Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 11626 по описа за 2018г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 33065/22.05.2018г. по гр.д. № 61779 по
описа за 2016г. на Софийски районен съд, 79-ти състав е отхвърлен като неоснователен иска, предявен с искова молба вх. №
625/15.03.2016г. по входящия регистър на РС-Никопол, вписана в Служба по
Вписвания - гр. Никопол с вх. рег. № 1137/28.03.2016г., акт 152, том 3,
изпратен по подсъдност на СРС, депозирана от Я.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв.
А.Т. *** срещу Ц.И.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.Д.,***, с правно основание на чл. 42, буква „б” вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване за нищожно на саморъчно
завещание на О.Я.П.от 22.09.2014г., обявено с протокол от 03.04.2015г. на
нотариус Д. Д., рег. № 232 по регистъра
на Нот.К, като Я.И.П. е осъден да
заплати на Ц.И.П. съдебни разноски
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
в размер от 800лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5104171/20.06.2018г. по регистъра на СРС от
ищеца Я.И.П., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е,
посоченото от графическа експертиза вероятен извод, че завещанието е
подписано и написано от посочения автор не е достатъчен , за да обоснове извод
за действителност на завещателното разпореждане. В
случая при обикновен преглед от външна
страна се установявало, че текста на завещанието е изписан с различен почерк, шрифт, наклон и натиск.
Ползвания от единичната експертиза сравнителен материал бил само текстове с
изписани три имена на завещателя, което не било достатъчно, за да се обоснове
категоричен извод. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претенция на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият – ответник по иска Ц.И.П., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението е правилно. Приетото
заключение по съдебната експертиза било достатъчно обосновано и задълбочено,
изследвало текста и подписа на завещанието и било достатъчно, за да обоснове
извод за валидност на завещанието. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 625/15.03.2016г.
по входящия регистър на РС-Никопол, вписана в Служба по Вписвания - гр. Никопол
с вх. рег. № 1137/28.03.2016г., акт 152, том 3, изпратен по подсъдност на СРС,
депозирана от Я.И.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. А.Т. *** срещу Ц.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес: адв. П.Д.,*** с която е поискал от съда на основание
на чл. 42, буква „б” вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН да
прогласи за нищожно на саморъчно завещание на О.Я.П.от 22.09.2014г.,
обявено с протокол от 03.04.2015г. на нотариус Д. Д., рег. № 232 по регистъра на Нот.К. Навел е твърдения, че
е наследник по закон на О.П., обявеното на 03.04.2015г. завещание съдържало разпореждане в полза на ответника,
но това завещание не било написано и подписано от посочения автор. Завещателят
бил с влошено здравословно състояние , страдала от онкологично заболяване и
имала постоянен тремор
на ръцете, а завещанието било изписано равномерно, което било невъзможно да се
изпълни от завещателя с оглед на
здравословното му състояние. Претендирал е разноски.
Ответникът Ц.И.П.,
ЕГН ********** в предоставения срок за
отговор е оспорили иска. Навел е твърдения, че завещанието отговаря на
изискванията на закона, то било написано и подписано от завещателя О.П. ,
отговаряло и на другите изисквания за валидност на завещанието. Завещателят не
страдал приживе от постоянно треперене на ръцете, онкологичното й заболяване не
се отразило на двигателните способности. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните препис от
акт за смърт от 14.11.2014г., удостоверение за наследници, издадено на
14.11.2014г. от СО, район Люлин съгласно
което О.Я. П., ЕГН ********** е починала
на 22.10.2014г., като е оставила за наследници по закон децата си Я.И.П., ЕГН ********** и Ц.И.П.,
ЕГН **********.
По делото е приет неоспорен от страните амбулаторен лист
от 11.08.2014г., съгласно който О.П. е била прегледана от лекар на
11.08.2014г., поставена е диагноза
„нетоксична полинодозна гуша“ с придружаващи
заболявания остра инфекция на горни дихателни пътища, неуточнена, хипертонично
сърце и сърдечна недостатъчност, , като при описанието на обективното й
състояние е посочено, че щитовидна жлеза е нодозно
променена за ЛЛ, няма тремор и отоци.
Приета е неоспорена от страните извадка от лична
амбулаторна карта, съгласно която на 06.10.2014г. е била на преглед при лекар и не е приета за
лечение за ХГ.
Разпитан по делото св.
А.П.е заявила, че живее на семейни
начала с ищеца, познавала О.П. от 2012г., през 2014г. П. се разболяла , като поставената
й диагноза през август месец 2014г. била „рак на белия дроб“,направена й била колоскопия във ВМА, но на 21.10.2014г. П. починала.
Посочила е, че през този период я виждала почти ежедневно, били съседи, след колоскопията П. била съсипана физически, след 10.09.2014г.
само лежала и гледала в точка. Заявила е, че през този период П. живеела при Я.,
но през втората половина на септември 2014г. свидетелят и ищеца заминали извън София и ответникът поканил П. да
отседне при него, за да не е сама. Състоянието на П. се влошило след
22.08.2014г. рязко, но можела да движи ръцете си. При Ц. тя била отседнала след
18.09.2014г., като се прибрала след 26.09.-27.09., 2014г. и след това П.
постъпила в болница.
Разпитана по делото св. М.И.е заявила, че е тъща на ответника, познавала О.П. , тя се
оплаквала още от зимата на 2013г.-2014г., че не се чувства добре, през лятото
на 2014г. й била поставена диагноза „рак“, 2-3 месеца преди да почине живеела
при сина си Ц. ***, виждала я там, била отпаднала и повече лежала, но била
комуникативна, говорела, сама се хранела и се обслужвала, била с ясно съзнание,
адекватна, свидетелят не била забелязала да има проблем с треперене на ръцете.
Заявила е, че по това време Ц. имал малко дете и свидетелката ходела 2-3 пъти
седмично в дома му , за да помага.
По делото са приети протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 03.04.2015г. , съставен от нотариус Д. Д., рег. № 232 на Нот.К.,
съгласно който същото е образувано по молба на Ц.И.П. и е обявено саморъчно завещание на О.Я.
П., ЕГН **********, починала на 21.10.2014г., което е било предоставено за
пазене от нотариус Д., което завещание представлява два карирани листа с изписани три
страници, датирано и подписано.
По делото е приет документ на 2 карирани листа с
изписани три страници от тях ръкописно, четливо и без зачерквания, съгласно
който О.Я. П., ЕГН ********** е завещала
на сина си Ц.И.П., ЕГН ********** имоти, както следва: 1. земеделски земи,
описани в договор за доброволна делба в землище на гр. Гулянци вписан под № 257/17.04.2008г.
на Агенция по вписвания, а именно: поземлен имот 18099.268.1., м. Старие лозя“, овощна градина; имот 18099.136.439, м.“Десна“, нива; имот 18099.326.403, м. „През вита“ нива; 2.
имоти описани в договор за доброволна делба в община Гулянци, вписан под №
255/17.04.2015г. на Агенция по вписвания, а именно: имот № 18099.330.296, м.
„Рога“, нива; имот № 18099.229.152., м.
„Новия геран“, нива; 3. дворно място с
къща и лятна кухня по нотариален акт № 64/1974г. в с. Гулянци, Плевенски окръг.
В завещанието са описани площ и съседи на имотите след текста са изписани имената на О.Я.П.и е
положен подпис за нея, като е изписана и дата 22.09.2014г.
Приети са неоспорени от страните копие от лична карта,
нотариален акт № 185/2014г., носещи подписи за завещателя, ползвани като
сравнителен материал за съдебните експертизи.
Приети са скици и данъчни оценки за имоти по приети по
делото договори за доброволна делба от
17.04.2008г. с нотариално заверени подписи, съгласно които в дял на О.П. са поставени поземлен имот 18099.330.296; 18099.229.152 ;
18099.268.1.; 18099.136.439; 18099.326.403 всички в община Гулянци.
С прието по делото заключение по единичната графическа
експертиза вещото лице след запознаване
с доказателства по делото , оригинал на завещание, намиращо се в кантора на
нотариус Д., заявления за издаване на лични документи от О.П., оригинали на
документи при нотариус Благоева съставила
нотариален акт № 185/08.09.2014г. по нотариално дело 0710/2014г., пълномощни от О.П. с нотариално
заверени подписи от нотариус Р.Г. от 07.10.2013г. и от 31.10.2012г. с ръкописно изписани имена и подпис, е
посочило, че текста и подписа на прието по делото завещание на О.П. са положени
от нея. Вещото лице е посочило, че всички букви и подписи в завещанието са
характерни за писмено-двигателния навик на О.П., не са установени съществени
различия между сравнителен материал и завещанието, всички те били изписани с
равномерен и без забавяне темп, със сигурни и добре координирани движения,
които се формират и утвърждават в годините и които са сигурно доказателство за
изпълнение от титуляра. Нямало данни за имитация или
копиране на текст и подпис. Несъвпадения при някои елементи са незначителни и
се дължат на съществуваща естествена вариативност при
изпълнение на ръкописни текстове и подписи. Съвпаденията обосновавали категоричен
извод, че текст и подпис са изпълнение от О.П.. Посочило е, че завещанието е
изпълнено със средно обработени движения, със среден темп на изпълнение и добра
координация на движенията, преобладаваща форма е дъговидно-овална, направление
на движение е смесено – ляво и дясно окръжно. Свързаността била ниска-два до
три знака, почерк е със смесен строеж, като някои букви се изписват в
съответствие, а други с опростен строеж, трети с усложнен строеж спрямо
правописния строеж, имало вариативност при изписването
на буквите „и“ , „л“. Натиск на писане бил среден и диференциран по-силен при
низходящи движения. Разтегнатост на движения по хоризонтала и вертикала била
еднаква, десен наклон, линията на реда на писне била хоризонтална, леко вълнообразна.
Почерк на подпис на завещанието бил
със щрихова транскрипция , състояща се от начален овален елемент, следван от
нечетими елементи в низходящ ред и завършващ низходящ парафен
щрих, изпълнен със средно обработени движения, със среден темп на изпълнение и
добра координация на движенията, изпълнен без прекъсване с преобладаваща форма
на движение дъговидно-овална, ляво окръжно направление на движения. Посочило е
че при подписа сложността на движенията е ниска, среден натиск при писане и
диференциран по-силен при низходящи движения, десен наклон, по-голяма
разтегнатост при движение по вертикала, неравномерна линия на реда на
писане-като цяло низходяща. Посочило е,
че почерк на сравнителни образци се
характеризират със същите общи признаци като завещанието, вариативността
на движенията при изпълнението на буквите и свързването им била в границите на
нормалното за изписване на ръкописни текстове. Съвпадението между частни и общи
признаци било съществен и достатъчни за идентификационен извод, че ръкописните
текстове на сравнителния материал и на завещанието са изписани от едно лице.
Същият бил извода и за почерка при подписа. Вещото лице е посочило
констатациите си за изписването на буквите „О“,“л“, , „г“, „а“, Я“, „к“, „и“,
„М“ „в“, „а“ „П“, „н“, „в“, „с“, за начина на свързването им.
С прието по делото заключение по тройната
съдебно-графическа експертиза вещите лица след запознаване с документи по
делото и оригинал на завещание, намиращо се в кантора на нотариус Д., заявления
за издаване на лични документи от О.П., оригинали на документи при нотариус
Благоева, съставила нотариален акт № 185/08.09.2014г. по нотариално дело 0710/2014г. ( молба, декларации,
удостоверителен буквен и цифров текст с положен подпис , нотариален акт ,
пълномощни от О.П. с нотариално заверени подписи от нотариус Р.Г. от
07.10.2013г. и от 31.10.2012г. с
ръкописно изписани имена и подпис, са направили извод, че ръкописен текст и подпис на оспореното по
делото завещание са съответно изпълнени и положени от О.Я. П.. Посочили са, че
с технически средства са изследвали завещанието и не са установили техническа
поправка на завещанието. Посочили са, че
в сравнителния материал подписите са
с опростена конструкция със съхранени индивидуализиращи белези, лесни за
изпълнение, със смесена транскрипция, подписи са добе
обработени, положени са с висок темп на
движение при висока свързаност, среден по размер с леко разтягане по хоризонтала и вертикала,
дясно низходящо движение. Същият бил и подписа, положен в завещанието, поради
което изводът бил , че те са положение от О.П..
Съвпадали частните признаци-елипсовидна форма с отворен край на буква
„О“; размер и разположение на началния елемент при изпълнението на тази буква,
като и на свързващия елемент с Ш-образния параф; леко дъгова форма на изпълнение на праволинейните щрихи,
форма и размер на парафна линия, относително
разположение една към друга на точка на
начало спрямо точка на завършване , на най-висока спрямо най-ниска, на най-дясна спрямо
най-лява точка. Посочили са, че ръкописният
текст във всеки абзац на завещанието е със средна степен на обработеност
без елементи на старчески промени и треморни
движения, със среден размер, слаб десен наклон и ниска степен на свързаност,
добра координация на движенията при запазване на редовото обозначение на листа, преобладаваща дъговидно-овална форма
на движение със смесено – ляво и дясно окръжно направление на движенията,
почерк е със смесен строеж- някои букви са с опростени, други са с усложнен
строеж, а трети са съобразно правописния вариант, при букви „и“, „л“ има вариативност., натиск на движение бил диференциран с
усилване при низходящи движения.
Посочили иса че има пълно съвпадение на общи и индивидуализиращи белези
на пишещия, характери и устойчиви съвпадения и извод е, че целият текст е
изписан от едно лице. Почерка на сравнителния
материал бил със същите белези, като този на завещанието и са направили извод,
че текст е изписан от О.П.. Посочили са, че
съвпадения са констатирани
при общите признаци: обработеност,
свързаност, размер, наклон и разположение спрямо редовото обозначение.
Съвпадения имало и по частни признаци:
„и“ образна форма на буква „н“; дъгово изпълнение на първия елемент на
главни букви „А“ и „Л“; посока на движение и форма на изпълнение на елементи на
букви „в“ и „д“; характерна елипсовидна форма с изправяне на ляв полуовал на главна буква „О“; опростено движение при буква
„я“; разделно изпълнение на елементи на буква „а“ и на число „9“; опростено
праволинейно и намалено количество на движения при число „1“; примко-образна форма на свързване на елементи на число „3“
и форма на полу-овален елемент на това число;
разположение на свързващ елемент спрямо вертикалния при изпълнение на буква „к“
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно
основание чл. чл. 42, буква „б” вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 42, буква „б” вр. с чл.25 от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато не е написано
ръкописно изцяло и не е подписано и датирано от завещателя. Достатъчно е по
делото да се установи само една от тези предпоставки, за да се уважи иска.
В случая по
делото не се спори и се установява от приетите по делотоудостоверения
за наследници, че Я.И.П. е наследник по
закон на О.Я. П., че е съставен документ, озаглавен „саморъчно завещание“, изписан
ръкописно и подписан, с посочена дата 22.09.2014г, сочещ О.П. за автор, с който
е завещала на Ц. И.П. : 1. земеделски
земи, описани в договор за доброволна делба в землище на гр. Гулянци вписан под
№ 257/17.04.2008г. на Агенция по вписвания, а именно: поземлен имот
18099.268.1., м. Старие лозя“, овощна градина; имот
18099.136.439, м.“Десна“, нива; имот 18099.326.403,
м. „През вита“ нива; 2. имоти описани в договор за доброволна делба в община
Гулянци, вписан под № 255/17.04.2015г. на Агенция по вписвания, а именно: имот
№ 18099.330.296, м. „Рога“, нива; имот №
18099.229.152., м. „Новия геран“, нива;
3. дворно място с къща и лятна кухня по нотариален акт № 64/1974г. в с.
Гулянци, Плевенски окръг.
Спорни въпроси
по делото са дали текста и подписа на документа от 22.09.2014г. , озаглавен „саморъчно завещание“
са изписани от О.П..
Саморъчното
завещание е частен диспозитивен документ по
смисъла на чл. 180 от ГПК, който не носи
подпис на страната, която го оспорва, поради което и съгласно чл. 193, ал.3,
изр. 2 от ГПК в доказателствената
тежест за установяване автентичността му и на
обстоятелството, че текстът е изписан от завещателя, е в тежест на
страната, която се ползва от завещанието. (В този смисъл Решение № 59/04.05.2018г. по гр.д.№
2137/2017г. на ВКС, І-во Г.О., Решение №
207/21.01.2016г. по гр.д.№ 1381/2015г. на ВКС, І-во
Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема,
че от събрани по делото доказателства по делото, включително гласни
доказателства и заключения по единична и тройна експертиза по делото се
установява, че текста и подписа на завещанието от 22.09.2014г. са изписани от О.П..
Съдът изцяло кредитира за изводите на вещите лица по единичната и по тройната
съдебно-графически експертизи като задълбочени,
обосновани, резултат от обстойни изследвания единодушни и категорични изводи на
четири вещи лица, направени след анализ на безспорен сравнителен материал, авторство на който е удостоверен и от
нотариуси. Вещите лица са били категорични, че общите и частните признаци
почерка в текста на цялото завещание и в подписа на завещанието съвпадат по
общите и по индивидуализиращите частни
признаци на почерка на текста и на подписа по сравнителния материал. Тези
изводи вещите лица са извели след изследване на изписването и свързването на
буквите, на натиск, на обработеност, на темп на
движение, на степен на свързаност, на размер на почерк, на степен на разтягане,
на конфигурация и транскрипция, на форма, на край при изпълнение на букви, на размер
и разположение на начален елемент на букви, на свързващи елементи, на форма на
праволинейни щрихи и парафна линия, на отосително разположение на начална и крайна точка, на
най-лява и най-дяна, на най-ниска и най-висока точка. Вещите лица са установили
съвпадения по тези признаци, позволяващи
идентификационен категоричен извод че текст и подпис са положени от О.П..
Действително, вещите лица са установили вариативност
при изписването на буквите „“и“ и „л“. Тази вариативност
вещите лица са обяснили с установената вариативност на
изписването на тези букви, като са посочили, че това не се отразява на крайния
им извод, поради което и съдът приема, че тази вариативност
не може да обоснове извод обратен на този, посочен от вещите лица. Неоснователни
са доводите на ответника, че изводите на вещите лица били обосновани на
недостатъчен сравнителен материал. На страните е предоставена възможност да
представят сравнителен материал и вещите лица са работили по целия посочен от
тях сравнителен материал, включително и този, посочен пред въззивната
инстанция. Вещите лица са работили по книжа по нотариални дела и от преписки по
заявления за издаване на документи за самоличност. Този сравнителен материал не
е оспорен от страните, съдържа не само подпис, но и ръкописно изписване на
имената на О.Я. П., авторството е удостоверено от нотариус, съответно от
длъжностно лице, приемащо заявления за документи за самоличност, съответно
предаващо изготвени такива. При така установеното съдът приема, че вещите лица
са изградили и обосновали изводите си въз основа на достатъчно сравнителен
материал , работили са по оригинали на същия и на завещанието, поради което и пречки
да изведат категоричен извод не съществуват. Такива пречки не са посочени и от
вещите лица, напротив – както единичната, така и тройната експертиза са
обосновали изводите си като категорични такива. Неоснователни са доводите на ищеца, че не било
възможно текст да е изписан от О.П., защото тя е страдала от перманентен тремор на ръцете, а почерк на завещанието бил равномерен. По
делото не е установено О.П. към 22.09.2014г. да е страдала от треперене на
ръцете. Двете разпитани по делото свидетелки, показанията на които съдът
кредитира в тази им част като еднозначни, последователни и неопровергани от
другите доказателства, са посочили, че О.П. е била с онкологично заболяване и
към края на живота си е била изтощена, но е можела да движи ръцете си. Нито
една от свидетелките не е посочила, че П. е имала треперене на ръцете. Св. П.
не е заявила, че П. е имала треперене на ръцете, а св. И. е отрекла да има такова
треперене. Съдът кредитира показанията на св. И. като резултат от личните й
впечатления от О.П. през септември 2014г., когато е съставено завещанието. В
този период по делото е установено от показанията на свидетелите, че О.П. е
пребивавала в дома на сина си Ц.П., който свидетелката И. посещавала по 2-3
пъти седмично и показанията й съдът кредитира като резултат от регулярните й
лични впечатления. Свидетелят И. е посочила, че О.П. е била изтощена, но се е
обслужвала сама, хранела се е сама, била комуникативна и адекватна, нямала
треперене на ръцете. Тези обстоятелства съдът приема за установени по делото от
тези показания, които са подкрепени от амбулаторния лист, приет по делото.
Последния установява, че при медицински преглед на О.П. на 11.08.2014г. лекарят
е констатирал, че отоци и тремор по ръцете на О.П.
няма. При така възприето съдът приема че по делото е установено, че завещанието
от 22.09.2014г. е написано и подписан от О.П. и правилно районният съд е
отхвърлил иска.
При така
възприето съдът приема, че решението на районният съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника
следва да се постави отговорността за разноските по делото и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1000лв.
разноски за адвокат в производството пред СГС. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на това възнаграждение. В случая
цената на иска, сложността на делото не предпоставят
извод, че така уговорено и платено възнаграждение е прекомерно. Цената на исковете
е определена с оглед данъчната оценка на имотите, предмет на завета съобразно
т. 1 от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2014г. на
ОСГК на ВКС) – по чл. 69, ал.1, т. 2 от ГПК .
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33065/22.05.2018г. по гр.д. № 61779 по
описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 79-ти състав.
ОСЪЖДА Я.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
адв. А.Т. ***
да заплати на Ц.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.Д.,*** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1000лв. ( хиляда лева) ,
представляващи съдебни разноски в производство пред СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280
от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.