№ 16447
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110122253 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
С. А. Г. е предявила срещу „Брилиант Инвест Пропърти“ ООД иск по чл.128, т.2 КТ за
сумата от 76530,65 лева – трудово възнаграждение (бруто) за периода 08.10.2021г. – 31.03.2023г. по
трудов договор № 15 от 06.10.2021г. и допълнително споразумение от 03.01.2022г. към същия,
ведно със законната лихва от 27.04.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане и иск по чл.245, ал.2 КТ за сумата от 5295,65 лева – сбор от вземания от обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатените месечни трудови възнаграждения (бруто) с
общ период на забавата 11.11.2021г. - 27.04.2023г.
Ищцата твърди, че била назначена при ответника по трудов договор № 15 от 06.10.2021г. на
длъжността „фактурист“ при 4 – часов работен ден и трудово възнаграждение от 560 лева. С
допълнително споразумение от 03.01.2022г. към трудовия договор трудовото й възнаграждение
било увеличено на сумата от 5000 лева. Твърди, че от сключване на трудовия договор нито веднъж
не й било заплатено трудовото възнаграждение, въпреки че добросъвестно изпълнявала трудовите
си задължения.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. С молба от
06.02.2024г. (л.84 от делото) ответникът е заявил оспорване на исковете.
Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е била в трудово
правоотношение с ответника, размер на уговореното трудово възнаграждение, както и че е
изпълнявала трудовите си задължения.
От приетия като доказателство трудов договор № 15 от 06.10.2021г. (л.14 от делото) се
установява, че считано от 08.10.2021г. ищцата С. А. Г. е назначена при ответника „Брилиант Инвест
Пропърти“ ООД на длъжността „фактурист“ при 4 – часов работен ден. Уговорено е основно
месечно възнаграждение в размер на 560 лева и допълнително възнаграждение за натрупан
професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година.
Съгласно прието като доказателство допълнително споразумение от 03.01.2022г. към
1
горецитирания трудов договор (л.16 от делото) основното месечно възнаграждение на ищцата е
уговорено в размер на 5000 лева.
Предвид така събраните писмени доказателства съдът приема, че през процесния период
страните са били обвързани от трудовото правоотношение при дължимо на ищцата основното
месечно възнаграждение в размер на 560 лева, а след 03.01.2022г. (дата на сключеното
допълнително споразумение) – в размер на 5000 лева.
Съдът приема за установено, че през процесния период ищцата реално е полагала труд при
работодателя, което се установява от представените от ищцата и приети като доказателства
фактури. Същите са издадени през процесния период от името на ответното дружество и са
съставени от ищцата, а именно това са фактури по опис с молба, представена в открито съдебно
заседание от 07.02.2024г. (л.94 и сл. от делото), и с молба от 02.04.2024г. От съставените от ищцата
фактури от името на ответното дружество става ясно, че в периода на издаването им ищцата е
изпълнявала задълженията си на длъжността „фактурист“. В подкрепа на извода за реално полаган
от ищцата труд по процесния трудов договор са и констатациите на вещото лице в приетото
заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда. Съгласно
заключението ответното дружество е декларирало в ТД на НАП начислени на ищцата трудови
възнаграждения за процесния период съгласно подадени декларации образец 1 и 6 по Наредба Н –
13 от 17.12.2019г., както и съгласно подадени данни със справка по чл.73, ал.6 ЗДДФЛ за изплатен
облагаем доход по трудовите правоотношения пред ТД на НАП. В посочените декларации образец
1 и 6 по Наредба Н – 13 от 17.12.2019г. работодателят декларира брутното трудово възнаграждение,
както и размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски – чл.2, ал.1 и ал.2 от
Наредба Н – 13 от 17.12.2019г. От заключението на вещото лице се установява и че върху
начислените трудови възнаграждения на ищцата през процесния период ефективно са внесени
публичните задължения за сметка на ищцата по ЗДДФЛ. С начисляването на ищцата на брутното
трудово възнаграждение през процесния период ответникът извънсъдебно е признал, че ищцата е
полагала труд и това извънсъдебно признание се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства.
От заключението на вещото лице се установява, че по подадените от ответника декларации
образец 1 и 6 по Наредба Н – 13 от 17.12.2019г. до ТД на НАП за периода 08.10.2021г. –
31.12.2021г., на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в общ размер от 1546,67 лева,
като след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски нетният размер
на възнаграждението за посочения период възлиза на сумата от 1200,19 лева. От това задължение
ответникът е платил на ищцата сумата от 1200 лева с банков превод от 21.01.2022г. При това за
периода 08.10.2021г. – 31.12.2021г. неплатеният нетен размер на трудовото възнаграждение възлиза
на сумата от 0,19 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по подадените от ответника декларации образец 1 и
6 по Наредба Н – 13 от 17.12.2019г. до ТД на НАП за периода м.01.2022г. – м.03.2023г., вкл., на
ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в общ размер на 69937,88 лева, като след
приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски нетният размер на
възнаграждението за посочения период възлиза на сумата от 63444,09 лева. От това задължение
ответникът е платил на ищцата сумата от 1000 лева с банков превод от 10.03.2022г. При това за
периода м.10.2021г. – м.12.2021г., вкл. неплатеният нетен размер на трудовото възнаграждение
възлиза на сумата от 62444,09 лева.
В обобщение на горното за процесния период неплатеното трудово възнаграждение (нето)
възлиза на 62444,28 лева (0,19 + 62444,09). Съдът може да присъди неплатеното трудово
възнаграждение в брутен или нетен размер, като в диспозитива на решението изрично следва да
посочи в какъв размер (нетен и брутен) е присъденото трудово възнаграждение - в този смисъл
решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., решение № 1715 от
5.02.2004 г. на ВКС по гр. д. 1019/2002 г., III г. о. и др.
Предвид горното съдът приема, че искът следва да се уважи до сумата от 62444,28 лева
(нето), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
2
По иска по чл.245, ал.2 КТ:
Трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно съгласно чл.270, ал.2 КТ, като при
забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва – чл.245, ал.2 КТ. В трудовия договор е
уговорено трудовото възнаграждение да се плаща до 10 – то число на следващия месец.
Предвид горното ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяко неплатено месечно задължение, считано от 11 -то число от месеца, следващ този, за
който се отнася плащането, до датата на подаване на исковата молба. Съгласно заключението на
вещото лице размерът на обезщетението за забава върху неплатения нетен размер на трудовото
възнаграждение за периода на забава възлиза на сумата от 4184,18 лева. При това искът за
акцесорното вземане следва да се уважи до посочения размер и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
По разноските:
Само ищцата е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
9362,42 лева с ДДС, плащането на което е доказано посредством представената фактура, ведно с
платежно нареждане. Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете,
поради което следва да й се присъди сумата от 8537,13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Брилиант Инвест Пропърти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Емилиан Станев“ № 2А, бл.3, ап.3-24, да плати на С. А. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Тинтява“ № 13Б, ет.6 – адв. В. С., на основание чл.128,
т.2 КТ сумата от 62444,28 лева – трудово възнаграждение (нето) за периода за периода 08.10.2021г.
– 31.03.2023г. по трудов договор № 15 от 06.10.2021г. и допълнително споразумение от 03.01.2022г.
към същия, ведно със законната лихва от 27.04.2022г. (дата на подаване на исковата молба) и на
основание чл.245, ал.2 КТ сумата от 4184,18 лева – сбор от вземания от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатените месечни трудови възнаграждения (нето) с общ
период на забавата 11.11.2021г. - 27.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128, т.2 КТ за разликата
до пълния предявен размер от 76530,65 лева (бруто) и иска по чл.245, ал.2 КТ за разликата до
пълния предявен размер от 5295,65 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатените месечни трудови възнаграждения (бруто).
ОСЪЖДА „Брилиант Инвест Пропърти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Емилиан Станев“ № 2А, бл.3, ап.3-24, да плати на С. А. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Тинтява“ № 13Б, ет.6 – адв. В. С., на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 8537,13 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищцата суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG88 STSA 9300 0028 6647 22, „Банка ДСК“ АД, титуляр С. А. Г..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3