РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1437
гр.Пловдив, 09. 07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 16,06,2021 година, в състав :
Административен съдия :
Стоил Ботев
с участието
на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 813/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на
чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, във връзка с чл.144 от ДОПК и чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Красикапласт“ АД, /в
несъстоятелност/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.П.И.-Синдик срещу Акт за установяване на задължение по
декларация № 229 от 02.12.2019 г., издаден от Е.А.С., частично потвърден с
Решение № 1/07.02.2020 г. Началник – Отдел „Местни приходи“ при Община
Асеновград, в частта за задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. с общ размер 206
354.72 лв., в т.ч.: данък върху недвижимите имоти 43 083.15 лв., лихви върху
ДНИ – 14 171.74 лв., такса битови отпадъци 116 441.57 лв. и лихви върху ТБО – 32658.26
лв. към 19.11.2019 г.
По подробно изложени
съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания акт за установяване на
задължения по декларация, в посочената му част. В писмени бележки се излагат
допълнителни съображения. Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът – началник на
Отдел “Местни приходи” при община Асеновград, чрез юрисконсулт П., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по
същество, като подадена след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД
пред горестоящия административен орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1
от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и
чл. 9б от ЗМДТ.
Разгледана по същество,
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в настоящият си
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното:
Жалбоподателят е собственик
на недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Асеновград, а именно:
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46973 с идентификатор № 00702.526.73,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект с площ 923.00 кв.м. и сграда с площ 451.00
кв.м. с идентификатор № 00702.526.73.1;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46949 с идентификатор №00702.536.90,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1928.00 кв.м. и сграда -
промишлена с площ 745.00 кв.м. с идентификатор № 00702.536.90.1;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46959 с идентификатор № 00702.536.91,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1583.00 кв.м. и сграда -
промишлена с площ 749.00 кв.м. с идентификатор №00702.536.91.2;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46905 с идентификатор № 00702.536.89,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за
второстепенна улица - земя с площ 6710.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46906 с идентификатор № 00702.536.89,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1874.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46907 с идентификатор № 00702.536.56,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 10 283.00 кв.м.;
-
недвижим имот, находящ се в ***с партиден №
6601F46908 с идентификатор № 00702.536.68, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект -
земя с площ 1051.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46909 с идентификатор №00702.536.66,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1050.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46911 с идентификатор №00702.536.77,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 940.00 кв.м.;
-
недвижим имот, находящ се в ***с партиден №
6601F46945 с идентификатор №00702.536.69, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект -
земя с площ 962.00 кв.м.;
-
недвижим имот, находящ се в ***с партиден №
6601F46946 с идентификатор №00702.536.81, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект -
земя с площ 1 383.00 кв.м., ведно с производствен обект с площ 765.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46947 с идентификатор № 00702.536.60,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 3 774.00 кв.м., ведно с
производствен обект с площ 2 945.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46950 с идентификатор № 00702.536.58,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 4794.00 кв.м., ведно с
производствен склад с площ 735.00 кв.м. и друг нежилищен обект с площ 89.00
кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46951 с идентификатор№ 00702.536.65,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 2901.00 кв.м., ведно с търговски
склад с площ 416.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46953 с идентификатор №00702.536.76, представляващ
урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект - земя с площ 835.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46955 с идентификатор №00702.536.93,
представляващ урбанизирана територия земя с площ 8031,00 кв.м., с начин на
трайно ползване: второстепенна улица, ведно с производствен обект с площ 13.00
кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в гр. Асеновград, ул.';Заводска"№1 с партиден № 6601F46956 с
идентификатор №00702.536.85, представляващ урбанизирана територия земя с начин
на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект - земя с площ
461.00 кв.м., ведно с производствен обект с площ 66,00 кв.м. и друг нежилищен
обект с площ 282.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46957 с идентификатор №00702.536.78,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1025.00 кв. м.;
-
недвижим имот, находящ се в ***с партиден №
6601F46960 с идентификатор №00702.536.78, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект -
земя с площ 335.00 кв. м.;
-
недвижим имот, находящ се в ***с партиден №
6601F46961 с идентификатор №00702.536.70, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект -
земя с площ 1249.00 кв.м., ведно със склад - производствен с площ 193.00 кв.м.
и производствен обект с площ 309.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46962 с идентификатор №00702.536.80,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1005.00 кв. м., ведно с друг
нежилищен обект с площ 793.00кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46963 с идентификатор №00702.536.82,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1376.00 кв. м., ведно с
производствен склад с площ 751,00 кв. м.;
-
недвижим имот, находящ се в *** с партиден № 6601F46964
с идентификатор №00702.536.63, представляващ урбанизирана територия земя с
начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект - земя с
площ 2178.00 кв.м., ведно с два обекта с площ 535,00кв.м. и 168,00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46965 с идентификатор №00702.536.79,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1687.00 кв. м., ведно с
производствен обект с площ 34 кв.м.;
-
недвижим имот, находящ се в *** с партиден №
6601F46966 с идентификатор №00702.536.59, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект - земя
с площ 5234.00 кв.м., ведно с производствени обекти с площ 18,00 кв.м. и 20,00
кв.м. и нежилищни обекти с площ 59.00 кв.м. и 87,00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46967 с идентификатор №00702.536.75,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1050.00 кв. м., ведно с
нежилищен обект с площ 37,00кв.м.;
-
недвижим имот, находящ се в *** с партиден №
6601F46968 с идентификатор №00702.536.86, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект -
земя с площ 743.00 кв. м., ведно с два нежилищни обекти с площ 379,00 кв.м. и
14.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в *** с партиден № 6601F46969 с идентификатор №00702.536.87,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 2011.00 кв. м., ведно с
нежилищен обект с площ 246.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46971 с идентификатор №00702.536.74,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 2553.00 кв. м., ведно с
производствени обекти с площ: 729.00 кв.м.; 80.00 кв.м. и 12.00 кв.м., ведно и
с търговски обекти с площ: 77.00 кв.м.; 78.00 кв.м. и 79.00 кв.м., ведно с
търговски склад с площ 44.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46972 с идентификатор № 00702.536.64,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 964.00 кв. м., ведно с нежилищни
обекти с площ: 77.00 кв.м.; 19.00 кв.м.; 69.00 кв.м. и 58.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46974 с идентификатор №00702.536.72,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 1049.00 кв. м., ведно с
производствени складове с площ: 6.00 кв.м.; 278.00 кв.м.; 66.00 кв.м. и 43.00
кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46975 с идентификатор № 00702.536.67,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект — земя с площ 1055.00 кв. м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46976 с идентификатор № 00702.536.71,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект — земя с площ 631.00 кв. м., ведно с нежилищен
склад с площ 304.00 кв.м.;
-
недвижим имот, находящ се в ***с партиден №
6601F46977 с идентификатор №00702.536.62, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект -
земя с площ 3355.00 кв. м., ведно с производствени обекти с площ 411.00кв.м. и
20.00кв.м.; производствени складове с площ 17.00кв.м. и 14.00кв.м. и два
нежибищни обекти с площ 224.00кв.м. и 214.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46978 с идентификатор №00702.536.84,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 13499.00 кв.м., ведно с
производствени складови обекти с площ 318.00 кв.м.; 679.00 кв.м.; 6111,00кв.м.
и 74.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46980 с идентификатор №00702.536.83,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 2123.00 кв. м., ведно с
производствен обект с площ 585.00 кв.м.; други нежилищни обекти с площ 86.00
кв.м.;38.00 кв.м. и 43.00 кв.м.;
-
недвижим имот, находящ се в ***с партиден №
6601F46986 с идентификатор №00702.536.61, представляващ урбанизирана територия
земя с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект -
земя с площ 2997.00 кв. м., ведно с производствен склад с площ 37.00кв.м.;
други нежилищни обекти с площ 245.00 кв.м.;42.00 кв. м. и 124.00 кв. м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № 6601F46988 с идентификатор №00702.536.88,
представляващ урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект - земя с площ 994.00 кв. м., ведно с
производствени обекта с площ 34.00 кв.м.; 14.00 кв.м. и друг нежилищен обект с
площ 219.00 кв.м.;
-
недвижим имот,
находящ се в ***с партиден № М000610 с идентификатор №00702.9.1, представляващ
урбанизирана територия земя с начин на трайно ползване: За друг вид
производствен, складов обект - земя с площ 12867.00 кв. м.
След извършена служебна
проверка за установяване на задължения за данък върху недвижимите имоти, такса
битови отпадъци и лихви за просрочие към тях,
е констатирано, че за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. на "Красикапласт"АД, съгласно подадени
декларации по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ има непогасени публични задължения за данък
върху недвижимите имоти в размер на 43 362,75лв. и лихви за просрочие към тях
към 19.11.2019г. в размер на 14 181,48лв. и такса битови отпадъци в размер на
211 106,65лв. и лихви за просрочие към тях към 19.11.2019г. в размер на 61
952,42лв.
Издаден е обжалваният АУЗД,
в който задължението за ТБО е посочено за всеки отделен компонент от услугата –
за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа
или други съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване за
всяка една от партидите, за всяка една от процесните години. В мотивната част
на ИАА е посочена отчетната стойност и данъчната оценка на земята по всяка една
от партидите поотделно и са приложени данъчните ставки за всеки един от
компонентите на ТБО.
С решение № 1/07.02.2020г.
горестоящият административен орган - началник на отдел „Местни приходи“ при
община Асеновград, е намерил за недължими задълженията за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имотите с партидни с № 6601F46973,
6601F46549 и 6601F46959 за периода 01.01.2014 г. - до 31.12.2018 г., ведно със
законоустановената лихва, в общ размер 8 850,02 лв., в т.ч. данък върху
недвижимите имоти в размер 279,60 лв., лихви върху ДНИ в размер 9,74 лв., такса
битови отпъдаци в размер 6 704,91 лв. и
лихви върху ТБО към 19.11.2019 г., в размер 1 855,77 лв.
В решението на горестоящия
административен орган е посочено, че съгласно представени Нотариални актове за покупко - продажба на недвижим имот по
чл.718 от ТЗ, са закрити с дата на данъчно облагане до 30.06.2018 г. недвижим
имот, с партиден № 6601F46973 с идентификатор № 00702.526.73, недвижим имот, находящ се в ***с партиден №
6601F46549 с идентификатор №00702.536.90 и недвижим имот, находящ се в ***с
партиден № 6601F46959 с идентификатор № 00702.536.91. В тази част обжалваният
АУЗД е отменен по отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци ведно със законоустановените лихви, в общ размер
8 850,02 лв.
Установено е, че съгласно
становище от дирекция "Строителство, благоустройство, строителен контрол и
екология" с изх. № 14-00-7597 от 13.01.2019 г. относно ползването на услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.
и предвид това, че останалите недвижими имоти попадат извън районите с
организирано сметосъбиране и сметоизвозване и тези услуги не са предоставяни са
преизчислени задълженията за такса битови отпадъци без услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване. В тази част обжалваният АУЗД е отменен по
отношение на компонента на ТБО за периода 01.01.2014 г. - до 31.12.2018 г.,
ведно със законоустановената лихва, в общ размер 115 398,56 лв., в т.ч.: такса
битови отпадъци в размер 87 960,17 лв. и лихви върху ТБО към 19.11.2019 г., в
размер 27 438,39 лв.
По делото не се представиха
издадени заповеди на кмета на община Асеновград за всяка една от процесните
години са, с които да се определят границите на районите, в които общината
предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Не се представиха и приети решения на общински съвет
гр.Асеновград, с които де се определят размерите на ТБО за юридически лица и ЕТ
по години.
В хода на съдебното
обжалване, от страна на ответника не са представени и писмени доказателства,
документиращи изпълнението на компонентите чистота и депо, включени в обхвата
на ТБО: трудови договори, сключени между община Асеновград и работници на
длъжности „работник чистота“; доказателства за закупено и предоставено на
работниците работно облекло; доказателства за закупено гориво, съответно
разходвано гориво за използвани косачки и други инструменти от работниците;
доказателства за собствени на общината ДМА за изпълнение на дейността по
окосяване и почистване на отпадъци, включително нерегламентирани сметища;
доказателства за конкретно изпълнени количества работи от работниците,
включително по ръчно снегопочистване; договори за депониране на неопасни битови
отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци и др.
По делото е прието заключение
по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П.П.,
без направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по
делото доказателства, вещото лице е дало следните отговори на посочените задачи:
- по задача 1. Да се изчислят задълженията за публични общински
задължения за ДНИ, ДПСр и ТБО за периода 01.01.2014г. до 24.05.2018г. по подадени
декларации преди 2014г. Вещото лице се е запознало с подадена Декларация по
чл.14 ЗМДТ №**********/30.06.2010г., но е посочило, че не може да изчисли
публични задължения по тази декларация, тъй като с подадената на 25.05.2018г.
декларация са променени обектите, земята е посочена с различни парцели и са
декларирани нови парцели в рамките на целия парцел, в това число и улици. 3а
периода 25.05.2018г. до 31.12.2018г. по приложените в молбата декларации, задълженията
за ДНИ за всеки обект са изчислени при използване размер на данъка върху
данъчната оценка-1,3 на хиляда. Изчисленията са подробно описани в табличен вид
/л.140 гръб-л.146/;
- по задача 2. Да се
изчислят сумите подлежащи на прихващане, които съда е установил, че не са
дължими за периода 2014 до 2018г. съгласно Решение №209/10.02.2015г. по адм. д.
№2285/2014 и Решение №2306 от 08.11.2018г. по адм. д. №2160/2018г., и двете по описа
на Административен съд Пловдив, вещото лице посочва, че с Решение
№209/10.02.2015г. са отменени задължения за ДНИ в размер 214,69лв. и лихви 28,27лв.
и задължения за ТБО в размер 190,05лв. и 34,95лв. за периода 2012-2013г. С Решение
№2306/08.11.2018г. са отменени задължения
за ТБО в размер 6393,65лв. и лихви 4241,31лв. за периода 2009-2011г.;
- по
допълнително поставената задача: Вещото лице подробно се е запознало с
подадената през 2010г. декларация по чл.14 от ЗМДТ и е направило равнение с
подадената такава през 2018г. Експертизата е установила, че данните от
подадените декларации, така както са попълнени от подателя, се качват в
програмен продукт/вероятно наименование „Матеус"/ идентична за цялата
страна. Формулите за определяне на коефициенти и данъчна оценка в нея, са
програмно заложени. В декларацията от 2010 г. сградите са определени с
предназначение-производствени, в строителни граници, до 1км. от национална
пътна мрежа. С тези параметри коефициента за местоположение се определя по
Таблица 4, в която са коефициентите за производствените и селскостопанските
сгради. В декларациите от 2018г. за сградите в т.ч. производствени и складови,
при попълването на данните е посочено предназначение-друга нежилищна. С тези
данни програмата е изчислявала коефициента за местоположение от Таблица 3.
Затова коефициента е 15.8.
Вещото лице сочи, че са налице
и изключения, при които въпреки, че за предназначение е посочено -друга
нежилищна, е определен коефициент за местоположение 14.0. Вещото лице не може
да обясни защо се получава разликата.
За обектите, които са
декларирани като складове коефициента за местоположение определен от програмата
е 22,12. Това е така, защото за търговски обекти/ посочени в таблица 3 от
Приложение 2, складове за търговия на едро/ коефициента за местоположение се
увеличава с 40 на сто.
Според експерта, коефициента
за местоположение на сградите следва да се изчислява от таблица изключение на
търговските складове/доколкото се приеме, че същите могат да се тълкуват като
складове за търговия на едро/ за които коефициента не следва да се преизчислява.
Предвид наличните данни, за
производствените сгради и производствените складове вещото лице определя като
коефициент за местоположение-14.0. За земята коефициента е 15.8 и не търпи
промяна, същото се отнася и за търговските складове, за които коефициента е
22.12.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице като обосновано, съответстващо на останалите събрани по делото
доказателства и даващо подробни отговори на поставените задачи.
За разрешаване на спорния въпрос по делото,
относно това в коя зона попадат имотите на „Красикапласт“ АД, съответно коя
таблица към приложение №2 от ЗМДТ следва да бъде приложена при определяне на
процента за коефициент местоположение /КМ/, по делото е прието и заключение по
назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.Г., без
направени възражения от страните. След анализ на представените по делото
доказателства, вещото лице е дало следните отговори на посочените задачи:
Процесиите имоти на
„Красикапласт" АД попадат в границите на бившия завод „Химик"
Асеновград и в строителни граници на града. За терена попадащ в границите на
заводската площадка е отреден УПИ VI-завод „Химик“ и същия е последен парцел в
границите на регулацията на града, като съседните имоти от север, изток и юг попадат
в земеделска територия и са извън границите на регулацията. Процесните имоти в кадастрален
район 536 на гр. Асеновград, попадат в границите на трета зона / Км 15.8/.
Съгласно раздел IV-Данъчна
оценка на земи в строителни граници, застроени дворове и извън строителни
граници / без земеделските земи/, Км се определя съгласно таблица №3 от
приложение № 2 на ЗМДТ. За имотите на „Красикапласт“ АД коефициентът Км е
определен 15.8 съответстващ на зона III според таблица 3 към приложение № 2 на
ЗМДТ. За имот ИД 00702.9.1 е определен Км = 6.8, тъй като имотът е в земеделска
територия. Съгласно чл. 6 ал.1 от приложение № 2 ЗМДТ коефициента за
местоположение /Км/ се определя ,като се ползват таблици № 3 и № 4 от прил. 2. По
таблица №3 се определя Км за всички сгради с изключение на производствените и
селскостопанските. По таблица №4 към приложение № 2 на ЗМДТ се определя Км за
производствени сгради.
Вещото лице сочи, че в
обжалвания АУЗД, Км за производствените сгради е с различни стойности: Км=14/относим
към местоположение благоприятно производствени за категория 1.2 от таблица №4/
или Км=15.8 /относим към зона III за категория
1.2 от таблица № 3/.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице като обосновано, съответстващо на останалите събрани по делото
доказателства и даващо подробни отговори на поставените задачи.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Обжалваният АУЗД е издаден
от надлежно оправомощен служител на община Асеновград съгласно заповед № А-82/17.01.2018,
издадена от кмета на общината.
По отношение материалната
законосъобразност на ИАА, следва да бъдат изложени следните аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл.
62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. В разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ /в приложимата ѝ
редакция/ са предвидени изчерпателно изброени изключения, когато такса не се
събира, а именно: за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения -
когато няма такива.
В настоящия случай,
жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик
на недвижимите имоти, за които е подал декларации по чл. 14 от ЗМДТ.
За доказването на факта на
предоставяне на услугите по всеки един компонент общината следва да разполага с
писмени доказателства, като за услугата по почистване – с трудови договори с
лица на длъжности, свързани с почистване на населени места, отчети за
дейността, когато тя се извършва чрез служители и средства на общината, наличие
на активи за извършване на дейността, разходи, свързани с експлоатацията им,
съответно с отчети за извършена работа, когато услугата се осъществява чрез
трето лице и др. подобни. По делото такива
доказателства не се представиха. Това налага да се приеме, че Община Асеновград
не доказва, че имотите, собственост на „Красикапласт“ АД, са включени в
границите, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които се
предоставят компонентите от ТБО сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение компонента от
услугата поддържане на териториите за обществено ползване, невключването на
недвижимия имот в обхвата на изчерпателно посочените местности, в които следва
да се извършва тази услуга, е достатъчно основание обжалваният АУЗД да бъде
отменен, още повече, каза се че по
делото не са представени доказателства за извършването ѝ – договори с
персонал, документи за наличие на ДМА и стопански инвентар и разходи за
експлоатацията им, включително гориво и консумативи.
По отношение на услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване, конкретно за имотите на дружеството –
жалбоподател от ответника не се представиха писмени документи свързани с
действителното извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.
Липсват и доказателства за поставен контейнер и извършвана дейност в района на
имотите от сметоизвозваща техника. Установяването на реално престирана услуга е
изцяло в тежест на ответния административен орган. При липсата на
доказателства, запълващи обема на прякото и пълно доказване, съдът е длъжен да
приеме, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, конкретно за имота на
дружеството – жалбоподател, не е била материално обезпечена, респ. не е и
предоставяна в процесния период. Това налага отмяна на оспорения акт в частта
по първия компонент на услугата.
Същото се отнася и по
отношение компонента от услугата в обхвата на ТБО обезвреждане на твърди отпадъци
в депа или други съоръжения, тъй като липсват доказателства за депо в гр.Асеновград, в което
се извършва обезвреждане на битови отпадъци.
Относно дължимостта на
таксата по тези два компонента – депо и чистота, следва да се съобрази, че
услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на
имота, както и с местоположението му извън строителните граници на населеното
място. В този аспект за законосъобразността на акта по тези компоненти е
ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят е генерирал отпадъци, съответно
дали има наети лица по трудови правоотношения на длъжност „чистач“, които да
извършват дейности по почистване в имота или непосредствено в близост до него.
Жалбоподателят, като собственик на имотите, не е подал декларации по чл. 8, ал.
5 от ЗМДТ, нито е бил освободен от заплащането на таксата от общинския съвет на
основание чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Без значение за определяне на дължимата ТБО по
отношение на тази услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена
инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото
населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга по почистване се
дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното
място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в
непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция
се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на
територията на цялото населено място, а не само в определен район от него.
Съгласно разпоредбата на чл.
66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ /в приложимата му редакция/ услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в
почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии
от населените места, предназначени за обществено ползване. Макар и да не е
дадена легална дефиниция на услугата, е посочено нейното съдържание чрез
изброяване на примерни нейни елементи. Съдържанието на разпоредбата сочи, че
нейната цел е да осигури чистотата на онази част от територията на населените
места, която с оглед на своето предназначение се ползва за обществени нужди.
Законодателят е дал примерно изброяване на видовете дейности, които се включват
в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
По отношение реалното
почистване на териториите за обществено ползване на гр.Асеновград не са
представени трудови договори, от които да се установява, че общинската
администрация е разполагала с необходимия състав от лица – чистачи и оператори
на техника за предоставяне на услугата в процесните периоди. Не са ангажирани и
доказателства за наличие на техника – трактор и тракторно ремарке, които да се
използват за почистване на нерегламентирани сметища и за снегопочистване, за
поддръжката й, за консумативи, свързани с работата й, за извършени ремонти, за
заплатена застраховка „Гражданска отговорност“.
При това положение
настоящият съдебен състав намира, че спрямо дружеството – жалбоподател, като
задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, незаконосъобразно са
определени задължения за такса битови отпадъци по компонента поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г.
В допълнително представените
писмени бележки от „Красикапласт“ АД е направено и изрично възражение за прихващане
на сумите които са установени като недължими, съгласно Решение №209/10.02.2015г.
по адм. д. №2285/2014 и Решение №2306 от 08.11.2018г. по адм. д. №2160/2018г.,
и двете по описа на Административен съд Пловдив. В тази връзка е ангажирано и
изготвянето на заключение по ССЕ.
Съдът намира, че предмет на
настоящото съдебно производство е дължимостта на ДНИ и ТБО за 2014г. - 2018г. по основание и
размер. Това означава, че извън обхвата на това съдебно производство е
приложението на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК по отношение погасяване на
публични вземания по последователност главница, лихви, разноски по смисъла на
чл. 169, ал. 1 от ДОПК и законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.
169, ал. 3а от ДОПК по отношение установяваното от общините задължение за ТБО.
В случая следва да се има предвид, че се касае за местна такса за услуга,
предоставяна от общината по смисъла на ЗМДТ, състояща се от три компонента, по
отношение на които са законоворегламентирани изключения за недължимост, при
наличие на изчерпателно посочени предпоставки. Това не означава, че
жалбоподателят може да заяви, че не дължи някои от трите компонента в обхвата
на ТБО, независимо по какви причини, съответно да не го заплати, а това следва
да бъде установено по несъмнен начин, при условията на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ.
Единственият начин за
доказване недължимост на този компонент е редът на оспорване на издаден АУЗД по
административен и съдебен ред. В случай на постановяване на решение от
горестоящия административен орган или влязъл в сила съдебен акт за недължимост
на компонента от ТБО чистота, поради непредоставяне на услугата, следва да се
инициира производство по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК, в което да бъдат
изложени твърдения за недължимо платени или събрани суми за публични вземания,
сред които са и общинските такси, установени по основание и размер със закон
/чл. 162, ал. 1, т. 3 от ДОПК/. Именно в това производство следва да се посочат
недължимо платените и/или събрани суми за публични вземания, както и
неправилното приложение на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК от общински
служител, на когото са делегирани правомощия на орган по приходите.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията
на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места
и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от същия закон, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите
имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се
съобщава на лицата до 1 март на същата година. По отношение на данъчната оценка
в случая е приложим и чл.21 от ЗМДТ, доколкото става въпрос за нежилищни имоти
на предприятие. За възникване на задължението за данък върху недвижимите имоти
не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на
администрацията. За посочените имоти не се твърди наличие на някоя от
предпоставките на чл. 24 ЗМДТ, явяваща се основание за освобождаването им от
задължение за плащане на данък за спорния данъчен период, нито се сочи за
подобно обстоятелство да е била подадена декларация. Съгласно разпоредбата на
чл. 27 ЗМДТ лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за
ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока
по чл. 14, ал.1 ЗМДТ. Такива декларации за процесните периоди липсват по
делото, поради което дължимият данък
върху недвижимите имоти за всеки от спорните имоти се явява доказан по основание.
С жалбата се твърди
неправилно определяне размера на дължимия данък, а същият се определя по
правилата на чл.22 вр. чл.21 от ЗМДТ-върху отчетната стойност на недвижимите
имоти, посочена в приложените декларации. В тази връзка е ангажирано и изготвянето на
заключение по СТЕ. Според вещото лице данъкът за процесиите имоти е правилно определен. Същите попадат в
строителни граници на гр.Асеновград и в границите на трета зона. Съгласно раздел IV-Данъчна оценка на земи в
строителни граници, застроени дворове и извън строителни граници / без
земеделските земи/, Км се определя съгласно таблица №3 от приложение № 2 на
ЗМДТ. За имотите на „Красикапласт“ АД коефициентът Км е определен 15.8
съответстващ на зона III според таблица 3 към приложение № 2 на ЗМДТ. Следователно
безспорно е, че дружеството е задължено по см. на чл. 11 от ЗМДТ лице за
заплащане на данък върху недвижимите имоти по чл. 10, ал.1, от ЗМДТ за
притежаваните от него недвижими имоти.
По така изложените
съображения, жалбата се явява частично основателна и обжалваният АУЗД следва да
бъде отменен, в частта му потвърдена с решението на горестоящия административен
орган, по отношение допълнително определени дължими суми за ТБО за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2018г. в размер на 116 441,57 лв. и лихви към
19.11.2019г. в размер на 32 658,26лв.
В останалата си част,
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на
страните се дължат направените по делото разноски, съобразно уважената и
отхвърлена част на жалбата.
Съгласно представен списък с
разноските от пълномощника на жалбоподателя (л. 200) е заявена претенция за
присъждане на разноски в общ размер на 1 765лв., в т.ч. за държавна такса,
възнаграждение за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно
уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 1 275,21лв.
(хиляда двеста седемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки).
Съобразно отхвърлената част
на жалбата, на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 1 274,71лв.
(хиляда двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки),
равностойност на осъществената юрисконсултска защита.
Ето защо Административен съд
Пловдив, V състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба от „Красикапласт“ АД, /в несъстоятелност/ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от К.П.И.-Синдик Акт за установяване
на задължение по декларация № 229 от 02.12.2019 г., издаден от Е.А.С., частично
потвърден с Решение № 1/07.02.2020 г. Началник – Отдел „Местни приходи“ при
Община Асеновград, В ЧАСТТА НА допълнително
определени за задължения такса битови отпадъци имоти за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2018 г. в общ размер на 116 441.57 лв. и лихви върху ТБО – 32 658.26 лв.
към 19.11.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
от „Красикапласт“ АД, /в несъстоятелност/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от К.П.И.-Синдик Акт за установяване на
задължение по декларация № 229 от 02.12.2019 г., издаден от Е.А.С., частично
потвърден с Решение № 1/07.02.2020 г. Началник – Отдел „Местни приходи“ при
Община Асеновград, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по
отношение на допълнително установените задължения за данък върху недвижимите
имоти за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на 43 083.15 лв. и лихви
върху ДНИ – 14 171.74 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
АСЕНОВГРАД да заплати на „Красикапласт“ АД, /в несъстоятелност/ ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.П.И.-Синдик сумата
в размер на 1 275,21лв. (хиляда двеста седемдесет и пет лева и двадесет и
една стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА „Красикапласт“
АД, /в несъстоятелност/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.П.И.-*** сумата в размер на 1 274,71лв. (хиляда двеста
седемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки) възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: /п/