Р Е Ш Е Н И Е
№ 1208/23.6.2023г.
Град Пловдив, 23.06.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на тридесети
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1111 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Й.А.М. *** Д., срещу решение № 364 от 27.02.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 5184 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 22-1030-0002021 от 06.04.2022 г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Й.А.М., ЕГН **********,***,
на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложени административно наказание
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на съдебното решение и
постановяване на друго, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа
страна, че на 10.03.2022 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка
БМВ с рег. № ***, собственост на З.Д., и около 00:36 часа се намирал в град
Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ с бул. „Васил Априлов“, където се
престорил в лявата лента на бул. „Васил Априлов“ за завой наляво по бул.
„България“. По същото време недалеч от кръстовището в посока изток по бул.
„България“ се намирал полицейски патрул, осъществяващ контрол на движението,
полицейските служители чули силен шум от двигател на автомобил и видели
процесното МПС, което прави ляв завой към тях. Служителите забелязали, че при
навлизането в завоя лекият автомобил започнал да поднася, като задните гуми
излезли от контрол, автомобилът бил в положение, което не било ориентирано в
една пътна лента и с нетипична траектория, а след излизане от завоя, водачът
овладял автомобила. Тъй като по този начин водачът преднамерено извел
превозното средство извън контрол, като го довел до загуба на сцепление на
задните гуми, полицейските служители спрели за проверка МПС, установили, че
водач е жалбоподателят, предупредили го за опасността за живота и здравето на
него и спътниците му, а той самият обещал, че ще кара по-внимателно. Водачът не
споменал автомобилът да има технически проблем, а потеглянето било плавно и без
проблеми. За установеното нарушение на място бил съставен АУАН серия GА № 11330
от 10.03.2022 г. за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, въз основа на който акт е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на установените факти районният
съд е направил извод, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
наказателно постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати
съществени процедурни нарушения, които да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове или да нарушават правата на нарушителя. Според
районния съд в АУАН нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които то е извършено, АУАН е съставен от компетентно лице,
при спазване на процедурата по чл.40 и чл.43 ЗАНН, съставен е в присъствието на
очевидец и нарушителя, връчен е на нарушителя при съставянето, поради което не
е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
на правата на нарушителя да разбере за какво нарушение е възбудено
административнонаказателно производство. Липсва според районния съд нарушение
относно квалификацията повторност на деянието, защото повторността е правна
категория и е от значение при санкциониране на лицето, но тя не е част от фактическия
състав на установеното нарушение, не се съдържа в нормата на чл.104б, т.2 ЗДвП.
Според районния съд, въпреки че в конкретния случай се касае за техническа
грешка при попълване на данните в служебното устройство и разпечатване на акта
на място, тази грешка не се е отразила неблагоприятно на жалбоподателя, защото
в наказателното постановление повторността не е взета предвид при определяне на
вината на водача.
Районният съд е приел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона, спазени
са сроковете по чл.34 ЗАНН, съдържа задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Прието е
също, че нарушението е описано надлежно, ясно и подробно са посочени всички
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено), поради което не е засегнато правото на защита на нарушителя и той е
имал възможност да разбере за какво е ангажирана отговорността му. Абстрактното
правило за поведение, посочено в чл.104б, т.2 ЗДвП – ползване на пътя само по
предназначение, е конкретизирано в достатъчна степен според районния съд, като
изрично е посочено, че водачът преднамерено извежда МПС извън контрол чрез
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, което поведение е в
противоречие с основния принцип и задължение на водачите да контролират
управляваните ППС непрекъснато. Затова според районния съд извършеното от
жалбоподателя деяние преследва друга цел, каквато е именно известният в
обществото „дрифт“, чието фактическо проявление е описаното в АУАН и наказателното
постановление. Съответно съдът е приел, че описанието е конкретно, съдържа
данни за загубата на сцепление на задните гуми и занасянето на задницата на
автомобила, които външни признаци полицейският служител може единствено да
възприеме, защото част от деянието – боравенето с приборите на автомобила – не
е видимо за външен наблюдател.
Според районния съд поведението
на жалбоподателя е квалифицирано по чл.104б, т.2 ЗДвП, тъй като от обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението. Поведението на жалбоподателя според съда излиза извън рамките на
обичайното ползване на обществената пътна мрежа и се характеризира с трикове и
състезателен характер, т.е., жалбоподателят е ползвал пътищата, отворени за
обществено ползване, за друга цел и вместо да се движи по пътя, за да превози
себе си и спътниците си, е извадил автомобила от сцепление с пътната настилка,
като е предизвикал загубата на контрол върху него и след необходимата корекция
(обръщането на гумите) е възстановил контрола си. Като неоснователно е
преценено възражението на жалбоподателя, че в случая се касае за нарушение на
общата забрана по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, защото тази правна норма ще намери
приложение, ако поведението на нарушителя не може да бъде квалифицира по никоя
друга, какъвто не е настоящият случай. Доказана според районния съд е също
вината на жалбоподателя. Правилно е приложена санкционна норма по чл.175а,
ал.1, пр.3 ЗДвП, където глобата и лишаването от право са определени в абсолютни
размери, т.е., не може според съда да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на наказанието, което е в законовите размери, съответства на
критериите по чл.27 ЗАНН и отговаря на целите по чл.12 ЗАНН.
Според районния съд не са налице
основания за прилагане на чл.28 ЗАНН Съобразявайки легалното определение за „маловажен
случай“ съгласно § 1, т.4 ДР ЗАНН, съдът е приел, че в настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което липсата на вредни последици не може
да бъде взета предвид при преценката за маловажност на случая, а самото деяние
не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид, като по правило се касае за поведение, което се характеризира с
висока степен на обществена опасност и висока степен на потенциална възможност
за настъпване на вредоносен резултат по отношение на други лица или МПС,
намиращи се в непосредствена близост до процесното МПС.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на районния съд.
Противно на заявеното
от касатора, настоящата инстанция намира, че материалният закон е приложен
правилно и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Установените факти ясно и недвусмислено сочат на извършено от касатора нарушение
на чл.104б, т.2 ЗДвП. Събраните доказателства са правилно преценени, като районният
съд е изложил мотиви защо не кредитира част от свидетелските показания – същите
са преценени като вътрешно противоречиви и непоследователни, което е внесло
съмнение за тяхната достоверност, поради което съдът е изключил показанията на
свидетелите Иванови от доказателствата и е приел за недоказан фактът, че е автомобилът
е имал технически проблем, който е станал причина за поведението на
жалбоподателя и за необичайния начин на боравене с автомобилното оборудване.
Изрично е посочено в мотивите на обжалваното решение, че дължимото от водача
поведение при настъпване на технически проблем е да спре и да се опита на
установи проблема, а не да продължи движението и да форсира двигателя.
Районният съд не е кредитирал свидетелските показания също и поради факта, че
те са противоречали на възприетото от полицейския служител, който говори за
загуба на сцепление на задните колела на автомобила със сухата пътна настилка.
Следователно не е
налице твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила, защото
районният съд е допуснал поискания разпит на свидетели, но не е кредитирал
техните показания, което е негово право и преценка във връзка с вътрешното му
убеждение, което не подлежи на съдебен контрол от касационната инстанция. От
друга страна, касаторът не е ангажирал други писмени или гласни доказателства,
с които да обори материалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН,
с която той се ползва по аргумент от чл.189, ал.2 ЗДвП. В този смисъл следва да
се приеме, че правнорелевантните факти са доказани по безспорен начин.
Правилен е изводът на
районния съд за липса на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като случаят
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от същия вид. Всички факти в тази насока са преценени от районния съд
и въз основа на тях правилно е приложен законът.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 364
от 27.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 5184 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.