Р Е Ш Е Н И Е
№ 96 28.08.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На двадесет
и пети август 2020 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка И.
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Николай Казаков
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка И.
КНАХД № 87 по
описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на П.Р.К. ***, чрез а..
А.И. ***, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 4, ет. 1,
кантора № 7 против Решение № 131/ 26.06.2020 г., постановено по НАХД № 345/ 2020
г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФ) серия К, № 3143765
от 19.07.2019 г. на ОД на МВР- Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 100 лв. В
жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – нарушение на
материалния и процесуалния закон. В съдебно
заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
19.07.2019 г. в 2.58 часа в община
Търговище, на първокласен път 1, клас 4, км. 227+300, в общ. Търговище до Метанстанция по посока
гр. Варна, касаторът П. Р.К. ***,
управлявал МПС „БМВ 530 Д ХДРАЙВ“ с рег. № … със скорост 86
км/ч, при максимално допустима скорост
60 км/ч. за извън населено место,
обозначена с пътен знак В26 и сигнализирано място за контрол с пътен знак Е24. Скоростта била засечена и фиксирана
с автоматизирано техническо средство № 00209D32D438 и заснета с клип. На основание гореизложено е
издаден и процесния Електронен фиш (ЕФ) от ОД на МВР гр. Търговище, с който на
основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „ глоба” в размер
на 100.00 лева.
От
правна страна въззивният съд е приел жалбата
за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. В ЕФ е
описано, че е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП , като на основание
чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложено адм. наказание – глоба . Разпоредбата на
чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП е повече от ясна- при превишаване на разрешената
скорост над 20 км/ч, която в процесния
случай е 26 км/ч -наказанието е глоба
от 100.00 лева. Като
установена скорост е отразено 86 км/ч, а
на клипа е посочена наказуема скорост 89 км/ч, о т ч е т е н
е 3 км/ч толеранс, което е
съобразено с методическите указания за техн. средство- приложеното по
делото писмено доказателство. Представени и приети по делото са писмени доказателства, във връзка с
направените от касатора доводи за отмяна. Видно от приетите писмени доказателства , установява се по категоричен начин, че техническото средство използвано за контрол и
заснемане скоростта на движение на посоченото место в общ. Търговище, км. 227+
300 е с т а ц и о н а р н о, с посочено ограничение на скоростта 60 км/ч
контролиращо движението д в у с т р а н н о. От представеното писмено доказателство-писмо от Областно пътно
управление се установява, че на път 1-4,
км 227+300 има монтирана стационарна камера за засичане скоростта на ППС. ,
като и в
д в е т е посоки има поставени
пътни знаци В26/60 км/ч/ И двата пътни знака/ в
д в е т е посоки/ са поставени на 150 м преди стационарната камера за
засичане скоростта на движение на ППС.
По
делото, като писмено доказателство е приета и инструкция за работа в
използваното техническо средство – Multa Radar SD 580.От представената Инструкция за работа на
техн. средство е описано как се измерва
скоростта на движение и как се определя на кой автомобил е засечена скоростта.
Автомобилът би следвало да се намира в третата четвъртина на снимката по посока
на движение, както е в процесния случай.В тази именно зона няма друг автомобил,
за да е налице съмнение по отношение скоростта на кое МПС е засечена.
Съгласно
ТР № 1/26.02.14 г. на ВАС“…ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие/ съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание и
ред за издаване на АУАН и НП ,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН са неприложими по отношение на ЕФ.
Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4 реквизити ..“.
В
процесния случай от ответната страна са представени и приети от съда доказателства, относно техническите
характеристики на използваното средство за установяване на адм. нарушение,
методически указания за използването му, удостоверение за одобрен тип, както и Протокол за преглед на използваното
техн. Средство и както бе посочено по-горе списък на местоположението и вида на използваните на
територията на общината техн. средства. Видно от последния, използваното за
заснемане движението и скоростта на процесния описан в ЕФ автомобил е
стационарно. От представената и приета
по делото Инструкция за работа с техническото средство се установява, че
правилно е преценено процесното МПС и е
ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора.
Първоначално
на 24.07.2019 г., за установеното адм. нарушение е издаден ЕФНГ, с. К №
2898853, СРЕЩУ Б. Л. Т.- собственик на л.а
БМВ с рег. № …, чиято превишена скорост е засечена с техническото
средство. Фишът е получен от наказаното лице на 23.10.2019 г. След получаването
му Б. Т. е депозирал декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП за това, че на 19.07.2019 г. в 20.58 ч, притежаваният от
него автомобил с рег. № … , е управляван от П.Р.К.. Към декларацията е
приложено и изискуемото от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП копие от
СУМПС на посоченото в нея лице. При така
предоставената от собственика на превозното средство информация, чиято скорост
е засечена на посочената дата ,
издадения срещу Б. Л. Т.ЕФ с. К № 2898853
Е АНУЛИРАН И НА 06.11.2019 Г. /видно от направената справка от АИС-КАТ/
е издаден процесния ЕФ срещу касатора. Същият му е връчен на 17.01.2020
г.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е мотивиран. Изложени са подробни съображения по
приложимите правни норми. Обсъдени са събраните по делото доказателства и
наведените възражения от наказаното лице. Касаторът навежда пред настоящата
инстанция възражения, които по същността си не касаят законосъобразността на
постановения съдебен акт, а се свеждат до необосноваността на решението. Необосноваността
не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция предвид на нормата на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК. Съгласно чл. 348, ал. 1 от НПК
основания за оспорване на решенията на районните съдилища по административно
наказателни дела са: 1) когато е нарушен законът; 2) когато е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила и 3) когато наложеното наказание е
явно несправедливо. В тази връзка касаторът не излага доводи по тези основания
в подадената касационна жалба.
По възраженията на жалбоподателя следва
да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 4 до ал. 6 от ЗДвП „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето
по чл.
188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В 7-дневен срок от получаването на
електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на
съответната структура на Министерството на вътрешните работи. Директорът
разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от
постъпването му. Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните
доказателства е установено, че: 1. моторното превозно средство е било обявено
за издирване; 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със
специален режим на движение.“ В настоящия случай е била подадена декларация от
лицето Борислав Тасев, че на процесната дата собственият му автомобил е бил
управляван от касатора, поради което и както е посочил въззивния съд
първоначално издадения ЕФ е бил анулиран.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.
3 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на
движение извън населено място с 26 км/ч. Нарушението е безспорно установено и
доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока
са неоснователни и необосновани. По делото е доказано и обстоятелството, че извършеното
нарушение е установено и заснето със стационарно автоматизирано техническо средство, което е обозначено по
надлежния ред.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита постановения
съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/26.06.2020 г., постановено
по НАХД № 345/ 2020 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..