Определение по дело №50725/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 770
Дата: 8 януари 2024 г. (в сила от 8 януари 2024 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110150725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110150725 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено при условията на разделност
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 056,83 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., 94,08
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г., 61,84 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 11,92 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 23669/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г., поправена с разпореждане
от 15.09.2023 г.
Ищецът „...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците Р. С. Р.а – В. (в лично качество и като наследник на С. М. Р.) и Н.
С. Р.а (като наследник на С. М. Р.) въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж. к. „... с аб. № 9519, като те не са изпълнили насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
1
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях
посочените по-горе сумите, при следните квоти: по отношение на Р. С. Р.а – В. (в лично
качество и като наследник на С. М. Р. ) – 3/4, а именно: 792,62 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., 70,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 19.04.2023 г., 46,38 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 8,94 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до окончателното им заплащане; по отношение
на Н. С. Р.а (като наследник на С. М. Р.) – 1/4, а именно: 264,20 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., 23,52 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 19.04.2023 г., 15,46 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 2,98 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до окончателното им заплащане (съгласно
уточнителна молба на ищеца с вх. № 289836/17.10.2023 г. (л. 66-67 от делото). Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. С. Р.а – В. (действаща в лично качество и
като наследник на С. М. Р., починал в хода на процеса – на 29.07.2023 г.) и Н. С. Р.а
(действаща като наследник на С. М. Р., починал в хода на процеса – на 29.07.2023 г.) са
подали общ отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не са
собственици на процесния имот и не са ползвали топлинната енергия, която е доставена до
него, поради което оспорват пасивната си легитимация в процеса. Не оспорват общия размер
на исковите суми от 1 224,67 лв., поради което молят да не се допускат исканите експертизи.
Допълват, че фактури, извлечения от сметки и др. са издавани на името на покойната АН.
Върбанова Митева, починала през 2017 г. като неомъжена и без деца, но при жив нейн брат
Димитър, роден на 02.10.1942 г., поради което оспорват да са наследници на починалата
единствена собственица на имота. Позовават се на представени още с възражението по чл.
414 ГПК документи. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендират и разноски.
Съдът констатира, че към настоящия момент липсва постановено по делото
определение по реда на чл. 227 ГПК, с което ответниците Р. С. Р.а – В. и Н. С. Р.а да са били
констиутирани като такива по делото, в качеството им на наследници на починалия в хода
на процеса първоначален ответник С. М. Р., поради което следва да стори това с настоящия
съдебен акт, в който случай процесуалното действия по подаване на отговор на исковата
2
молба от тяхно име (преди изричното им конституиране като ответници по делото) следва
да се счита за редовно с обратна сила – арг. чл. 101, ал. 2 ГПК.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:
1) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба между него и ответниците, респ. наследодателя им, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало насрещно задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили
претендираните вземания в случаи, че твърдят това, за което те не сочат доказателства.
2) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили дълга на падежа в случай, че твърдят това, за което те не сочат
доказателства.
С оглед становището на ответниците на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че в рамките на
исковия период процесният имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „... с аб. № 9519, е
бил топлоснабден, както и, че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна
енергия, чиято стойност се равнява на посочената от ищеца сума от 1 056,83 лв. Не се спори
още, че от страна на „...“ ЕООД е извършвана услугата дялово разпределение, чиято
стойност също се равнява на посочената от ищеца сума от 61,84 лв.
Спорният по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството имали ли са
ответниците качеството на потребители на топлинна енергия по отношение на процесния
имот в рамките на исковия период и ако да – до какъв обем следва да бъде ангажирана
договорната отговорност на всеки един от тях поотделно.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „...“ ЕООД като трето
лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Ищецът и ответниците с възражението по чл. 414 ГПК са представили писмени
доказателства, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на
3
делото, поради което следва да бъдат приети, като доказателствената стойност и относимост
на същите подлежи на преценка по същество на спора с крайния съдебен акт. С оглед
оспорванията на ответниците допускането на съдебно-техническа и съдебносчетоводна
експертизи не се явява необходимо, поради което тези доказателствени искания на ищеца
следва да се оставят без уважение. Следва да бъде уважено и доказателственото искане на
ищеца по реда на чл. 190 ГПК.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 23669/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК като ответници по делото 1/ Р. С. Р.а – В.
(действаща освен в лично качество и като наследник на починалия в хода на процеса
първоначален ответник С. М. Р.), както и 2/ Н. С. Р.а (действаща като наследник на
починалия в хода на процеса първоначален ответник С. М. Р.).
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „...“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, като трето
лице-помагач.
ДОКЛАДВА делото съобразно посоченото в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок до първото по
делото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер
9519, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 23669/2023 г. по описа на СРС, 79
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускането на
съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, тъй като са ненеобходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2024 г. от
09:55 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
4
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Препис от настоящото определение да се връчи и на конституираното трето лице –
помагач заедно с препис от исковата молба и приложенията, както и отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5