” бил извършен оглед,при който в кашпа за цветя,намираща се пред №28 е намерена черна метална сгъваема палка с размер 47 см.,както и черен сгъваем метален нож с дължина на острието 8 см.На около 2 м.западно от ножа ,на пътното платно е намерено петно от червеникаво-кафява течност с размери около 10 на 10 см.Предметите са иззети като веществени доказателства,като е иззета е обтривка със засъхнала червеникава течност.Изготвен е фотоалбум.

Впоследствие подсъдимият предал доброволно тениска с къс ръкав,с рисунки на черепи и цветя отпред и кафеникави петна по нея. 

Междувременно пред „А.” пристигнал екип на Спешна помощ,който транспортирал пострадалия до „Пирогов”,където му била оказана своевременна медицинска помощ.

Първоначално за нуждите на разследването е изготвена съдебномедицинска експертна справка от съдебен лекар д-р Боянова,според която на Р. са установени прободно-порезно нараняване с входна рана в лявата поясна област с нараняване на левия бъбрек,проникващо в коремната кухина,голям кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство около левия бъбрек,излив на кръв в коремната кухина в количество 2500 мл.,хеморагичен шок,което се дължи на действието на предмет с остър връх и режещ ръб-нож.Посочено е ,че се касае за нараняване,протекло с много голяма кръвозагуба,което без оказването на своевременна висококвалифицирана медицинска помощ със сигурност би завършило със смъртен изход и по своята медико-биологична характеристика това увреждане е причинило на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота,а само по себе си нараняването на левия бъбрек,наложило оперативното му отстраняване по своята медико-биологична характеристика представлява загуба на левия бъбрек.

От СМЕ по писмени данни,изготвена от в.л.д-р Х. и д-р Г. е видно,че на Р. е причинено едно прободно-порезно нараняване с локализация в областта на корема вляво.В дълбочина под установеното увреждане,освен меки тъкани на предната коремна стена е наранен и левия бъбрек в долен полюс.

Според експертите,от нараняването е последвал масивен излив на кръв в коремната кухина и под обвиващата бъбрека пристенна коремница.От увреждането е последвалата остра масивна кръвозагуба,довела до тежък срив  на хемодинамиката-хеморагичен шок и анемичен синдром.Проведена е по спешност операция,която поради липса на възможност за съхранение на увредения бъбрек,същият е отстранен хирургично.Касае се за нараняване,получено от удар с предмет с остър връх и режещ ръб-нож със значителна травмираща сила.

Като се има предвид,че без оказване по спешност на високоспециализирано противошоково,реанимационно лечение и хирургична намеса,от нараняването неминуемо в сравнително кратък период от време,би настъпил смъртен изход,експертите приемат,че от него са реализирани критериите на медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК.

При проведената по жизнени индикации операция е установено тежко увреждане на левия бъбрек,с невъзможност да бъде запазен и поради това е отстранен хирургично,с което са реализирани критериите на медико-биологичния признак загуба на един бъбрек по смисъла на чл.128 от НК.

Вещите лица продължават,че само благодарение на проведената противошокова терапия и успешна оперативна намеса са стабилизирани хемодинамиката,спряно е кървенето и с това е предотвратена пряката опасност за живота на пострадалия,което обаче не изключва възможността от развитие впоследствие на късни постравматични усложнения от полученото увреждане.От последното е осъществена комуникация между външната среда и стерилната среда на коремната кухина,с което са реализирани и критериите на медико-биологичния признак нараняване,проникващо в коремната кухина по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.

На следващо място експертите посочват,че на местопроизшествието е намерен и иззет нож,по който след проведено ДНК изследване е доказано наличие на кръв от пострадалия.За този нож са отразени характеристики-дължина 21.3 см.,като дължината на острието,измерено срединно до изпъкналата част на дръжката е 8.4 см. и е с един режещ ръб с налични трионообразни назъбвания.Гърбът на ножа е с ширина на върха 1 мм,а на ограничителя 3 мм…

В проучената медицинска документация липсва съдебно-медицинско описание на установеното нараняване на Р.,с прецизно отразяване на локализация на кожната рана,размер /дължина/ на кожната рана,състояние на ръбове,ъгли стени на раната,дължина на раневия канал и др.,което не позволява да се направи по-точен извод за механизма на травмиране и еднозначен извод за това дали нараняването е причинено с инкриминирания нож.От описаната в медицинската документация рана с дължина около 12-15 см. не става ясно дали цитирания размер касае дължина на кожната рана или се отнася до дължина на раневия канал.

Ако се приеме,че описания размер се отнася за дължина на кожна рана,то получаването на такова увреждане с инкриминирания нож може да се обясни само с това,че от нанесен удар острието на ножа не е проникнало директно,а първо се е приплъзнало допирателно по кожата,наранявайки я и едва след това е настъпило пробождане с върхът му и проникване на острието в дълбочина в коремната кухина.

Ако се допусне,че се касае за описание на дължина на раневия канал,то експертите отбелязват,че независимо от голямата разлика между дължина на острието-8.4 см. и дължина на раневи канал 15 см.,с инкриминирания нож е възможно да се причини подобна травма,поради това,че коремната стена е мека и еластична и при силен удар с нож тя се вгъва навътре,острието достига и уврежда тъкани в дълбочина,след което се изтегля и паралелно с това корема възвръща първоначалната си позиция.Това създава условия за значително по-дълъг от острието раневи канал.

С оглед на отразеното в медицинската документация,че в долния полюс на левия бъбрек е установено пукване с размер 7/3 см.,без да е ясно кой от размерите касае дължината и кой дълбочината на увредата,то експертите заключават,че ако се приеме буквално този запис,следва,че е било налице пукване на паренхимен орган,каквото се предизвиква от тъпа травма.В конкретния случай обаче вещите лица считат,че най-вероятно се касае за прободно-порезно нараняване на бъбрека с дължина на раната на повърхността му 3 см. и дълбочина до 7 см и подобно увреждане също би могло да се обясни с въздействие от намерения на местопроизшествието нож.

По отношение на посочената по-горе тъпа травма,в съдебно заседание експертите поясняват,че се касае за хипотеза,тъй като няма съдебно-медицинско описание на увреждането,но тя трябва да е настъпила с висока кинетична енергия,като подобни увреждания се получават при травми от ПТП или от много силни удари в областта на бъбрека.

От СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК- анализ №14,изготвена от в.л.Х.,А. и А. е видно,че при проведените изследвания на биологичната материя-тъкан по иззетия нож и сравнителният анализ с ДНК профила на Р. е  установено съвпадение между демонстрираните алели при съответно изследваните автозомни генетични маркери при следата от биологична материя-тъкан по ножа,изграждащи комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип на биологичния материал,т.е.тя да произхожда от Р..

От СМЕ по писмени данни ,изготвена от в.л.Х. се установява,че Л. е получил контузия на тялото,контузия на главата с двустранни отоци по челото и ябълчните области,разкъсно-контузна рана на лявата вежда,мозъчно сътресение,контузия и охлузвания на левия лакът и лявото коляно,които са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен побой.Причинили са му временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

Изготвена е и допълнителна СМЕ на подс.Л.,също от в.л. Х.,според която при него са установено контузия в областта на главата,мозъчно сътресение,множество охлузвания в областта на челото,дясната скула,лявата предушна област и горната устна.Кръвонасядания на  двете ушни миди и долната устна.Две рани по предната повърхност на гърдите.Кръвонасядания на лявото рамо и предната повърхност на гърдите вляво.Охлузвания на горните крайници и лявото коляно,кръвонасядания на дясната хълбочна област и лявото бедро,които са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и от тангенциалното действие на същите.

По отношение на раните по предната повърхност на гърдите,като се имат предвид наличните особености,взаимното им разположение и описанието им в медицинската справка,експерта прави заключение,че същите са с характер на порезни и могат да се получат от действието на предмет с режещ ръб по повърхността на тялото,а общо уврежданията са му причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

От биологичната експертиза на тениската на подсъдимия,изготвена от експертите К. и Д.,е видно,че е доказано наличие на кръв с човешки произход,но липсата на аглутинини не позволява конкретизация на кръвногрупова принадлежност.

Изследвани са и сива тениска,с щампа на гърдите,носена от пострадалия /обект №1/,сиви джинсови панталони /обект №2/,тъмносин слип с кафеникава материя на ластика /№3/,чифт черни чорапи /№4/ и чифт тъмносини спортни обувки /№5/,като от заключението е видно,че по обекти №1,2,3 и 5  е доказано наличие на кръв с човешки произход с характеристиките на кръвна група А /В/,а по обект №4 не е доказано наличие на кръв.

Предмет на изследване на биологична експертиза са били и иззетите като веществени доказателства нож и метална палка ,според която по острието на ножа е доказано наличие на кръв,но в изключително малки количества,поради което не е изследвана за определяне на видова и групова принадлежност с цел запазването й за идентификационно изследване,а по палката не е доказано наличие на кръв или на други,видими биологични следи.

Изготвена е и видеотехническа експертиза от в.л.Ж. и В. на оптични носители от видеокамера на заведението,но според експертите кадрите са съотносими към обстоятелствата по делото дотолкова доколкото на тях има пострадало лице,но не може да се даде отговор за вида или големината на раната или от какво е пострадало лицето,а констатираните изображения на лица са негодни за лицево-идентификационно изследване.   

В хода на съдебното следствие е изготвена и приета съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия,от която се установява,че той не страда от същинско психично заболяване-психоза,която може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК.Интелектуалното му развитие е в границите на нормата,без данни за вроден или придобит интелектуален дефицит.Когнитивните му процеси са добре развити.Личността му не показва белезите на дисхармония,възможностите му за социална адаптация са добри,поради това и при него не е налице разстройство на личността /психопатия/.

В случая не се касае за злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества.Алкохолната употреба при него към инкриминирания период е била в рамките на битовата екцесивна употреба,като към момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен.Няма данни за патологично алкохолно опиване.

Вещото лице освен това счита,че към момента на деянието той не е бил в състояние на физиологичен афект или специфично емоционално състояние,което да се приравни към юридическата категория „уплаха и смущение”.

Психичното му състояние му позволява правилно да възприема фактите,имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

За да приеме горната фактическа обстановка съдът взе предвид следните доказателства и доказателствени средства:показанията на св.В.Р.,Р.А.,дадени пред съда и тези на досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК,П.Т.,Р.С.,дадени в хода на съдебното следствие и приобщените от досъдебното производство на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК,К.К.,също дадени пред съдебния състав и тези от досъдебното производство,прочетени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,М.А.,Г.А.,приобщени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК,Й.Б.,М.Т.,Г.К.,В. П.,П. И.,С. Т.,съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия,допусната и приета в хода на съдебното следствие,протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум,протоколи за доброволно предаване, съдебномедицинска експертна справка,протокол за разпознаване,справка за съдимост,СМЕ по писмени данни на пострадалия Р.,протоколи за вземане на образци за сравнително изследване,СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК-анализ,СМЕ по писмени данни на подс.Л. и допълнителна такава,биологични експертизи,видеотехническа експертиза,медицински документи,касаещи здравословното състояние на подсъдимия и пострадалия,всички писмени доказателства по делото,веществените доказателства,предявени на страните.

В основата на доказателствените си изводи относно времето,мястото,механизма и авторството на деянието съдът постави показанията на пострадалия Р.,К.,А.,А.,А.,Т. и С.,дадени както в хода на съдебното следствие,така и пред органа на разследването, като счете,че същите са безпротиворечиви относно съществените обстоятелства за предмета на доказване по делото,хронологически подредени са и логически издържани. Така от показанията на св.Р. и К. се установяват по кое време,на кое място в заведението ,начина и извършителя на престъплението,като сочения механизъм на извършването му кореспондира с установеното от вещите лица в тази насока.Видно е в този смисъл от показанията на пострадалия Р. ,че когато са излизали от входа на заведението заедно с К.,който е бил от дясната му страна,подсъдимият е слизал от горе и  го е наръгал с ножа в областта на корема.В тази насока са и показанията на св.К.,който заявява,че на излизане от бара около 05.00 ч. сутринта,качвайки се по стълбите,подсъдимият е слизал,наръгал е Р. с нож и след това е хукнал да бяга нагоре.Същият свидетел установява,че зад тях се е намирал св.А.,който е прихванал пострадалия и му е помогнал да го сложат да легне на земята във фоайето,натискайки раната с блуза /салфетки според Т./,което кореспондира със заявеното от страна на св.А..По отношение на показанията на последния съдът се доверява на посоченото от него пред органа на разследването,приобщено чрез процесуалната техника на чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК,тъй като показанията му в този момент са дадени непосредствено след случилото се ,докато в съдебно заседание същият нямаше спомен за съществени обстоятелства,което е обяснимо с оглед изминалото време.Че подсъдимият е автор на престъплението се установява и от показанията на тримата полицейски служители А.,Т. и С.,които при пристигането си на местопроизшествието са го намерили съборен на земята от неустановени по делото лица,а в непосредствена близост до него е бил ножа,с който е извършено престъплението,като и тримата свидетели пресъздават заявеното от св.К.,че именно той е наръгал приятелят му.Тичащият подсъдим с нож в дясната си ръка е бил възприет и от св.А.,който освен това е възприел ,че е бил преследван от неустановени по делото лица,настигнат и бит от тях,в резултат на което е бил съборен на земята  и изпуснал ножа.Че пострадалият е бил наръган с нож свидетелстват и св.Б. и Т..

Показанията на св.Г.К. с нищо не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна,като той единствено е предал с протокол 3 бр. оптични носители от охранителните камери на заведението.Последните са изследвани ,но също не дават ценна информация за предмета на доказване по причини,посочени по –горе от експертите.

Св.П. и И. заявяват пред съда,че заедно с подсъдимия са били на бара в заведението,като в един момент по молба на св.Т. последните двама са се преместили на нейната маса,тъй като компанията им е била изцяло дамска и е била притеснявана от компанията на пострадалия.В тази част съдът възприема за достоверно свидетелстването на П. и И.,тъй като се подкрепя от заявеното от св.Т..

Тези двама свидетели обаче лансират версията,че около 04.00 ч. сутринта  решили да си тръгват,като П. се изкачвал по стълбите,подсъдимият бил зад него,а И. бил в тоалетната.Тогава П. чул израза „Какво бе,бате”,обърнал се и видял как подсъдимият понесъл удар в брадата,след което се сбутали,като нападателят имал тъмен предмет в ръката си,след което се разделили и последният казал,че е наръган.Бил единственият очевидец,като П. И. излязъл от тоалетната едва след като човекът казал,че е наръган.Тръгнал да вика охраната,наизлезли много хора,настанал хаос и не видял къде е отишъл подсъдимия.Не е сигурен дали е изчакал идването на полицията или си е тръгнал преди това.

Св.И. твърди,че когато излязъл в предверието видял сборичкване между подсъдимия и момчето от компанията от Перник /отнесено към пострадалия/,който държал нещо лъскаво в ръката си-нож или бокс,нападнал пръв подсъдимия и се сборичкали,след което пострадалия се хванал за корема и паднал на земята,а подсъдимият тръгнал нагоре по стълбите.На това присъствал единствено св.П.,като нямало никой друг.Останал до момента на идването на линейката,като междувременно до пострадалия имало много хора,вкл. и приятелят му,който го укорявал,че всеки път предизвиква скандал.Няма спомен къде е бил П. след това,като самият той се върнал при момичетата в заведението,между които св.Т.,за да им каже,че има проблем.

От своя страна тази свидетелка си спомня,че приятелите на Л. /П. и И./ искали да си тръгват,като подсъдимият й казал,че си тръгва с тях,но първо ще мине през тоалетната.Тя останала да оправи сметката и с Б. си казали довиждане.След няколко минути видяла суматоха,изтичала да види какво става и видяла пострадалия да лежи,ранен,като двама непознати за нея човека го държали.Излязла навън,вече имало полиция,прибрала се в заведението,платила сметката и си тръгнала заедно с момичетата,през което време не видяла Б..

Анализът на показанията на св.П. и И.,преценен в съвкупност с изнесеното от посочените по-горе други свидетели налага извода,че те са недостоверни и създадени с цел да обслужат тезата на защитата за неизбежна отбрана.Това е така ,защото освен че противоречат изцяло на показанията на пострадалия,св.К. и А. ,то те съдържат вътрешни противоречия и непълноти,а и са лишени от житейска логика.В тази насока следва да се отбележи,че буди недоумение у съдебния състав поведението им да не останат на мястото на произшествието и да разкажат както пред полицейските служители,така и пред органа по разследването своята версия за случилото се,а да се явят като свидетели едва във фазата на съдебното следствие,твърдейки наред с това,че са добри познати на подсъдимия,особено св.И..Освен че противоречат на твърденията на Р.,К. и А. ,показанията на св.И. не кореспондират и с изнесеното от св.Т. ,която твърди,че е видяла суматохата и е излязла да види какво се случва,докато И. от своя страна поддържа,че се е върнал вътре при момичетата,за да им каже какво се е случило.Същата освен това заявява,че видяла при пострадалия двама непознати за нея мъже,между които не били П. и И..Липсата на спомен у П. какво се е случило непосредствено след сблъсъка между пострадалия и подсъдимия и вътрешните противоречия в заявеното от него /първо твърди,че пострадалият е седнал на земята,а самият той е тръгнал да вика охраната,след което му се губят моменти,след което заявява,че са сложили човека да седне,без да казва с кого ,като едновременно с това твърди,че на мястото е бил само той отгоре на стълбите,а под него са били подсъдимият и пострадалия/ подкрепя тезата на съда за недостоверност на показанията му.Схематичният разказ и на св.И. също не е в състояние да убеди съда в правдоподобността на изнесеното от него,тъй като в основни линии той преповтаря изнесеното от св.П.,като също се затруднява да внесе конкретика в обстоятелствата ,свързани със събитието,за което разказва,за лицата,които са присъствали след това и за техните действия.

Съдът кредитира протоколите за извършени процесуално-следствени действия,тъй като същите са съставени в съответствие с процесуалните правила и представляват годни доказателствени средства относно закрепените с тях факти и обстоятелства.

Съдът кредитира и приетите по делото експертизи,тъй като  са изготвени от вещи лица в кръга на тяхната компетентност,обосновани са и непредубедени.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

Изложеният анализ на доказателства  и средствата за тяхното установяване ,налага извода,че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.128,ал.2 във вр. с ал.1 от НК ,като от обективна страна на 09.06.2013 год. в гр.С.,в заведение „А.”,находящо се на ул.”Ш.”,умишлено причинил тежка телесна повреда на В.Р.,изразяваща се в загуба на единия бъбрек,като му нанесъл удар с нож в областта на корема вляво,в резултат на който му причинил порезно нараняване в лявата поясна област,проникващо в коремната кухина,нараняване на левия бъбрек в долен полюс,довело до масивен излив на кръв в коремната кухина и под обвиващата бъбрека пристенна коремница и последвала остра масивна кръвозагуба,довела до тежък срив на хемодинамиката и хирургично отстраняване на левия бъбрек.

От субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл , като подсъдимият е съзнавал неговият общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е допускал настъпването на тези последици.

Тук следва да се отбележи,че за умисъла при телесните повреди и убийствата често е характерна една неопределеност /алтернативност/ в представата на дееца.Той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска или допуска настъпването на който и да е от тях при разграничаване на двете хипотези-пряк и евентуален умисъл.Когато деецът действа с евентуален неопределен умисъл,той ще отговаря за реално настъпилия,а не за по-тежкия резултат,който е допускал,тъй като е невъзможен опит при евентуален умисъл за убийство.Насоката и силата на ударите са най-ярката изява за волята на дееца,на ролята и значението на мотива.Те имат решаващо значение при изясняване на умисъла и неговия вид.

Описаните по-горе фактически положения за осъществената от подсъдимия престъпна дейност ,подлагайки на сериозен анализ обстоятелствата,предшестващи деянието /компания,употребила значително количество алкохол,вкл. от подсъдимия,установено от съдебно-психиатричната експертиза/,по време на неговото извършване /краткотрайност/ и последващи същото не може да се направи категоричен извод за целения престъпен резултат от страна на дееца да причини умишлено смъртта на пострадалия.Способът и  оръдието на престъплението /нож с дължина на острието 8 см./,действително са от категорията,можещи да лишат от живот жертвата.Тези две обстоятелства обаче не са достатъчни,за да се направи категоричен извод за наличие на пряк умисъл у подс.Л. да умъртви пострадалия.Изхождайки от това,че подсъдимият е нанесъл само веднъж удар с нож,при обективна възможност за нанасянето на втори такъв,насочеността на оръжието /в поясната област на пострадалия/,избраният нож,сочат на липса на обективен състав за престъплението опит за убийство,независимо от установеното от съдебно-медицинската експертиза.След като е нанесъл единствения удар с ножа,подсъдимият е избягал по стълбите и е напуснал местопрестъплението,без да направи опит за продължаване на нападението чрез последващи удари.Поведението му преди,по време и след нанасянето на удара с нож не навеждат на извода за наличие на пряк умисъл за убийство на пострадалия,поради което съдът приема,че с деянието си подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.128,ал.2 във вр. с ал.1 от НК ,като е причинил тежка телесна повреда на пострадалия,посочена по-горе,а не опит за убийство по смисъла на чл.115 във вр. с чл.18,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Съдът не споделя тезата на защитата,че деянието е извършено при условията на чл.118 или на чл.119 от НК.

В тази насока следва да се отбележи,че в хода на наказателното производство не се събраха доказателства деянието да е извършено в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с насилие или с думи.В тази насока единствено св.П. и И. твърдят ,че подсъдимият е бил предизвикан от пострадалия,които показания обаче съдът прие за недостоверни по изложените по –горе съображения.Видно е и от съдебно-психиатричната експертиза,че към момента на деянието подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект или специфично емоционално състояние,което да се приравни към юридическата категория „уплаха и смущение”.Констатираните от експертите порезни рани по гърдите на подсъдимия,които могат да се получат от действието на предмет с режещ ръб по повърхността на тялото ,сами по себе си не са от естество да формират извод в полза на защитата,че те са му били нанесени от пострадалия,тъй като достоверни данни в тази насока няма,а самият подсъдим не дава обяснения,които биха могли да хвърлят светлина относно механизма на получаването им.В този смисъл съдът приема,че тези рани,наред с останалите травми,констатирани и установени от съдебно-медицинската експертиза,биха могли да бъдат получени и в резултат на побоя,нанесен на подсъдимия от неустановените по делото лица,които са го подгонили след извършване на престъплението.

Отделно от горното,вярно е ,че в показанията на св.Т. се съдържат данни за натрапено внимание от страна на компанията на пострадалия към нейното обкръжение,което и е наложило тя да помоли подсъдимия и приятелите му да се присъединят към тях ,но тези данни не са достатъчни да обосноват тезата,че поведението именно на пострадалия в тази насока е било с такъв интензитет,че да предизвика състояние на силна раздраза у подсъдимия,още повече,че в показанията на свидетелката липсва конкретика кой именно от компанията на пострадалия е проявил интерес към тях.

Неприложим е и състава на чл.119 от НК –превишаване пределите на неизбежната отбрана отново по съображения за липса на доказателствена обезпеченост на тази теза ,тъй като единствените,които твърдят  нападение с остър предмет от страна на пострадалия към подсъдимия са свидетелите П. и И.,които съдът прецени като недостоверни.

Неизяснен за съдебния състав остана въпроса налице ли е грешка в обекта на посегателството с оглед заявеното от свидетелите,че първоначалната реакция на подсъдимия,веднага след извършване на деянието е била,че е объркал човека.В тази връзка единствено и само подсъдимия би могъл да внесе яснота ,но при положение,че той се е възползвал от правото си да не дава обяснения ,горното се явява ирелевантно при обсъждане аспектите на умисъла за престъплението.

Макар и да не е ясно очертан от доказателствата по делото, мотивът за извършване на престъплението  може да бъде извлечен от източниците,установяващи поведението на пострадалия и неговата компания,насочено към натрапено внимание от страна на пострадалия към приятелките на  св.Т.,което обсъдено на плоскостта на установеното от съдебно психиатрична експертиза за средна степен на алкохолно опиване у подсъдимия,дава основание на съда да направи извод,че мотивът е именно в сблъсъка между поведението на пострадалия и неговата компания и подсъдимия, повлиян   от алкохола.

  

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението,за което подсъдимия Л. е признат за виновен-по чл.128,ал.2 във вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 год.

При преценка на обстоятелствата,свързани с индивидуализация на наказанието,съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието,но ниската такава на дееца, като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст,мотивите за извършване на престъплението,посочени по-горе  и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства прие,че целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК биха били постигнати с налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер от три години.

На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет години,като за да приложи института на условното осъждане прецени,че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо изолирането му от обществото.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

 

Като последица от горното съдът счете,че подс.Л. на основание чл.45 от ЗЗД е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил на гражданския ищец Р.,тъй като са налице всички елементи за ангажиране на отговорността му-противоправност на деянието,вина и причинна връзка между действията на подсъдимия и претърпените от него  вреди.В тази връзка се събраха доказателства,че Р. е претърпял значителни болки и страдания в резултат на полученото увреждане и отчитайки наличната възможност от развитие впоследствие на късни постравматични усложнения от него и критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът прие,че за репариране на претърпените от него болки и страдания следва да му бъде присъдена сумата от 10 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Същата се дължи ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане,като за разликата до 50 000 лв. съдът прие гражданския иск за прекомерно завишен.

Във връзка с възражението на защитата,че гражданския иск не следва да бъде уважаван за сума,по-голяма от 5000 лв.,тъй като този размер е приет за разглеждане от съда,следва да се отбележи,че действително в протоколното определение от 12.06.2014 год. е приет за разглеждане граждански иск в размер на 5000 лв., но очевидно се касае за техническа грешка,която е останала извън вниманието на съда при оформяне на протокола,но изхождайки от молбата на повереника на пострадалия,обективирана в същия съдебен протокол ,с която се предявява иск за сумата от 50 000 лв. и мотивната част на определението на съда за наличието на всички предпоставки за приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес,то съдът приема възражението на защитата в тази част за неоснователно.

С оглед изхода на делото съдът постави в тежест на подсъдимия разноските на съда в размер на 2015 лв.,ДТ съобразно уважения граждански иск в размер на 400 лв. и по 5 лв. ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Съдът осъди подс.Л. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В.Р. сумата от 1500 лв.,представляваща разноски за адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: