Решение по дело №2717/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.57а, ал.3, изр. ІІ от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Дрин № 65, представлявано от изпълнителния директор Н. Н. Р., против Заповед № 3869/31.10.2024г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ към Община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, вр. чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ, вр. чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ е наредено дружеството-жалбоподател да демонтира собствения си павилион № 29, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ , на три метра от уличното , граничещ с павилион № 28 и павилион № 30, съгласно утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005год.

С жалбата се претендира нищожност на обжалваната заповед поради издаването й от некомпетентен орган. Твърди се , че разпоредбата на чл.57а, ал.3 ЗУТ изрично указвала компетентността на органите оправомощени да постановяват актове за премахване на обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ, като това били кмета на общината и началника на ДНСК, или упълномощено от него лице, при което синтактичното и граматическо тълкуване на разпоредбата налагало извода, че същата позволявала делегиране на правомощия само от началника на ДНСК, но не и от кмета на общината. Твърди се още , че обжалваната заповед била постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Наведени са в тази връзка доводи, че служителите съставили Констативен акт № 105/25.10.2024г. въз основа на който е издадена обжалваната заповед , не били такива по чл.223, ал.2 ЗУТ. Претендира се и , че заповедта била постановена в нарушение на изискванията за форма, тъй като обективно не съществувал посоченият в нея ПИ с идентификатор 10135.1503.140.1 , а павилион № 29 не бил ситуиран върху тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ , поради което последният не бил засегнат от цитираното в обжалваната заповед инвестиционното намерение. Като нарушение на законовите изисквания за форма на адм. акт е наведен и аргумента, че в кореспонденция с цитираната като едно от правните основания за издаване на заповедта разпоредба на чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ (преместваемият обект не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията) , липсвало изложение на относимото фактическо основание, а именно не било посочено кои точно правила и нормативи за устройство на територията не са спазени. За допуснатото според жалбоподателя нарушение на материалния закон е направено изложение, че разполагането на преместваемия обект било в резултат на издаденото от кмета на Район „Одесос“ Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 год. Твърди се, че същото било действащо към момента на издаване на обжалваната заповед , тъй като процесният павилион № 29 попадал в терен определен за пазарна площадка с издадената от кмета на община Варна заповед № 0456/12.03.2003г., по отношение на който приложима била Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки стопанисвани от „Пазари“ ЕАД , а не Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ. С тези аргументи са иска постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 7396/5.05.2025 г., жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Е. С..

Ответника – директорът на дирекция „УСКОР“ към Община Варна, чрез упълномощените процесуални представители, в съдебно заседание и с представеният от юрисконсулт А. Р. писмен отговор с.д. 4076/10.03.2025 г. и с представената от юрисконсулт З. П. писмена защита с.д.7309/30.04.2025 г., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Със сключено Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. е дадено от Община Варна съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, ъгъла с ул. „Георги Бенковски“ , представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1330 кв.м., съдържащ 46 паркоместа със срок до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна, съгласно ЗОС, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ. Със сключено Споразумение № 02-9200/824/16.12.2002г. е дадено от Община Варна съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в гр. Варна, ул. „.Ангел Кънчев“, ъгъла с ул. „Дрин“ и по протежението на улицата до ул. „Д-р Пискюлиев“ , представляващ незастроен терен, върху който да бъдат разположение временни преместваеми съоръжения за търговия (съгласно приложена схема за разполагане), със срок до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна.

С Решение по т. 10 от Протокол № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ, назначен със Заповед № 01/07.01.2002г. на кмета на Район „Одесос“ , на основание чл.56, ал.1 ЗУТ и съгласно Заповед № 1405/23.09.1991г. на председателя на Временния изпълнителен комитет на Общински народен съвет Варна, предоставяща терена около района на паркинга, находящ се на ул. „Д-р Пискюлиев“ в отсечката между ул. „Г.Бенковски“ и ул. „Дрин“ , на оперативно управление на „Пазари“ ЕООД , е приета схема за разполагане на преместваеми обекти – павилиони с размери 2,00/2,00м. за търговия и други обслужващи дейности, при спазване изискванията на Устава на „Пазари“ ЕООД приет с Решение № 185-4/27.03.1996г. – Протокол № 8 на ОбС, с указание Схемата да бъде съгласувана с КАТ. Така приетата от РЕСУТ схема е одобрена от главния архитект на гр. Варна на 15.10.2002 год. На основание протоколното решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ и в съответствие с одобрената от главния архитект схема, кметът на Район „Одесос“ издава на основание чл. 56, ал.1 от ЗУТ Разрешение № О-6/17.10.2002г. за поставяне на временни преместваеми съоръжения, с което се разрешава на „Пазари“ ЕООД поставянето на 108 бр. преместваеми обекти /павилиони/ с размери 2,00/2,00м. и площ от по 4,00кв.м. всеки от тях , разположени на терена около паркинга по бул. „Пискюлиев“ в отсечката от ул. „Г. Бенковски“ до ул. „Дрин“ , предоставен в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД със Заповед № 1405/23.09.1991г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОбНС-Варна. В т. 1 от Раздел „Задължения“ на Разрешението е посочено, че обектите имат временен характер.

С издадена от кмета на община Варна Заповед № 0401/27.02.2003г. е прекратено действието на споразумения № Д-2-9200/399/15.07.2002г. и № Д-2-9200/824/16.12.2002г., сключени между Община Варна и „Пазари“ ЕООД , като е разпоредено терените предмет на тези споразуменията да бъдат освободени от „Пазари“ ЕООД в 7-дневен срок от получаването на заповедта. Посочено е, че прекратяването на споразуменията е поради противоречието им с разпоредбите на чл.12, ал.3 вр. чл.3, ал.2 от ЗОС и Раздел І, чл.7 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а именно : отдадените за ползване по споразуменията площи не са индивидуализирани съгласно изискванията на ЗУТ, не представляват самостоятелни имоти, за тях липсват представени актове за общинска собственост и по характера си са обекти на публична общинска собственост.

С решение № 2454-4 по Протокол № 44/5,6.03.2003 г. , Общински съвет-Варна изменя приетата с решение № 2231-10 (40)6.11.2002 г. Наредба за разполагане на временни преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 от ЗУТ, като приема нов раздел ІІІ в глава І с наименование „Пазарни площадки“. След постановяването на това решение на ОБС-Варна, кметът на община Варна издава заповед № 0456/12.03.2003г. , с която във връзка с Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и изпълнението на негова Заповед № 0401/27.02.2003г. е наредено следното : действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. и Споразумение № Д-2-9200/824/16.12.2002г. сключени между кмета на Община Варна и „Пазари“ ЕООД да се счита за прекратено от 27.02.2003г. ; терените, предмет на посочените споразумения, които отговарят на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 ЗУТ, се определят за „пазарни площадки“ ; разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях да бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие „Пазари“ ЕООД ; режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти да бъде съобразен с приетите промени в Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти ; отменена е Заповед № 0401/27.02.2003г. в частта, с която е разпоредено терените обхванати от посочените споразумения да бъдат освободени от „Пазари“ ЕООД в 7-дневен срок.

Въпреки издаването на тази заповед от кмета на община Варна и приетият с решение № 2454-4 по Протокол №44/5,6.03.2003 г. на Общински съвет-Варна нов раздел ІІІ в глава І с наименование „Пазарни площадки“ в Наредбата за разполагане на временни преместваеми обекти за търговия -маси, павилиони, кабини и други съгласно чл. 56 от ЗУТ , от страна на управителя на „Пазари“ ЕООД гр. Варна не е издавано в съответствие с чл. 2в от Наредбата решение за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки за нито един от 122 бр. преместваеми обекти, представляващи павилиони с номера от № 1 до № 122 , разположени в ПИ 10135.1503.140 и в част от междублоковото пространство между бл. 66 на ул. „Проф. Фр. Ж. Кюри“ и бл.53 на ул. „Дрин“ с обща площ от 488 кв.м. , които съгласно извлечение от инвентарната книга на „Пазари“ ЕООД с МО № 41/31.08.2003 г. са заведени под инвентарен номер 2030061. Нормата на чл.2в от новия раздел ІІІ на Наредбата има следното съдържание : „Решенията за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки се издават от управителя на общинска фирма Пазари ЕООД“.

С Решение № 1839/1840/26.02.2007г. на Окръжен съд – Варна по ф.д. № 319/2007г. , на основание чл. 490, ал.2 ГПК във вр. с чл.264 и сл. от ТЗ, по фирмено дело № 2111/96г. е вписано прекратяването на „Пазари“ ЕООД без ликвидация, поради преобразуването му чрез промяна на правната форма в еднолично акционерно дружество с наименование „Пазари“ ЕАД. Посочено е, че целият капитал на дружеството е собственост на Община Варна, съответно, че новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се дружество „Пазари“ ЕООД на основание преобразуване чрез промяна на правната форма.

В одобрената със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на гр. Варна, ПИ с идентификатор 10135.1503.140 е нанесен с площ от 1353кв.м. , трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : за друг обществен обект, комплекс , а съгласно съставеният АЧОС № 7546/22.10.2013г. , този имот е с площ от 1353 кв.м. и представлява частна общинска собственост. Съгласно действащия подробен устройствен план – регулационен план на 10-ти подрайон на гр. Варна, одобрен със заповед № 51/20.07.1971 г. на ИК на ГНС-Варна , ПИ с идентификатор 10135.1503.140 попада в терен с отреждане „За жилищно строителство, магазини и трафопост“. С издадената от кмета на община Варна Заповед № 3626/10.10.2013г. , същият поземлен имот е предоставен за ползване на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – за срок до реализация на мероприятията, но не по-дълъг от 5 години.

На заседание на Съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД от 02.08.2022г. е взето решение за утвърждаване разполагането на 115 бр. преместваеми обекти в терен на ул. „Д-р Пискюлиев“ , определен за пазарна площадка и съставляващ ПИ 10135.1503.140 , от които 113 бр. с номера от № 1 до № 43 включително и от № 53 до № 122 включително собственост на „Пазари“ ЕАД – павилиони с размери 2/2,30м. всеки от тях и 2 бр. собственост на наематели, разположени в границите на терена на обособените Търговско място № 1 и Търговско място № 2. Посочено е, че преместваемите обекти са пространствено разположени в съответствие със схемата одобрена на 15.10.2002г. от главния архитект на Община Варна , утвърдена от изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД , съставляваща неразделна част от този протокол.

На 14.11.2022г. от главният архитект на Община Варна е издадено Разрешение за строеж № 252/ТИ/14.11.2022г. с възложител Община Варна, за обект : „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ по плана на 10-ти м.р., гр. Варна“. С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_004ВН/15.03.2024г. на директора на дирекция „ИИБ“ при Община Варна е уведомен директора на Дирекция „УСКОР“ и управителя на „Пазари“ ЕАД за това, че в дирекцията са постъпили писма от 25.01.2024г. и 15.02.2024г. относно преместваеми обекти , които се намират на тротоарната настилка и застрашават безопасността на преминаващите пешеходци, като в тази връзка Община Варна има инвестиционни намерения да изгради тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти и е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти намиращи се в ПИ 10135.1503.140.1.

На 25.10.2024г. от инж. Н. К. на длъжност главен инспектор „Строителен контрол“ в Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна , с участието на Б. Н. на длъжност главен инспектор в Дирекция „УСКОР“, отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ и на Г. К. на длъжност старши инспектор в дирекция „УСКОР“, отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ е съставен Констативен акт № 105/2024г. относно павилион № 29 , собственост на „Пазари“ ЕАД , разположен на терен общинска собственост – „Пазарна площадка - „Платен паркинг и павилиони с р-ри 2.00 х 2,30 м.“ на ул. „Д-р Пискюлиев“ , съгласно схема № 1553/06.10.2005г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД. Посочено е в акта, че теренът е общинска собственост съгласно чл. 56, ал.2 от ЗОС , че обекта се стопанисва от „Пазари“ ЕАД и че павилионът е разположен без разрешение за поставяне за 2024 година. Отразено е още в КА , че павилионът е разположен с лице към ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно и граничи с павилиони № 28 и № 30, както и че са установени (т.6) следните нарушения : „Обектът няма издадено Разрешение за поставяне, съгл. чл.56, ал.1, т.2 и ал.2 във връзка с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, както и основание чл.68, ал.1, т.6 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти, съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ“. За този констативен акт и съставените други такива е изготвено писмо рег. № ИИБ24000232ВН_013ВН/25.10.2024г. на зам.-кмета на Община Варна (л.203 от делото ) адресирано до изпълнителния директор на „ПАЗАРИ“ ЕАД , с което последният се уведомява за това, че във връзка със стартиране на процедурата за демонтаж и премахване на 53 бр. преместваеми обекти, разположени в ПИ 10135.1503.140.1 на ул. „Д-р Пискюлиев“ , приложено изпращат се 53бр. Констативни актове от № 78 до № 130, които да послужат като уведомление по чл.26, ал.1 АПК и като основание за издаване на заповеди за демонтаж по реда на чл.57а, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Това писмо е получено в „Пазари“ ЕАД с вх. № ДР-230/25.10.2024 год. Съставен е констативен протокол № 611/31.10.2024 г. , според чието съдържание е извършено залепяне върху разположените на пазарната площадка съгласно утвърдената схема № 1553/6.10.2005 г. павилиони от № 1 до № 43, на съобщения за съставените констативни актове от № 78/31.10.2024 г. до № 130/31.10.2024 год.

Съгласно съдържанието на писмо с рег. № Д24001733ВН_002ВН/30.10.2024г. на директора на Дирекция „ИИБ“ , възложено е на фирма „Спато“ ООД , към проекта за Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“, по плана на 10 м.р., район Одесос, гр. Варна, да бъде изготвена допълнителна проектна документация за промяна на инвестиционните намерения по чл.154 ЗУТ, като тази промяна е необходимо да включва премахване на преместваеми обекти на първи ред в имот с ид.10135.1503.140.1 и на тяхно място да бъде проектирана велоалея, която да свързва вече изградените на ул. „Георги Бенковски“ и ул. „Баба Тонка“. За целта, изработено е задание за проектиране – промяна по чл. 154 от ЗУТ (л.72 от делото), на което няма поставена дата. С приемно-предавателен протокол от 31.03.2025 г. , изпълнителят „Спато“ ООД предава на възложителя Община Варна проектната документация по част пътна на строеж „Основен ремонт на улица „д-р Писклюлиев“ по плана на 10 м.р., район „Одесос“, гр. Варна – промяна по чл. 154 от ЗУТ , като върху проектната документация няма печат на Община Варна за одобряването на проекта, както и няма заповед за допълване на разрешение за строеж № 252(ГИ ) от 14.11.2022 год.

Въз основа на правомощията предоставени на директора на дирекция „УСКОР“ с издадената от кмета на община Варна заповед № 4153/28.11.2023 год., заемащият тази длъжност А. Д. издава Заповед № 3869/31.10.2024г. , с която във връзка с възникнало инвестиционно намерение на основание Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г. за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ и писма от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ с рег. № ИИБ24000232ВН/15.03.2024г. и рег. № ИИБ № 24001339ВН/29.04.2024г., относно премахване на преместваеми обекти, които се намират върху тротоарната настилка в ПИ 10135.1503.140.1 и на основание КА № 105/25.10.2024г. , срещу който в 3-дневния срок от връчването му на 25.10.2024 год. не са постъпили възражения, на основание чл.57а, ал.3 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ и във връзка с чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ е наредено на „ПАЗАРИ“ ЕАД да демонтира собствения си павилион № 29 , разположен в гр. Варна на ул. „Д-р. Пискюлиев“ на три метра от уличното платно , граничещ с павилиони № 28 и № 30, съгласно Утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005г., предоставена на Дирекция „УСКОР“ в отговор на писмо рег. № ИИБ 24000232ВН_009ВН/20.08.2024 год. Съставен е Констативен протокол № 597/04.11.2024г. , с който е удостоверено залепяне на съобщения за издадени заповеди от № 3841/31.10.2024г. до № 3883/31.10.2024г. по реда на чл.57а ЗУТ - на входните врати на преместваемите обекти, а също и на информационното табло на община Варна.

След узнаване на заповедта, „Пазари“ ЕАД гр. Варна подава до АС-Варна жалба срещу нея, която е приета в Община Варна с рег. № РД24030362ВН/12.11.2024 год. В хода на образуваното съдебно производство е назначена съдебно-техническа експертиза, по която е дадено заключение от вещото лице инж. Р. П., съгласно което : процесният павилион № 29 попада в ПИ с идентификатор 10135.1503.140 ; за този имот никога не е имало регулационно отреждане за „пазарни площадки“ – според действащия ПУП отреждането е „За жилищно строителство, магазини и трафопост“, а според одобрената кадастрална карта предназначението на имота е „за друг обществен обект, комплекс“ ; терена на имота отговаря на техническите изисквания на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ и е идентичен с терена по споразумение № Д-2-9200/399/ от 15.07.2022 г. и заповед № 0456/12.03.2003 г. на кмета на община Варна. Даденото заключение, че павилион № 29 се засяга от инвестиционното намерение по разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г. е оспорено от жалбоподателя, поради което по този въпрос е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, която да съобрази инвестиционния проект във вида му както е одобрен към датата 31.10.2024 год. Експертизата е извършена от арх. Бр. К., който съобразявайки приемо-предавателния протокол от 31.03.2025 г. за проектната документация по изпълнението на задание за проектиране – промяна по чл. 154 от ЗУТ, дава заключение, че към датата на издаване на обжалваната заповед - 31.10.2024 г. , процесният павилион № 29 не се засяга от реализирането на инвестиционното намерение по Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 год.

При така установените факти , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна адресат на оспорената заповед , при спазване на 14-дневния срок по чл.215, ал.4 ЗУТ считано от 4.11.2024 г. (датата на подаване е 12.11.2024 г. ) и срещу акт по чл.57а, ал.3 ЗУТ, който подлежи на оспорване по съдебен ред.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Противно на изложените в жалбата аргументи, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен адм. орган. Съгласно цитираната в обжалваната заповед разпоредба на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал.2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал.1, който може да я обжалва по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а. Независимо от даденото от жалбоподателя тълкуване на разпоредбата на чл.57а, ал.3 ЗУТ в смисъл, че уточнението „…или оправомощено от него длъжностно лице“ се отнася само до началника на ДНСК, то съгласно § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая обжалваната заповед е издадена от директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, на когото със Заповед № 4153/28.11.2023г. на кмета на Община Варна са предоставени на основание чл.223, ал.1, т.1 - 10 ЗУТ във вр. с § 1, ал.3 ДР ЗУТ правомощия да издава мотивирани заповеди по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ при констатирани нарушения по чл.57а, ал.1, т.1 – 7 ЗУТ. По тези причини, като издадена от материално компетентен орган обжалваната заповед се явява валиден адм. акт.

В оспорената заповед са посочени три отделни основания за премахване на процесния павилион № 29 , а именно : обекта е разположен без разрешение за поставяне съгласно чл. 56, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ във вр. с чл. 57а, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ ; подлежи на премахване въз основа на възникнало инвестиционно намерение по разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г., съгласно чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ; обекта не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията по смисъла на цитираната разпоредба на чл.57а, ал.1, т.3 от ЗУТ. Възражението на жалбоподателя за неспазена форма на адм. акт е основателно само по отношение на основанието по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗУТ – в противоречие с изискванията на чл.59, ал.1 АПК , в оспорената заповед единствено е цитирано това правно основание, но липсва изложение относно фактическото такова, т.е. не е посочено в какво се състои несъответствието на процесния преместваем обект с правилата и нормативите за устройство на територията. По отношение на останалите две основания за премахване на павилион № 29, формата на адм. акт е спазена – при наличието на съответствие между тях , посочени са фактическото и правното основание, като повдигнатите от жалбоподателя възражения относно точното местоположение на процесния павилион № 29 и правилното посочване на идентификатора на поземления имот в който той е разположен, нямат отношение към формата на адм. акт, а касаят правилното приложение на материалния закон.

Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради нарушаване на процедурата по чл.57а, ал.2 и ал.3 ЗУТ, тъй като процесният констативен акт № 105/25.10.2024 г. не бил съставен от компетентни длъжностни лица. Освен установителна, констативния акт по чл.57а, ал.2 ЗУТ има функцията да поставя началото на административното производство. В тази връзка, установява се, че процесният констативен акт № 105 е редовно връчен – действително, няма данни за спазване на изискванията за връчване по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ, но получаването му от „Пазари“ ЕАД по друг ред е установено от приложеното по делото писмо рег. № ИИБ24000232ВН_013ВН/25.10.2024 г. на зам. кмета на община Варна ( л.203 ), върху което е поставен печат на „Пазари“ ЕАД – Варна с вх. № ДР 230/25.10.2024 г., именно от който се установява, че КА № 105 е получен на датата 25.10.2024 год. От тази дата е поставено началото на адм. производство, като до датата 31.10.2024 г. , когато е издадена обжалваната заповед е изтекъл регламентирания в разпоредбата на чл.57а ал.2 от ЗУТ тридневен срок за възражения, в рамките на който такива не са били подадени. За разлика от този 3-дневен срок, регламентирания в разпоредбата на чл.57а, ал.3 ЗУТ седмодневен срок за издаване на заповед за премахване на обекта не е задължителен за адм. орган , т.е. касае се за инструктивен срок, в рамките на който е препоръчително издаването на съответния адм. акт – в случая, този срок също е спазен.

Съгласно нормата на чл.57а, ал.2 от ЗУТ, констативния акт се съставя от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ , съответно според разпоредбата на чл.223, ал.2 от ЗУТ компетентни са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). В случая Констативен акт № 105/25.10.2024г. е съставен от инж. Н. К. на длъжност главен инспектор „Строителен контрол“ в дирекция „УСКОР“, с участието на : Б. Н. на длъжност главен инспектор в дирекция „УСКОР“, отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ и Г. К. на длъжност старши инспектор в дирекция „УСКОР“, отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“. Заеманата от актосъставителя К. длъжност е безспорно установена от събраните като писмени доказателства трудов договор № 00008/24.01.2018г. и длъжностната характеристика за длъжността , от които по недвусмислен начин се установява, че същата е служител по чл.223, ал.2 ЗУТ, в преките задължения на който е възложено да извършва проверки свързани със строителството на територията на Община Варна и да установява незаконни строежи, строежи с нарушения, както и установяването на други нарушения по ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата на доказателства инж. К. да е имала правомощията да установява нарушения на чл.57а, ал.1 ЗУТ – на л.87-89 от делото е приложена издадената от зам. кмета заповед № 0694/11.03.2022 г., с т.3 от раздел ІІ от която, същата е оправомощена да съставя констативни актове в предвидените в чл.57а от ЗУТ случаи. Неоснователни са и възраженията, че зам. кметът не е имал правомощия да извършва такова оправомощаване, тъй като липсвали доказателства за отсъствието на кмета на общината към датата на издаване на заповед № 0694/11.03.2022г. - при отсъствие на кмета от общината, същият определя съгласно чл.39, ал.2 от ЗМСМА заместник-кмет, който го замества и тъй като се касае за изборна длъжност, то ползването на отпуск не се разрешава с акт по чл.173 КТ, а се прилага единствено уведомителен режим , за спазването на който са приложени доказателства – на л.85 от делото е приложено писмо с рег. № РД22005244ВН/11.03.2022 г., с което Областния управител на област с адм. център Варна е уведомен, че на 11.03.2022 г. функциите на кмет на община Варна ще се изпълняват от заместник-кмета Х. Г. И.. В този смисъл, Заповед № 0694/11.03.2022г. представлява валиден акт, а от друга страна съгласно разпоредбите на чл.223, ал.2 и чл.57а, ал.2 ЗУТ, правомощието на инж. Н. К. да съставя констативни актове по чл.57а, ал.2 от ЗУТ произтича пряко от заеманата от нея длъжност.

Що се касае до длъжностните лица присъствали на проверката – главен инспектор Б. Н. и старши инспектор Г. К., макар и те да не са служители по чл.223, ал.2 ЗУТ, то присъствието им като свидетели на проверката в никой случай не опорочава съставеният констативен акт. Лишен от нормативна опора е аргумента на жалбоподателя, че служителите актосъставители по чл.57а, ал.2 ЗУТ трябва да са поне двама – използваната в разпоредбата форма на множественото число има само и единствено предвид препращането към разпоредбата на чл.223, ал.2 от ЗУТ, без да въвежда законово изискване за броя на актосъставителите. Няма и законово изискване констативния акт да бъде съставен в присъствието на засегнатото лице, поради което съдът намира, че процедурата е изцяло спазена от страна на адм. орган.

Поради неспазената форма на оспорената заповед в частта й касаеща основанието по цитираната в нея разпоредба на чл.57а, ал.1, т.3 от ЗУТ , предмет на съдебен контрол за материална законосъобразност и за съответствие на адм. акт с целта на закона са единствено останалите две основания за премахване на процесния павилион № 29 (основанието по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и това по чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваемите обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ ) – проверката е възможна само въз основа на посочените в оспорения акт факти, респективно не е възможна когато такива липсват. Съгласно чл.170, ал.1 от АПК, доказателствената тежест за установяване съществуването на посоченото в акта фактическо основание за издаването му е за адм. орган, като същата е указана от съда на ответника по делото още с разпореждането за насрочването му (л.54 ).

В случая, ответникът не е доказал съществуването на фактите по цитираното в оспорената заповед основание по чл. 68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ, които според направеното в заповедта изложение са свързани с възникналото инвестиционно намерение на основание Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г. за обект Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ по плана на 10-ти м.р. район „Одесос“, гр. Варна. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата, обектите се премахват по заповед на кмета на община Варна при реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда. Преди всичко, с представената от пълномощника на ответника писмена защита , нормата е тълкувана в противоречие с действителния й смисъл, който има предвид реализацията на вече одобрен инвестиционен проект, а не изготвянето на такъв в предхождащите одобряването му етапи. Цитираното в обжалваната заповед като относимо към правното основание по чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата инвестиционно намерение по разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г. , предполага наличието на одобрен към датата на издаване на обжалваната заповед инвестиционен проект.

Извършеното от вещото лице инж. Р. П. обследване на този инвестиционен проект и даденото в тази връзка нейно заключение, съдът намира за неправилни. Заключението за засягане на процесния павилион № 29 от въпросното инвестиционно намерение е дадено с оглед предвиденото изграждане на велоалея, която обаче е предмет на последващото издаването на оспорената заповед задание за проектиране – промяна по чл. 154 от ЗУТ. Именно с това задание, възложителят Община Варна възлага проектирането на въпросната велоалея, като проектната документация за нея е предадена от изпълнителя „Спато“ ООД едва на 31.03.2025 г., т.е. много по-късно след издаването на обжалваната заповед № 3869/31.10.2024 год. Както вече бе посочено, правилното приложение на нормата на чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата има предвид реализацията на одобрен, т.е. действащ инвестиционен проект, какъвто юридически факт не е съществувал към датата на издаване на оспорената заповед. По причина на последното , правилното приложение на материалния закон предполага обследване на инвестиционния проект във вида му одобрен към датата 31.10.2024 г. , т.е. без заданието за проектиране- промяна по чл.154 от ЗУТ, което в случая е извършено с повторната съдебно-техническа експертиза. Даденото по тази експертиза заключение на вещото лице арх. Б. К., че процесният павилион № 29 не се засяга от реализацията на инвестиционното намерение по цитираното разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г. не е оборено от страна на ответника, съответно за съда не съществуват причини да не приеме същото за правилно и обосновано. По тези съображения, съдът намира, че не е налице основанието по чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ за премахване на процесния павилион № 29.

Съобразно тези обстоятелства, законосъобразността на обжалваната заповед е обусловена от наличието, респективно отсъствието на последното посочено в оспорената заповед основание за премахване, а именно това по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ – търговския преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ, представляващ павилион № 29 е поставен без разрешение. По делото няма спор, че процесният павилион № 29 представлява преместваем обект, т.е. спорът основно е концентриран във връзка с наличието на действащо към датата на издаване на обжалваната заповед разрешение за поставяне. Касае се за положителен и благоприятен за жалбоподателя юридически факт, установяването на който е в негова доказателствена тежест, която му е указана от съда в първото по делото съдебно заседание. Тезата на жалбоподателя е, че към датата на издаване на обжалваната заповед , действащо било издаденото от кмета на район „Одесос“ разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № 0-6/17.10.2002 г. , което не било ограничено със срок и не било отменено към датата 31.10.2024 год. Тази теза е доразвита с допълнителните аргументи, че терена за който се отнася разрешение № 0-6/17.10.2002 г. бил определен за пазарна площадка с издадената от кмета на община Варна заповед № 0456/12.03.20023 г. , поради което за него не била приложима действащата Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ, съгласно чл.15 от същата Наредба.

Така изложената от жалбоподателя теза не съответства на действащата във времето нормативна база. Видно и от самото му наименование, разрешението за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002г. не е безсрочно - към момента на издаването му действаща е била Наредбата за разполагане на временни преместваеми съоръжения за търговия -маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.197, ал.1 от ЗТСУ, в редакцията й приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002г. на Общински съвет- Варна. Според чл.6, ал.5, т.2 от тази Наредба, предоставените за разполагане на преместваеми обекти общински и държавни терени са със срок за ползване, който не може да бъде по-дълъг от 3 години - както е посочено в самото разрешение, терена е общински, предоставен в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД-Варна със заповед № 1405/23.09.1991г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОБНС-Варна. В този смисъл, разрешението за поставяне на преместваемия обект няма по-дълъг срок на действие от срока за ползване в случая на общинския терен, т.е. срока на действие на разрешението е не повече от три години.

Същата нормативна уредба е запазена и при извършеното с Решение № 2231-10 на Общински съвет- Варна по протокол № 40/06.11.2002г. приемане на новата Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия-маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 от ЗУТ – в чл.6, ал.4, т.3, отново е посочен максимален тригодишен срок за ползване на общинските и държавни терени.

От заключението по първата извършена по делото съдебно-техническа експертиза се установява точното местоположение на процесния павилион № 29 – той попада в ПИ с идентификатор 10135.1503.140 , чийто терен е идентичен с терена определен за пазарна площадка с издадената от кмета на община Варна заповед № 0456/12.03.2003 г. При положение, че самият жалбоподател се позовава на тази идентичност за да обоснове безсрочност на горепосоченото разрешение за поставяне № 0-6/17.10.2022 г. , то грешно посоченият в обжалваната заповед идентификатор на имота (10135.1503.140.1) очевидно не ограничава правото му на защита, поради което този факт е без значение за преценката относно приложението на материалния закон.

Като всеки адм. акт, заповед № 0456/12.03.2003 г. се нуждае от съответната нормативна основа, като в случая въпреки цитираното в заповедта решение № 2231-10/40/6.11.2022 г. на ОБС- Варна, всъщност такава се явява влязлото в сила впоследствие изменение на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 от ЗУТ, прието с решение № 2454-4 на ОБС-Варна по протокол № 44/5,6.03.2003 г. – с изменението по чл.2а, изр. ІІ, за първи път се дават правомощия на кмета на община Варна да определя терените за пазарни площадки , като предишната редакция на Наредбата приета с решение № 2231-10/40/6.11.2022 г. е предвиждала в чл.1, ал.6, т.6.1. терените за пазари и базари да бъдат регулационно отредени за разполагане на преместваеми обекти. Решението на ОБС-Варна от 5,6.03.2003 г. за изменението на Наредбата е обнародвано в местния печат на 17.03.2033 г. (181-184 от делото), от която дата изменението е в сила, съгласно чл.37, ал.3 от ЗНА.

В тази връзка и противно на изложеното от жалбоподателя, сочената от него заповед № 0456/12.03.2003 г. няма пряко действие по отношение на цитираното разрешение за поставяне № 0-6/17.10.2022 г. – в съответствие с правомощията на кмета, същата единствено има за предмет определянето на терените за пазарни площадки, а както е посочено в самата нея, режима на съществуващите и попадащи в пазарните площадки обекти се съобразява с приетите промени в Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия- маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ. В този смисъл, приложима е разпоредбата на чл.2в от изменението на Наредбата, прието с решението на ОБС-Варна от 5,6.03.2003 г., съгласно която решенията за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки се издават от управителя на общинска фирма „Пазари“ ЕООД.

Видно от представеният от самият жалбоподател Протокол от заседание на съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД гр. Варна от 2.08.2022 г. (л.287 от делото) , такова решение на управителните органи на „Пазари“ ЕООД за разполагане на преместваеми обекти на определената със заповедта на кмета пазарна площадка не е издавано – посочено е само наличието на утвърдена от управителя М. Т. схема за разполагане на обектите с вх. № 1553/6.10.2005 г., към която дата нормативната уредба е вече различна. В тази връзка, служебно известно е на съда, че с Решение № 2645-7 по протокол № 46/21.05.2003 г. на ОБС-Варна е изменена Наредбата за разполагане на преместваеми обекти , като наименованието на раздел ІІІ в глава І е променено от „Пазарни площадки“ на „Площадки за разполагане на временни преместваеми обекти /ВПО/“, а чл.2в е изменен както следва : „ Разрешенията за разполагане на ВПО върху площадки за разполагане на ВПО, се издават от кмета на съответния район на „Пазари“ ЕООД. Видно е от тези изменения, че правомощията на управителя на „Пазари“ ЕООД по издаване на решения за разполагане на преместваеми обекти са отнети.

Не по-различна е и уредбата на приетата с Решение на ОбС - Варна № 500-10(9)/04,05.07.2012г. нова Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ , в чл.6 от която е регламентирано, че разполагането на преместваеми обекти на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД при спазване на разпоредбите на Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД. Съгласно чл.7, ал.1, преместваемите обекти по чл.2, ал.1 (за търговия и други обслужващи дейности) се разполагат съгласно схема одобрена от главния архитект на Община Варна, в която следва да фигурират под точно определен номер , а съгласно чл.10, ал.1 разрешението за поставяне на преместваеми обекти по чл.2, ал.1 и други се издава от кмета на района , като съгласно чл.10, ал.3, т.5 разрешенията се издават по образец одобрен от кмета на общината при задължително посочване на обстоятелствата по т.1 – т. 8 , в това число и срока за ползване. Съгласно § 8 от ПЗР на Наредбата, обектите изградени по реда на чл.197 ЗТСУ и чл.120а ППЗТСУ, включени в схемата по чл.7, ал.1 от Наредбата, се запазват с разрешената квадратура съгласно първичния документ за разполагане, на името на ползвателя – собственик на обекта. Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата, същата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, като за издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти за търговия се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са издадени разрешенията.

Въпреки указаната на жалбоподателя съществуваща за него доказателствена тежест, същият не установява наличието на издадено от кмета на района разрешение за поставяне съгласно горецитираната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата – нещо повече, липсата на такова разрешение също е видна от Протокола от заседанието на съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД от 2.08.2022 год.

Противно на приетото с този протокол, нормативната уредба е била пределно ясна – от момента в който правомощията на управителя на „Пазари“ ЕООД за издаване на решения за разполагане на преместваеми обекти нормативно са отнети в полза на кметовете на райони, то разпоредбата на чл.15 от Наредбата на която жалбоподателят се позовава, определя че регламента на Наредбата е изключен по отношение на терените определени за пазарни площадки, за които приложима е Наредбата за вътрешен ред на пазарните площадки, но само по отношение на всички възникващи правоотношения като организирането на реда, спазването на чистота, налагането на санкции, договарянето на наемните правоотношения и други подобни, т.е. най-общо казано правоотношенията по стопанисването на пазарните площадки в рамките на предмета на дейност на търговското дружество, като изрично предоставените на кметовете на райони административни управленски правомощия по издаването на разрешенията за поставяне на преместваемите обекти продължават да се уреждат от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти.

Съобразно така установените факти, според които не е имало решение на управителя на „Пазари“ ЕООД за поставянето на процесния павилион № 29, нито ново разрешение от кмета на район „Одесос“ за поставяне , то максималния срок на действие на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № 0-6/17.10.2002 г. е до 17.10.2005 г. (три години) – няма нормативна уредба, която да определя безсрочност на заварените разрешения за поставяне на преместваеми обекти, напротив регламента е , че действието на същите продължава до изтичането на срока им.

Всъщност, становището на дружеството-жалбоподател за правното действие на това разрешение към датата на издаване на обжалваната заповед е отречено с взетото от неговите управителни органи решение по т.1 от Протокола от заседанието на съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД гр. Варна от 2.08.2022 г. – това решение, с което се утвърждава разполагането на 115 бр. преместваеми обекти не би било взето, т.е. би било излишно, ако разрешение № 0-6/17.10.2002 г. бе имало правно действие към датата 2.08.2022 год.

При това положение възниква въпроса за правното действие именно на това решение на Съвета на директорите от 2.08.2022 г. , доколкото несъмнено то засяга и разполагането на процесния павилион № 29. С Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г. на ОбС - Варна е приета действащата към този момент Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.15, ал.1 от същата , не са предмет на регламентиране в настоящата наредба преместваеми обекти, разположени на терени регулационно отредени за пазари или определени за пазарни площадки със заповед на кмета на община Варна, а съгласно чл.15, ал.2 , поставянето на преместваеми обекти на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД , при спазване на разпоредбите на Наредбата на Общински съвет - Варна за Вътрешен ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД – Варна. Съгласно чл.24, ал.1, преместваемите обекти в общински и държавни имоти се поставят съгласно схема, в която следва да фигурират под точно определен номер. Според чл.25, ал.1 , схемите за разполагане на преместваеми обекти по чл.21, ал.1, т.1 и т.2 (преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности като павилиони, кабини, маси за извършване на търговия) в общински и държавни имоти се изработват служебно от техническата служба на съответната районна администрация до 30-и ноември на предходната година. Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 , след съгласуване от общинския ЕСУТ, схемите се одобряват от Главния архитект на Община Варна в срок от 14 дни, но не по-късно от 31-ви януари на съответната година. Разрешенията за поставяне на целогодишни преместваеми обекти в имоти - държавна и общинска собственост се издават на името на ползвателя от кмета на съответния район в 14-дневен срок от вземане на решението на съответната комисия, като в разрешението фигурира и името на собственика на терена - чл.52, ал.1. Съгласно първоначалната редакция на чл.62, ал.1, сроковете за които се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, в зависимост от вида на обектите са както следва: т. 1. за целогодишни обекти - до три години. Съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата, обектите изградени по реда на чл.197 от ЗТСУ и чл.120а от ППЗТСУ, които са включени в схемата по чл.24, ал.1 от настоящата наредба, се запазват с разрешената квадратура съгласно първичния документ за разполагане на името на ползвателя (собственика) на обекта. Съгласно § 5 от ПЗР, Наредбата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от Закона за устройство на територията (приета с решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г.), като за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията.

Тази нормативна уредба е действаща и към датата на издаване на обжалваната заповед , като видно от нейното съдържание , същата не предоставя на дружеството-жалбоподател правомощия различни от вече коментираните и присъщите за това търговско дружество дейности по стопанисване на пазарната площадка. Действително, както е изразено в мотивите от Протокола от заседанието на съвета на директорите от 2.08.2022 год., налице е известна неяснота по тълкуването на така съществуващата нормативна уредба, но ако има бездействие на местните органи на власт за тълкуване на същата тази нормативна уредба, то при всички случаи, това бездействие, както и бездействието на кмета на района за издаване на ново разрешение за поставяне след изтичане на срока на разрешение №0-6/17.10.2002 г. , същите не представляват нормативно основание за прехвърляне на правомощия от орган на местна власт към органи за управление на търговско дружество. В този смисъл, взетото на 2.08.2022 г. от Съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД решение по т.1 е лишено от правна стойност.

Същото е правното положение и към датата на издаване на обжалваната заповед, още повече, че към този момент Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, на която жалбоподателят се позовава, вече е била отменена с Наредба за отмяна, приета с Решение на ОБС-Варна № 250-2(12 )27.06.2024 год.

По тези съображения, съдът приема че към датата на издаване на обжалваната заповед не е съществувало действащо разрешение за поставяне на процесния павилион № 29, поради което е било налице основанието по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за неговото премахване. В този смисъл, независимо от обстоятелството, че останалите сочени в заповедта две материално-правни основания за премахване не са налични, то съществуването на посоченото основание по чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е напълно достатъчно за материалната законосъобразност на обжалваната заповед и съответствието с целта на закона на нареденото с нея премахване на процесния павилион № 29. Освен отсъствието на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, направения с обжалваната заповед правен извод за липсата на разрешение за поставяне не е обременен предвид гореизложеното относно останалите основания за оспорване по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а съгласно чл.143, ал.3 АПК ответника има право на разноски , като в това отношение заявената от него претенция е единствено за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който съгласно чл.24 Наредбата за заплащане на правната помощ е в размер на 100 (сто) лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Дрин № 65, представлявано от изпълнителния директор Н. Н. Р., против Заповед № 3869/31.10.2024г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към Община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, вр. чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ, вр. чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ е наредено на „Пазари“ ЕАД да демонтира собствения си павилион № 29, разположен в гр. Варна на ул. „Д-р Пискюлиев“ , на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 28 и павилион № 30, съгласно утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005год.

ОСЪЖДА „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ.