Решение по дело №3674/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1207
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120203674
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 120718.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXLVII състав
На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
Секретар:Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203674 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 2, х-л „*“, против
Наказателно постановление № 499463-F509527/12.03.2020г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25,
ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание
чл. 185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
С жалбата се посочва, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. В допълнително представено писмено становище се поддържа, че са налице
допуснати множество процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание се явява представител на дружеството-
жалбоподател- юрк. Пахунчева, която поддържа жалбата.
Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Карабелева,
която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 13.07.2020 г., а
жалбата е входирана на 20.07.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.08.2019 г. служители на НАП, сред които и св. Венцислав Тричков-
1
инспектор по приходите, извършили проверка в търговски обект- Кафе „Кафето“,
находящ се в гр. Бургас- Магазия 1, стопанисван от дружеството жалбоподател.
Проверяващите първоначално извършили контролна покупка, като поръчали 1 бр.
бяло фрапе, 1 бр. кафе и 1 бр. цитронада на обща стойност 10.00 лв. При заплащане на
стоките не им бил предоставен фискален касов бон от наличното в обекта фискално
устройство модел Eltrade PRP 250 KL. Проверяващите се легитимирали и се
пристъпило към проверка, при което се констатирало, че на бара имало оставен
фискален бон за 1 бр. бяло фрапе и 1 бр. кафе на стойност 6,10 лв.
За извършената проверка и констатациите от него Венцислав Тричков съставил
Протокол за извършена проверка бланков № 0401998 от 20.08.2019 г. На 25.09.2019 г.
представител на дружеството се явил в ТД на НАП-Бургас и бил съставен АУАН с №
F509527. Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 20.08.2019
г. нарушение, като записал, че не е издадена фискална касова бележка. Така описаното
деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, като предявил и връчила екземпляр от
акта на представителя при съставянето му срещу подпис. Представителят на
дружеството не вписал възражение.
Впоследствие, на 12.03.2020 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на
свидетеля, който е присъствал по време на проверката. Самото дружество не оспорва
установените факти, като спорът се съсредоточава около тяхната правна оценка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от
компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са
констатациите от нея. Точно е записано, че не е била издадена фискална касова
бележка, с което не е изпълнено задължението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата, което е
отразено и в АУАН. Също така, не е допуснато нарушение при съставяне на акта.
Представителят на дружеството не вписал възражение, че актът е бил предварително
2
изготвен. На следващо място, идеята на закона за присъствено съставяне на акта е да се
даде възможност на съответното лице веднага да депозира възражения. Видно е, че
представителят на дружеството не е вписал възражения в деня на изготвяне и връчване
на акта, поради което няма как да се приеме, че е налице съществено нарушение. Също
така, в констативния протокол е записано, че представителят на дружеството следва да
се яви за представяне на документи и съставяне на АУАН, поради което е налице
надлежна покана за това действие.
Тук следва да се отбележи, че неиздаването на фискална бележка за цялата
продажба, когато включва няколко стоки също представлява нарушение на чл. 25 от
Наредбата, като въпросът за това за коя стока и на каква стойност не е издадена такава
бележка е въпрос по същество, респ. установяването на други обстоятелства, различни
от посочените в НП в тази насока не водят до наличие на процесуално нарушение, а
следва да се съблюдават при преценката за приложението на материалния закон.
Неоснователни са доводите относно непосочването на определени реквизити
във връзка със записаните в акта свидетели. Реквизитите са предвидени, за да могат
същите да бъдат индивидуализирани достатъчно с оглед евентуалното им призоваване.
В случая свидетелите са безспорно индивидуализирани и не става ясно с какво се
накърняват правата на жалбоподателя чрез непосочването на ЕГН например.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.
118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е
поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 -независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за
всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3,
ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване
на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото
тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
продажбата фискална касова бележка не е издадена, са безспорно установени, макар и
по мнение на съда това да касае една от стоките. За да е налице съставомерност на
констатираното деяние е необходимо да не е бил издадена фискална касова бележка,
след извършване на покупката и заплащане на цената, което обстоятелство е налице.
Както бе посочено по-горе, документът следва да се отнася за всички закупени стоки,
като в случая в бележката не е включена цитронада на стойност 3,90 лв. Задължението
не е изпълнено от санкционираното дружество, като неговата отговорност е
3
безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано
неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай. Всички
признаци на вмененото нарушение са посочени както в АУАН, така и в НП, поради
което и правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Настоящата инстанция приема, че към процесното нарушение е неприложима
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата, на които се
гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.
От установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от
ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс - "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. От установените по делото факти не може да се направи извод, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от
съответния вид. В случая доводът за ниска стойност на покупката на стоката, която не
е отразена, е неотносим, тъй като това произтича от характеристиките на стоката-
цитронада (а и на предлаганите в такъв тип заведения стоки), която не е на висока
стойност, а и ноторно клиентите обикновено закупуват единични бройки от нея при
една поръчка.
Съдът намира, че правилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя, като е определил същата в
минимално предвидения в закона размер.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е процесуално и материално законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен
съд
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */12.03.2020г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118,
ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. Бургас,
ул. „*“ № 2, х-л „*“, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 2, х-л „*“, да заплати
на Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5