№ 57
гр. К., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103105
по описа за 2021 година
В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. Г., заявяват, че са
брат и сестра, деца на покойния им наследодател Н. Х. Н., ЕГН **********,
починал на *** г. С н.а. ***, дело № *** г. на съдия при Районен съд[1]К.
било признато право на собственост на дядо им Х. Н. Н., на основание
съдебна делба, наследство и давностно владение върху ½ - една втора,
идеална част от дворно място цялото с площ от 410 кв.м., което по плана на
гр. К. е било имот пл. № 3746, в кв. 256, реално източната половина от
построената в това място жилищна сграда, която се състои от две стаи и
коридор, на ½ - една втора, идеална част от стопанските постройки в
дворното място и на ½ - една втора ид.част от избеното помещение под
цялата сграда, при граници на имота: улица, М. Х., Х. Г., Х. П.. След
изработване и одобрение на кадастралната карта и кадастрални регистри на
гр. К. през 2015 г. дворното място било отразено и записано като Поземлен
имот с идентификатор 35167.502.6265 - тридесет и пет хиляди сто шестдесет
и седем точка петстотин и две точка шест хиляди двеста шестдесет и пет, а
жилищната сграда била записана като самостоятелен обект в построената в
поземления имот сграда с идентификатор 35167.502.6265.1.1 - тридесет и пет
хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и две точка шест хиляди
двеста шестдесет и пет точка едно точка едно, находящи се на адрес гр. К.,
п.к. ***, ул. ***. Сочат, че Х. Н. Н., ЕГН ********** е починал на *** г. След
неговата смърт наследници са останали съпругата му Т.И. Н., синовете му Е.
Х. Н. и Н. Х. Н.. С н.а. № *** г.на нотариус Росица Б. с рег. № *** при
Нотариална камара гр. С., с район на действие Районен съд – К., вписан в
служба по вписванията гр. К. с вх.рег. № ***, Твърди, че с извършването на
алеаторния договор и по наследство от Х. Н. техният баща и наследодател Н.
Х. Н. е станал собственик общо – на 5/12-пет дванадесети, ид.части от
1
дворното мяст; – на 5/6-пет шести, ид.части от жилищната сграда реално
обособена източна половина от сградата; – на 5/12-пет дванадесети, ид.част
от стопанските постройки, – на 5/12-пет дванадесети, ид. част от избеното
помещение, която им оставила в наследство и на която са собственици, а за
първият ответник Е. Х. Н. е останала собственост само по наследство – на
1/12-една дванадесета, ид.част от дворното място; – на 1/6-една шеста,
ид.част от жилищната сграда реално обособена източна половина, – на 1/12-
една дванадесета, ид. част от стопанските постройки и – на 1/12-една
дванадесета, ид. част от избеното помещение под сградата. Заявяват, че след
смъртта на баба им Т.И. Н., ЕГН **********, починала на 16.02.2013 г.
първият ответник Е. Х. Н. извършил дарение в полза на втория ответник В. З.
Д. на ¼ - една четвърт, ид. част от поземлен имот с идентификатор
35167.50.6265 с площ 418 кв.м по скица, а по нотариален акт - с 410 кв.м,
заедно с ½ - една втора, ид. част от самостоятелен обект построен в
поземления имот, представляващ сграда с идентификатор 35167.502.6265.1,
ведно с ¼ - една четвърт, ид. част от избеното помещение, находящи се в гр.
К. ул. ***, която сделка била отразена подробно в н.а. № *** г. на нотариус
Н.К. с рег. № *** при Нотариална камара гр. С., с район на действие Районен
съд – К., вписан в служба по вписванията гр.К. с вх.рег. № ***. Считат, че
извършеното дарение е недействително във форма на нищожност в частта над
1/12 ид. част от дворното място, тъй като дарението е завишено с 2/12 ид.
част, които не притежава дарителя; за частта над 1/6 ид. част от жилищната
сграда, тъй като дарението е завишено с 2/6 ид. части, които не притежава
дарителя, за частта над 1/12 ид. част от избеното помещение, тъй като
дарението е завишено с 2/12 ид.части, които не притежава дарителя.
Дарителят се е разпоредил с имущество, което не притежава в обема посочен
в нотариалния акт за дарение и по който начин накърнява тяхното наследство
и наследствен дял в съсобствеността на имота – земя и сгради. Надареният не
е придобил тази надхвърляща част и не е станал неин собственик. Предвид
изложеното считат, че за тях е на лице правен интерес да предявят иск за
обявяване недействителността във форма на нищожност на дарението в
частта над притежаваната от дарителя собственост по наследство, с която се е
разпоредил. Никой не може да се разпорежда с имущество, което не
притежава или за което не е бил упълномощен от собственика му. Като е
извършил разпореждане с чуждо имущество първия ответник е нарушил
закона, превишавайки правата си свързани с обема на неговата собственост,
предмет на дарението, а вторият ответник приемайки това дарение се е
облагодетелствал неоснователно и без съгласието на действителния
собственик в частта надхвърляща собствеността на дарителя-основания за
прогласяване на нищожността в чл. 226, ал. З, във вр. с чл. 26 ал.1 и ал. 2 ЗЗД.
Считата, че договорът за дарение, като едностранна сделка, е нищожен, тъй
като – с него се заобикаля закона. Ответникът Е. Н. е извършил дарение на
съсобствен недвижим имот с цел да осуети тяхното право на изкупуване на
неговата ид. част от съсобствеността му в имота при условията на чл. ЗЗ от
ЗС. С прехвърлянето на собствеността си в полза на втория ответник чрез
дарение той е постигнал резултата на разпореждането с имота по друг начин,
с друга сделка, която не е забранена от закона, но е осъществена при
формалното спазване на закона. (Решение 357/1981 г-I т.о.); – извършено е
при липса на съгласие от ищците първият ответник да се разпорежда с част от
2
тяхното имущество в полза на втория ответник. Липсата на съгласие води до
нищожност на договора за дарение в оспорената му част. Ответникът Евг. Н.
не е имал и представителна власт от името на ищците за извършване на
разпореждане с оспорената част от имуществото. Липсата на представителна
власт винаги е липса на съгласие, каквото те ищците не са дали на първия
ответник за разпореждане с част от имуществото им в полза на втория
ответник, въобще за трето лице. Сделката е нищожна, поради липса на
волеизявление, защото при формирането му са отсъствали представи относно
елемент от нейното съдържание – не може да се придобие собственост върху
имот от надарения в обем по-голям от този, който притежава дарителя. При
дарението се дарява само собствена вещ, веднага, безвъзмездно. В случая
чуждата вещ не може да се предаде веднага на надареното лице; – между
ответниците е сключена привидна сделка, която е нищожна. Дарението е
симулативната сделка, с която се прикрива покупко-продажба на имот. При
условията на евентуалност: В случай, че това искане за прогласяване
нищожността на извършеното дарение не бъде уважено от съда считат, че за
тях е на лице правен интерес да искат съдът да постанови решение, с което да
ги признае за собственици по наследство оставено им от Н. Х. Н., в
посочените дялове в съсобствеността на описания недвижим имот – земя и
сгради, тъй като първият ответник се е разпоредил с по-голям обем на
правото на собственост, което притежава, а вторият ответник не е придобил
тази част, на която дарителят не е неин собственик и надареният не е станал
собственик в надвишаващата част. Молят съда да постанови съдебно
решение, с което да обяви за недействително във форма на нищожност
извършеното дарение между Е. Х. Н., дарител, и В. З. Д., дарен,отразено в н.а.
№ *** г. на нотариус Н.К., с рег. № *** при Нотариална камара гр. С., с район
на действие Районен съд – К., вписан в служба по вписванията гр. К. с вх.рег.
№ *** на недвижим имот – в частта над 1/12-една дванадесета, ид. част до
размера на дарените ¼ - една четвърт, ид. част от дворното място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 35167.50.6265, с площ 418
кв.м. по скица, а по нотариален акт – с 410 кв.м., – в частта над 1/6-една
шеста, ид. част до размера на дарената ½ -една втора, ид.част от
самостоятелен обект в построената в поземления имот сграда с
идентификатор 35167.502.6265.1.1, – в частта над 1/12-една дванадесета,
ид.част до размера на дарените ¼ - една четвърт, ид. част от избеното
помещение, находящи се в гр. К. ул. ***, с които надвишаващи части от
собствеността Е. Х. Н. се е разпоредил неправомерно, без да са негова
собственост, в полза на В. З. Д.. Молят съда да обезсили/отмени нотариалния
акт за дарение в частта на неговата нищожност. При условията на
евентуалност: Да постанови съдебно решение, с което да признае по
отношение на ответниците, че двамата ищци, при равни дялове, са
собственици по наследство, оставено им от Н. Х. Н., ЕГН – ********** на –
на 5/12-пет дванадесети, ид.части от дворното място, представляващо
поземлен имот с идентификатор 35167.50.6265 по КККР, одобрени със
заповед *** г. на изпълнителния директор на АГКК – С., с площ 418 кв.м. по
скица, а по нотариален акт – с 410 кв.м. трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване[1]ниско за трояване /до
10 м/, номер по предходен план 6265, квартал 256, при съседи на поземления
имот-имоти с идентификатори 35167.502.6266, 35167.502.6267,
3
35167502.6263, 35167.502.6262, 35167.502.9157 – на 5/6-пет шести, ид. части
от самостоятелен обект с идентификатор 35167.5026265.1.1, на първи етаж, в
сграда с идентификатор 35167.502.6265.1, предназначение-жилищна сграда -
многофамилна, сградата разположена в имот с идентификатор
35167.502.6265, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: едно, площ по документ 50 кв.м., ведно с
5/12-пет дванадесети ид.част от избеното помещение на жилищната сграда,
ниво-едно; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-имот
35167,502.6265.1.2, под обекта-няма, над обекта-няма – на 5/12-пет
дванадесети ид. част от стопанските постройки, находящи се в гр.К. ул.***.
Претендират присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. Д., в
качеството й на пълномощник на ответника В. З. Д., с който заявява, че счита
предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани, като
излага следните съображения: Счита, че доверителят й е собственик на
идеалните части от процесните имоти така както са посочени в титула му за
собственост, а именно – нот. акт № *** г. на нотариус Н. К.. Освен това счита,
че доверителят й е добросъвестен владелец на процесните имоти и в хода на
производството по делото в неговата полза ще е изтекла 5-годишната
продобивна давност. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените искове, да уважи направеното
възражение за изтекла в полза на доверителя й придобивна давност, ведно с
всички произтичащи от това законови последици. Претендира присъждането
на разноски. Със становище вх. № 7832/14.07.2022 г. по описа на Районен съд
– К. пълномощникът на ответника В. З. Д. заявява, че счита предявения
главен иск за допустим, но неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло
като недоказан по следните съображения: На ответника Е. Н. не му е била
известна сделката ,сключена между бабата на ищците Т. Н., с която тя е
прехвърлила на сина си всички притежавани от нея идеални части от
процесния недвижим имот. Оспорва твърдението, че с извършеното дарение
между двамата ответници се цели да се осуети изкупуването на идеални
части от имота, собственот на ответника Н. от ищците по настоящото дело.
Оспорва твърдението, че дарението, извършено между двмата ответници по
делото е извършено при липса на съгласие, защото в нот. акт всеки един от
тях е дал съгласието за извършване на нотариалното производство и тъй като
само двамата ответници по делото са страни в нот. производсто, то за
сключването на сделката не е необходимо ничие друго съгласие, освен
тяхното. Счита за неоснователен и предявния евентуален иск и моли съд да го
отхвърли и цяло като неоснователен и недоказан, тъй като ответникът Н. не е
знаел, че дарява на доверителя й ид. части от процесния имот, които
надхвърлят собствените му. Отвеникът Н. е дарявал на доверителя й със
съзнанието че дарява собствените си идеални части, което според трайната
практика на ВКС прави извършеното дарение валидно, а не нищожно.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т. Д., в
качеството й на пълномощник на ответника Е. Х. Н., с който заявява, че счита
иска за допустим, но по същество неоснователен. Сочи, че в исковата молба
се твърди, че извършеното дарение на ид. части от процесния недвижим имот,
обективирано в нот. акт № *** г. на нотариус Н.К., с рег. № *** при
4
Нотариална камара гр.С., вписан в АВ, Служба по вписванията - К. с вх.рег.№
*** е недействително във формата за нищожност в частта над 1/12 ид.част от
дворното място, тъй като дарението е завишено с 2/12 ид.част, които
дарителят - първи ответник не е притежавал; за частта над 1/6 ид.част от
жилищната сграда, тъй като дарението е завишено с 2/6 ид.части, които
дарителят не е притежавал; за частта над 1/12 ид.част от избеното помещение,
тъй като дарението е завишено с 2/12 ид.част, които дарителят не е
притежавал. Сочи се, че като е извършил разпореждане с чуждо имущество
дарителят – първи ответник е нарушил закона, превишавайки правата си,
свързани с обема на неговата собственост, предмет на дарението, а втория
ответник, приемайки това дарение, се е облагодетелствал неоснователно и без
съгласието на действителния собственик в частта, надхвърляща
собствеността на дарителя - основание за прогласяване на нищожността в чл.
226, ал. З, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Заявява, че посочената разпоредба на
чл. 226, ал. З от ЗЗД гласи, че е нищожно дарението, когато то или мотивът,
единствено поради който то е направено, са противни на закона или на
добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Счита, че исковата молба е нередовна и моли същата да бъде оставена без
движение, като съдът задължи ищците да уточнят на кое от основанията
визирани в ал. З на чл. 226 от ЗЗД претендират нищожност на договора за
дарение за посочените квоти. Счита иска за неоснователен, поради следното:
На доверителя й Е. Х. Н. не му е било известно за извършената сделка, с която
бабата на ищците Т.И. Н. е прехвърлила на своя син и баща на П. Н. Н. и Х. Н.
Н. срещу гледане и издръжка своите 4/12 ид.части от процесното дворно
място, 4/6 ид.части от реално обособената източна половина на жилищната
сграда, 4/12 ид.части от останалите постройки в двора и 4/12 ид.части от
избеното помещение под цялата жилищна сграда, която сделка е оформена с
нот. акт № *** г. на н-с Р. Б., рег.№ *** при Нотариална камара гр.С.. Именно
поради това, той е дарил в посочения в атакуваната сделка размер идеални
части от имота. Същият не е знаел, че дарява ид.части, които надхвърлят
собствените му такива. Сочи съдебна практика - Решение № 1598/1984г. по
гр.д. №748/ 1984г. . 1-во г.о.; Решение № 203/1995г. по гр.д. №1336/1995 г., II-
ро т.о.; Решение № 1598/03.12.1984 г. по гр.д. № 748/ 1984 г.; Решение №
233/27.07.2010 г. по гр. д. № 116/ 2009 г., 1 г.о.; Решение № 695/19.01.2010 г.
по гр.д. №478/ 2009г. II г. о. и др., че дарението на чужда вещ не е нищожно.
Прието е, че дарението на чужда вещ не разкрива някакви различия от
продажбата на чужда вещ. Като сделки, те не са нищожни, но нямат вещен
прехвърлителен ефект, тъй като с тях не могат да се прехвърлят права,
каквито праводателят не притежава. В този смисъл и Определение № 237 от
11.03.2010 г. по гр.д. № 204/2010 г. на Върховен касационен съд, според което
константната практика на ВКС е категорична, че дарението на чужда вещ не е
нищожно, доколкото разпоредителни сделки с чужд имот не са нищожни, а и
разпоредбата на чл. 226 от ЗЗД не предвижда недействителност на дарението
на чужда вещ. В този смисъл счита твърденията на ищците за нищожност на
дарствената сделка за сочените от тях ид. части за изцяло неоснователни и
недоказани. Моли съда да остави исковата молба без движение, като укаже на
ищците да уточнят на кое от основанията за нищожност по чл. 226, ал. З от
ЗЗД претендират обявяване за недействително във формата на нищожност
извършеното дарение отразено в нот.акт № *** г. на нотариус Н.К. с рег.№
5
*** при Нотариална камара гр.С., с р.д РС – К. в частите, посочени в
петитума на исковата молба. В случай, че съдът разгледа делото, моли да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и им присъди
направените по делото разноски.
Със становище вх. № 7505/05.07.2022 г. пълномощникът на ответника
Е. Н. адв. Д. заявява, че счита иска за допустим, но по същество -
неоснователен. 1. Посочената разпоредба на чл. 226, ал. З от ЗЗД гласи, че е
нищожно дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е
направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато
условията или тежестта са невъзможни. Счита иска за неоснователен, поради
следното: На доверителя й Е. Х. Н. не му е било известно за извършената
сделка, с която бабата на ищците Т.И. Н. е прехвърлила на своя син и баща на
П. Н. Н. и Х. Н. Н. срещу гледане и издръжка своите идеални части от
процесното дворно място и постройките в него. Оспорват твърдението, че
извършеното дарение е с цел да се осуети правото на изкупуване на идеалните
части собственост на доверителя й от страна на ищците. Оспорват
твърдението, че дарението е извършено при липса на съгласие, тъй като
страните по договора изрично са изразили такова при сключване на сделката.
Законът изисква съгласието на страните по сделката за нейното сключване, а
не и на трети лица. Оспорват твърдението, че дарението е привидна сделка,
която прикрива покупко-продажба на имота. (Решение №1598/1984г. по гр.д.
№748/ 1984г. , 1-во т.о., Решение №203/ 1995г. по гр.д. №1336/ 1995г., П-ро
т.о., Решение №1598/ 03.12.1984г. по гр.д. №748/ 1984г., Решение № 233/
27.07.2010г. по гр. д. № 116/ 2009г., I г. о., Решение № 695/ 19.01.2010г. по
гр.д. №478/ 2009г. II г. о. и др. на ВКС; Определение № 237 от 11.03.2010 г. по
гр.д. № 204/2010 г. на ВКС). Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан и им присъди направените по делото разноски. По
евентуалния иск: Счита същият за неоснователен. Заявява, че доверителят й
не е знаел, че дарява ид.части, които надхвърлят собствените му такива. Моли
съда да отхвърли предявения при условията на евентуалност иск като
неоснователен и недоказан и им присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От заверено копие на нотариален акт ***, дело № *** г. на съдия при
Районен съд К. е видно, че е признато право на собственост на Х. Н. Н., на
основание съдебна делба, наследство и давностно владение върху ½ - една
втора, идеална част от дворно място цялото с площ от 410 кв.м., съставляващо
по плана на гр. К. имот пл. № 3746, в кв. 256, реално източната половина от
построената в това място жилищна сграда, която се състои от две стаи и
коридор, на ½ - една втора, идеална част от стопанските постройки в
дворното място и на ½ - една втора ид.част от избеното помещение под
цялата сграда, при граници на имота: улица, М. Х., Х. Г., Х. П..
Съгласно приетото по делото заверено копие на нотариален акт № ***
г.на нотариус Росица Б. с рег. № *** при Нотариална камара гр. С., с район на
действие Районен съд – К., вписан в служба по вписванията гр. К. с вх.рег. №
***, стр.16612 Т.И. Н. прехвърля на Н. Х. Н. срещу задължение за издръжка и
гледане придобитите от нея по време на брака й чрез делба и по наследство
6
4/12-четири дванадесети, ид.части от дворното място с площ 417 кв.м от имот
с пл. № 6265 в кв. 256 по плана на гр. К. заедно с 4/6-четири шести, ид. части
от реално обособената източна половина на жилищната сграда, състояща се
от две стаи и коридор, 4/12 - четири дванадесети, ид. части от стопанските
постройки, и 4/12 - четири дванадесети, ид. части от избеното помещение под
жилищната сграда. Представени са заверени копия на скица №15-889556-
11.08.2021 г. на поземлен имот с идентификатор 35167.502.6265, схема № 15-
889558-11.08.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35167.502.6265.1.1 на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С. и
удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община К..
Съгласно приетото по делото заверено копие на нотариален акт за
дарение н.а. № *** г. на нотариус Н.К. с рег. № *** при Нотариална камара
гр. С., с район на действие Районен съд – К., вписан в служба по вписванията
гр. К. с вх.рег. № *** Е. Х. Н. дарява на втория ответник В. З. Д. ¼ - една
четвърт, ид. част от поземлен имот с идентификатор 35167.50.6265 с площ
418 кв.м по скица, а по нотариален акт - с 410 кв.м, заедно с ½ - една втора,
ид. част от самостоятелен обект построен в поземления имот, представляващ
сграда с идентификатор 35167.502.6265.1, ведно с ¼ - една четвърт, ид. част
от избеното помещение, находящи се в гр. К. ул. ***.
От удостоверение за наследници с изх. № ***г. на Община К. се
установява, че Н. Х. Н., ЕГН **********, разведен е починал на *** г. и е
оставил следните наследници по закон: Х. Н. Н.- син и П. Н. Н. – дъщеря.
От удостоверение за наследници с изх. № ***г. на Община К. се
установява, че Т.И. Н., ЕГН **********,е починала на 16.02.2013 г. и е
оставил следните наследници по закон: Е. Х. Н. – син, Н. Х. Н. – син, починал
на *** г., който е оставил наследници: Х. Н. Н. – син и П. Н. Н. – дъщеря.
От удостоверение за наследници с изх. № ***г. на Община К. се
установява, че Х. Н. Н., ЕГН ********** е починал на *** г. и е оставил
следните наследници по закон: Т.И. Н. - съпруга, Е. Х. Н. – син, Н. Х. Н.–
син, починал на *** г. и е оставил следните наследници по закон: Х. Н. Н.-
син и П. Н. Н. – дъщеря.
По реда на чл. 176 от ГПК ответника Е. Х. Н. обяснява, че не поддържал
връзка с родителите си. В. бил най-близкият до него приятел и колеги. Винаги
се отзовавал при поискване на пари или при здравни проблеми. Карал
ответника до С. с личния му автомобил. ,,Губя му личното време и мислех на
него да оставя моята част от къщата. Преди бяхме колеги, преди дарението
бяхме колеги в р-т К., но след това и приятели с главно П ‘‘. Когато и да имал
някаква нужда, В. винаги се отзовавал на молбите му. Нямал връзка с ищците,
защото и двамата живеели в чужбина. Нито знаел адресите им, нито
координатите им. Отишли при нотариус и си дарил лично неговата част. Не
било вярно, че са се сбивали с брат си. Не знаел, че се е случило
прехвърлянето. Сега научавал, че майка му прехвърлила дела си. Въобще не
бил запознат. Не поддържал връзки с майка си и брат си.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По отношение на предявения главен иск за отмяна на дарението,
ищцовата страна поддържа, че дарителя Е. Х. Н. към момента на сключване
7
на договора за дарение през *** г. не е притежавал ¼ - една четвърт, ид. част
от поземлен имот с идентификатор 35167.50.6265 с площ 418 кв.м по скица, а
по нотариален акт - с 410 кв.м, заедно с ½ - една втора, ид. част от
самостоятелен обект построен в поземления имот, представляващ сграда с
идентификатор 35167.502.6265.1, ведно с ¼ - една четвърт, ид. част от
избеното помещение, находящи се в гр. К. ул. ***, когато са дарени на втория
ответник, тоест прехвърлени са права, които Е. Х. Н. не е притежавал. При
тези данни се налага обоснован извод, че основанието, на което ищеца се
позовава, не води до нищожност. Дори и да се приеме, че чрез извършеното
дарение същият се е разпоредил с чужд имот, то сделката не е
недействителна. Съгласно чл.226, ал.2 и 3 ЗЗД дарението е нищожно,
доколкото се отнася до бъдещо имущество, както и когато то или мотивът,
единствено поради който е направено, са противни на закона или на добрите
нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Конкретният случай не е такъв.
Отделно от това следва да се отбележи, че приложението на посочената
във въззивната жалба разпоредба на чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД
не се обосновава от обстоятелствата, изложени в исковата молба. Въпросът за
нищожност на дарението поради липса на основание би се поставил за
разглеждане, в случай, че се излагат обстоятелства във връзка с мотивите,
обосновали решението за извършване на сделката за дарение, тъй като
подбудите при него са и единственото му основание. В случая обаче
твърдения в тази насока няма, а обстоятелствата относно прехвърляне на
чужди права не установяват нито липса на основание, нито водят до
нищожност на друго правно основание. В случай, че страната намира, че
правото й на собственост е засегнато от дарствения акт, следва да приложи
друг исков път на защита.
По отношение на предявения евентуален иск, съдът намира за
установено следното: в хипотезата, при която ищецът твърди придобиване
право на собственост на основание наследяване, собствеността се доказва с
Удостоверение за наследници и Акт за собственост на наследодателя или
Завещание в полза на ищеца. В процесния случай ищците се легитимират,
като собственици на идеални части от процесните недвижими имоти,
придобити по силата на наследствено правоприемство, като представят
писмени доказателства: Удостоверение за наследници с изх. № ***г. на
Община К. и нотариален акт № *** г. на нотариус Росица Б. с рег. № *** при
Нотариална камара гр. С., с район на действие Районен съд – К., вписан в
служба по вписванията гр. К. с вх.рег. № ***, от които еднозначно се
установява, че наследници на Т.И. Н. са три лица: Е. Х. Н. – син, Н. Х. Н. –
син, починал на *** г., който е оставил наследници: Х. Н. Н. – син и П. Н. Н. –
дъщеря, както и че общия наследодател на тези лица е дарил в полза на Н. Х.
Н. срещу задължение за издръжка и гледане придобитите от нея по време на
брака й чрез делба и по наследство идеални части от имоти, подробно
описани в исковата молба.
При определяне на техните дялове в съсобствеността следва да се вземе
предвид придобитата собственост от Н. Х. Н. по наследство от покойния му
баща и от алеаторния договор, сключен между него и майка му, съобразено с
удостоверението за наследници. Двамата ищци са негови единствени
8
наследници и дяловете им в съсобствеността, първоначално с втория
ответник Е. Н., а впоследствие с надарения В. Д., са правилно и
законосъобразно определени. С осъщественото дарение от Т.И. Н. и по
наследство от Х. Н. наследодателят и баща на ищците Н. Х. Н. е станал
собственик общо – на 5/12-пет дванадесети, ид.части от дворното мяст; – на
5/6-пет шести, ид.части от жилищната сграда реално обособена източна
половина от сградата; – на 5/12-пет дванадесети, ид.част от стопанските
постройки, – на 5/12-пет дванадесети, ид. част от избеното помещение, а за
първият ответник Е. Х. Н. придобива собственост само по наследство от
покойния си баща – на 1/12-една дванадесета, ид.част от дворното място; – на
1/6-една шеста, ид.част от жилищната сграда реално обособена източна
половина, – на 1/12-една дванадесета, ид. част от стопанските постройки и –
на 1/12-една дванадесета, ид. част от избеното помещение под сградата.
В процесния случай Е. Х. Н. е прехвърлил чрез дарение повече права
отколкото е придобил по силата на наследственото правоприемство, което
означава, че за прехвърлените повече от притежаваните от него идеални
части върху имотите предмет на прехвърлителната сделка, макар и
действителна, няма транслативен ефект, от което следва, че приобретателят
по дарението В. Д. не може да придобие собствеността върху тези идеални
части и да се легитимира като техен собственик. Ответникът Д. е придобил
чрез дарение само наследствения дял на ответника Е. Н., който последния е
получил по наследство от баща си,т.е. само 1/12 ид.част от дворното място,
1/6 ид.част от жилищната сграда, 1/12 ид.част от избените помещения в
жилищната сграда, 1/12 ид.част от стопанската сграда. Това е неговата
собственост в процесния съсобствен недвижим имот. Дарението, извършено
от Н. на Д. на ***.*** г. е завишено с 2/12 ид.части в частта над собствените
му 1/12 ид.ч.за дворното място, завишено с 2/6 ид.части в частта над
собствените му 1/6 ид.част от жилищната сграда, завишено с 2/12 ид.части в
частта над собствените му 1/12 ид.част от избеното помещение на сградата. За
тази завишена част В. Д. не е придобил собствеността, тъй като дарителя в
качеството на прехвърлител не е собственик на тези части от имота, поради
което не е настъпил вещно-правния прехвърлителен ефект в полза на
надарения. Не може да се прехвърлят права, каквито самия прехвърлител не
притежава. Дарителят Е. Н. не е имал права по пълномощия, за да се
разпорежда с част от собствеността на ищците в полза на трето лице.Не е
имал и тяхно съгласие за такова разпореждане.
По изложените съображения настоящият състав намира, предявения
евентуален иск за установяване обема на правото на собственост на ищците
за основателен и доказа.
Относно разноските:
При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза
ищеца, за което се представя списък по чл. 80 ГПК, се явява основателно и
ответниците следва да бъдат осъдени да платят солидарно общо сумата 1250
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. Н., ЕГН ********** и Х. Н. Н.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр. К. *** за обявяване за нищожна
сделката, изповядана с н.а. № *** г. на нотариус Н.К. с рег. № *** при
Нотариална камара гр. С., с район на действие Районен съд – К., вписан в
служба по вписванията гр. К. с вх.рег. № ***, в частта с която Е. Х. Н. дарява
на В. З. Д. в частта над 1/12 ид. част от дворното място, тъй като дарението е
завишено с 2/12 ид. част, които не притежава дарителя; за частта над 1/6 ид.
част от жилищната сграда, тъй като дарението е завишено с 2/6 ид. части,
които не притежава дарителя, за частта над 1/12 ид. част от избеното
помещение, тъй като дарението е завишено с 2/12 ид.части, които не
притежава дарителя.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , в отношенията между П. Н. Н.,
ЕГН ********** и Х. Н. Н., ЕГН ********** двамата с адрес гр. К. *** и
ответниците: Е. Х. Н., ЕГН-**********, с адрес гр. К. ул. *** и В. З. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. К., ***, че ищците са собственици, при равни дялове,
по наследство, оставено им от Н. Х. Н. ,ЕГН ********** на: - на 5/12-пет
дванадесети, ид.части от дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 35167.50.6265 по КККР, одобрени със заповед *** г. на
изпълнителния директор на АГКК – С., с площ 418 кв.м. по скица, а по
нотариален акт – с 410 кв.м. трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване[1]ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план 6265, квартал 256, при съседи на поземления имот-имоти с
идентификатори 35167.502.6266, 35167.502.6267, 35167502.6263,
35167.502.6262, 35167.502.9157 – на 5/6-пет шести, ид. части от
самостоятелен обект с идентификатор 35167.5026265.1.1, на първи етаж, в
сграда с идентификатор 35167.502.6265.1, предназначение-жилищна сграда -
многофамилна, сградата разположена в имот с идентификатор
35167.502.6265, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: едно, площ по документ 50 кв.м., ведно с
5/12-пет дванадесети ид.част от избеното помещение на жилищната сграда,
ниво-едно; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-имот
35167,502.6265.1.2, под обекта-няма, над обекта-няма – на 5/12-пет
дванадесети ид. част от стопанските постройки, находящи се в гр.К. ул.***.
ОСЪЖДА Е. Х. Н., ЕГН **********, с адрес гр. К. ул. *** и В. З. Д.,
ЕГН ********** с адрес гр. К. *** да заплатят на П. Н. Н., ЕГН ********** и
Х. Н. Н., ЕГН ********** двамата с адрес гр. К. ***, солидарно общо сумата
1 250 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10