РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. ХАСКОВО, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20225600900014 по описа за 2022 година
Предявени са два иска в субективно – пасивно
съединение с правно основание чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, предл.1-во, б.“а“,
предл.1-во от Кодека за застраховането /КЗ/ - отм., за суми в размер от по
40 682.04 лева.
ИЩЕЦЪТ – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.София
/Фондът/ твърди, че на 12.10.2014 год. около 16.30 часа на ПП I 5,
наследодателят на ответниците – А. М. К. като водач на лек автомобил *****,
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на
кръстовището по пътя с.Николово – с.Широка поляна, при нА.чие на пътен
знак „Б 1“ /пропусни движещия се по пътя с предимство/, не е пропуснал
движещия се по пътя с предимство лек автомобил ***, с рег. ****,
управляван от водача М. А. Т., при което между двата автомобила е
последвал удар. В резултат на пътно транспортното произшествие /ПТП/
били причинени имуществени и неимуществени вреди, претърпени от водача
Т., за репарирането на които били образувани щети № 110769 от 13.12.2014
год. и № 210339 от 19.11.2015 год., по които Фондът отказал да определи и
изплати обезщетения. Несъгласен с постановения отказ, водачът Т. подал
искова молба до Софийски градски съд, въз основа на която било образувано
гр.д. № 7097 / 2016 год., постановеното по което отхвърлително решение било
отменено с решение, постановено по в.гр.д. № 6461 / 2017 год. по описа на
Апелативен съд – София. С въззивното решение, Фондът бил осъден да
заплати на Т. сума в общ размер на 76 604.39 лева, от която 56 177.80 лева –
1
главница; 14 202.55 лева – законна лихва и съдебни разноски. За присъдените
със съдебното решение суми, Т. се снадил с изпълнителни листове, въз
основана на които били образувани две изпълнителни дела по описа на
Частен съдебен изпълнител М.Ц., по които Фондът – като длъжник по
изпълнението изплатил общо сумата в размер на 81 364.08 лева. С оглед на
изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответниците да му заплатят
суми в размер по на 40 682.04 лева, определени като ½ част от общо
заплатената от ищеца сума - 81 364.08 лева, включваща обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, присъдени в полза на пострадА.я Т.,
съгласно цитираното по-горе съдебно решение, както и такси и разноски,
направени от ищеца в съдебното и изпълнителното производства. Претендира
още присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба и
деловодни разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ – С. С. К. и М. А. К. ––
оспорват иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници от 03.09.2021 год. е, че А. М. К., починал на
12.10.2014 год. е оставил за наследници – С. С. К. – съпруга и М. А. К. – син,
конституирани като ответници по иска.
С присъда № 33 от 02.10.2015 год., постановена
по НОХД № 473 / 2015 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, М. А. Т. е
признат за виновен в това, че на 12.10.2014 год. на път ПП I – 5, в района на
кръстовището по пътя с. Николово – с.Широка Поляна, Община Хасково, при
управление на лек автомобил ***, ДК ****, в нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл.6, т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението
съобразяват своето поведение….с пътните знаци“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, се движел с превишена
скорост, ограничена до 60 км./ч. с пътен знак В26 по реда на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, вр. чл.47, ал.3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
А. М. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр.
чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
2 години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 4 години.
Присъдата е влязла в законна сила на 19.10.2015 год.
Безспорно по делото е установено, че към датата
на настъпване на пътно транспортното произшествие – 12.10.2014 год.,
управляваното от наследодателя на ответниците – А. М. К., МПС не е било
застраховано по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – данна, в подкрепа на която съдът цени приетата като
писмено доказателство справка от 20.11.2015 год., неоспорена от
ответниците.
На 19.11.2015 год. от страна на М. А. Т. е
2
отправена претенция до ищеца - Гаранционен фонд – София за определяне и
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, станало на 12.10.2014 год. по вина на А. М. К.,
управлявал моторно превозно средство без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е постановен отказ,
обективиран в писмо с изх. № 24 – 01 – 758/15 от 11.02.2016 год.
С решение от 10.10.2017 год., постановено по
гр.д. № 7097 / 2016 год. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени
предявените от Т. против ГФ, искове за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 11 177.80 лева и на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, причинени от ПТП на
12.10.2014 год.
С решение № 2065 от 31.07.2018 год.,
постановено по в.гр.д. № 6461 / 2017 год. по описа на Софийски апелативен
съд, посоченото по-горе съдебно решение е отменено, като ГФ е осъден да
заплати на Т. сумата от 45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 11 177.80 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени
във връзка с ПТП, реА.зирано на 12.10.2014 год., по вина на наследодателя на
ответниците – А. М. К., управлявал МПС без сключена застраховка „ГО“,
ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.02.2016
год. до окончателното им изплащане. С решението ГФ е осъден да заплати на
Т. и сумата от 4 037.09 лева – разноски за двете инстанции.
За принудителното събиране на присъдените със
съдебното решение в полза на Т. суми, са издадени изпълнителен лист от
22.10.2018 год. за сумата от 4 037.09 лева – разноски за двете инстанции и
изпълнителен лист от 06.08.2018 год. за сумите от 45 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди и от 11 177.80 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2016 год. до
окончателното им изплащане, въз основа на които са образувани
изпълнителни дела № 20188400400626 и № 20188400400876, двете по описа
на Частен съдебен изпълнител М.Ц., с район на действие – Софийски градски
съд. Данни в тази насока съдът възприема от приетите като писмени
доказателства покани за доброволно изпълнение с изх.№ 14195 от 07.08.2018
год. и с изх. № 19618 от 31.10.2018 год., изпратени до ГФ, в качеството му на
длъжник по изпълнението.
Като писмени доказателства по делото са
приети 2 бр. преводни нареждания от 17.08.2018 год. и от 05.11.2018 год. за
суми в размер на 76 604.39 лева и 4 759.69 лева, изплатени от ищеца по
сметка на ЧСИ М.Ц., постъпили по посочените по-горе две изпълнителни
дела. Безспорно е и това, че сумите са приведени в полза на пострадА.я Т.,
видно от изпратеното от ЧСИ писмо с вх.№ 5618 от 21.07.2022 год. по
входящия регистър на съда.
От заключението, представено по допуснатата
счетоводна експертиза се установява, че по образуваните при ищеца две щети
е изплатена общо сума в размер на 81 364.08 лева, от която 70 214.55 лева –
3
по щета № 210339 от 19.11.2015 год. и 11 149.53 лева – по щета № 110769 от
13.12.2014 год.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП, М.
Т. е получил закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост,
причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния
крак, по смисъла на чл.129 от НК. Обичайният срок за възстановяване при
нормално протекъл оздравителен период е определен от експерта на 7 – 8
месеца – за нефизически труд и 12 месеца – за физически труд.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило при
слънчево време и отлична видимост по път със суха асфалтова настилка.
Автомобилът, управляван от водача Т. се движел в посока от гр.Хасково към
гр.КърджА.. На 166 м. вдясно от пътя преди кръстовището за селата
Николово и Широка Поляна, на общ стълб имало поставени пътни знаци – „А
26“ - Кръстовище с път без предимство, „В 24“ – Забранено изпреварването
на МПС и „В 26“ - Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената – в случая 60 км./ч. Лекият автомобил, управляван от водача Т. се
е движел със скорост от 85.97 км./ч., като същият е видял идващия срещу
него лек автомобил **, управляван от Т. Р., разпитан в качеството на свидетел
по делото, както и автомобила, управляван от пострадА.я К., движещ се със
скорост 35.17 км./ч., излизащ от с.Николово и пресичайки главния път, без да
спре и да му осигури предимство. Въпреки нА.чния знак „Б 2“ - Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство, без да спре и да намА.
скоростта, лекия автомобил **, управляван от наследодателя на ответниците
е пресякъл главния път ПП I в посока за с.Широка поляна. Виждайки
опасността от удар с двата автомобила и без да намА. скоростта, водачът Т.,
в очакване *** да спре на знак „Стоп“, реагирал с маневра завиване наляво с
цел преминаване пред ***. Последвал удар между челната част на *** в
лявата страна на *** - то. Ударът е бил в южната лента на платното за
движение и по вид е определен като „странично – кос“. Вещото лице посочва,
че от техническа гледна точка е напълно възможно и, че в действителност са
увредени частите, описани от застрахователя в „Опис – претенция“ по
процесната щета. По вид и степен на увреждане напълно съответствА. на
изплатеното обезщетение от ищеца. Деформациите и уврежданията по
автомобила, управляван от водача Т. по вид и степен се дължА. на напречния
удар на *** в лявата страна на ***, който се явявал част от механизма на
процесното ПТП. Стойността на разходите за ремонта, определена по пазарен
принцип на 7 378.24 лева следвало да се редуцира на 3 037.50 лева, с включен
ДДС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля Р., от които се установява, че в деня на пътния
инцидент се е движел в посока от гр.КърджА. - с.Николово. Трафикът и в
двете посоки бил натоварен. Преди да завие към селото видял удара между
двете превозни средства, управлявани от Т. и наследодателя на ответниците -
К.. *** се движел по път с предимство в посока за гр.КърджА., а ***
4
излизало от с.Николово в посока – с.Широка поляна. Ударът между двата
автомобила настъпил по средата на кръстовището. Свидетелят твърди, че ***
се е движел с изключително висока скорост, въпреки знака за ограничение на
скоростта от 60 км./ч.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира предявеният на основание на чл.288, ал.12, вр. ал.1,
т.2, предл.1-во, б.“а“, предл.1-во от Кодека за застраховането /КЗ/ - отм., иск
за допустим, основателен и частично доказан по размер, по следните
съображения:
Безспорно по делото е установено, че на
12.10.2014 год. в резултат на ПТП са били причинени средна телесна повреда
на М. А. Т. - като водач на лек автомобил *** **, с рег. **** и смъртта на А.
М. К. - като водач на лек автомобил *****, наследниците на който са
конституирани като ответници по иска.
Безспорно е и това, че към момента на
настъпване на ПТП, управляваният от А. ***, лек автомобил не е бил
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което и на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ е била ангажирана
гражданската отговорност на ищеца – Гаранционен фонд, по силата на влязло
в законна сила решение № 2065 от 31.07.2018 год., постановено по в.гр.д.№
6461 / 2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което ГФ е осъден да
заплати на пострадА.я от пътния инцидент - М. Т. суми в размер на 45 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди и 11 177.80 лева – обезщетение
за имуществени вреди, причинени виновно от водача К., ведно със законната
лихва, считано от 20.02.2016 год. до окончателното им изплащане, както и
деловодни разноски в размер на 4 037.09 лева.
Безспорно е още, че Фондът е изплатил в полза
на пострадА.я Т. сумите, присъдени с цитираното по-горе съдебно решение,
за принудителното събиране на които са образувани изпълнителни дела №
20188400400626 и № 20188400400876, двете по описа на Частен съдебен
изпълнител М.Ц., с район на действие – Софийски градски съд.
С изплащане на обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди в полза на М. Т., Фондът е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8, съгласно
изричната в тази насока разпоредба на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, като за
ищеца е възникнало правото на регрес, явяващо се средство за санкциониране
на виновния водач - А. К. за причинените на трето лице – М. Т., вреди в
посочените от закона случаи, в това число и когато виновният водач – К. няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ на
автомобилистите – чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ – хипотеза, в която
попада и разглеждания казус.
НА.чието на посочените по-горе две
предпоставки – управление на МПС от водача К., за което няма сключена
задължителна застраховка „ГО“ и изплащане на обезщетение в полза на
пострадалото лице – М. Т., обуславят основателността на предявения от
5
Фонда против наследниците на деликвента регресен иск, поради което следва
да бъде ангажирана отговорността им на посоченото по-горе правно
основание.
Спорен по делото е въпроса относно размера на
иска и свързания с него обхват на регресното право на ГФ, по следните
съображения:
Претендираната от ищеца сума в общ размер на
81 364.08 лева е формирана като сбор от следните вземания: 45 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с решение № 2065 от
31.07.2018 год., постановено по в.гр.д.№ 6461 / 2017 год. по описа на
Софийски апелативен съд; 11 177.80 лева – обезщетение за имуществени
вреди, включващи 7 000 лева – разходи за ремонт на автомобила и 4 177.80
лева – разходи за лечение, присъдени с решение № 2065 от 31.07.2018 год.,
постановено по в.гр.д.№ 6461 / 2017 год. по описа на Софийски апелативен
съд; 4 037.09 лева – съдебни разноски, направени пред първоинстанционния
и въззивния съд, присъдени с решение № 2065 от 31.07.2018 год.,
постановено по в.гр.д.№ 6461 / 2017 год. по описа на Софийски апелативен
съд; 14 042.87 лева – лихви, присъдени с решение № 2065 от 31.07.2018 год.,
постановено по в.гр.д.№ 6461 / 2017 год. по описа на Софийски апелативен
съд и определени по размер в покана за доброволно изпълнение с изх.№
14195 от 07.08.2018 год.; 6 946.64 лева - направени от ищеца разноски по
образуваните изпълнителни дела № 20188400400626 и № 20188400400876,
двете по описа на Частен съдебен изпълнител М.Ц., с район на действие –
Софийски градски съд, посочени по вид и основание в приетите като писмени
доказателства по делото 2 бр. покани за доброволно изпълнение, формирани
като сбор от следните суми - 48 лева – разноски по изпълнителното дело;
4 896.04 лева - такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, с
включен ДДС и 1 280 лева – ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение
за вещо лице, за пазач и пр. – направени по изп.д. № 20188400400626; и 48
лева – разноски по изпълнително дело; 434.60 лева – такса по чл.26 от Тарифа
за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС и 240 лева – ДТ, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр. – направени по
изп.д. № 20188400400876. За разликата между предявения размер от
81 364.08 лева и сбора от посочените по – горе суми, възлизащ на 81 204.40
лева, от страна на ищеца не се представят доказателства, установяващи
нейния произход.
При нА.чието на регресна отговорност и
неучастие на прекия причинител А. М. К. – в случая неговите наследници в
съдебния процес по определяне и изплащане на обезщетение на увреденото
лице – Т., съдът в настоящото съдебно производство е длъжен да прецени
възраженията на наследниците на прекия приничител по отношение на
непозволеното увреждане, заявени с отговора на исковата молба.
Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК, решението влиза в
сила само между същите страни, за същото искане и за същото основание.
Доколкото цитираното по-горе решение № 2065
6
от 31.07.2018 год., постановено по в.гр.д.№ 6461 / 2017 год. по описа на
Софийски апелативен съд, с което ГФ е осъден да заплати на пострадА.я от
пътния инцидент - М. Т. суми в размер на 45 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и 11 177.80 лева – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 20.02.2016 год. до окончателното им
изплащане, както и деловодни разноски в размер на 4 037.09 лева, не формира
сила на присъдено нещо по отношение на ответниците по иска, в качеството
им на наследници на починА.я при катастрофата А. М. К., доколкото не са
участвА. като страни по делото, в тежест на ищеца е възложено да установи
и в настоящото производство нА.чието на елементите от фактическия състав
на основанието по чл.45 от ЗЗД, отчитайки и това, че по отношение на К. не е
проведено наказателно производство, поради настъпилата в резултат на
пътния инцидент, смърт.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за доказано допуснато от наследодателя на ответниците – А. К.,
противоправно поведение, изразяващо се в неспазване на разпоредбите на
чл.47 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство, както и на чл.50, ал.1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнА.зиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“. В тази насока
съдът цени заключението, представено по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза.
Като доказани съдът намира и претърпените от
М. Т. имуществени и неимуществени вреди, както и връзката им с
противоправното поведение на водача К., ценейки в тази насока
заключенията, представени по допуснатите съдебно – медицинска и съдебно –
автотехническа експертизи.
При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди, съдът не е обвързан с размера на
обезщетенията, определени с решение № 2065 от 31.07.2018 год., постановено
по в.гр.д. № 6461 / 2017 год. по описа на Софийски апелативен съд по
изложените по-горе съображения, доколкото ответниците не са били
конституирани като страни в процеса и по отношение на тях постановеното
съдебно решение не формира сила на присъдено нещо.
От определената от въззивния съд и изплатена
от ищеца в полза на пострадА.я Т. сума в размер на 45 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, предявеният регресен иск съдът в настоящото
производство намира за доказан до сума в размер на 30 000 лева, ценейки в
тази насока заключението на вещото лице Е., от което се установява, че при
процесното ПТП, на пострадА.я Т. е било причинено закрито счупване на
шийката на дясната бедрена кост, причинило трайно /за повече от 30 дни/
затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК, като
срокът за възстановяване е определен от експерта на 12 месеца. Изхождайки
7
от вида и характера на увреждането и срокът, необходим за неговото
възстановяване, съдът приема, че размерът на обезщетета за неимуществени
вреди следва да бъде определена в посочения по-горе размер от 30 000 лева,
отчитайки и липсата на доказателства в настоящото производство,
обуславящи определянето на по-висок размер.
С цитираното въззивно решение в полза на
пострадА.я Т. е присъдена и сума в размер на 11 177.80 лева – обезщетение за
имуществени вреди, от които – 7 000 лева – разходи за ремонт и 4 177.80 лева
– разходи за лечение, видно от мотивите към решението. От определената от
съда и изплатена от ищеца в полза на пострадА.я сума, предявеният регресен
иск, съдът в настоящото производство намира за доказан до сума в размер на
2 835 лева, по следните съображения: При определяне на размера за
имуществени вреди съдът цени заключението по допуснатата автотехническа
експертиза, от което се установява, че размерът на обезщетението по пазарна
стойност, определено на 7 378.24 лева, надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила към датата на процесното ПТП -
4 050 лева, поради което и на основание чл.193 от КЗ /отм./ - в сила към
момента на настъпване на ПТП, следва да се приеме, че е нА.це тотална щета,
при която размерът на обезщетението възлиза на 2 835 лева, определен като
70 % от действителната стойност на автомобила по цени към датата на
настъпване на ПТП – 4 050 лева. Съдът не възприема заключението в частта
на определената от експерта стойност на необходимия ремонт от 3 037.50
лева /4 050 лева х 75 %/, предвид несъответствието на приетия от вещото лице
процент – 75, с посоченият такъв – 70 % в нормата на чл.193, ал.4 от КЗ
/отм./, но в сила към момента на настъпване на ПТП. От страна на ищеца в
настоящото производство не бяха представени доказателства, установяващи
разходи за лечение, направени от Т., поради което регресният иск за
възстановяването им, следва да се отхвърли като неоснователен.
Определените с решение № 2065 от 31.07.2018
год., постановено по в.гр.д. № 6461 / 2017 год. по описа на Софийски
апелативен съд, разноски в размер на 4 037.09 лева и лихви, върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди от 45 000 лева и
имуществени вреди от 11 177.80 лева, определени по размер в поканата за
доброволно изпълнение на 14 042.87 лева, следва също да бъдат редуцирани,
съразмерно на определените по – горе размери на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди – 30 000 лева и съответно – 2 835 лева,
при което размерът на регресната претенция се явява доказан до суми от
2 359.62 лева – съдебни разноски / 30 000 + 2 835 = 32 835 лева – общо
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди х 4 037.09 лева –
разноски : 56 177.80 лева – общо присъдени обезщетения за имуществени –
11 177.80 лева и за неимуществени – 45 000 лева/. Размерът на лихвите,
определени по съразмерност по посочения по-горе начин следва да бъде
редуциран на 8 207.83 лева.
При определяне размера на иска, следва да бъде
отчетено и допуснато от страна на пострадА.я Т., съпричиняване, приемайки
за доказано направеното от ответниците възражение в тази насока. Безспорно
8
по делото е установено, че наказателната отговорност на пострадА.я М. Т., е
ангажирана с присъда № 33 от 02.10.2015 год., постановена по НОХД № 473 /
2015 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с която е признат за виновен в
това, че на 12.10.2014 год. на път ПП I – 5, в района на кръстовището по пътя
с. Николово – с.Широка Поляна, Община Хасково, при управление на лек
автомобил ***, ДК **** в нарушение на правилата за движение по пътищата
– чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил
смъртта на А. М. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от 4 години. Влязлата в законна сила на 19.10.2015 год.,
присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дА. е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, като в
разглеждания случай престъплението, за извършването на което пострадА.ят
Т. е признат за виновен обуславя извода за приноса му за настъпване на
процесното ПТП.
Отчитайки поведението на двамата водачи – М.
А. Т. и наследодателят на ответниците – А. М. К., и допуснатите от тях
нарушения на правилата за движение, описани по-горе, в резултат на които е
настъпило и процесното ПТП, съдът приема, че и двамата имат равен принос
в причиняването му, поради което следва да бъде определено съотношение
50 %. С оглед на това, размерът на обезщетенията, изплатени от страна на
Фонда в полза на пострадА.я Т. и намалени до размерите, определени по-
горе, следва да бъдат редуцирани и с определения процент съпричиняване.
Безспорно по делото е установено, че водачът Т. е управлявал автомобила си
със скорост от 85.97 км.ч., при разрешена за пътния участък скорост от 60
км./ч. В случай на управление на автомобила с по-ниска скорост, водачът Т. е
могъл по – отрано да възприеме автомобила, управляван от другия пострадал
– А. К. преди навлизането му в кръстовището. Наказателната отговорност на
водача Т. е била ангажирана освен за това, че е управлявал автомобила над
разрешената скорост, но и за допуснато от него несъобразяване на
поведението с възникналата на пътя опасност, предприемайки заобикаляне
отпред на автомобила, управляван от К., движещ се перпендикулярно на
неговата посока, при което последвА.ят удар е бил в предната част на
автомобила на Т. и в страничната лява страна – почти право в шофьорската
врата на автомобила на К., причинявайки смъртта му.
Предвид изложеното съдът приема, че
определените по-горе суми следва да бъдат намалени с 50 %, отчитайки и
допуснато от пострадА.я Т., съпричиняване, както следва – 15 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди /50 % от 30 000 лева/; 1 417.50 лева –
обезщетение за имуществени вреди /50 % от 2 835 лева/; 1 179.81 лева –
съдебни разноски / 50 % от 2 359.62 лева/ и 4 103.92 лева – лихва върху
обезщетенията /50 % от 8 207.83 лева/, при което регресният иск следва да
бъде уважен общо до сумата от 21 701.23 лева, формирана като сбор от
посочените по-горе суми, от която отговорността на ответниците следва да
9
бъде ангажирана до сума в размер на 10 850.62 лева, определена като ½ част
от общо доказания размер – 21 701.23 лева.
Като неоснователен съдът преценя иска за
заплащане на направените от ищеца разноски по образуваните изпълнителни
дела № 20188400400626 и № 20188400400876, двете по описа на Частен
съдебен изпълнител М.Ц., с район на действие – Софийски градски съд,
възлизащи в размер общо на 6 946.64 лева, посочени по вид и основание в
приетите като писмени доказателства по делото 2 бр. покани за доброволно
изпълнение, формирани като сбор от следните суми - 48 лева – разноски по
изпълнителното дело; 4 896.04 лева - такса по т.26 от Тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС и 1 280 лева – ДТ, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр. – направени по
изп.д. № 20188400400626; и 48 лева – разноски по изпълнително дело; 434.60
лева – такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен
ДДС и 240 лева – ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо
лице, за пазач и пр. – направени по изп.д. № 20188400400876, предвид
константната съдебна практика, обективирана и в Решение № 8 от 22.06.2022
год., постановено по т.д. № 2144/2020 год. по описа на ВКС, с което се
приема, че разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по
Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./
са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на
увредените лица, т.е след установяване със сила на присъдено нещо на
подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от Фонда
обезщетения. В този смисъл посочените разноски не представляват разходи за
определяне на обезщетението, по смисъла на чл.288, ал.8 от КЗ /отм./,
респективно са извън обхвата на регресното право на Гаранционния фонд.
Като неоснователно съдът намира направеното
от ответниците възражение за погасяване на иска по давност, отчитайки това,
че началният момент, от който започва да тече петгодишния давностен срок
за упражняване на регресното право е момента на плащане на обезщетението
на правоимащото лице, в случая - на 23.08.2018 год. и на 16.11.2018 год.,
видно от писмо, изпратеното от ЧСИ М.Ц., входирано с № 5618 от 21.07.2022
год. по входящия регистър на съда, считано от когато до предявяване на
исковата молба – 04.02.2022 год., не е изтекъл пет годишния давностен срок.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
приема иска за основателен и доказан в общ размер на 21 701.23 лева, от
която сума всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по
10 850.62 лева, като исковете в останалата им част до предявените размери от
по 40 682.04 лева, представляваща ½ част от 81 364.08 лева, съгласно
уточняваща молба с вх. № 1064 от 09.02.2022 год., като недоказани, а от тук и
неоснователни следва да се отхвърлят.
В полза на процесуания представител на
ответниците следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер
общо на 1 711.04 лева – съразмерно на уважените размери на исковете, а в
полза на ищеца – сумата в размер на 1 081.42 лева – разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете от общо направените такива в
10
размер на 4 054.56 лева, включващи 3 254.56 лева – държавна такса за
образуване на дело и 800 лева – възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** от ****, в
качеството й на наследник на А. М. К., починал на 12.10.2014 год., да заплати
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ****, със седА.ще и адрес на
управление – *****, сумата в размер на 10 850.62 /десет хиляди осемстотин и
петдесет лева и шестдесет и две стотинки/ лева, представляваща част от
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, лихви и съдебни разноски в полза на трето увредено
лице – М. А. Т., като пострадал от ПТП, станало на 12.10.2014 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.02.2022 год. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част –
за разликата до предявения размер от 40 682.04 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН ********** от ****, в
качеството му на наследник на А. М. К., починал на 12.10.2014 год., да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ****, със седА.ще и адрес на
управление – *****, сумата в размер на 10 850.62 /десет хиляди осемстотин и
петдесет лева и шестдесет и две стотинки/ лева, представляваща част от
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, лихви и съдебни разноски в полза на трето увредено
лице – М. А. Т., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.02.2022 год. до окончателното й изплащане, като искът в
останалата част – за разликата до предявения размер от 40 682.04 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ
****, със седА.ще и адрес на управление – ***** да заплати на М. Т. Т., ЕГН
********** – адвокат от Адвокатска колегия – Хасково, с адрес на
упражняване на дейността – ***, сумата в размер на 1 711.04 /хиляда
седемстотин и единадесет лева и четири стотинки/ лева – възнаграждение за
адвокат за оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
безплатно адвокатска помощ и съдействие на С. С. К., ЕГН ********** и М.
А. К., ЕГН **********, двамата от ****.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** и М. А. К.,
ЕГН **********, двамата от **** да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
БУЛСТАТ ****, със седА.ще и адрес на управление – *****, общо сумата в
размер на 1 081.42 /хиляда осемдесет и един лева и четиридесет и две
стотинки/ лева – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
11
исковете.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
12