Решение по дело №419/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 186
Дата: 15 ноември 2021 г.
Съдия: Тодор Илков Хаджиев
Дело: 20215600500419
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. ХАСКОВО, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Х.Ч. против Решение № 260004/
23.02.2021 г. по гр. д. № 99/2018 г. на Районен съд – Ивайловград, с което са
допуснати до делба между Е.Г.С., С.Х.М., Й.Х.Д., Г. Д. Т., Е. Д. М., М. М. Д.,
Ж. М. Д., С. М.Ч., С.Н.Н., М. Н. Я., Е. Х. Р., М. Х. К., А. Х. Ч., Р. Б. М., Н. В.
М. и С. Д.Т. следните недвижими земеделски имоти: 1. Поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 409/13.02.2018г. на ИД на АГКК, адрес на
поземления имот - с. ***, общ.***, местност ***, площ на имота 1304 кв. м.; 2
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-409/13.02.2018 г. на ИД на АГКК,
адрес на поземления имот - с.***. общ.***, местност ***, площ на имота 2176
кв. м.; 3. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-409/13.02.2018г. на ИД
на АГКК, адрес на поземления имот - с.***. общ. ***, местност ***, площ на
1
имота 19 900 кв. м.; 4. Нива от 14. 501 дка, пета категория, местност ***, имот
№ 012021 по плана за земеразделяне в землището на с.***, ЕКАТТЕ ***; 5.
Нива от 3.800 дка, четвърта категория, местност ***, имот № *** по плана за
земеразделяне в землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***; 6. Нива от 2.800 дка,
четвърта категория, местност ***, имот № *** по плана за земеразделяне в
землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***, при квоти: Е. Г. С. - 36/144 ид. ч.; С.Х. М. -
18/144 ид. ч.; Й. Х. Д. - 18/144 ид. ч.; Г. Д. Т. - 3/144 ид.ч.; Е. Д. М. - 3/144
ид.ч.; М. М. Д. - 6/144 ид. ч.; Ж. М. Д. - 6/144 ид. ч.; С. М. Ч. - 6/144 ид. ч.; С.
Н. Н. - 3/144 ид. ч.; М. Н. Я. - 3/144 ид. ч.; Е.Х. Р. - 2/144 ид. ч.; М. Х. К. - 2/144
ид. ч.; А. Х. Ч. - 2/144 ид. ч.; Р. Б. М. - 9/144 ид.ч.; Н. В. М. - 9/144 ид. ч. и С.
Д. Т. - 18/144 ид., и с което А.Ч. е осъден на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да
заплаща на останалите съделители обезщетение за всяка стопанска година за
едноличното ползване на включените в делбената маса недвижими
земеделски имоти съобразно техните идеални части, както следва: Е. Г. С. –
200 лв.; С.Х. М. – 100 лв.; Й. Х. Д. – 100 лв.; Г. Д. Т. – 17 лв.; Е. Д. М. - 17 лв.;
М. М. Д. – 33 лв.; Ж. М. Д. - 33 лв.; С. М. Ч. - 33 лв.; С. Н. Н. – 17 лв.; М. Н. Я.
– 17 лв.; Е. Х. Р. – 11 лв.; М. Х. К. – 11 лв.; Р. Б. М. – 50 лв.; Н. В. М. – 50 лв.;
С. Д. Т. – 100 лв., считано от влизане в сила на настоящото определение до
окончателното извършване на делбата.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се поддържа, че жалбоподателят е придобил
процесните имоти по давност. Предвид изложеното се иска се да се отмени
решението, вместо което се постанови друго, с което да се отхвърли
предявения иск за делба.
Въззиваемите М. Х. К. и Е. Х. Р. считат жалбата за основателна.
Останалите въззиваеми не взимат становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Е. Г. С., С. Х. М., Й. Х. Д., Д.М.Ч., М. М. Д., Ж. М. Д., С. М. Ч., С. Н. Н.,
М. Н. Я., Е. Х. Р. и М. Х. К. са предявили против А. Х.Ч., В.С.М. и С. Д. Т. иск
2
за делба на следните земеделски имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД – 18 - 409/13.02.2018г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот - с. ***,
общ. ***, местност ***, площ на имота 1304 кв. м.; 2 Поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД – 18 - 409/ 13.02.2018 г. на ИД на АГКК, адрес на
поземления имот - с. ***. общ. ***, местност ***, площ на имота 2176 кв. м.;
3. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 - 409/ 13.02.2018 г. на
ИД на АГКК, адрес на поземления имот - с. ***. общ. ***, местност ***,
площ на имота 19 900 кв. м.; 4. Нива от 14. 501 дка, пета категория, местност
***, имот № *** по плана за земеразделяне в землището на с.***, ЕКАТТЕ
***; 5. Нива от 3.800 дка, четвърта категория, местност ***, имот № *** по
плана за земеразделяне в землището на с.***, ЕКАТТЕ ***; 6. Нива от 2.800
дка, четвърта категория, местност ***, имот № *** по плана за земеразделяне
в землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***, придобити по наследяване.
В хода на производството са починали ищецът Д.М.Ч. и ответника
В.С.М., които са заместени от техните наследници - Г. Д. Т. и ЕЛ. Д. М. на
мястото на починалия Д.М.Ч.; Р. Б. М. и Н. В. М. на мястото на В.С.М.
Процесните земеделски земи са възстановени на наследниците на
Д.А.К. с три решения на ОСЗГ – Ивайловград, а именно Решение № 5000/
04.04.2000 г. за възстановяване в съществуващи или възстановими стари
реални граници, Решение № 5000/ 04.04.2000 г. за възстановяване с план за
земеразделяне и Решение № 3367А/ 28.06.1999 г. за възстановяване с план за
земеразделяне.
Видно от Удостоверение за наследници № 16/ 12.06.2018 г. страните по
делото са наследници на Д.А.К. и по силата на наследственото
правоприемство са станали съсобственици на процесните имоти при
определените от районния съд квоти.
Ответникът А. Х. Ч. оспорва иска за делба с възражение за изтекла в
негова полза 10 – годишна придобивна давност, като твърди, че ползва
еднолично земеделските земи, които е отдал под аренда на А. М. П. с договор
за аренда от 05.13.2013 г.
Въпреки така направеното възражение и искането за събиране на гласни
3
доказателства районният съд в нарушение на процесуалните правила (чл. 146,
ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК) не се е произнесъл по него, нито по искането за
събиране на доказателства. Допуснатото от районния съд процесуално
нарушение е отстранено във въззивното производство, в което за
установяване на твърденията за изтекла придобивна давност в полза на
въззивника А.Ч. е разпитан арендаторът А. М. П., който сочи, че ответникът е
обработвал земите от 2007 – 2008 г., а през 2013 г. му ги дал под аренда за
срок от 20 години.
В съдебната практика безспорно се приема, че когато съсобствеността е
възникнала от наследяване, ползващият имота наследник е владелец на
своите идеални части и държател на идеалните части на останалите
наследници. Според ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Необходимо условие за
придобиване по давност на чуждите идеални части е завладяването им и
промяната на намерението да се манифестира пред останалите съсобственици
и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно.
Според Решение № 214/ 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1919/ 2015 г., І
г. о. обективна невъзможност да се манифестира промяната в намерението е
налице, когато невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство,
напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е
проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. В Решение № 17/
01.03.2017 г. на ВКС, по гр. д. 2923/ 2016 г., II гр. о. е прието, че състоянието
на обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде
прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които съсобствениците
или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви
отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието. Поради
това, когато съсобствениците се познават, но живеят в различни населени
места в страната, то непосещаването на населеното място, където е имота,
непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с които
пряко се упражнява правото на собственост, още повече когато имотът е
земеделски, не обуславят обективна пречка (невъзможност) за демонстриране
на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик, който желае
4
да се ползва от придобивната давност.
В случая с оглед установените факти по делото не може да се приеме,
че от страна на ответника А.Ч. е установено владение върху сънаследствените
земеделски имоти и това владение, осъществявано в изискуемия от закона
срок, е довело до придобиването им по давност. Липсват данни ответникът да
е демонстрирал ясно и категорично пред другите сънаследници намерението
си за своене с отричане на техните права. Той познава останалите наследници
и не е имало обективна пречка да им демонстрира намерението си за своене,
още повече че преобладаващата част от тях живеят в гр. ***, където живее и
той самият. Единствено фактът, че известен период от време е обработвал
лично земите, а впоследствие ги е отдал под аренда, не е достатъчен, за да се
приеме, че е осъществявал самостоятелно давностно владение, достигнало до
знанието на другите съсобственици.
Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това, че
районният съд е следвало да прекрати производството по делото поради
извършеното от съделителите М. Х. К. и Е.Х. Р. оттегляне на иска, е
неоснователно. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС дава право на всеки
съсобственик да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на
вещта. Упражняването на това не е обусловено от волята на останалите
съсобственици. След като някой от съсобствениците е упражнил по съдебен
ред потестативното си право на делба, съдът следва да я допусне, дори и ако
останалите съсобственици не желаят такава. Поради това десезирането на
съда от иска за делба не е основание за прекратяване на производството, след
като ответникът желае неговото продължаване, тъй като по този начин той
упражнява собственото си право на делба.
Поради това, като е разгледал спора по същество и е допуснал
процесните земи до съдебна делба, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Обжалваното решение следва да се потвърди и в частта, в която на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК районният съд, базирайки се на приетата по
делото съдебно – икономическа експертиза, е определил сумите, които
ответникът А. Х. Ч. следва да заплаща на останалите съсобственици за
ползването на земите. Договорът за аренда е сключен от въззивника А.Ч., на
5
когото арендатора изплаща арендата, поради което следва да изплаща на
останалите съделители обезщетение за ползването на техните части, от което
са лишени, считано от влизане в сила на решението.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260004/ 23.02.2021 г. по гр. д. № 99/2018
г. на Районен съд – Ивайловград.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6