РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11379
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Ф.С. против Г.Ф.***, с която е предявен иск с
правно основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че на
13.01.2016 г. около 18 чака в гр. Пловдив пострадала като пешеходец на
кръстовището между ул. Богомил и ул. Арх. Камен Петков като била блъсната от
неизвестен автомобил. Твърди, че в резултат на ПТП получила контузия на
главата, гърдите и корема, счупване на дясната срамна кост, разкъсване и загуба
на слезка, травма на пикочния мехур, възпаление на коремната кухина и чревна
непроходимост. Твърди, че претърпяла няколко оперативни интервенции и била
изписана на 26.01.2016 г., като след усложнения била приета отново за болнично лечение
на 02.02.2016 г. и 10.02.2016 г. Твърди, че изпитвала силни болки, затруднени
били движенията на снагата и долните крайници, като понастоящем още спазвала
постелен режим и не можела да се грижи сама за себе си. Невъзможността да се
грижи сама за себе си я правела напрегната и неспокойна. Страхувала се да
пресича и почти не излизала от дома си. Твърди, че е подала искане до
Гаранционния фонд да й бъде платено обезщетение, но получила отказ. Моли ответникът да бъде осъден за заплати на
ищцата сумата от 95000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Г.Ф.в отговора на
исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че не е установен
механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищецата се движела в тъмната част на денонощието
на необозначено място и не се е съобразила с приближаващите се превозни
средства. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 13.01.2016 г. е
съставен констативен протокол за ПТП от
служител на ОДМВР – Пловдив с пострадали лица, в който е посочено, че на същата
дата в гр. Пловдив на кръстовището на ул. Богомил и ул. Арх. Камен Петков е
настъпило ПТП, причинено от неизвестен автомобил, при което е пострадала като
пешеходец Ф.С.М.. Образувано е ДП № 3/2016 г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив. С Постановление
от 04.05.2016 г. на Прокурор при Районна прокуратура – гр. Пловдив по
пр.пр. 435/2016 г. е спряно досъдебното производство по ДП № 3/2016 г., водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно-автотехническа
експертиза, което е изготвено въз основа на събраните по делото писмени
доказателства. Вещите лица са дали заключение, че процесното ПТП е настъпило на
13.01.2016 г. около 18.00 часа в тъмната част на денонощието, зима, суха пътна
настилка, след свечеряване в гр. Пловдив, при силно интензивен трафик, на
кръстовището на ул. „Богомил“ с ул. „Арх. Камен Петков“, при което като
пешеходец е пострадала Ф.С. М., като е
била блъсната на пътното платно и е отхвърлена на южния тротоар. Установяват,
че ударът на пешеходката е настъпил върху десния край на лявата лента, като от
удара е била отхвърлена на тротоара. Установяват, че платното на ул. Богомил е
предназначено за движение в двете посоки, като в източната посока лента са две,
а в западна посока има една лента. Двете платна били отделени с непрекъсната
линия М1 и не се констатира пешеходна уредба или светофарна уредба. Вещите лица
дават заключение, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието и
слизайки на пътното платно, пешеходката е можела да забележи приближаващия се
автомобил, ако е бил със запалени фарове, като движението й е било от дясно на
ляво спрямо движението на МПС. Ударът бил настъпил в началото напресичането,
тъй като само там е останал един от чехлите и петно от червеникава течност.
Установяват, че към момента на удара ищцата е била обърната към идващото МПС и
ударът е бил нанесен в областта на таза и долната част на корема, т.е. бил е
нанесен удар с голяма сила на малка площ. На този удар се дължало полученото
счупване на дясната срамна кост на таза, разкъсването на слезката и последвалия
вътрекоремен кръвоизлив. Вещите лица с категоричност установяват, че описаните
в приетите по делото медицински документи травматични увреждания са получени
при транспортен инцидент, а не за битова злополука.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 13.01.2016 г. ищцата е получила следните
травматични увреждания: контузия, рана и
хематом на главата, контузия на гърдите и корема, счупване на дясната срамна
кост на таза, разкъсване на слезката (далака), гнойно възпаление (флегмон) на
предната коремна стена, паралитичен илеус. Вещото лице дава заключение, че
описаните травматични увреждания често се срещат при пострадали от ПТП
пешеходци – блъснати от МПС. Посочва, че уврежданията са получени вследствие на
интензивен удар от твърд, тъп предмет (автомобилно купе) – нанесен с висока
кинетична енергия в зоната на тазовите кости, като ударът е осъществен в дясно
на пътното платно, след което тялото е паднало на намиращия се от дясно
тротоар, където е било намерено от оказващите помощ свидетели. становява, че по своя вид и тежест
претърпените от ищцата увреждания по своя медико-биологичен характер получената
контузия и рана на главата, контузия на гърдите и корема, като комплекс, са
довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, претърпяното
счупване на дясната срамна кост на таза е довело до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за срок от 3 дни (в случая до 3 месеца),
полученото разкъсване на далака, наложило оперативното му отстраняване е довело
до безвъзвратна загуба на орган, а получените усложнения – флегмон на предната
коремна стена и паралитичния илеус са причинили разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вещото лице дава заключение, че травматичните увреждания
съответстват на механизма на ПТП на 13.01.2016 г. Въз основа на представената
медицинска документация се установява, че медицинска помощ и лечение ищцата е получила в
УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. След приемането й в състояние, определено като
шоково, са извършени изследвания и е проведена предоперативна подготовка.
Ищцата била оперирана на 14.01.2016 г. като е извършена лапаротомия, ревизия, тампонада,
лаваж. Направена била консултация с уролог за установен ретроперитониален
хематом около пикочния мехур. След влошаване на общото състояние на
ищецата, тя била повторно оперирана в
същия ден и било установено разкъсване на далака. Той бил отстранен. Ищцата
била изписана от болницата на 26.01.2016 г. В периода от 27.01.2016 г. до
06.02.2016 г. Ф.С.М. била приета отново за болнично и оперативно лечение в
болницата, като била установена локална инфекция на кожата и подкожната тъкан
на предната коремна стена. Установено било гнойно усложнение – флегмон на
предната коремна стена и след изследвания на 02.02.2016 г. била извършена
фасциотомия и била проведена антибиотична терапия. В периода то 10.02.2016 г.
до 16.02.2016 г. ищцата М. провела ново болнично лечение по повод установен
паралитичен илеус. След проведено медикаментозно лечение била изписана. Вещото
лице установява, че след проведено амбулаторно лечение в края на петия месец,
считано от датата на злополуката, ищцата се е придвижвала самостоятелно без
помощни средства. Дава заключение, че общо лечебният и възстановителен период
при пострадалата е приключил за около 5 месеца, като през този период тя е
търпяла болки и страдания, които са били най-интензивни през първите два месеца
и около 2-3 седмици в началото на рехабилитацията. Посочва се, че извън тези
периоди болките са били само периодично явяващи се при преумора, рязка промяна
във времето. Към настоящия момент ищцата търпяла единични болки в областта на
фрактурата на таза при промяна във времето. Освен болките, през първите 2-3 месеца ищцата се
придвижвала с помощта на патерици и трудно се обслужвала. Вещото лице посочва,
че с оглед вида, тежестта и локализацията на пострадалата, може да се приеме,
че уврежданията й са получени при нанесен внезапен интензивен удар с голяма
кинетична енергия в лявата част на корема и лявата част на таза, като те са от
нивото на пътната настилка. Дава заключение, че въз основа на данните за вида,
тежестта и местоположението на уврежданията, може да се направи извод, че са
получени от удар от лек автомобил в момент, в който ищцата е предприела
пресичане от дясно наляво, като ударът е осъществен в началото на пътното
платно близо до десния тротоар, където е намерено кърваво петно от раната на
главата на пострадалата.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.М.Р.– дъщеря на ищцата. В показанията
си свидетелката установява, че един човек дошъл в дома й и й казал, че е
намерил майка й на улицата и я е закарал в болницата. Свидетелката отишла в
болницата. Майка й била в приемното. Слепоочието й било затворено, ударена била
в главата. Имало кръв. Искала да я попита нещо, но майка й не отговорила, била
неадекватна. Установява, че осем дни била в критично състояние. Лекарите им
казали да чакат най-лошото. След това, три месеца много трудно се
възстановявала след много грижи. Постоянно била на легло. Свидетелката и баща й
я гледали. Първоначално я возели с количка, а после се придвижвала с патерици. Не
можела да се обслужва сама. След като станала адекватна, казала, че не помни
инцидента. Това, което помнела било, че искала да пресече, а колите били доста
далече. Заявява, че ищцата ходила на санаториум, ставата я боляла. Страхувала
се да седи сама в къщи. Почти не излизала, а като се стъмни не излизала изобщо.
Сега ходела бавно без бастун, но куцала.
Свидетелката установява, че ищцата се променила емоционално. Станала страхлива,
притеснителна, плачела без да знае защо.
На 08.07.2016г. Ф.С.М. направила
искане до Г.Ф.да й бъде платено обезщетение. С писмо изх. №
24-01-405/13.07.2016 г. била уведомена, че се отказва плащане, тъй като не са
представени доказателства за наличието на фактическия състав, предвиден в чл.
557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано превозно
средство. В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането е
предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с
оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че Г.Ф.е бил
сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение, но е постановен
отказ, който е съобщен на ищцата.
Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между деяние на неустановен водач на МПС,
причинените на ищцата вреди. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ищцата е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на
водач на неустановен лек автомобил, както и причинната връзка с твърдените в
исковата молба увреждания. Въз основа на събраните по делото писмени, гласни
доказателства, приетите съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза
водят до единствения възможен извод, че на посочената в исковата молба дата е
настъпило ПТП по описания начин. Независимо, че констативния протокол, съставен
от служител в ОДМВР-Пловдив не се ползва с материална доказателствена сила относно
отразените в него обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, настоящият
съдебен състав намира, че механизмът за настъпилото ПТП е установен. Това е
така, тъй като получените от ищцата травматични увреждания, както и времето на
настъпването им са установени с представените по делото писмени доказателства –
медицински документи и които с оглед
заключението на съдебно-медицинската експертиза и комплексната съдебно-медицинска
и автотехническата експертиза могат да бъдат получени по описания от ищцата начин,
както и че се намират в пряка причинна връзка с твърдяното произшествие. В този
смисъл, и на база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено твърдяното от ищцата събитие, както и вида на причинените
травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 5 месеца след ПТП, от които в продължение на 1 месец е била в
болнично заведение. Следва да се отчете, че са извършени няколко операции, като
една от тях е животоспасяваща и е отстранен трайно орган – далак. При
определяне на размера на обезщетението съдът приема, че в периода на
възстановяване и раздвижване на увредените крайници, ищцата е била лишена от
възможност за самостоятелно обслужване в рамките на около 3 месеца. Преценката
на размера на обезщетението следва да включва и икономически показатели. С
оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди е в размер на 80000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но
то винаги следва да е противоправно като следва да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил при
условията на евентуалност възражение за съпричиняване в насока, че пострадалата
е предприела пресичане на необозначено място, в тъмната част на денонощието и
не се е съобразила с движението на
приближаващ автомобил и е предприела пресичане на пътното платно. С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи
твърденията си относно обстоятелствата, свързани с направеното възражение за
съпричиняване. От заключението на комплексната медицинска и автотехническа
експертиза се установява, че на мястото на ПТП няма пешеходна пътека или
светофарна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В
§6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е
дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“, а именно част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
пресичала на място, което не е обозначено като пешеходна пътека и не е
продължение на тротоар или банкет на кръстовище. Това означава, че тя е
предприела пресичане на необозначено за пешеходци място, като не е изпълнила
задължението си по чл. 113, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно да използва пешеходна
пътека, както и преди това да съобрази движението на пътните превозни средства.
В този смисъл съдът намира, че по делото е установено е и противоправно поведение
на пострадалата, което е в пряка връзка с настъпилите вредни последици. При
преценка на степента на съпричиняване обаче, следва да се отчете, че водачът на
неидентифицирания автомобил е нарушил правилата за движение. Съгласно
разпоредбата на чл. 116 от Закона за движение по пътищата водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
Това задължение следва да бъде разгледано във връзка с разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от закона, която задължава водачите при определяне на скоростта си на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се
установява, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на улица, по
която в дясната лента е имало паркирали автомобили, които са пречели на
видимостта му към тротоара. Следователно и с оглед тежестта на нарушенията,
извършени от участниците в движението, определеното при условията на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите, следва да се приеме, че съпричиняването на
ищеца е в размер на 1/4 или определеното по съда обезщетение следва да бъде
намалено до сумата от 60 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 558,
ал. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд дължи лихва за забава при
спазване на разпоредбата на чл. 497 от КЗ, т.е забавата се определя не от
датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния случай, и
доколкото е постановен отказ за плащане на обезщетение в рамките на срока за
произнасяне, то датата, от която фондът е изпаднал в забава е датата на отказа
за плащане – 13.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 663,50 лева,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
С оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
166,50 лева – направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска,
както и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2020 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер от предявения иск, като
е отчетена сумата от 380 лева, платена от ищцата.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите Г. Ф., ***
да заплати на Ф.С.М., ЕГН-**********,***
сумата от 60000 (шестдесет) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на контузия, рана и хематом на главата, контузия на
гърдите и корема, счупване на дясната срамна кост на таза, разкъсване на
слезката (далака), гнойно възпаление (флегмон) на предната коремна стена,
паралитичен илеус, причинени от неустановен водач на лек
автомобил при ПТП, настъпило на 13.01.2016 г. в гр. Пловдив, ведно със
законната лихва върху тази сума от 13.07.2016 до окончателното й плащане като отхвърля иска за разликата над сумата
от 60000 лева до предявения размер от 95000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Г. Ф., *** за заплати на Ф.С.М., ЕГН-**********,*** сумата от 663,50 лева (шестстотин шестдесет и три
лева и петдесет ст.), представляващи направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК Ф.С.М., ЕГН-**********,***
да заплати на Г. Ф., *** сумата от 166,50 лева (сто шестдесет и шест лева и петдесет ст.), представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и
сумата от 100 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
Г. Ф., *** за заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 2020 (две
хиляди и двадесет) лева, представляваща дължима държавна такса
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: