№ 1640
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513022 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 11694/25.10.2022 г. по гр. д. № 16793/2022 г. на СРС, 34 с - в са
отхвърлени исковете с правно основание вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, предявени срещу
И. Л. Т. за 4/6 част, Ю. А. Т. за 1/6 част и М. А. Т. за 1/6 част, както следва : от сумата в
общ размер от 2 003. 38 лв. - главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк
„******* ведно със законната лихва върху сумата за периода от 30.03.2022 г., датата на
ИМ, до окончателното изплащане на вземането, сума в общ размер от 39. 66 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 30.03.2022 г.,датата на ИМ, до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 357. 22 лв. - обезщетение
за забава за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г. и сума в общ размер от 8. 91 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2019 г. до 10.02.2022 г. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Недоволен от решението е останал ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който
го оспорва с доводи за необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на
материалния закон и в противоречие с установеното фактическо положение по делото.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че
ответниците не са потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че по делото са
налице достатъчно доказателства, а именно - списък на живущите в сградата, протокол
от ОС на собствениците и ползвателите към договора за дялово разпределение, от
които може да се направи извод че наследодателят на ответниците е клиент на ищеца
1
относно доставката на ТЕ за битови нужди в имота за процесния период. Сочи, че те са
отговорни за задълженият за доставена топлоенергия като негови наследници. Моли да
се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите страни - ответниците И. Л. Т., Ю. А. Т. и М. А. Т. са оспорили
жалбата като неоснователна в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържат, че
решението е обосновано, като ищецът не е провел доказване, че наследодателят им е
собственик или носител на друго право върху имота, който не е надлежно
идентифициран. Считат, че в тежест на ищеца е било да установи този факт – пълно и
главно, както и да установи, че е кредитор на ответниците за процесните вземания. Не
са ангажирани и доказателства, че те са потребители на ТЕ за процесния период.
Поддържат и възражението си за погасяване по давност на претенцията за част от
периода. Молят да се потвърди решението и претендират разноски.
Третото лице помагач „Бруната“ ООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на решението
не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
По основното възражение, поддържано във въззивната жалба : за установяване
качеството на ответниците на потребители на ТЕ през процесния период, като
съобрази становищата на страните, въззивният състав намира следното :
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е
длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.
154, ал. 1 от ГПК).
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според възприетото тълкуване в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
2
Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови
нужди от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида
на свое име.
От представените пред СРС писмени доказателства не може да се приеме, че
ищецът е установил пълно и главно, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот или
че в тяхна полза е учредено вещно право на ползване по отношение на имота или са
поискали откриване на партида от ищеца, въпреки указаната му от съда
доказателствена тежест и предоставена възможност да ангажира доказателства за
посочените факти. Настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на факта, че ответниците имат качеството потребители на ТЕ
в периода.
Представените протокол от ОС на ЕС и списък към него не представлява годно
писмено доказателство по смисъла на закона, от което да се направи извод, че
наследодателят на ответниците А.С. Т. или те в лично качество са потребители на ТЕ
за процесния период или са в облигационни отношения с ищеца – доставчик на ТЕ.
Пред СРС е представено единствено удостоверение за наследници на А.С. Т..
При тези данни въззивният съд споделя решаващият извод на СРС, че ищецът не
е провел доказване, със съответните годни писмени доказателства, на основния
правопораждащ факт, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период и с тях е сключен
договор за доставяне на такава ТЕ. Възраженията на ищеца в жалбата в обратния
смисъл са неоснователни.
След като в производството не се установява, пълно и главно, че между
ищцовото дружество и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
следва че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответниците да
отговарят по исковете. Ето защо както главните, така и акцесорните искове, за суми за
лихва за забава върху главните вземания, са недоказани и следователно –
неоснователни, без да е необходимо да се обсъжда по същество количествата и
стойността на топлоенергията ползвана в имота през процесния период и нейното
редовно начисляване.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС,
оспореното решение следва да се потвърди като постановено, при съобразяване с
материалния и процесуален закон, включително в частта по присъдените в тежест на
ищеца разноски, при липса на промяна в изхода от спора.
По разноските пред СГС :
Съгласно изхода от спора, право на разноски имат ответниците. Ответниците са
ангажирали доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 300
лв. за всеки от тях и тези разноски следва да им бъдат присъдени за СГС, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 11694/25.10.2022 г. по гр. д. №
16793/2022 г. на СРС, 34 с – в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *******, с адрес : София, ул.
*******" ******* да заплати на И. Л. Т., ЕГН **********, Ю. А. Т., ЕГН **********
и М. А. Т., ЕГН **********, с адрес на тримата по делото : гр. София, ул. „*******
партер, чрез адв. С., адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лв. за всеки от тях
(общо 900 лв.) за СГС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4