№ 745
гр. Варна, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110105162 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена
във ВРС на 26.04.2023 г. от ищцовата страна „Д. Е. Х.“ ООД , ЕИК ***, със
седалище:гр.Д. и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. М. И., чрез
„***“, ЕИК ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В. Б. от ВАК против ответното дружество
„Г. Б. Т.“ ООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: *** , представлявано от
управителя В. П. с цена на иска 4779.84 лв.
Отправеното до съда искане по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК с исковата молба е да
бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди ответника - превозвач „Г. Б.
Т.“ ООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца товародател „Д. Е. Х.“ ООД, ЕИК ***
имуществени вреди в размер на стойността на тухли „ClimaTON Light“ - 72 бр. в палет, 26
палета, равняваща се на 4 155.84 лв. с ДДС и стойността на самите 26 палета, равняваща се
на 624 лв., или общо имуществени вреди в размер на 4779.84 лв., претърпени в
следствие на изгубен от ответника - превозвач товар по Товарителница за обществен
мобилен превоз в страната № 0002721/28.04.2022 г., на основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, ведно със
законната лихва върху сумата от 4779.84 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 26.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането , на осн. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Обективирано е искане за присъждане на сторените от ищцовата страна съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, включително и за адвокатско възнаграждение.
Обстоятелствата на които ищцовата страна основава исковата си молба са следните:
Твърди се в исковата молба, че в рамките на трайни търговски отношения ищецът
заплатил на 13.10.2021 г. авансово на трето на спора лице „ К. Б.“ АД, ЕИК *** ,сума в
размер на 281 916.29 лв. за тухли, които „К. Б.„ АД да произведе, а ищецът да продава на
свои клиенти. Това било видно от приложеното към исковата молба банково извлечение за
платена сума от „ Д. Е. Х.“ ООД на „К. Б.“АД от 13.10.2021 г. по фактура за авансово
плащане на тухли № **********/14.10.2021 г. на „К. Б.“ АД - страница 7 от извлечението -
281 916.29лв. За така платената сума била издадена фактура за авансово плащане на тухли
от “ К. Б. „ АД № **********/14.10.2021 г.
1
На 27.04.2022 г. ищецът в качеството му на товародател възложил на ответното ООД
в качеството му на превозвач автомобилен превоз на товари. По силата на Заявка - договор
за автомобилен превоз на товари № 2022-239/27.04.2022 г. сключен между ищеца и
ответника, ответникът трябвало с товарен автомобил с рег. №*** да превози тухли,
надлежно опаковани в съответните йм палети, които тухли ищецът заплатил и закупил
авансово от К. Б. АД, от адреса на производителя на тухлите - К. Б. АД ***, до адрес на
клиента на ищеца „Д. Е. Х.“ ООД, а именно - „Г. Р.“ ООД, с адрес на разтоварване ***,
обект -„Г. Р.“.
Твърди се още от ищеца, че за така възложения превоз, ответникът издал на ищеца
фактура № **********/28.04.2022 г., която била заплатена по банков път от ищеца на
стойност 480 лв. с ДДС с предмет: транспортна услуга Б. - Варна с кола ***.За така
възложения превоз на 28.04.2022 г. била съставена товарителница за обществен
автомобилен превоз в страна № 0002721/28.04.2022 г., в която сочи ищеца, че било
записано, че изпращач е „К. Б.“АД, място на товарене - гр.Б. , място на разтоварване -
гр.Варна, опаковка - палети 26 бр., товар - тухли, тегло 24 тона, автомобил „***“ ***
.Товарителницата твърди ищеца, че носела подписите и печатите на товародателя „К. Б. „
АД и превозвача „***„ ООД, но не носела подпис на получател на товара.
На следващо място в исковата си молба ищецът твърди, че за експедицията на
тухлите от склада на К. Б. АД била издадена и експедиционна бележка №
**********/28.04.2022 г., в която била подробно описана стоката - тухли „ClimaTON Light" -
72 бр. в палет , 26 палета , ведно със самите 26 палета, превозно средство ***, било
отбелязано името на шофьора П. С. и че тухлите са „по аванс“, т.е. по авансово плащане.
За същите тухли била издадена и фактура за покупка № *********/28.4.2022 г. на К.
Б. АД, в която била приспадната сумата за самите тухли като авансово заплатена и била
начислена стойността на 26 броя палети 624 лв.с ДДС. Като забележка било отбелязано, че
тухлите са за „Г. Р." по експедиционна бележка/ЕБ/№ 51216 от 28.4.2022 г., както и името на
шофьора П. С. и рег.№ на МПС -***. Сумата от 624лв. за палетите била платена заедно с
други фактури по опис, потвърден с подпис и печат от К. Б. АД със дневно извлечение от
„***“ ЕАД от 25.5.2022 г. -стр. 5 - 39 192 лв.
Ищецът твърди, че след натоварване на стоката, същата не била доставена на
получателя „Г. Р.“ ООД, с адрес на разтоварване - ***0, обект“ Г. Р.“, като на 24.02.2023 г.
превозвачът „ Г. Б. Т. „ ООД бил изрично уведомен за това и поканен да представи
доказателства , че стоката е доставена.
В следствие на така загубения товар ищецът твърди, че претърпял имуществени
вреди в размер на: стойността на тухлите „ ClimaTON Light" - 72 бр. в палет, 26 палета,
равняваща се на 4 155.84 лв. с ДДС и стойността на самите 26 палета, равняваща се на 624
лв., или общо имуществени вреди в размер на 4 779.84 лв. С оглед на изложеното и ищецът
е мотивирал правния си интерес от ангажиране на отговорността на превозвача по чл. 373 ,
ал.1 ТЗ чрез предявяване на осъдителния иск .
В подкрепа на изложеното по - горе ищецът е отправил до съда доказателственото
искане по делото да бъдат приети като доказателства описаните в т. 1- 10 от исковата молба
като приложения заверени за вярност с оригинала копия на документи. Отправено е и искане
до съда да бъде дадена възможност на ищеца с оглед отговора на искова молба и доклада на
съда да ангажира и други доказателствени средства .
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Г. Б. Т.“ ООД,ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление: ***, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - адв. Д. Д. П., АК-Варна, с личен №**********, със съдебен адрес: ***, e
депозирало писмен отговор на исковата молба.
Ответното дружество счита, че РС Варна е надлежно сезиран с допустим иск с правно
основание чл. 373, ал. 1 от ТЗ.
По същество ответникът намира иска за неоснователен, поради което и моли съда
да отхвърли изцяло, ведно с претендираните от ищеца разноски , сторени в исковото
производство, както и тези за адвокатско възнаграждение.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че по силата на Заявка-договор за
автомобилен превоз на товари №2022-239/27.04.2022г., сключен между „Д. Е. Х.“ ООД, в
2
качеството му на товародател, възложил на „*** ***“ ООД, в качеството му на превозвач,
автомобилен превоз на товари от „К. Б.“ АД - ***, с адрес на разтоварване гр. Варна, „Г. Р.“.
Не оспорва и факта, че за възложения превоз „Г. Б. Т.“ ООД издал на ищеца фактура
№ **********/28.04.2022г. на стойност 480,00 лв. с ДДС, с предмет: Извършена
транспортна услуга Б. - Варна с кола ***, както и че същата е заплатена по банков път на
превозвача.
Вярно било и че за възложения превоз на 28.04.2022г. била съставена Товарителница
за обществен автомобилен превоз в страната № 0002721/28.04.2022г., в която било записано,
че изпращач е „К. Б.“ АД, превозвач „Г. Б. Т.“ ООД получател „Д. Е. Х.“ ООД, място на
товарене - гр. Б., място на разтоварване -гр. Варна, товар - тухли, опаковка - палети 26 бр.,
тегло 24 тона, автомобил - *** ***, която била подписана и подпечатана от товародателя „К.
Б." АД и превозвача „Г. Б. Т.“ ООД, но не и от получател на товара.
Неверни и не отговарящи на действителната фактическа обстановка, според
ответника, били твърденията на ищеца, че след натоварване на стоката, същата не била
доставена на адреса на разтоварване в гр.Варна, обект „Г. Р.", ***.
Съгласно данните от GPS проследяването и тахографа на автомобила, превозващ
товара - *** с ДКН *** и ремарке с ДКН ***, управлявани от служител на ответното
дружество П. К. С., движението на автомобила на 28.04.2022г. сочи ответника, че било
следното:
Пътувал от гр.Варна до гр.Б. през Айтоски проход; в 07:27:07 часа влязъл на
територията на „К. Б." АД -***, за да бъде натоварен с процесния товар - 26 бр. палети с
тухли /приложение №1/; в 09:26:47 ч., след като автомобила бил натоварен и преди да
тръгне за гр.Варна, в изпълнение на забележка в Заявка-договор за автомобилен превоз на
товари №2022-239/27.04.2022г., шофьорът на автомобила се обадил на посочения тел. за
връзка-*** за насочване на доставката (за което ответникът прилага разпечатка от мобилния
оператор В. за проведен телефонен разговор). В 09:30:20 часа излязъл натоварен от „К. Б."
АД - *** и се отправил към гр.Варна (приложение №2); в 09:37:27 часа вече пътувал към
гр.Варна за доставка, като никъде не спирал по пътя кв. *** - гр.Варна (приложение №3 и
приложение №4); в 12:03:22 часа бил в гр.Варна и се насочил към адреса за доставка - обект
„Г. Р.“, *** (приложение №5); в 12:08:01 часа влязъл в обект „Г. Р.“, *** пред портала на
обекта, където оставил всички съпътстващи документи, вкл. товарителницата, за да
разтовари (приложение №6); в 12:11:27 часа маневрирал в обект „Г. Р.", б*** и застанал за
разтоварване с кулокран, като работниците му казали да изчака края на обедната почивка и
тогава ще бъде разтоварен, когато разтоварването с кулокран е възможно, тъй като горната
щора на ремаркето се разкривала (приложение №7 и приложение №8); в 14:47:29 часа
излязъл от обект „Г. Р.", ***, като на портала му върнали част от документите и
товарителницата, без същата да е подписана от получател, и се насочил към ***
(приложение №9).В 14:56:09 часа излязъл извън гр.Варна в посока гр.Девня без да спира
никъде (приложение №10). В 15:05:50 часа влязъл на бензиностанция *** за зареждане с
гориво (приложение №11).В 15:16:37 часа излязъл от бензиностанция *** и се отправил към
*** (приложение №12).В 15:20:44 часа спрял на паркинга на *** и шофьора отишъл в отдел
„Логистика", за да си вземе нареждане за товарене, което било на негово име, ЕГН, номер на
автомобил и ремарке (приложение №13).В 15:38:45 часа влязъл през портала на *** за
товарене (приложение №14). В 15:39:46 часа автомобилът спрял на кантар на входа на ***,
за да бъде изтеглен (приложение №15).В 15:41:12 часа автомобилът бил изтеглен на кантар
на входа на *** и тежестта му е била 13,860 т (за което ответникът прилага кантарна
бележка за експедиция ********** документ №80062311/10 от 28.04.2022г. ). В 15:43:03
часа спрял за товарене в склад №159 на *** (приложение №16). В 16:36:31часа, вече
натоварен, чакал да бъде изтеглен на кантар на изхода на *** (приложение №17).В 16:37:21
часа автомобилът бил изтеглен на кантар на изхода на *** и тежестта му била 38,980 т (за
което ответникът прилага кантарна бележка за експедиция ********** №80062311/10 от
***).В 16:43:11 часа автомобилът напуснал територията на *** с товара
си(приложение№18).
Според ответника било видно от гореописаното движение на автомобила и по-точно
времевия диапазон посочен от 07:27:07ч до 09:26:47 ч., че били необходими били 2 часа, за
да бъде натоварен процесния товар на камиона. От момента на тръгването си с товара от
3
началната точка „К. Б.“ АД - *** до крайната си точка - гр.Варна, обект „Г. Р." ***,
подчертава ответникът, че автомобилът не спирал никъде. Двучасовия престой на
автомобила на адреса на доставката - гр.Варна, обект „Г. Р.", *** от 12:08:01ч до -
14:47:29ч., сочел, че стоката била доставена и разтоварена на адреса.
На следващо място в отговора на искова молба ответникът е заявил, че е факт, че
лицето, което получило стоката не било оформило товарителницата по надлежния ред и и не
било отразило получаването й по надлежния ред.Поради всичко горепосочено, ответникът
оспорва изцяло обстоятелствата и фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата
молба, в това число наличието, на която и да е от предпоставките необходими за
реализиране отговорността на ответника.
По отношение на искането за заплащане на лихви върху предявения иск,
ответникът заявява, че оспорва както основателността, така и размера и периода, за
който се претендира заплащане от ищеца по изложените по-горе съображения за
недължимост на основната претенция.
В обобщение ответникът моли за отхвърляне на исковете, ведно с последиците от
това и присъждане в тежест на ищеца на сторените от ответника разноски, включително и
адвокатско възнаграждение, като прилага и доказателства за извършването им - договор за
правна помощ, ведно с адвокатско пълномощно.
Ответникът е изразил писмено становище и по доказателствата , като изрично се е
противопоставил против приемането на доказателство описано под номер 10 в исковата
молба - уведомление до „ Г. Б. Т. „ ООД, изпратено по електронен път от ищеца „ Д. Е. Х. „
ООД на 24.02.2023 г., т.к. ответникът никога не бил получавал на електронния си адрес
представеното уведомление и нямало представени доказателства за изпращането и
получаването му , а освен това касаело отстраняване на пропуски в товарителницата, а
не заплащане на стойността на изгубения товар и било с дата почти една година след
извършения превоз на товара.
В СРОКА по чл.131 ГПК ответното дружество е обективирало и ИСКАНЕ с
правно основание чл.219 ГПК - по делото като трето лице-помагач на страната на
ответника, да бъде конституирано лицето, което е титуляр на мобилен телефонен номер
+*** Същото лице , пояснява в ответника, че било посочено като лице за контакт в
товарителницата, като ищецът дал указания на превозвача след натоварване на товара, с цел
доставката му на определеното за разтоварване място, да кореспондира с лице на така
посочения телефонен номер. В документацията това лице не било индивидуализирано,
поради което и ответната страна моли да й бъде дадена допълнителна възможност да посочи
неговите индивидуализиращи данни и адрес за призоваване по делото, като с оглед
установяването, са обективирани искания.Искането за привличане на това лице по делото ,
ответникът е мотивирал с оглед на твърдението, че товара е бил доставен и бил предаден
именно на това лице, като същото, след като не го е предало на ищеца, го запазило за себе
си, в резултат на което го получило без правно основание, което обосновавало интерес от
предявяване на иск спрямо третото лице по чл.55 от ЗЗД.
С Определение № 9160/28.07.2023 г. ( л.65 ) съдът е приел, че искането на ответника ,
заявено в срока по чл.131 ГПК е неуточнено, т.к. не е ясно кое ТЛП желае да привлече .
Съгласно нормата на чл.101 , ал.1 ГПК съдът е предоставил 1 седмичен срок на ответника да
уточни искането си по начин, по който съдът да може да се произнесе по евентуално
привличане на ТЛП на страна на ответника съгл. чл.219 ГПК. Изрично е било обявено, че
съдът ще се произнесе по искането на ответника по чл.219 ГПК, след уточнението което
следва да стори в срока по чл.101, ал.1 и за последиците от неуточняване на искането - чл.
101, ал.3 ГПК - съдът няма да дължи произнасяне по това искане.
Видно от л.70 - ти , ответникът в срока по чл.101 , ал.3 ГПК е обективирал искане
по чл.176 ГПК , но не е уточнил искането си за привличане на ТЛП, поради което и
съгласно чл.101, ал.3 ГПК съдът не се е произнасял с нарочно определение по допускане на
участието на подпомагаща ответника страна, а с определение № 10630/4.9.2023 г. е уважено
искането на ответника с правно осн. чл.176 ГПК като са били задължени двамата законни
представители на ищцовото дружество - Д. М. и И. И. да се явят лично в откритото
съдебно заседание , насрочено за 06.10.2023 г. в 14 ч. за да отговорят на поставените към
4
тях от ответника общо пет въпроса ( л. 71 ) . Изрично е указано на двамата представители на
ищцовото дружество , че ако не се явят да отговорят на въпросите , както и ако откажат да
отговорят без основателна причина или когато са дали уклончиви отговори , съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата , за които е следвало да дадат обяснения по чл.176 ГПК.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 06.10.2023 г.,съдът
е уважил искането на ищцовата страна с правно осн. чл.219 ГПК , обективирано от
адв.И. - да бъде допуснато да бъде привлечено трето лице-помагач на страната на ищеца, а
именно „***“ ООД, защото в случай, че в настоящото съдебно производство се докаже, че
стоките са доставени на това лице, ищецът иска да могат мотивите да бъдат обвързващи
срещу това лице.
При формулиране на искането за привличане на ТЛП на страната на ищеца ,
процесуалният представител на ответника - адв.П. е изразил становище, че : „ стоките са
получени, просто не била оформена товарителницата, затова счита, че трябва да се привече
това лице по някакъв начин „.
С протоколно определение от 06.10.2023г. съдът , на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК, е
конституирал по делото в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
„***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
Третото лице помагач на страната на ищеца е отказало да получи книжата
адресирани до него на вписания в ТР ел.адрес, с мотива , че не е страна по делото (л.112) а
след 15.12.2023 г., въпреки надлежното връчване на съобщение ведно с преписи от искова
молба, отговор и приложения ( л.117) и до края на съдебното дирене пред настоящата
инстанция не е предприело никакви процесуални действия , не е упражнило въобще
правата си на подпомагаща страна .
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 09.02.2024
г.ищцовото дружество, представлявано от адвокат П. подвържа предявения иск,моли за
уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото .
В същото съдебно заседание ответното дружество, представлявано от адв. П.
подържа становището си за неоснователност и недоказаност на иска, моли за отхвърляне на
исковете ведно с присъждане на сторените разноски.
Двете страни по спора, чрез процесуалните йм представители - адвокат Е. Б. за ищеца
и адв. П. за ответника , в рамките на предоставяния йм от съда срок са депозирали писмени
бележки по делото .
СЪДЪТ, след запознаване становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон, нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК, приема за
установено по делото от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Районен съд Варна е сезиран с искова молба , заведена в съда на 26.04.2023 г.
С доклада по делото , обявен за окончателен, без възражения на страните , съдът на
база изложеното от ищеца в исковата молба и формулиран петитум е квалифицирал
главните осъдителни искове чл. 373 , ал. 1 , вр. чл. 374, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл. 67 , чл.
71,ал.1 и ал.3 ЗАвтП, а акцесорното искане за заплащане на законна лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил и тежестта на доказване между страните,
воден от правилото на чл.154 ГПК.
В тежест на ищеца е било възложено да установи и докаже, че е сключил с ответника
договор за превоз на товари /тухли/, че превозвачът се е задължил срещу възнаграждение да
превози товара до определено място, в определения срок, да пази товара от момента на
неговото приемане до предаването и да уведоми получателя за пристигането и да го предаде
на местоназначението.
Ищецът е твърдял хипотеза на пълна липса на товар, който не бил доставен на
получателя. В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже, че е изпълнил задълженията си
в качеството си на товародател по договора за превоз на товари /описаните в исковата молба
тухли/, както и че своевременно е предявил рекламация на ответника, който не е отговорил
писмено дали я признава изцяло или частично. Съдът е указал на ищеца, че следва да докаже
размера на обезщетението , което търси за цялостната липса на товара , който размер
5
включва неговата стойност, определена в съответствие с разпоредбата на чл. 71 ЗАвП.
В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже факти и обстоятелства,
които го освобождават от отговорността , така както е визирано в самата повелителна норма
на чл. 373 ал.1 ТЗ и / или правоизключващи възражения.
При разпределяне на доказателствената тежест съдът е обявил и на двете страни, че
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 1 ТЗ превозвачът отговоря за изгубването, погиването
или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на
качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят писмено е
заявил, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка.Обявено е било на страните,
че разпоредбата на чл. 374 ТЗ установява отговорността на първоначалния превозвач по
договора за действията на последващите превозвачи, които са взели участие в извършването
на превоза до предаването на товара и за тяхната солидарност по отношение на изпращача, а
общата правна уредба на договора за превоз на товар е установена в ТЗ, която е доразвита в
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Съгласно чл. 67 от ЗАвП превозвачът отговаря за
пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз
и до получаването му, както и за забава при доставянето му.
При така разпределената тежест на доказване, съдът приема на база събраните по
делото писмени и гласни доказателства за установено и доказано следното :
Страните по делото не спорят , че са страни по договор за превоз на товари .
Липсва по същество спор между страните относно основните елементи от договора , а
се спори за това дали ответникът в качеството си на превозвач е доставил товара или
товарът е изгубен , както твърди ищеца в исковата молба.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора съдът е допуснал събиране на
писмени доказателства и като такива по делото са приети : представените от ищеца с
исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на : фактура №
**********/14.10.2021 г.; дневно извлечение № 196 за дата 13.10.2021 г.; заявка-договор за
автомобилен превоз на товари изх.№ 2022-239; фактура № **********/28.04.2022 г., ведно с
товарителница № 0002721/28.04.2022 г.; експедиционна бележка № **********/28.04.2022
г.; фактура за покупка № **********/28.04.2022 г.; фактура за покупка №
**********/28.04.2022 г.; банково извлечение за 25.05.2022 г.; опис на фактурите, платени
на 25.05.2022 г.; дневно извлечение № 097 за дата 25.05.2022 г. (л.4 - л.17 ) ; уведомление до
„Г. Б. Т.“ ООД; представените от ответника с отговора на искова молба заверени копия
на : 17 листа разпечатки от GPS; цветна снимка; кантарна бележка за експедиция
**********, документ № 80062311/10 от дата 28.04.2022 г.; приемо-предавателен протокол
№ 80062311/28.04.2022 г.; Трудов договор № 9/16.03.2015 г.; разпечатка от мобилен
оператор „В.“ ( л.37 - л. 58 ) .
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото са събрани и
гласни доказателства .
В проведеното по делото на 09.02.2024 г. открито съдебно заседание е разпитан в
качество на свидетел П. С.. В разпита си пред съда св.П.С. сочи, че служител при
ответника - шофьор при „*** „от 2015 г., като е разказал подробно пред съда как и кога е
извършил доставката на процесните тухли от гр.Б. до гр.Варна , твърдял, че по принцип
гледа документите , когато ги получи, заявил , че ако е знаел , че така ще се случи- щял да
погледне документите, обяснил пред съда, че просто недогледал дали документите са
подписани или не , но категорично твърди, че е доставил на адреса тухли , друго не бил
разтоварвал, само тухлите, цялото ремарке разговорил, ремаркето било пълно.
В същото открито съдебно заседание управителят на ищцовото дружество Д. М. се е
явил лично в съда и отговорил на въпросите по чл.176 ГПК.Видно от отговорите на
управителя на ищцовото дружество Д.М. (л.126) същият е посочил, че обекта на адрес
Варна, *** , обект „*** „ е стопанисван от „*** „ и стоката трябвало да бъде предадена на
„***“ . Д.М. е заявил, че е вярно, че за връзка за разтоварване на стоката на превозвача е
даден посочения телефонен номер/вписан в протокола / и че няма представа на кого е този
номер.
Отговор на въпросите по чл.176 ГПК не е даден от управителя на ищцовото
дружество И. И., действащ заедно и поотделно с управителя Д.М., независимо , че с
6
Определение № 10630/4.9.2023 г./ л.71 / съдът е задължил и двамата управители на
ищцовото дружество да се явят в съда и да дадат отговори на въпросите,допуснати до тях.
При така събраните по делото пред настоящата инстанция, доказателства и по
същество на спора, първоинстанционният съд извежда извод от правна страна , че исковата
претенция предявена от ищеца против ответника е останала недоказана. За да извод съдът се
позовава както на събраните по делото доказателства, така и на относимата правна уредба и
на съдебната практика обективирана в следните актове на касационната инстанция :
Определение № 416/27.05.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1150/2009 г. на Първо т.о., ТК , с
докладчик председателят Таня Райковска ; Определение № 638/04.10.2010 г. на ВКС , ТК,
Първо отделение, постановено по т.д. № 223/2010г. с докладчик съдията Радостина
Караколева , Решение № 60/ 17.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 241/2011 г. , Второ т.о., ТК ,
постановено по реда на чл.290 ГПК , с докладчик съдията Боян Балевски .
Съгласно нормата на чл.367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място товар. В Заявката - договор по настоящото
дело (л.9 ) са посочени страните по договора за автомобилен превоз на товари .Ищецът „Д.
Е. Х.“ ООД е възложил на ответника „Г. Б. Т. „ ООД извършване на транспорт с автомобил с
рег. № В ***/*** на процесните тухли ( вписани като 24 т) от „***, *** / 42.562765,
27.493940 до *** със срок на доставката 27.04.2022 г.,безденгубно време 24 часа от явяване
на товарен /разговорен пункт при договорено навло 400лв. без ДДС .
Страните не спорят, че са сключили на 27.04.2022 г. договора за превоз на тухли, не
се спори и относно количеството на тухлите, мястото на товарене и мястото , на което е
следвало да бъдат доставени същите .
Факта на сключване на договора за превоз е доказан на база приложената заявка -
договор от 27.04.2022 г., като в същата Заявка изрично е изписан мобилен телефонен номер,
на който : „ след натоварване шофьора да се обади , за го насочат „ .
Приложената на л. 11 - ти експедиционна бележка № **********/28.04.2022 г.
съставена на 28.04.2022 г. в 08:50 ч. и Товарителница № 0002721 / 28.04.2022 г. / л.10 - ти
гръб /доказват факта, че св.П. С. - служител при ответника Г. Б. Т. ООД, с превозно средство
с рег. № *** е натоварил от К. Б. АД процесните тухли ClimaTON Light 72 бр.палет. и
палети в употреба 100х120 и разтоварил в гр.Варна .
Спор няма , че товарителницата не е оформена надлежно : не е подписана при
получаване на товара. Този факт се потвърждава и от показанията на св.С., допуснат в полза
на ответника . Именно поради обективността на показанията на допуснатия свидетел С.,
кореспондиращия с целия писмен доказателствен материал, въпреки вероятната
заинтересованост на свидетеля и чл.172 ГПК, съдът кредитира изцяло свидетелските
показания .
В подкрепа на извода на съда, че доставката на стоката е извършена са :
представените от ищеца с исковата молба фактура от дата 28.04.2022 г., издадена за сумата
от 480 лв. с получател „Д. Е. Х.“ ООД и доставчик „*** *** „ООД за извършената
транспортна услуга Б. - Варна с кола *** , дата на данъчно събитие 28.04.2022 г. / л. 10 /,
както и фактура № **********/28.04.2022 г. , с дата на данъчно събитие 2.5.2022 г.
доставчик К. Б. АД , получател „Д. Е. Х.“ ООД издадена за тухли климатон 25
LIGHT370Х250Х240 1П-72БР 940КГ, ПАЛЕТИ ТУХЛИ *** 100х120, приспаднат аванс
3463лв.Извлеченията от банковата сметка на ищеца л.5-8 , л. 14-16 , л. 12 гръб , л. 13
доказват изпълнение на задължението на ищеца за плащане както към К. Б. АД, така и към
превозвача -ответник .
От неоспорените от ищеца и представени с отговора на искова молба заверени копия
на цветни снимки , кантарна бележка, приемо - предавателен протокол, трудов договор ,
извлечение от проведени телефонни разговори ( л.38 - 58 ) се доказват релевираните от
ответника възражения , че св.П.С. , работещ от 16.3.2015 г. на трудов договор при
ответника, като шофьор на товарен автомобил, с автомобила с рег. № *** е натоварил от
„***“ АД Б. тухлите описани в посочените по -горе документи и без да спира по пътя е
пристигнал във Варна , разговарял на посочения номер с мъж , който предполага че е
технически ръководител на обекта и след като минала обедната почивка, разтоварил стоката
на обекта в гр. ***. След разтоварването св.С. не погледнал документите, съпътстващи
7
товара и продължил към „***“ да изпълнява други вменени му задължения .
Оспорване на представените от ответника писмени доказателства с писмени бележки,
след приключване на съдебното дирене, съдът не може да приеме като своевременно .
Твърденията на ищцовата страна, залегнали едва в писмените бележки относно
недопустимостта с представените от ответника с отговора на искова молба заверени копия
на документи , да се доказва извършването на доставката , не намират опора в закона и
съдебната практика .
По делото е представено от ищеца и оспорено от ответника уведомление,приобщено
на л. 17 - ти по делото . Видно от самото уведомление , същото е дописано с КЕП на
24.02.2023 г. от управителя на ищцовото дружество и адресирано до ответното дружество .
В уведомлението се съдържа текст , от който се установява, че ищцовото дружество е
поканило превозвача „Г. Б. Т. „ ООД да отстрани допуснатите пропуски товарителницата №
0002721 / липсващи имена и подпис на получателя / , в срок от 7 дни , от получаване на
уведомлението , като изрично ищецът уведомява ответника, че в противен случай „Д. Е. Х. „
ООД ще бъде принудено да реализира правата си по съдебен ред , където ще претендира
неустойка , разноски за събиране на вземането в размер на държавни такси , адвокатски
възнаграждения и др.
Сред материалите по делото липсват доказателства относно изпращането до
ответника и получаването на уведомлението по ел.път от страна на ответника “Г. Б. Т. „
ООД , липсва и каквото и да е становище в писмен или електронен вид от превозвача -
ответник по така изготвеното уведомление от 24.02.2023 г. , а искът предявен на 26.04.2023
г.
При всичко изложено, съдът намира, че отговорността на превозвача- ответник за
вреди от пълна липса на товар не може да бъде ангажирана, т.к. ищецът не е провел пълно
и главно доказване .
Факт е , че ищецът е привлякъл в качество на ТЛП „***“ ООД, ЕИК ***, т.к. товара е
следвало да бъде доставен на обекта на това юридическо лице в гр.Варна, но ТЛП не е взело
участие по делото , а от там и е останал и неизяснен въпроса кое е лицето , отговяло на
телефонния номер посочен в заявката - договор за превоз , към което шофьорът св.С. е
трябвало да се обърне за извършване на разтоварване на стоката, а всички доказателства по
делото водят до извод, че договора за превоз е сключен и изпълнен от ответника .
Следва да се посочи още, че според актуалната правна уредба договорът за превоз е
консенсулен, което означава, че правната връзка между страните е възникнала с
подписването на представените по делото заявка-договор за транспорт на стоки, когато е
постигнато съгласие относно съществените елементи на превоза. Товарителницата,
съгласно практиката на ВКС , не е елемент от фактическия състав на договора, а има само
доказателствено значение, съгласно разпоредбата на чл. 50 от Закона за автомобилните
превози, действителността на договора не зависи от нейното издаване, редовност или
загубване. Товарителница, съгласно оборимата презумпция на чл. 61 ЗАП, удостоверява
условията на договора и получаването на товара от превозвача, но не е правопораждащ
факт за извършване на услуга и съответно за дължимост на уговорената между страните
цена.
Ето защо и твърдението на ищеца, неоспорено и от ответника, че товарителницата е
ненадлежно оформена , по правната си същност не доказва непълно или неточно изпълнение
на превозния договор от ответника нито липсата на товар - изгубването на товара.
Правните норми, регламентиращи отговорността на превозвача при цялостна или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й, основанията за освобождаване на
превозвача от отговорност и доказателствената тежест, са императивни правни норми и не
допускат отклонение от установените в тях правила за поведение.
Основанията за освобождаване на превозвача от отговорност, предвидени в чл. 17
от Конвенцията за международен автомобилен превоз - са съответни и на съдържащите се в
националната правна уредба - чл. 373, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, които разпоредби предвиждат
превозвачът да отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара,
освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно
8
неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 ТЗ, като
превозвачът отговаря и за вредите, които се дължат на забава при изпълнение на превоза.
Вреди, които да са резултат от неспазване на уговорения в превозния договор
срок за изпълнение на превоза не са установени и доказани. За да се ангажира
отговорността на превозвача за такива вреди обаче, възложителят следва да ги заяви с
иск в едногодишния срок по чл. 378, т. 1 ТЗ или чрез възражение. Съдът приема, че
искът е предявен в рамките на 1 годишната кратка давност , като посредством
предявяването на иск ищецът е избрал да търси реализиране на отговорността на превозвача
- ответник . Доказано е по делото, че договора между страните е сключен на 27.04.2022 г. ,
но едва на 24.03.2023 г. е съставено уведомление от ищеца към ответника, без данни кога е
изпратено и кога и дали е получено. В цитираното уведомление приложено на л. 17 -ти и
оспорено в срок от ответника, ищецът не само , че не е твърдял , че товарът липсва , а е
отправил искане в 7 дневен срок от получаване на уведомлението ответникът - превозвач да
отстрани пропуските в товарителницата, а в противен случай ще предяви иск за неустойка
/претенция по чл. 92 ЗЗД , каквато не е предявена в настоящото производство /.
Твърденията затова, че товарът по договора за превоз от 27.04.2022 г. не е бил
доставен , а липсва, се навеждат от ищеца в исковата молба предявена в съда на 26.04.2023
г.
По делото липсват доказателства за предявяване на рекламация , но и липсват дори
категорични данни за вреди, доколкото от товарителницата не се установява нищо друго ,
различно от факта, че не носи подпис и печат на получател .
По делото, по същество, приема съдът , че ако конституираното по реда на чл.219
ГПК трето лице помагач на страната на ищеца бе взело участие в процеса и упражнило
законовите си права дадени в ГПК, би могъл и да се изведе обоснован извод затова кой
точно е получил товара на обекта на ТЛП в гр.Варна , но със събраните доказателства това е
останало неустановено .
Съобразно изложеното по-горе , съдът намира, че при така събраните доказателства в
хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция , предявения главен осъдителен иск е
останал недоказан и по основание и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен.
Акцесорността на вземането за законна лихва ,обуславя и отхвърляне на искането на
ищеца за присъждане на законна лихва съгл. чл. 86, ал.1 ЗЗД .
При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане
на разноски съгл. чл. 78, ал.3 ГПК.
В списъка по чл. 80 ГПК представен от ответното дружество, чрез адв.П. (л. 123)
ответната страна претендира разноски от 1050 лв. за платен адвокатски хонорар . Към
списъка е приложен и договор за правна помощ и процесуално представителство в който е
вписан същия размер на договорен хонорар, платен в брой при подписване на договора -
22.05.2023 г.
В срок, ищецът чрез адв. П. , при представяне на списъка по чл. 80 ГПК, е навел
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника.
При цена на иска от 4779.94 лв., размерът на минималното адвокатско
възнаграждение се определя съобразно правилата на Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения . Съгласно чл. 7, ал.2 , т.2 от цитираната Наредба,
минималния размер на адвокатски хонорар е 400 лв. плюс 10 процента за горницата над
1000 лв. или точно 777.99 лв. - без ДДС .
Този минимален размер на адвокатски хонорар , определяем по правилата на Наредба
№ 1/2004 г., съдът намира че следва да присъди в полза на ответника, т.к. претендирания от
1050 лв. се явява прекомерен, съгласно нормата на чл. 78, ал.5 ГПК, а и заявения
материален интерес .
Воден от горното , Варненският районен съд
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от ищцовата страна „Д. Е. Х.“ ООД , ЕИК
***, със седалище:гр.Д. и адрес на управление : ***, представлявано от управителя И. М. И.,
чрез „***“, ЕИК ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В. Б. от ВАК против ответното
дружество „Г. Б. Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ,
представлявано от управителя В. П. , с искане да бъде постановено съдебно Решение, по
силата на което съдът да осъди ответника - превозвач „Г. Б. Т.“ ООД, ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца товародател „Д. Е. Х.“ ООД, ЕИК *** имуществени вреди в
размер на стойността на тухли „ClimaTON Light“ - 72 бр. в палет, 26 палета, равняваща се на
4 155.84 лв. с ДДС и стойността на самите 26 палета, равняваща се на 624 лв., или общо
имуществени вреди в размер на 4779.84 лв. –(четири хиляди седемстотин седемдесет и
девет лева и осемдесет и четири стотинки) , претърпени в следствие на изгубен от
ответника - превозвач товар по Товарителница за обществен мобилен превоз в страната №
0002721/28.04.2022 г., на основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху
сумата от 4779.84 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.04.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането , на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, като неоснователен и
недоказан .
ОСЪЖДА „ Д. Е. Х.“ ООД , ЕИК ***, със седалище:гр.Д. и адрес на управление :
***, представлявано от управителя И. М. И. ДА ЗАПЛАТИ на „Г. Б. Т.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** , представлявано от управителя В. П. СУМАТА от
общо 777.99 лв. (седемстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки )
-представляваща сторените от ответното дружество съдебно - деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар , пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО e постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на
страната на ищеца, конституирано на осн. чл.219 ГПК „***" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10