Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 288 25.09.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На трети септември Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Жана Кметска
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 480 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от ,,Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* (като правоприемник на
„Сибанк“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район Триадица, бул.,,Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Светла Георгиева и Теодор Маринов, чрез пълномощник
юрисконсулт Моника Тодорова Димова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Фердинандова“ № 2 против С.Я.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник
адв. Тома Томов от АК-Плевен, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет.3, с която се иска да се приеме за
установено по отношение на ответника съществуване вземането на ищеца,
произтичащо от Договор за банков кредит Европодкрепа 2 – Овърдрафт с възможност за финансиране от
Европейската инвестиционна банка № MS12-00094/
20.12.2012г. и анексите към него, за следните суми: 51 129.19 евро
частична главница от общо дължима сума от 110 000 евро, ведно със
законната лихва върху главницата от 22.06.2016 г. до окончателното й изплащане;
да бъде присъдена сумата от 4030 лв. разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство съдебно
- деловодните разноски, в размер на 2450 лв. (заплатена държавна такса – 2000
лв., 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице от 300
лв.).
Според изложеното в исковата молба, на 20.12.2012г. „Сибанк“
ЕАД и „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* са сключили Договор за банков
кредит Европодкрепа 2 – Овърдрафт с
възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка № MS12-00094/ 20.12.2012г., по силата на който банката е
предоставила на дружеството банков кредит овърдрафт в размер на 110 000
евро, който е бил променен на банков
кредит Евроулеснение 2 – овърдрафт с анекс от 30.04.2013г. Ответникът С.Н. е
подписал договора и последващите анекси в качеството си на солидарен длъжник.
Съгласно договореното в анексите, крайният срок за погасяване на кредита е
променен на 20.12.2015г. Поради неизпълнение на задълженията по договора от
дружеството и солидарните длъжници, на 22.06.2016 г., ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист пред Районен съд – Несебър, като впоследствие била издадена по ч.гр.д.№
569/2016 по описа на РС-Несебър (Заповед за изпълнение на парично задължение №
343/ 23.06.2016 г. и изпълнителен лист от 27.06.2016г.) за следните суми: 51 129.19 евро дължима част от главница в размер на 110 000 евро, законната
лихва върху главницата от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане и 4030 лв.
разноски в заповедното производство.
Чрез подадено възражение, ответникът е оспорил съществуването на дълга, поради което за
ищеца се породил правен интерес от предявяването на настоящите искови
претенции.
С.Н. с депозирания отговор на исковата молба,
чрез процесуалния си представител,
твърди неоснователност на исковете. Никога не е бил уведомяван от банката, че
има неплатени суми по договора. Предявена нотариална покана не е била връчвана
на ответника, както и на самото дружество. С.Н. е бил заличен в ТР като
управител на дружеството преди настъпването на падежа на задължението. На
10.01.2017г. ответникът е продал дяловете си в дружеството – длъжник на Б.Х.Ж..
За образуваното по молба на банката изпълнително дело, ответникът е узнал чак
през 2019 г. от получено ПДИ от ЧСИ - Г.Михалев. От своя страна, другият
съдружник – Иван Калчев, постоянно уверявал Н., че всичко с кредита е наред и
ще плати дължимите суми. Счита, че по отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи нормата на чл.78 ал.8 от ГПК, действала към средата на 2016 г., изискваща определянето на размера
съобразно чл.37 от Закона за правната помощ.
В съдебно
заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията
си ангажира съдебно-икономическа експертиза.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител,
изложи становище за неоснователност на предявените искове, като се позова на
доводите в писмения отговор на исковата молба.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид
наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца,
по което е било образувано ч.гр.д.№ 569/2016 г. по описа на РС-Несебър, издаденият
изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 343/ 23.06.2016г. (л.48-50 по
частното гражданско дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както
и за сумата от общо 4030 лв. направени разноски. Против издаването на тази
заповед в законовия срок е подадено възражение от ответника (л.53; 55).
Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след
подаването на възраженията. Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1,
вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК.
По делото не се спори, а и от извършената справка в
Търговския регистър става ясно, че ищцовото ,,Обединена българска банка“ АД,
ЕИК ********* е правоприемник на „Сибанк“ ЕАД. Няма спор също така, че на
20.12.2012г. „Сибанк“ ЕАД и „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* са
сключили Договор за банков кредит Европодкрепа
2 – Овърдрафт с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна
банка № MS12-00094/ 20.12.2012г. (л.5-8), като банката е
предоставила на дружеството банков кредит овърдрафт в размер на 110 000
евро, който е бил променен на банков
кредит Евроулеснение 2 – овърдрафт с анекс № 1 от 30.04.2013г. (л.9-10 по
делото). Цялата сума е била усвоена изцяло към 21.02.2013 г. (л.58). Срокът на издължаване е бил променен до 20.12.2015
г. Приложени са и анекси 1, 2 и 3 (л.9-12). Солидарен длъжник е С.Н.. Поради
неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя, след изтичане на крайния
срок за погасяване на кредита, банката е подала заявление до РС-Несебър за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,
като е било образувано ч.гр.д.№ 569/2016г. по описа на РС-Несебър. Издаден е
бил изпълнителен лист против длъжника „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД и солидарния
длъжник С.Н. за сумата от 51 129.19 евро дължима част от цялата главница в
размер на 110 000 евро съгласно изготвена справка от счетоводните книги на
банката, ведно със законната лихва начиная от подаване на заявлението – 22.06.2016г.
до окончателното изплащане на сумата и 4030 лв. разноски (л.18-19).
Според изготвена справка от ЧСИ (л.68 по делото пред
РС-Несебър), изготвена на основание чл.418 ал.5 от ГПК, по образуваното
изпълнително дело № 20167030400738 по описа на Георги Михалев с район на
действие ОС-Бургас, С.Н. е бил привлечен като солидарен длъжник от самото
начало.
Според
заключението на вещото лице Ж.К. (л.57-63), размерът на усвоената сума по
кредита е 110 000 евро. Размерът на дължимите суми по непогасената част от
кредита е главница от 110 000 евро, възнаградителна лихва от 2777.05 евро,
наказателна лихва върху просрочената главница от 7746.96 евро.
Представените доказателства водят до извода за
основателност на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Длъжникът
„С.Г.Строй инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* е усвоил одобрения кредит в размер
на общо 110 000 евро напълно към 21.02.2013 г., установено в заключението
на вещото лице Ж.К. (л.58). Съобразно сключения договор за банков кредит, „С.Г.Строй
инвестмънт“ ООД и солидарният длъжник С.Н. са се задължили да върнат кредита до
20.12.2015г. според сключения анекс № 2. Със сключването още на договора за
кредит, длъжник е и С.Н., при условията на солидарност с кредитополучателя. Съобразно чл.101 от ЗЗД и клаузите на
договора, С.Н. отговаря за цялото
задължение на главния длъжник, в т.ч.за лихви и разноски. От м.януари 2016г. е
налице забава в плащанията на цялото задължение. Затова и на основание чл.3.2
от подписания договор и чл.1 от анекс № 3, считано от 22.01.2016г. са дължими
на банката всички суми. Плащания след тази дата няма доказателства да са били извършени.
Според представените доказателства, към 22.06.2016 г. длъжниците дължат главница
от 110 000 евро, възнаградителна лихва от 2777.05 евро, наказателна лихва
върху просрочената главница от 7746.96 евро.
Ответникът не е било необходимо да бъде поканен да
заплати дължимите суми, доколкото правилото е „срокът кани длъжника“. Не е
необходимо и уведомяване, че при
неизпълнение ще се пристъпи към принудително събиране на вземанията.
Съдът приема, че кредиторът изобщо не е бил длъжен да изпълнява изискването за
уведомяване на длъжника, застъпено изрично и в т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по
т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК, преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, доколкото казусът не е за кредит, обявен за
предсрочно изискуем.
Не могат да бъдат споделени и останалите възражения
на ответната страна. Извършеното на
10.01.2017г. прехвърляне на дружествените дялове в „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД от
С.Н. в полза на Б.Х.Ж., няма отношение към спора. Ответникът е солидарен
длъжник по банков кредит и дали притежава дялове в дружеството –
кредитополучател или не, е без значение. Това се отнася и до уговорката му с
Иван Илиев Калчев – съдружник в „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД, който уверявал
ответника, че всичко с кредита било наред.
Колкото до твърдението на ответника, че научил за
дължимите суми и образуваното изпълнително дело едва през 2019 г., това е
невярно. В приложената справка от ЧСИ Г.Михалев (л.68 по делото пред
РС-Несебър), изготвена на основание чл.418 ал.5 от ГПК, се твърди, че на
19.11.2018г. С.Н. е дошъл лично в кантората на ЧСИ и отказал да получи
предоставени му документи.
С оглед приетото за установено по отношение на
дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за
заплащане на лихви за забава, считано от датата на подаване на заявлението пред
РС-Несебър.
Позовавайки се на приложените по делото доказателства
и на заключението на вещото лице Ж.К., съдът приема, че дължимите по договора
за банков кредит суми са следните: главница в размер на 51 129.19 евро и
лихви, които обаче не се търсят. Следва да бъде присъдена и дължимата лихва за
забава към главницата, считано от завеждане на заявлението пред РС-Несебър – 22.06.2016г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Солидарността на задълженията на ответника с главния
длъжник, произтича от сключения договор за банков кредит, обсъден по-горе.
На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за
съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаването на исковете, основателна
е и претенцията за дължимост на сумата от 4030 лв., представляваща направени
разноски в производството по ч.гр.д.№ 569/2016 г. по описа на РС-Несебър, както
е отбелязано в издадената заповед № 343/ 23.06.2016г. „Корекция“ на размера на
присъденото юрк.възнаграждение в настоящото производство не би могла да бъде
направена, предвид определение размер към
момента на постановяване на заповедта.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, С.Н. следва да заплати в полза на „ОББ” АД направените по делото
разноски в размер на 2450 лв., от които 2000 лв. внесена държавна такса, 300 лв.
възнаграждение на вещо лице и 150 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение,
както е посочено и в приложения списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК.
Предвид дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по
описа на ВКС, ОСГК, съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по отношение
на разноските, признати в заповедното производство или това е сумата от 4030 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо С.Я.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, с пълномощник адв.Тома Томов от АК-Плевен, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Лавеле“ № 19, ет.3, че дължи
в полза на ,,Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* (като
правоприемник на „Сибанк“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.София
1463, район Триадица, бул.,,Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Светла Георгиева и Теодор Маринов, чрез пълномощник
юриск.Моника Тодорова Димова, със съдебен адрес:*** заплащането на следните
суми по Договор за банков кредит Европодкрепа
2 – Овърдрафт с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна
банка № MS12-00094/ 20.12.2012г. и анексите към него: 51 129.19 (петдесет и едно хиляди сто
двадесет и девет евро деветнадесет евроцента) непогасена частична главница от
сумата от 110 000 евро, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от 22.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА С.Я.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник
адв.Тома Томов от АК-Плевен, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Лавеле“ № 19,
ет.3 да заплати в полза на ,,Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ********* (като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД), със
седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район
Триадица, бул.,,Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори
Светла Георгиева и Теодор Маринов, чрез пълномощник юриск.Моника Тодорова
Димова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ № 2 сумата от 2450 (две
хиляди четиристотин и петдесет) лв. направени в настоящото дело и сумата от 4030
(четири хиляди и тридесет) лв. в производството по ч.гр.д.№ 569/2016г. по описа
на РС-Несебър, разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: