Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 16

 

гр. Елена, 16.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                      Председател: Пейо Приходков

при секретаря С.П., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 186 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Обективно съединени искове с правно осн. чл. 128 във  вр. с чл. 242 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ.

 

         Постъпила е искова молба от В.В.П. ***, чрез пълномощника й адв. К.Г.Т. от ВТАК,  против от ЕТ „М. И.” от гр. Варна, представляван от М. И. К.. В същата се твърди, че ищцата е била в безсрочно индивидуално трудово правоотношение с ответника в периода от 25.04.2014 г. до 23.10.2014 г., като е работила на длъжността „продавач-консултант” в предприятието на ответника. Ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение (месечна заплата) в размер на 440.00 лв. в релевирания исков период. Със Заповед № 11/22.10.2014 г., издадена от законния представител на ответника, трудовото правоотношение било прекратено, без да се връчи предизвестие от страна на работодателя, съгл. клауза, обективирана в трудовия договор. По време на полагане на работната сила, като дължима от страна на ищцата престация по индивидуалното трудово правоотношение, същата не е получила трудовото си възнаграждение от работодателя - ответник по настоящото исково производство, за месец октомври 2014 г. в нетен размер от 300.00 лв. В следствие на това на основание чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи законна лихва за забава върху неизплатеното от него трудово възнаграждение на ищцата в размер на 35.00 лева за периода от 23.10.2014 г. до 27.08.2015 г. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, ответникът е начислил полагащото се на първата и дължимо от негова страна обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 155, ал. 3 от КТ - 10 дни платен годишен отпуск, но не й го е изплатил. Съгласно действащото законодателство претендираното обезщетение се облага с ДОД и същото в нетен размер възлиза на 175.00 лева. Поради това, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя без предизвестие, последния дължи на ищцата обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ - едно брутно трудово възнаграждение в размер на 440.00 лв. С оглед обстоятелството, че ищцата и ответникът не могат да уредят отношенията си извън съдебно и по доброволен път, както и под страх от погасяването на вземанията, с оглед кратката погасителна давност, визирана в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, за ищцата се поражда правен интерес да защити правата си по съдебен ред.

         Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЕТ „М. И.” гр. Варна, представляван от М. И. К., да заплати на ищцата В.В.П. ***, сумата 300.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно й изплащане, сумата 35.00 лв., представляваща законна лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2014 г. за периода от изискуемостта му – 23.10.2014 г. до подаване на исковата молба в съда – 27.08.2015 г., сумата 175.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за десет дни за 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 175.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно й изплащане, и сумата 440.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 440.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно й изплащане.

         Ответникът ЕТ „М. И.” гр. Варна, представляван от М. И. К., чрез пълномощника си адв. М.Б. от ВТАК, е подал писмен отговор в указания едномесечен срок. В същия относно допустимостта и основателността на предявените искове излага, че: Предявените  обективно съединени искове по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ и по чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са допустими, но са неоснователни; Предявеният иск по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 175.00 лв. е допустим и основателен; Предявеният иск по чл. 221 от КТ е недопустим и е неоснователен. Твърди, че подробни аргументи ще изложи пред съда в хода на съдебното дирене. Относно обстоятелствата, на които се основават исковете излага следното: Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между фирмата му и ищцата за посочения в исковата молба период. Оспорва твърдението на ищцата в исковата молба, че същата е била в „...безсрочно индивидуално трудово правоотношение с ответната страна в периода от 25.04.2014 г. до 23.10.2014 г....”. Твърди, че основанието за сключване на трудовия договор между ищцата и ответника е посочено в приложения към исковата молба от ищцата трудов договор № 13/24.04.2014 г. и то е чл. 70, ал. 1 от КТ, т.е. става дума за сключен между страните договор със срок за изпитване до шест месеца. Ответникът счита, че в дадения случай не дължи никакво обезщетение в размер на 440.00 лв. за „неспазено предизвестие”, каквото предизвестие в настоящия случай ответникът не дължи на ищцата съгласно разпоредбите на КТ. Ответникът възразява срещу искането на ищцовата страна съдът на осн. чл. 242, ал. 1, т. 3 от ГПК да допусне предварително изпълнение, като счита, че същото е неоснователно, че няма данни и не е налице нито една от хипотезите в т. 3 на същия член. Ответникът не възразява относно допускането на приложените към исковата молба писмени доказателства. Не възразява и относно искането на ищцовата страна за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но възразява срещу начина, по който са формулирани в исковата молба задачите на експертизата и поради това предоставя на съда да формулира задачите на вещото лице. Относно възражения срещу иска и обстоятелства, на които се основават се излага следното: Ответникът възразява срещу твърденията на ищцата, че не са й заплатени 300.00 лв. за м. октомври 2014 г. Посоченото не отговаря на истината. Твърди, че като доказателство прилага Платежни ведомости на ответника за м. септември 2014 г. и за м. октомври 2014 г., от които е видно, че на ищцата са изплатени суми за получаване, съответно 346.99 лв. за септември и 431.10 лв. за октомври. За тези получени от ищцата суми има положени нейни подписи във ведомостите за заплати за всички месеци, през които тя е работила за ответника. Ответникът моли съда да отхвърли предявените обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ, по чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 221 от КТ като неоснователни. Претендира присъждане направените разноски по делото, в това число и платеното адвокатско възнаграждение.

         Ищцата В.В.П., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Същата се представлява от пълномощника си адв. К.Г.Т. от ВТАК. Последният поддържа предявените искове. Пълномощникът на ищцата претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

         Ответникът ЕТ „М. И.” гр. Варна, представляван от М. И. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от пълномощника си адв. М.Г.Б. от ВТАК. Последната взема становище, че всички предявени искове са неоснователни и недоказани, и моли да се отхвърлят. Претендира присъждане на разноските по делото.

         С определение от 21.12.2015 г. по гр. д. № 186/2015 г. на ЕРС е открито производство по реда на чл. 193 и чл. 194 от ГПК по оспорване  истинността на документ – платежна ведомост за м. октомври 2014 г. на ЕТ „М. И.” гр. Варна, в частта, касаеща автентичността на подписа на ищцата В.В.П., като е постановено извършване проверка истинността на документа, а именно подписа в същия срещу името на В.В.П. за сумата 431.10 лв. в графа „подпис” положен ли е от ищцата В.В.П..

         С определение от 21.12.2015 г. по гр. д. № 186/2015 г. на ЕРС на осн. чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска с правно осн. чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ в частта, касаеща размера му, а именно размерът на същия е намален от 300.00 лв. на 241.40 лв.; допуснато е изменение на иска с правно осн. чл. 224, ал. 1 от КТ в частта, касаеща размера му, а именно размерът на същия е увеличен от 175.00 лв. на 189.70 лв.; допуснато е изменение на иска с правно осн. чл. 245, ал. 2 от КТ в частта, касаеща размера му, а именно размера на същия е увеличен от 35.00 лв. на 37.07 лв.

         Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

         Видно от справка в търговския регистър от 31.08.2015 г. е, че в последния е вписан ЕТ „М. И.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9020, район „М.”, ж. к. „В.”, бл. **, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляван от М. И. К..

         От трудов договор № 13/24.04.2014 г., сключен на осн. чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ със срок на изпитване до 6 месеца, се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Ищцата била назначена на длъжността „продавач-консултант” с месторабота ресторант Мийковци при основно трудово възнаграждение в размер на 440.00 лв.

         От заповед № 11/22.10.2014 г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 23.10.2014 г. В същата е посочено на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни.

         Представена е платежна ведомост за м. октомври 2014 г. на ЕТ „М. И.”. В същата срещу името на В.В.П. за сумата 431.10 лв. в графа “подпис” е налице положен подпис.

         По делото са представени стр. 12 и 13 от трудова книжка сер. Б № 609624, издадена на името на В.В.П., декларация от 23.10.2014 г., платежна ведомост за м. 10.2014 г. на ЕТ „М. И.” гр. Варна, платежна ведомост за м. 09.2014 г. на ЕТ „М. И.” гр. Варна, платежна ведомост за м. 08.2014 г. на ЕТ „М. И.” гр. Варна, платежна ведомост за м. 07.2014 г. на ЕТ „М. И.” гр. Варна и платежна ведомост за м. 05.2014 г. на ЕТ „М. И.” гр. Варна.

         По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице П.Й.П. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. В заключението е посочено, че в платежната ведомост за отработените 16 дни е начислено трудово възнаграждение на ищцата за м. октомври 2014 г. в размер на 307.93 лв. /бруто/ и 241.40 лв. /чисто/, след начислени и удържани задължителни удръжки в размер на 66.53 лв. Вещото лице е посочило, че ищцата е получила трудовото си възнаграждение за м. октомври 2014 г. – чиста сума от 241.40 лв., т.к. в платежната ведомост има положен подпис. От заключението е видно, че за времето, през което ищцата е била в трудово правоотношение с ответника през 2014 г. има право на 10 дни платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовото правоотношение между страните на същата е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 210.78 лв. /бруто/ и 189.70 лв. /чисто/, след удържан данък в размер на 21.08 лв. Вещото лице е посочило, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е начислено във ведомостта за м. октомври 2014 г. заедно с трудовото възнаграждение за месеца. От заключението е видно, че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните не е начислено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Вещото лице е посочило, че в случай, че се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ то е в размер на 442.64 лв. /бруто/ и 398.38 лв. /чисто/, след приспадане на ДДФЛ от 44.26 лв. Обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ не е изплатено. В заключението е посочено, че лихвата за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ върху трудово възнаграждение за м. октомври 2014 г. /на база главницата от 431.10 лв./ за периода от 23.10.2014 г. до 27.08.2015 г. е в размер на 37.07 лв. Вещото лице П. поддържа в съдебно заседание заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Същата излага, че за м. октомври 2014 г. е начислено брутно трудово възнаграждение на ищцата в размер на 307.93 лв., от която сума са начислени и удържани удръжки в размер на 66.53 лв. и чистата сума за получаване е 241.40 лв. Посочената сума от 241.40 лв. е изплатена на ищцата, за което обстоятелство същата е положила подпис във ведомостта. Сумата от 241.40 лв. е изплатена за м. октомври 2014 г., заедно със сумата, представляваща обезщетението за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. Вещото лице П. излага, че сумата от 431.10 лв. в платежната ведомост за м. октомври 2014 г., която е чиста сума за получаване от В.П. и срещу която сума има положен подпис от ищцата В.П. включва сумата на трудовото възнаграждение за м. октомври 2014 г. плюс обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от десет дни. Експерта излага, че е начислено трудово възнаграждение за 16 дни за м. октомври 2014 г. в размер на 241.40 лв. чисто и чисто 189.70 лв. за десет дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 г., което общо прави 431.10 лв. Срещу тази сума се е подписала В.П., че я е получила. Вещото лице П. излага, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за десет дни неизползван платен отпуск е в размер на 210.78 лв. бруто, удържан е върху тази сума данък 21.08 лв. и чистата сума за получаване е 189.70 лв. Това обезщетение е начислено във ведомостта за заплати за м. октомври 2014 г. заедно с трудовото възнаграждение за м. октомври 2014 г. и същото е изплатено, т.к. има положен подпис за това обстоятелство във ведомостта от ищцата В.П.. Вещото лице П. излага, че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните не е начислявано и изплащано обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ на ищцата. В случай, че се дължи такова обезщетение сумата за това обезщетение е 442.64 лв. бруто и 398.38 лв. чисто. Експерта излага, че размера на лихвата по чл. 245 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение е 37.07 лв. Такава не е начислявана и не е изплащана на ищцата.

         Съдът кредитира заключението на вещото лице П. по извършената съдебно-счетоводна експертиза като компетентно и обосновано, с изключение на частта му, касаеща отговора на въпроса за размера на лихвата по чл. 245, ал. 2 от КТ за неизплатеното трудово възнаграждение за м. октомври 2014 г. за периода от 23.10.2014 г. до 27.08.2015 г. В посочената част вещото лице е допуснало грешка относно размера на главницата, върху която е изчислило лихвата. Същото е изчислило лихвата върху сумата 431.10 лв., а е следвало да я изчисли върху сумата 241.40 лв. – чиста сума на трудово възнаграждение за м. октомври 2014 г. Съдът служебно изчисли лихвата по чл. 245, ал. 2 от КТ върху сумата 241.40 лв. и същата за периода от 23.10.2014 г. до 27.08.2015 г. е в размер на 20.76 лв. В тази насока са приложени и приети като доказателства по делото 2 бр. изчисляване на законна лихва от 09.03.2016 г.

         По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Х.М.Б. по извършена съдебно-графическа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. В последното е посочено, че подписа за „получател” в платежна ведомост за месец октомври 2014 г. на ЕТ „М. И.” за изплатена сума от 431.10 лв. на В.В. П. е положен от В.В. П.. Вещото лице Б. поддържа заключението си в съдебно заседание.

         Съдът кредитира заключението на вещото лице Х.М.Б. по извършена съдебно-графическа експертиза като компетентно и обосновано.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ са допустими. Същите, разгледани по същество са неоснователни и недоказани. Съображенията за това са следните:

         Съдът приема за установено, че ищцата е била в трудовоправно отношение с ответника по силата на трудов договор № 13/24.04.2014 г. сключен на осн. чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок за изпитване до 6 месеца, като е заемала длъжността „продавач-консултант”. Същото било прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ без предизвестие със Заповед № 11/22.10.2014 г., считано от 23.10.2014 г. Ответникът е заплатил на ищцата дължимото трудово възнаграждение за м. октомври 2014 г. за отработените 16 дни в размер на 241.40 лв., както и е заплатил на същата дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2014 г. в размер 189.70 лв., или общо сумата 431.10 лв. Плащането на посочената сума общо от 431.10 лв. е извършено в съответствие с чл. 270, ал. 3 от КТ с платежна ведомост за м. октомври 2014 г. на ЕТ „М. И.” гр. Варна, за достоверността на което обстоятелство ищцата лично положила подпис в графа „подпис” за получател. Тези обстоятелства са безспорно установени от представените документи и изслушаните експертизи. Същите обуславят неоснователност на исковите претенции по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ  Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице П.Й.П. по извършената съдебно-счетоводна експертиза и заключението на вещото лице Х.М.Б. по извършената съдебно-графическа експертиза. Същите са изготвени компетентно и професионално.

          Трудовият договор № 13/24.04.2014 г. между страните е сключен на осн. чл. 70, ал. 1 от КТ със срок за изпитване до 6 месеца, поради което не подлежи на прекратяване с предизвестие. Същият правилно е прекратен със заповед № 11/22.10.2014 г. от ответника при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ без предизвестие. Това от своя страна обуславя неоснователност на претенцията на ищцата за сумата 440.00 лв. за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие. В тази насока е Решение № 215/17.07.2012 г. по гр. д. № 722/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 от ГПК, както и Решение от 16.07.2013 г. по в. гр. д. № 849/2013 г. на ВТОС, Решение от 21.11.2013 г. по в. гр. д. № 1129/2013 г. на ВТОС и Решение № 258/19.05.2015 г. по в. гр. д. № 205/2015 г. на ВТОС.

         Предявеният иск за заплащане на сумата 37.07 лв., представляваща законна лихва за забава на осн. чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2014 г. за периода от 23.10.2014 г. до 27.08.2015 г., има акцесорен характер и следва съдбата на главния иск. След като последният е неоснователен, то такъв е и акцесорният иск.

         С оглед на изложеното съдът счита, че исковете, предявени от ищцата да бъде осъден ответника да й заплати сумата 241.40 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 241.40 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2015 г., до окончателно й изплащане, сумата 37.07 лв., представляваща законна лихва за забава на осн. чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2014 г. за периода от изискуемостта му – 23.10.2014 г., до подаване на исковата молба в съда – 27.08.2015 г., сумата 189.70 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за десет дни за 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 189.70 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.08.2015 г., до окончателно й изплащане, и сумата 440.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата от 440.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.08.2015 г., до окончателното й изплащане, са неоснователни и недоказани. Като такива същите следва да бъдат отхвърлени.

         Във връзка с открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на документ – платежна ведомост за м. октомври 2014 г. на ЕТ „М. И.” гр. Варна, съдът намира, че оспорването не е доказано. От изслушаната съдебно-графическа експертиза по безспорен начин се установи, че подписа за „получател” в платежна ведомост за месец октомври 2014 г. на ЕТ „М. И.” за изплатена сума от 431.10 лв. на В.В. П. е положен от В.В. П..       

         Не е налице претенция от страна на ищеца за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

         Претенцията на адв. К.Г.Т. от ВТАК – пълномощник на ищцата, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

         Претенция на ответника за присъждане на направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за наетия от него адвокат в размер на 550.00 лв. е основателна и доказана, поради което ищцата следва да му заплати посочената сума.

         Заплатено от страна на ответника възнаграждение за наетия от него адвокат не прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо не може да бъде съобразено като основателно възражението за прекомерност, направено от страна на адв. К.Г.Т. от ВТАК – пълномощник на ищцата.

         На осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от такси и разноски по производството по делото.

         Воден от изложените съображения, Районният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ, предявени от В.В.П. с ЕГН ********** *** И.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9020, район „М.”, ж. к. „В.”, бл. **, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляван от М. И. К., за заплащане на сумата 241.40 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 241.40 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2015 г., до окончателно й изплащане, сумата 37.07 лв., представляваща законна лихва за забава на осн. чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2014 г. за периода от изискуемостта му – 23.10.2014 г., до подаване на исковата молба в съда – 27.08.2015 г., сумата 189.70 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за десет дни за 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 189.70 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.08.2015 г., до окончателно й изплащане, и сумата 440.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата от 440.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.08.2015 г., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

         ОСЪЖДА В.В.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „М. И.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9020, район „М.”, ж. к. „В.”, бл. **, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляван от М. И. К., сумата 550.00 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

         ОТХВЪРЛЯ искането на адв. К.Г.Т. от ВТАК, с адрес ***, офис № 206 – пълномощник на ищцата В.В.П., да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

         Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му страните.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: