РЕШЕНИЕ

№ 1598

гр.Бургас, 19.11.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 19 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 749 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е община Камено с адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез кмета на общината и чрез пълномощник – адвокат Ж.Б. ***.

Ответник по жалбата е областен управител на област Бургас с адрес гр.Бургас, ул.Цар Петър 1. Същия взема участие в производството лично и чрез пълномощник – юрисконсулт Н.М..

Заинтересована страна е Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София. Тази страна участва в производството чрез пълномощник- главен юрисконсулт Д.Я..

Заинтересована страна е и министъра на икономиката. Тази страна не взема участие в съдебното производство, редовно призована.

Предмет на обжалване е заповед № РД-09-41/09.03.2020г. на областния управител, с която е отказано приемане на дарение, предложено от община Камено, на язовир Сарп дере 3, намиращ се в поземлен имот № ****** по КВС за землището на с.Винарско, с площ 40 612 кв.м., актуван с акт за публична общинска собственост № 3/15.05.1997г. на община Камено. В мотивите на заповедта, като фактическо основание за отказа си, областния управител е констатирал, че земята, върху която е изграден язовира, не е актувана в цялост като публична общинска собственост, а посочения поземлен имот № ****** не представлява язовир, а част от язовир, тъй като язовирната стена не попада в имота. Като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл.19б ал.5 т.1 и т.3 от Закона за водите.

В жалбата се правят и обосновават оплаквания за допуснато неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че в оспорената заповед неправилно е възприет смисъла на §1 т.94 от ДР на ЗВ, даваща легално определение на понятието язовир. Излагат се съображения относно наличието на всички законови предпоставки за приемане от страна на държавата на предложеното от община Камено дарение на язовир. Иска се отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката на областния управител за ново произнасяне, при съблюдаване на дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Представят се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че смисълът на закона е предмет на дарението да бъде язовир, но не и част от него, поради което постановения отказ е правилен. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Претенцията е за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Заинтересованото лице - държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр.София, чрез процесуалния си представител изразява несъгласие с жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е акт за публична общинска собственост № 3/15.05.1997г. на община Камено, от който се установи, че общината притежава недвижим имот, описан като язовир 40 612 кв.м. в землището на с.Винарско, м.Сарп дере, кад.№ ******, при описани граници на имота.

Представено е копие от решение по т.25 от протокол № 40/27.09.2018г., с което Общински съвет Камено е дал съгласие община Камено да прехвърли безвъзмездно на държавата 5 язовира публична общинска собственост, в това число и посочения по-горе имот № ******. Въз основа на взетото решение, със заявление рег.индекс № 08-00-237/03.10.2018 г., кметът на общината е отправил мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне собствеността на язовирите на държавата. Посочените мотиви са липса на средства за поддръжка на язовирите и техните съоръжения. Преписката е изпратена на областния управител на област Бургас за произнасяне, по повод на което е издадена оспорената по настоящото дело заповед.

Към преписката са приложени заверени преписи от техническото досие на язовир Сарп дере 3 (наименованието съответства на язовира, в рамките на който се намира процесния имот кад.№ ****** в землището на с.Винарско), както и копие от инвентарната книга, отразяваща счетоводното отразяване на имота при собственика община Камено.

Областният управител на област Бургас е назначил комисия, която да извърши предварителна проверка на постъпилите документи. За извършената проверка комисията е изготвила протокол от 03.02.2020г. Видно от същия, на база представените документи, комисията е констатирала, че предложеният за дарение имот № ****** не е язовир, а представлява част от такъв част от водното огледало.

Въз основа на констатациите от извършената проверка, областен управител на област Бургас е издал оспорената заповед, с която е отказал да приеме дарението на имот № ******, тъй като същият не отговаря на определението за язовир, дадено в §1, ал. 1, т. 94 от ДР към Закона за водите.

По делото е назначена съдебнотехническа експертиза, от заключението по която се установи фактическото и териториално-устройствено състояние на процесния имот. Язовир Сарп дере 3 е разположен върху няколко поземлени имота, намиращи се в землищата на с.Винарско и с.Кръстина, както следва :

– имот  ****** по КВС за землището на с.Винарско, с идентификатор ********** по актуалната кадастрална карта – водния обем и част от язовирната стена;

– имот  000018 по КВС за землището на с.Винарско, с идентификатор ***********по актуалната кадастрална карта – част от язовирната стена, изпускателя и преливника;

– имот  003071 по КВС за землището на с.Кръстина, с идентификатор 40381.3.71 по актуалната кадастрална карта – преливник;

– имот  009056 по КВС за землището на с.Винарско, с идентификатор 11096.9.56 по актуалната кадастрална карта – част от язовирната стена и

– имот  009055 по КВС за землището на с.Винарско, с идентификатор 11096.9.55 по актуалната кадастрална карта – част от язовирната стена. Съгласно данните в кадастралния регистър първия от имотите е публична общинска собственост на община Камено, втория е частна общинска собственост с начин на трайно ползване пасище, а последните три имота са на трети лица и са с начин на трайно ползване ниви.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.19б ал.1 от ЗВ – областен управител на съответната област. Заповедта е изготвена в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, т.е. тя е мотивирана. Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед. Изпълнено е изискването на чл.19а ал.1 от ЗВ, доколкото за дарението на имот № ****** е взето решение на общински съвет Руен. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1, 2 и 3 от АПК.

Материалния закон е приложен правилно, по следните съображения.

Приложимата материалноправна норма е тази на чл.19б ал.5 т.1 от ЗВ, съгласно която областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по §1 ал.1 т.94 от допълнителните разпоредби. Съгласно последната "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Доколкото язовирът е определен като водностопанска „система“, т.е. множество функционално свързани обекти, разглеждани като едно цяло, то липсата на някой от посочените елементи препятства възможността даден обект да бъде определен като язовир.

В процесния случай се установи, че отправеното от общината до областния управител предложение за сключване на договор за дарение не касае язовир, а част от такъв, при което поставения за разрешаване въпрос е може ли предмет на договора за дарение по чл.19б ал.2 от ЗВ да бъде част от язовир. Спецификите на сделката налагат отрицателен отговор на въпроса - разглежданият договор за дарение не се регулира от общия принцип за свобода на договарянето. Сделката се сключва между публичноправни субекти, осъществяващи дейността си в обществен интерес и провеждащи държавната политика в областта на околната среда и водите, чрез реализиране на целите и принципите по чл.2 и чл.2а от Закона за водите, по отношение на обект публична общинска (а при реализиране на сделката и публична държавна) собственост. Затова свободата на договаряне не е приложим принцип при договарянето и сключването на разглеждания договор - обекта на сделката следва да е стриктно определен съобразно посоченото в закона, т.е. язовир. Част от язовир не може да бъде законосъобразен предмет на договор за дарение по чл.19б ал.2 от ЗВ. Този извод е и в синхрон с принципа, заложен в чл.7 т.4 от ЗВ, който предвижда упражняването на правото на собственост да се осъществява по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската система. Именно затова законодателят изрично е предвидил, че областният управител отказва сделката когато предложения обект не е язовир, както правилно е постъпил ответника в конкретния случай. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да бъде отхвърлено.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателя следва да заплати на ответника разноските по делото - 550 лева заплатени възнаграждения за вещи лица и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на община Камено с адрес ***, срещу заповед № РД-09-41/09.03.2020г. на областният управител на област Бургас.

    ОСЪЖДА община Камено да заплати на Областна администрация Бургас 650лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :